№ 265
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500241 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „Стик-Кредит“АД, нередовно призован не се явява
представител. Призовката не е върната по делото.
На 25.05.2022 год. е постъпила молба от жалбоподателя за гледане на
делото в негово отсъствие. Заявил, че моли да се даде ход на делото. Заявява,
че доказателства няма да сочи. Взема становище по съществото на спора.
Претендира да му бъдат присъдени разноски. Представя доказателства за
заплатен адв. хонорар.
Ответницата по въззивната жалба Р. ИВ. Й., редовно призована
уведомена.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 156 от 14.02.2022г. по гр. д. № 924 по описа за 2021 година
на РС Пазарджик, съдът е осъдил „Стик-Кредит“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Шумен, пл.“Оборище“№13Б,
представлявано от Христина Миткова Тодорова да заплати на Р. ИВ. Й. с ЕГН
1
********** от град П... на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр.с
чл.23 и чл.22 от ЗПК сумата от 173 лв.,представляваща заплатена без
основание сума по договор за потребителски кредит №528609 от 18.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -10.03.2021г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДЕН е „Стик-Кредит“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град Шумен, пл.“Оборище“№13Б, представлявано от
Христина Миткова Тодорова да заплати на Р. ИВ. Й. с ЕГН ********** от
град П... сумата от 600лв. разноски по делото.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „Стик-Кредит“АД, чрез адв. А.Д. с твърдение, че същото е
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. С подадената искова
молба, ищецът претендира осъждане на ответното дружество за сумата от
357.76лв., впоследствие изменена на 25.00лв., като частичен иск от сумата от
357.76лв. „представляващи недължимо платени суми по потребителски
кредит“. С отговора на исковата молба били направени редица възражения по
повод редовността на исковата молба, а именно, че от исковата молба не
става ясно, дали процесната сума представлява заплатена главница или е
заплатена възнаградителна лихва или неустойка. Ищецът не бил посочил и
периода, в който се твърди да са заплатени сумите индивидуализиран с
начален и краен времеви момент. Ако с процесната сума са заплатени
няколко вземания, следва да се посочи основанието, размера и периода на
всяко едно от вземанията поотделно, имайки предвид това, че искът е
заведен, като частичен. На следващо място било посочено, че ако
претендираната сума е сформирана като сбор от няколко вземания, следва да
се конкретизира с частично предявеният иск, каква част от всяко едно от тях
се претендира в настоящото производство. С оглед което моли да се обезсили
решението на РС Пазарджик от 14.02.2022г. и се върне делото за ново
разглеждане с указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
На следващо място счита съдебното решение за недопустимо. Твърди
,че при нередовна искова молба няма предявен иск, съответно не може да има
изменение по чл. 214 ГПК. Въпреки това, първоинстанционният съд бил
допуснал изменение на исковата молба. С оглед цитираното определение
2
счита, че не може да се приеме, че такова изменение изобщо е настъпило,
независимо определението, с което първоинстанционният съд го е допуснал.
Не на последно място, смята, че конкретното изменение не попада и в
хипотезата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, доколкото съгласно константната съдебна
практика, изменение на размера на иска може да бъде извършено само чрез
увеличаване или намаляване размера на иска, които хипотези обаче не са
налице. Видно от самото становище, с което е направено т.нар. „изменение“
ищецът изрично посочва, че претендира само сумата от 173лв., като вече не се
твърди искът да е предявен, като частичен. Не ставало ясно какво се случва е
горницата над тази сума. Предвид голямата разлика между двете суми -
пълната първоначална заявена претенция от 357.76лв. и последвалата я е
изменението пълна претенция от 173лв., смятаме че първоинстанционният
съд е следвало да установи какво се случва с горницата над 173.лв. след
направеното изменение - отказва ли се ищецът от нея или я оттегля. Твърди
,че шщецът не бил изрази позиция, дали оттегля или се отказва от иска си за
сумата над 173лв., а напротив изрично заявил, че не извършва нито едно от
двете действия. Във връзка с това становище на ищеца, не последвало
произнасяне на съда и делото било обявено за решаване, въпреки неспазените
от страна на ищеца указания, които съдът му бе разпоредил.
Смята, че обжалваното съдебно решение се явява неправилно в частта,
с която съдът е осъдил дружеството за сумата над 144.21лв., представляваща
основателно платена възнаградителна лихва по Договор за кредит № 528609 /
18.07.2018г.
На първо място, съдът бил решил, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, предвид това че ГПР в процесният
договор е посочен като абсолютна стойност. Този извод на съда бил приет
дословно от исковата молба на насрещната страна без обаче да е подкрепен с
някакви законови разпоредби или съдебна практика, което прави и решението
на съда в тази негова част напълно необосновано. Сочи съдебна практика.
На второ място се твърди, че съдът бил приел, че предвидената в
Договора неустойка в случая макар да е уговорена като санкция представлява
„добавък към възнаградителната лихва“. Съдът бил приел, че „по този начин
неустойката се отклонява от основните си функции - обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора.“. Процесният
3
договор е сключен при условие, че заемателят в 3-дневен срок ще предостави
обезпечение. Неизпълнението на това задължение води до санкциониране на
заемателя, като на последния се начислява неустойка, съгласно чл. 20 и сл. от
Договора, единствено за периода, в който такова обезпечение не е
предоставено. Размерът на неустойката е подробно описан в Приложение 1 -
Погасителен план, който е неразделна част от Договора, като на стр. 2 от
същия е посочено отново, че тази неустойка се дължи само за периода на
неизпълнение на това задължение.
На последно място твърди, че съдът е приел, че клаузата, уреждаща
размера на възнаградителната лихва по Договора е нищожна, поради
противоречие на добрите нрави, доколкото нейният размер надвишавал
трикратния размер на законната лихва при необезпечени заеми, а за
обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Твърди ,че съдът
се е аргументирал с това, че по отношение на този размер, имало трайна
съдебна практика, като не се е произнесъл по изложените от наша страна
възражение в тази част. Както вече е било изложено в отговора на исковата
молба, съдебната практика приемаща, че възнаградителната лихва не следва
да надвишава трикратния размер на законната лихва е остаряла, като има
множество съдебни решения в тази насока.
Искането е да се отмени решението като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и се постанови ново, с което да отхвърли
исковата претенция. Претендират се разноски, вкл. за адвокатски хонорар за
двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Р. ИВ. Й., чрез своя процесуален представител адв. Г.Ч.. Твърди ,че
въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно,
обосновано и справедливо бил постановил своето решение, след обсъждане
на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост, като
не са допуснати каквито и да било съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното
производство се доказало по безспорен начин, че са налице всички
необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране
отговорността на ответното дружество. Счита, че решението е валидно и
допустимо, а възраженията на процесуалния представител на ответното
4
дружество по отношение правната квалификация на предявените искове
намира за неоснователни. Излага подробни съображения във връзка с
възраженията посочени във въззивната жалба.
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди
решението, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски,
включително адвокатско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции.
Прави възражение за прекомерност на претенднраното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на ответното дружество за
производството пред настоящата инстанция. Не се сочат доказателства пред
въззивната инстанция.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните писмени
становища и списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 26.06.2022 год..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5