№ 1564
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514848 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20174500 от 20.08.2021 г. по гр.д. № 8783/2021 г. по описа на СРС,
42 с-в е осъдена С.о., да заплати на Н. СТ. Ч., ЕГН **********,от гр.София,ул.****, на
основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 251,80 лева ( двеста петдесет и един лева и
осемдесет стотинки ) обезщетение за имуществени вреди и 200 ( двеста ) лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковете - на 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете в частта за разликата над сумата
251,80 лева до пълния претендиран размер от 321,24 лева- обезщетение за
имуществени вреди и в частта за разликата над сумата 200 лева до пълния претендиран
размер от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника -
„ДЛВ"ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е депозирана въззивна жалба от
ответника С.о. с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно като
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел, че за понесените от ищцата
1
неимуществени вреди във връзка с настъпилото събитие следва да бъде ангажирана
отговорността на общината. Заявява, че не е налице причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на С.о. и настъпилите неимуществени вреди у
ищцата. Поддържа, че свидетелят Ч. /син на ищцата/ е взел осъзнато решение да се
придвижи с автомобила, въпреки че му е било известно, че е труден и опасен за
управление. Именно това поведение, според въззивника, има за логична последица
реализирания вредоносен резултат- тревоги и притеснения за ищцата от това пътуване
до болничното заведение.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението в посочената част, като
неправилно и за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за понесените от
ищцата неимуществени вреди в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищцата Н. СТ. Ч., в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че в проведеното производство не е установено, че свидетелят Ч. /Д./, а не
/С./ е знаел, че управлявания от него автомобил е негоден за обичайната му употреба.
Още повече да е знаел за това от преди това и да се е качил да го управлява
застрашавайки живота на собственото си дете. Същевременно е установено, че същият
е тръгнал да управлява автомобила на ищцата с единствената мисъл да осигури
медицинска помощ на детето си, тъй като в този момент мислел само за него. Заявява,
че в производството е установена пряка причинно-следствена връзка между
вредоносното поведение на служители на С.о. и причинените на ищцата
неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението на СРС в посочената
част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „ДЛВ"ЕООД не е изразил становище
по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбата предмет, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49 вр.
2
чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от
бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича
от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината
на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или
в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.X.1958 г.
Или, за да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се
осъществят определени действия.
Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото
доказателства, вкл. и събраните гласни такива чрез показанията на свидетеля Д. Ч. /син
на ищцата/ преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК е установено, че на 12 май
2020 г. му се наложило по спешност да използва колата на неговата майка, за да закара
детето си /на девет години/ до болница Исул на очен лекар. Поводът бил попадане на
дървена стружка в окото при игра. Към този момент на тази улица не е разбрал да има
разлят битум и не обърнал внимание да има такъв полепнал по гумите на автомобила
/БМВ/. Тръгнал от ул.Сопот, № 31, където живеел с майка си в посока болница Исул
като завил наляво към улица Ангел войвода, наляво на светофара по ул.Васил Кънчев,
надясно по ул.Владимир Вазов и нагоре продължил към моста Чавдар. Когато се качил
на моста Чавдар усетил дисбаланс при движението на автомобила, въпреки че се
движели със скорост около 40-50 км/ч. През това време синът му плакал от болка в
окото и свидетелят опитвал да стигне до болницата. По време на движение след това
установил полепналия битум по гумите. При оглед при застрахователя се установило
повреждане на гумите от полепналия битум положен по някои от улиците, по които
преминал на път за болницата.
В производството е установено, чрез показанията на свидетеля Ч. и свидетеля
3
И., че ищцата е изпитала притеснения и тревожност, свързани от една страна с
инцидента с нейния внук, а от друга във връзка с начина на придвижване на сина и
внука й до и от лечебното заведение, обусловени от състоянието на гумите на
автомобила. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, неотложността на
ситуацията - необходимост да бъде потърсена медицинска помощ, както и
установеното, че залепеният битум върху гумите на автомобила е повлиял на
движението му според съда са намерили отражение в съзнанието на ищцата, която е
изпитала тревоги и притеснения дали синът и внукът й безопасно ще отидат и ще се
върнат от болницата.
С оглед това доводите на въззивника, че не е налице причинна връзка между
противоправното поведение на служители на С.о. и понесените от ищцата
неимуществени вреди, съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция
досежно виновното поведение на служители на ответника не е оборена в процеса. В
случая, настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнени предпоставките на
фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се приеме,
че съществува непозволено увреждане по отношение на ищцата от служители на
ответника.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба от ответника се явява
неоснователна.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъде присъдена и сумата 300.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20174500 от 20.08.2021 г. по гр.д. № 8783/2021 г.
по описа на СРС, 42 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена С.о., да заплати на Н. СТ. Ч.,
ЕГН **********, от гр.София, ул.****, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 200 (
двеста ) лева - обезщетение за неимуществени вреди /тревоги и притеснения/,
причинени й във връзка с настъпило разтопяване на положен битум на улици в район
„Подуяне" в гр.София през месец май 2020 г., изразяващи се в понесени тревоги и
притеснения, за това дали на 12 май 2020 г. синът и внукът й ще отидат и ще се върнат
4
по безопасен път с оглед получаване на медицинска помощ в болница Исул въпреки
увреждането на част от улиците в посочения район, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете - на 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул. ****, да заплати на Н. СТ. Ч., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 300.00 лева- разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника -
„ДЛВ"ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5