Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….. 12.03.2021 год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година В публично
заседание в следния състав :
Председател: Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Георги Иванов
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНОХД № 48 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 20060 от 01.12.2020г. по НОХД № 1044/2020г., Районен съд, гр. Бургас е
признал подсъдимия Д.Н.Т. ***, ЕГН: **********,
за виновен в това, че на 16.06.2016г. в гр.Созопол, ул.„Одеса“, управлявал
моторно превозно средство - мотопед марка „Пежо“, модел „Спиидфайт“, с peг. № R
330 F, след употреба на наркотични вещества, а именно: кокаин, представляващо
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение №
1 - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), установено
по надлежния ред с техническо средство - еднократен полеви тест „Drager Drag
Check 3000“, /„Дрегер - друг чек 3000“/, поради което и на основание чл.343б,
ал.3, вр.чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година, на глоба в размер на 500 лева и на основание чл.343г, във вр. с
чл.343б, ал.3 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 10 месеца. Изпълнението
на наложеното наказание от 1 година лишаване от свобода съдът е отложил за срок от 3 /три/ години.
С
присъдата БРС се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил
подсъдимия да заплати сторени в наказателното производство разноски.
В срока
по чл.319, ал.1 от НПК присъдата е
протестирана от прокурор от БРП и е обжалвана от защитника на подсъдимия.
Според
протеста определянето на наказанието
лишаване от право да управлява МПС е
извършено в нарушение на закона, поради което се предлага БОС да измени присъда, като увеличи размера на
същото наказание в размер на 1 години. В съдебно заседание
представителят на БОП поддържа протеста по изложените в него съображения. В останалата
част извън релевираното нарушение на чл. чл. 49 от НК, прокурорът намира присъдата за
правилна и обоснована.
Въззивната
жалба на защитника е бланкетна, като с нея се иска да въззивният съд да упражни
правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 от НК( отмяна на присъдата и оправдаване
на осъден от първоинстанционния съд подсъдим). Пред въззивната инстанция
защитникът заявява оплакване за необоснованост на присъдата, което аргументира
с факта, че проверката с техническо средство на подсъдимия не е извършена
непосредствено при спирането му докато е управлявал МПС, а по –късно в
РПУ-Созопол, като между двете събития не било установено какво всъщност се е
случило. Отделно от това според изготвената токсикологична експертиза
категорично не е установено наличието на наркотични вещества в изследваната касета
на „Драг теста“. Намира протеста на БРП за неоснователен , защото в случая е
изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и дори абсолютната погасителна
давност.
След
преценка на събраните по делото доказателства и направените от страните
възражения, съдът намира за установено следното:
В проведеното
съдебното следствие пред първата инстанция са били събрани в необходимите
пълнота и обем съществуващите възможни доказателства и доказателствени
средства. Въз основа на техния цялостен
анализ, по несъмнен и категоричен начин се установяват следните относими към
предмета на доказване фактически обстоятелства:
Подсъдимият
Д.Т. е правоспособен водач и притежава валидно до 05.03.2022г. свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *******,
издадено на ******* от ОД на МВР - Бургас, категории В, М, АМ.
На
16.06.2016г. около обяд свидетелите – полицейски служители В. Х., П. Х. и К. Г., се
намирали със служебния автомобил на ул.„Републиканска“ гр.Созопол в района на
пл.„Черно море“ и видели два мотопеда да навлизат по ул.„Ропотамо“, която била
забранена за движение на моторни превозни средства през летния сезон.
Полицейските
служители решили да ги пресрещнат и се
придвижили по ул.“Одеса“ към
кръстовището й с ул.“Ропотамо“, но на същото кръстовище мотопедите направили
ляв завой и продължили по ул.“Одеса“. Полицейският автомобил последвал
мотопедите, които спрели пред хотел „Лотос“ в гр. Созопол и спрял до тях.
Единият мотопед бил марка „Пежо“, с peг.№ R 330 F и се управлявал от подсъдимия
Д.Т., който бил служебно познат на полицейските служители, а другият - марка „Хонда
-50“ с рег.№ А 3520 М, се управлявал от непознато за тях лице, установено по-късно
като свид.Й. Г.. На този мотопед, като пътник се возел свидетеля
Ж. Д..
Свид. П. Х. започнал проверка на документите на водача на мотопеда „Хонда -50“ с рег.№ А 3520 М, свидетелите
К. Г. и В. Х.
застанали до подсъдимия и го наблюдавали. Той стоял до мотопеда, който
управлявал и спокойно изчаквал, което учудило свид.Х., защото
при други полицейски проверки, същия подсъдим се държал арогантно, агресивно и предизвиквал скандали. За оказване на съдействие на мястото на
проверката бил изпратен свидетеля Т. С. на
длъжност полицейски инспектор „Пътен
контрол“ към РУ-Созопол.
Докато се извършвала проверката на свид. Й. Г. свидетелите В. Х. и К. Г. забелязали, че подсъдимият Т. се навел към
външните кори на мотопеда и започнал да търси нещо. На въпрос на свид. Г.
подсъдимият отговорил, че изпуснал
ключовете си там. След като се изправил подсъдимият отишъл на няколко пъти до
оградата на хотел „Лотос“, което отново привлякло вниманието на свидетелите Х. и Г. и
породило съмнения у тях. Свид. К. Г. приближил
оградата и видял до бетонна колона и дървена греда две черни на цвят
полиетиленови топчета, в които се усъмнил, че са опаковани наркотични вещества. Той съобщил за това в
РУ-Созопол и на място пристигнала свидетелката Ц. Ц.-
полицейски служител в същото управление, която запазила мястото до пристигане
на оперативна група. При извършения оглед на местопроизшествие били иззети два броя полиетиленови топчета с
неправилна форма, като в двете е установена суха зелена тревна маса, реагираща
на канабис при извършен полеви тест.
Като приключил проверката на първия водач свид. П. Х. поискал
от подс.Т. свидетелство за регистрация
на управлявания от него мотопед, свидетелство за управление на моторно превозно
средство и лична карта. Подсъдимият отговорил, че не носи такива документи в
себе си. Свидетелят Х. разяснил на подсъдимия Т., че ще бъде отведен до
РУ- Созопол за да бъде установено дали е правоспособен водач, както и да бъде
установена собствеността на управлявания от него мотопед марка „Пежо“, с peг.№
R 330 F.
Подсъдимият Д.Т. бил отведен до сградата на
Районно управление на МВР-Созопол, където му била извършена проверка с
техническо средство „Дрегер“ за наличие на алкохол, което изследване дало
отрицателен резултат. След това подсъдимият бил тестван с техническо средство
„Drager Drug Check 3000“, което отчело положителен резултат за наличие на
кокаин. На подсъдимия Т. бил предоставения талон за медицинско изследване № 0001021
от 16.06.2016г., в който той вписал отказа си да предостави кръвна проба
за химически анализ. Съставен му бил акт № 433541, серия Г от 16.06.2016г. за
установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Подсъдимият Т. бил задържан със заповед по ЗМВР, за срок от 24 часа.
От
заключението на извършена химическа
експертиза се установява растителната маса в запечатания полиетиленов плик
„клипс“ с размери 12/18 см., в който се намирали два броя полиетиленови
опаковки с неправилна форма се съдържала суха, зелена, растителна маса
/връхчета/ с общо нето тегло 0,910 гр. определена, като коноп, със съдържание
на тетрахидроканабинол в конопът е 10,50 %. В тази част воденото наказателното производство спрямо Д.Н.Т. за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК
било частично прекратено.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от събраните в съдебно следствие пред
първоинстанционния съд доказателства и по основните факти не се различава
съществено от изложената в мотивите на БРС. По делото са събрани достатъчно
доказателства, от които могат да се направят правилни изводи за
обстоятелствата включени в предмета на
доказване. При събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване правото на защита или до необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Обсъждането на доказателствената съвкупност в мотивите е лаконично в съдържателен план, но все пак достатъчно, за да се проследи съответствието
на формираното от БРС вътрешното убеждение с основния принцип на наказателното
производство - този по чл. 14 от НПК.
Оплакването
на защитата за необоснованост на присъдата се представя в два аспекта. От една
страна, решаващият съд бил игнорирал показанията на групата свидетели – Й. С., Ж. Д. и Й. Г., според чиито разкази, докато бил
проверяван свид.Й. Г. (водач на другия мотопед), подсъдимият влязъл в хотела и им се видяло, че държал нещо в ръцете
си и че бил направил движение, оприличено от тях на поглъщане на нещо или
„шмъркане“. Свид. С. видял това движение
да се прави от подсъдимия в тоалетната на заведението на хотела, а свид.Д. – още
след слизането му от мотопеда , докато се насочвал към хотела и преди да влезе
в него, т.е. и в двата случая тези
твърдяни телодвижения на подсъдимия са били след спирането и слизането му от
мотопеда. От друга страна, доколкото токсикологична
експертиза не е установила наличието на наркотични вещества в касета на
техническото средство, с което е проверяван подсъдимия, то и обвинението не било
доказано по безспорен начин.
Оплакванията
на защита са неоснователни. Правилно показанията на тримата свидетели Й. С., Ж. Д. и Й. Г. са били възприети с
недоверие. Техните разкази изцяло противоречат на кредитираните доказателствени
източници, каквито са приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на всички
останали свидетели – Ц., Х., Г., К.(понастоящем Х.) и С.. Те са
напълно съвпадащи се по основните факти, включително в детайлите и проследяват
в хронологичен аспект възприемането на водачите на мотопедите, придвижването им
по улиците в гр.Созопол до спирането им, действията по извършването на проверка пред хотела,
включително освобождаването на подсъдимият от двете топчета коноп, продължилата
проверката на подсъдимия в сградата на РУ-Созопол. Действително в показанията
им пред съда са били констатирани
различия със съобщеното в досъдебното производство, което е обяснимо с
изтеклия период от време(видно от съдебните протоколи всеки от тях
неколкократно е заявявал липса на спомени) и които различия са били отстранени
чрез използване процесуалния способ по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.т.1, 2 от НПК. Всички посочени свидетели категорично отричат подс.Т. да е напускал по
някакъв повод мястото на проверката пред хотел, като единственото му
преместване е било на около 3 метра, за да изхвърли топчетата коноп. Неверни са
и твърденията на свид. Д. в съдебно следствие, че след проверката заедно с
подс. Т. ходили да сключи гражданска
отговорност за мотопеда, управляван от свид.Й. Г. и след
това двамата се явили в полицейското управление. Подобно обстоятелство той
не е съобщавал в приобщените му
показания от досъдебното производство, където изобщо е говорил, че друго лице, назовано от него „Д.“, бил
управлявал същия мотопед. От друга страна, видно от приобщените показания на свидетелите Х. и Х. (предишна
фамилия К.), те са
отвели подсъдимия в РУ-Созопол(намиращо се на около 200метра от мястото на
проверката, според свидетелските показания), което е нормално предвид предстояща проверка за
правоспособност, за собствеността на управлявания от него мотопед ; проверката за
употреба на алкохол и наркотици, за която свид.С. е
уведомил подсъдимия и съмненията за изхвърлени наркотични вещества, заради които е била изпратена
свид.Ц. да запази местопроизшествието до извършване на огледа.
Напълно
основателно прокурора в предоарията си пред БРС е акцентирал на житейската
нелогичност подсъдимият да приеме наркотик, ясно съзнавайки, че тепърва
предстои да бъде проверяван , дори само защото е управлявал МПС без да носи никакви документи в себе си. Отделно
от това, дори да се приеме, че е искал да се освободи от кокаина, като го приеме, за да не бъде
намерен в негово държане, то тогава е
нелогично да не се освободи и от двете топчета коноп също в хотелската тоалетна,
а да го направи по-късно пред самия хотел и в присъствието на проверяващите го.
Употребата
на наркотично вещество от подсъдимия е установена с техническо средство -
еднократен тест “Drager Drug Chek 3000“, който е определен със Заповед №
8121з-392/21.04.2016г. на Министъра на вътрешните работи като средство за установяване на упойващи и наркотични
вещества(л.23 от досъд.п.).
В
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.2 от НПК показания на свидетелите
С. и Х. подробно са описани отчетените
резултати и начина на визуализирането им при проверката на подс. Т. с еднократния тест “Drager Drug Chek 3000“.
Отчетените резултати, категорично установяват валидността на проведения тест и
употребата на кокаин от подс.Т.. Извършената от свид.С. проверката е била протоколирана - л.22 от досъд.п. Установените при проверката
обстоятелства са били описани и в акта за нарушение, връчен на подсъдимия.
На
приложеното по делото веществено доказателство- тест –касета от техническото
средство REF8325554,
LOT ARJA-0071, същия ден е бил извършен оглед. Констатациите от
процесуално-следственото действие са
подробно описани в съставения протокол – л.19 от досъд.п. и изцяло съвпадат с възприето от двамата
очевидци на проверката - свидетелите С. и Х.. Анализа на съдържащите в посочените
доказателствени източници факти, установяващи
този обективен признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е останал извън вниманието на БРС.
Същото
веществено доказателство- тест –касета от техническото средство REF8325554, LOT
ARJA-0071, е станало предмет и на допълнително изследване по
назначени в досъдебното производство основна и допълнителна съдебно-химически
(токсикологични) експертизи, основните части от заключенията на които са описани
в мотивите на обжалваната присъда и е ненужно да се преповтарят. Изтъкваният от
защитата аргумент, че токсикологична експертиза не е установила наличието на
наркотични вещества в изследваната касета е неоснователен. Защитата пропуска
интерпретацията на получените резултати, направена от вещите лица в т.2 от
заключение по СХЕ изх.№ 474 /17.01.2018г., че полученият лабораторен резултат
не изключва категорично присъствието на наркотичното вещество кокаин, установено
при проверката с техническото средство, тъй като чувствителността (границата на
откриване) при техническото средство и
ползвания за експертизата доказателствен лабораторен протокол е различна и преди всичко, поради условията на повече от
17 месеца на съхранение на техническото средство до постъпването му за анализ. Подробни
разяснения са направили вещите лица в отговорите на поставените им въпроси -
гърба на л.83-л.84 от НОХД№1044/20г. на БРС. Следователно заключенията на експертите не изключват, а още по
малко оборват резултатите от проверката с техническо средство.
Наличието
на наркотичното вещество кокаин в оралната проба на подсъдимия е категорично
установено чрез технически изправно и разрешено за употреба при контрола по ЗДвП
техническо средство и този извод не се разколебава от факта, че близо 17 месеца
по-късно, при изследване на същата орална проба за целите на токсикологичната
експертиза по лабораторен метод с много по-ниски нива на чувствителност, следи
от веществата не са открити. Отчетените чрез техническото средство резултати не
са оспорени, напротив, подсъдимият саморъчно
е изписания в талона за медицинско изследване отказ да предостави кръвна проба.
Нормативно
предвиденият от закона ред, по който се установява употребата на наркотични
вещества при управление на МПС е регламентиран
в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от наредбата употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Употребата на наркотични вещества може
да се установи както чрез използване на техническо средство, така и чрез
лабораторно изследване, но последното не е задължително. То се прави при
оспорване показанията на техническото средство или в случаите когато е взета некачествена проба,
когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство, какъвто настоящия случай не е.
При тези
фактически положения правилно БРС е приел, че на процесните дата и място подс. Д.Т. управлявал
моторно превозно средство - мотопед марка „Пежо“, модел „Спиидфайт“, с peг. № R
330 F, след употреба на наркотично вещество – кокаин, с което е изпълнил всички
обективни признаци от престъпния състав на чл.343б ал.3 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и
техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал мотопед по
време на туристически сезон в градска среда, включително и по улица забранена за
движение на МПС.
За
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години, глоба от петстотин до хиляда лева и по чл.343г,
вр.чл.37,1ал.1,т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС.
С
обжалваната присъда БРС е наложил на подс. Т. наказанията лишаване от свобода и глоба в минималните предвидени размери, които
не могат да бъдат коригирани от въззивната инстанция, предвид липсата на
съответен протест. Доколкото с подаденият такъв се иска увеличаване до 1 година
на наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС, съдът намира същия за основателен. В конкретния случай
първоинстанционният съд се е отклонил от задължителните принципни разрешения, дадени
с т.III
от ТР № 61/1980 г. на ОСНК и т.6,б. „б“ от ППВС № 1/17.I.1983 г., следвани
през годините и понастоящем по приложение на чл.49, ал.2 и ал.3 от НК. Съответно,
като е определил наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК в размер от 10 месеца, явяващ се по-малък от
наложеното наказание лишаване от свобода от 1 година за извършено от подсъдимия
Т. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, БРС е допуснал нарушение на материалния
закон. То може да бъде поправено по реда на чл.337, ал.2,т.1 от НПК чрез изменение
на протестираната присъда и увеличаване размера на определеното от БОС на подс.
Т. наказание лишаване от право да управлява МПС от 10 месеца на една година. Неоснователно
е възражението на защитата за изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
дори абсолютната погасителна давност. В случая е относима единствено
абсолютната преследвателна давност, чиято продължителност се определя от
предвиденото за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК най-тежко наказание лишаване
от свобода от една до три години. Следователно давността по чл.81, ал.3, вр.чл.80,
ал.1,т.4 от НК възлиза на 7 години и 6 месеца от датата на извършване на
престъплението и все още не е изтекла.
При
извършената служебната проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не
констатира други основания за нейното изменяване, поради което в останалата
ѝ част същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание
чл.337, ал.2, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 20060 от
01.12.2020г., постановена по НОХД
№ 1044/2020г. по описа на Районен съд, гр. Бургас в частта й, с
която на основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.3 от НК, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Д.Н.Т., ЕГН: **********,
е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 10 месеца,
като УВЕЛИЧАВА срока на наказанието от 10 месеца на една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.