РЕШЕНИЕ №190
гр. София,22.05.2015г.
В ИМЕТОНА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание
на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Павлова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14/2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С определение № 3153/23.12.2014г. на САС по гр.д. №
4658/2014г. е върнато делото, образувано под № 229/2013г. на СОС по искова
молба на Г.В.А. против А.Л. Т., с указание да се произнесе по съществото на
иска по чл.72, ал.З ЗС.
Ищцата поддържа становището искът да бъде уважен и претендира
издаването на обратен изпълнителен лист с оглед реализиране правото на
задържане, тъй като ответникът е въведен във владение.
Ответниците
оспорват иска с довода, че са му направени два въвода
в имота от съдия изпълнител въз основа на влезли в сила съдебни решения,
включително на ВКС.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира иска процесуално допустим предвид задължителната сила
на определението за отмяна на решението в прекратителната
част. По същество искът е неоснователен.
С решението в неотменената му част съдът приема, че искът за
подобрения на осн.чл.72, ал.1 ЗС е основателен за
сумата 110 772 лв. и неоснователен за разликата до предявения размер, а иска с
правно основание чл.72, ал.З ЗС е недопустим, тъй като е следвало да бъде
предявен в производството по ревандикационния иск за
имота.Мотивите са ,че правото на задържане е процесуален способ за защита срещу
ревандикация и може да бъде упражнено чрез насрещен
иск или възражение срещу иска с правно основание чл.108 ЗС.
Не се спори между страните, че на 04.09.2014г. ДСИ С. при СлРС по изп.д.№ 29/201 Зг. по
изпълнителен лист , издаден на 18.03.201 Зг. от РС-Сливница по гр.д. № 759/2010
г. на СлРС, е предал от ищцата на ответниците
владението върху двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ 11-67 кв.9 по плана на
Б. кв.’’М.Г.” с площ на целия имот 762 кв.м, ЗП 65 кв.м.В производството пред
районния съд ответницата не е предявила претенции за подобрения и право на
задържане.Ищцата се явява добросъвестен подобрител на основание параграф 4в от
ПЗР на ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС, тъй като е направила
подобрения на възстановен по чл.Ю, ал.7 ЗСПЗЗ урегулиран поземлен имот.Именно
на това основание с решението по гр.д. №229/13 на СОС е уважен искът по чл.72,
ал.1 ЗС-присъдена е сумата, с която се е увеличила стойността на
имота.Претенцията на ищцата по чл.72, ал.З в настоящото производство цели не
защита против ревандикация, а обезпечаване на правото
й на обезщетение за подобрения.С определение № 8057/01.07.201 Зг. по гр.д. №
229/1 Зг. е допуснато обезпечение на иска по чл.72, ал.1 ЗС чрез възбрана върху
имота.Ето защо съдът счита,че не е налице обезпечителна нужда и правният
интерес на ищцата е достатъчно защитен.Не е оправдано от гледна точка на
правната сигурност да се възстанови владението обратно на несобственика като се
отнеме от собственика, т.е. да се „рестартира” решен окончателно спор за
собственост.Чрез допуснатата възбрана има достатъчно гаранции за ищцата относно
реализиране правото и на добросъвестен подобрител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В.А. с ЕГН. от гр.Б., кв.’’М.Г.„ № 00 ,
предявен на осн.чл.72, ал.З за право на задържане до
заплащане на подобренията върху УПИ II-67 в кв.9 по плана на
кв.’’М.Г.” гр.Б. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
Председател: