Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 299 24.02.2016
година град Стара
Загора
Днес 24.02.2016 г. съдията Красимира Дончева - докладчик по НОХД № 457/2015 г. по
описа на Окръжен
съд – Стара Загора, като разгледа материалите
по делото установи, че делото е подсъдно на съда, няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, но в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила.
Производството
по настоящото дело е образувано след като с Разпореждане № 1064 от 24.08.2015
г. съдията-докладчик по НОХД № 36/2015 г.
е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Окръжна
прокуратура – Пловдив за отстраняване на указаните в мотивите на разпореждането
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвяне на обвинителния
акт по ДП № 1/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив.
Против
това разпореждане е подаден протест от ОП – Пловдив, като с Определение №
602/19.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 481/2015 г. по описа на ПАС съдебният
акт е потвърден.
След
връщане на посоченото досъдебно производство в ОП – Пловдив с постановление от
30.11.2015 г. на наблюдаващият прокурор са разделени материалите по досъдебното
производство, като наказателното производство срещу обвиняемия Н.Т.К. е
продължило по висящото ДП № 1/2009 г., а материалите срещу останалите девет обвиняеми
са били разделени в образувано под нов номер досъдебно производство по описа на
ОСлО при ОП – Пловдив.
В хода на
ДП водено срещу обвиняемия Н.Т.К. са извършени допълнителни процесуални
действия и са събрани нови доказателства, като материалите са приложени в т.ХІІ
от ДП.
Съдията - докладчик
констатира, че след връщане на делото, в хода на досъдебното производство срещу
обвиняемия К. е било повдигнато и предявено ново обвинение с постановление от
18.12.2015 г., приложено на л.112-120, т.ХІІ от ДП. Видно от изготвения
протокол тези процесуални действия са извършени от прокурора в отсъствие
на обвиняемия, при условията на чл.269, ал.3, т.1, предл.1 и т.4, б. “а”, вр. с
ал.1 от НПК и с участието на назначен от прокурора служебен защитник – адвокат
К.С.Д. от АК – Пловдив /л.111, т. ХІІ от ДП/. Новото предявяване на
разследването също е извършено в отсъствие на обвиняемия К., като материалите
по ДП са предявени на назначения служебен защитник адв. Д., видно от протокола
за предявяване на разследване от 22.12.2015 г., приложен на л.137-138, т. ХІІ от ДП.
Съдията - докладчик
намира, че в хода на досъдебното производство, при предявяване на новоповдигнатото
обвинение и при извършеното ново предявяване на материалите по ДП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимия и
неговите договорни защитници - адвокат Х.Г.Г. от САК и адвокат И.Н.Н. от САК,
тъй като не са били налице условията за извършване на тези процесуални действия
в отсъствие на обвиняемия Н.К., както и за извършването им с участие на
назначен служебен защитник, при наличие на двама защитници по делото, надлежно
упълномощени от обвиняемия К..
Видно от
материалите, приложени в т. ХІІ от ДП, след извършване на допълнителни действия
по разследването, разследващият орган е разпоредил призоваването на обвиняемия К.
да се извърши чрез ОЗ “Охрана” – Стара Загора, като са изготвени четири
докладни записки /две от 03.12.2015 г. и две от 04.12.2015 г. – л.53-56/,
касаещи установеното във връзка с посещение на домашния му адрес и този по
месторабота, от съдържанието на които се установява, че към датите на
призоваването К. е бил в платен годишен отпуск и е бил извън пределите на
Република България. Това обстоятелство се установява и от изисканата и
постъпила справка за задграничните пътувания на обвиняемия, както и от писмо на
младши експерт “Човешки ресурси” при
Община Гълъбово, адресирано до разследващия орган, в което е посочено, че кмета
на общината и обвиняем по делото е в платен годишен отпуск от 01.12.2015 г. до
30.12.2015 г..
Освен
цитираните доказателства установяващи причината, поради която обвиняемия К. не
е бил намерен на адреса му, по досъдебното производство е приложена молба от
защитника му адв. Х.Г. /в която е посочил мобилния си телефонен номер за
контакти/, адресирана до ОП – Пловдив и заведена с вх. № 1464/03.12.2015 г.,
видно от която защитника е уведомил наблюдаващия прокурор, че обвиняемия Н.К.
за времето от 02.12.2015 г. до 21.12.2015 г. ще бъде в чужбина по семейни
причини. Уточнено е, че обвиняемият К. е в платен годишен отпуск до края на
годината.
Въпреки наличието
на всички тези данни сочещи на уважителна причина, поради която обвиняемият не
може да бъде намерен на домашния му адрес и този по месторабота, за да бъде
призован за извършване на предстоящите процесуални действия, и на установеното,
че се касае за временно отсъствие от пределите на Република България поради ползването на платен годишен отпуск,
както и при наличието на двама упълномощени защитници, разследващите органи без
да положат усилия за призоваване както на обвиняемия, така и на защитниците му на
посочените по делото мобилни телефони или пък да извършат действията след
завръщането на обвиняемия са приели, че
производството по делото следва да продължи в отсъствието на обвиняемия, при
това с назначен служебен защитник. По делото не се съдържат доказателства за
това обвиняемия и неговите защитници да са били търсени по телефоните им за
призоваване с оглед повдигане и предявяване на ново обвинение и за евентуалното
предявяване на материалите по ДП.
По
описания начин прокурора, като не е предявил постановлението за привличане на
обвиняем от 18.12.2015 г. лично на обвиняемия Н.Т.К. и на упълномощените от
него защитници, е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.219, ал.4 от НПК, тъй като е ограничил правото на защита както на обвиняемия Н.Т.К., така и
на адв. Г. и адв. Н., като негови защитници по пълномощие, като им е отнел
възможността да се запознаят със съдържанието на новото обвинение, да получат препис
от постановлението, да направят
възражения по него, да ангажират нови доказателства, а на обвиняемия е отнета и
възможността да даде обяснения по новото обвинение непосредствено след
предявяването му.
Назначаването
на служебен защитник на обвиняемия К. също е извършено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, регламентирани в чл.93, ал.1 и ал.5 и
чл.94, ал.3 от НПК, съгласно които обвиняемият сам избира и упълномощава за
свой защитник адвокат, като упълномощаването важи за цялото наказателно
производство, ако не е уговорено друго. Служебна защита се назначава от
съответния орган единствено в случаите на задължителна защита по чл.94, ал.1 от НПК, но при условие, че обвиняемият не е избрал и упълномощил сам свой
защитник.
На
22.12.2015 г. наблюдаващият прокурор е пристъпил към предявяване на
разследването по ДП, като по отношение на обвиняемия К. предявяването е
извършено в негово отсъствие, отново на назначения служебен защитник. По делото
липсват доказателства за това действие по разследването до обвиняемия и до
двамата му упълномощени защитници да са изпращани призовки, при това три дни
преди датата на извършването му или пък същите да са били призовавани по
телефон. С това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
чл.227, ал.2 и ал.3 от НПК.
Предвид
изложеното, съдията-докладчик намира, че в случая не са били налице условията както
за извършване на гореописаните процесуални действия в отсъствие на обвиняемия К.,
така и за извършването им в присъствие на служебно назначен защитник, при
наличие на двама надлежно упълномощени от него защитници.
Посочените
съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени по друг начин,
освен чрез връщане на делото в предходната фаза на производството – досъдебното
за повторното му извършване при спазване на правилата по НПК.
Посоченото
е достатъчно основание за прекратяване на съдебното производство и за връщане
на делото на прокурора, но съдията-докладчик счита, че следва да изчерпи всички
основания за това.
Съдията-докладчик
след като се запозна с нововнесения обвинителен акт намира, че не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК.
Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното/ите престъпление/я
и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване правото на защита (ТР № 2 /07.10.2002
г. на ВКС на РБ).
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва
да посочи всички
факти, които обуславят съставомерността на деянията и
участието на обвиняемия в осъществяването им. Липсата на посочване на всички
тази факти е
от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила и са неотстраними в хода на съдебната фаза.
Съдията-докладчик
констатира, че обстоятелствената част на внесения за разглеждане обвинителен
акт страда от непълноти, неясноти и противоречия между обстоятелствена част и
диспозитив, които водят до нарушаване правото на защита на обвиняемия.
По
отношение на обвинението по пункт ІІ съдията-докладчик констатира следното:
В
това обвинение прокурорът е включил 4 отделни деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.93, т.1, б. “б” от НК, като с две от тях са причинени значителни вредни
последици. Според обвинението тези деяния са извършени в условията на
продължавано престъпление по смисъла на вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдията-докладчик
намира, че по отношение на обвинението по пункт ІІ от обвинителния акт следва
да се започне с това, че за да се приеме наличието на продължавано престъпление
не е достатъчно да се възпроизведе в правната квалификация на престъплението
нормата на чл.26, ал.1 от НК. Нужно е да се обоснове от обвинителната власт
наличието на връзка между отделните деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление, каквато според
съдията-докладчик за обвинението по пункт ІІ не е мотивирана.
Действително
в съдържанието на обвинителния акт прокурора преди да изложи фактическото
обвинение, касаещо всяко от четирите отделни деяния, на стр. 7 и на стр.8 е
изложил факти, касаещи дейността на юридическото лице ***” ЕООД, което се сочи за
пострадало, но изнесените там факти и обстоятелства са до такава степен
откъслечни и без посочване на време на настъпването им, че на практика водят до
невъзможност да се установи връзка между тях и описаните четири деяния по
обвинението, настъпили значително след единствено посоченото в уводната част
време – през 2007 година.
Така
например, на стр.8, абзац 4 прокурорът е посочил, че: “при личен разговор Кмета
на Община Гълъбово – обвиняемия Н.К. заявил на Р.Р. –
представител на “***” ЕООД, че вече не са приятели на Община
Гълъбово. От този момент започнали проблемите…”. Този разговор е посочен от
прокурора като изходна точка за инкриминираната дейност по пункт ІІ от
обвинителния акт, а никъде във фактическото изложение, касаещо това обвинение
не се сочи кога е проведен този разговор и кои са доказателствата, които го
установяват.
Освен
това в обстоятелствената част на обвинението по пункт ІІ прокурорът не е изложил
чрез посочване на факти и обстоятелства, защо при условие, че четирите деяния
касаят неизпълнение или нарушаване на служебни задължения от обвиняемия К. в
качеството му на кмет, произтичащи от
различни нормативни актове и регламентиращи дейности, които по принцип нямат
връзка помежду си, при все че по част от деянията прокурора сочи, че има
настъпили значителни вредни последици, а по други – няма такива, приема, че се
касае за едно продължавано престъпление. Или, с други думи необосновано във
внесения обвинителен акт е останало, четирите деяния да са извършени при
еднаква обстановка, като последващите да се явяват от обективна и от субективна
страна продължение на предшестващите.
По
отделните деяния по пункт ІІ от обвинителния акт /ОА/:
-
Според диспозитива на ОА за първото деяние се
сочи, че е извършено в периода от 19.11.2008 г. до 14.08.2009 г. от обвиняемия К.
в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Кмет
на Община Гълъбово, като не е изпълнил служебните си задължения, предвидени в
чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП, с цел да причини вреда
на “***” ЕООД и от това могат да настъпят немаловажни вредни
последици от неимуществен характер за Община Гълъбово. В обстоятелствената част
е мотивиран началният момент, но не и крайния момент на това продължавано
престъпление, включено в състава на общото. Никъде не е посочено защо прокурора
приема, че това деяние, осъществявано от обвиняемия в качеството му на кмет
чрез бездействие е довършено на 14.08.2009 г. Освен това, в обстоятелствената
част на ОА, касаеща това деяние, на стр.9, в абзац 5 и 6, където са изнесени
фактическите и правни съображения на прокурора, касаещи кои свои служебни
задължения обвиняемият не е изпълнил, е посочена единствено разпоредбата на
чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП, като общо е посочено, че не е предприел действия,
свързани с изискванията на службата му, установени и в ЗМСМА, без да се сочи
конкретен текст. Бездействието, в което се обвинява Кмета на Община Гълъбово от
фактическа страна е посочено твърде общо.
На
следващо място съдията-докладчик констатира, че в обстоятелствената част на ОА
не е посочена и не е мотивирана специалната цел по чл.282, ал.1 от НК. Не се
сочи бездействието каква целева насоченост е имало – да се набави облага за
извършителя или за другиго или да се причини другиму вреда. В диспозитива е
посочена целта на деянието, но това не освобождава прокурора от задължението му
в обстоятелствената част да изложи всички факти и обстоятелства, касаещи
съставомерните признаци на деянието. Вредата не следва само да бъде посочена, а
следва да бъде индивидуализирана по вид, както и да бъде мотивирана.
-
По отношение на второто деяние, извършено на
25.11.2008 г., прокурорът сочи, че от извършването му са настъпили значителни
вреди последици /имуществени/ за “***” ЕООД в размер на
23 683,37 лв. при пълна липса на фактическо изложение относно вида и
начина на причиняването им. Изложението в обстоятелствената част на ОА се
свежда до незаконосъобразно препращане към заключение на ССЕ /виж л.11, абзац
2/, като дори не е възпроизведено в съдържанието на акт заключението на експертизата. Освен това не
се сочи прокурора на коя експертиза се позовава, тъй като не сочи
местонахождението й по досъдебното производство и вещото лице, което я е изготвило
/а такива експертизи са изготвени няколко/.
Въпреки направеното от прокурора позоваване на заключението на ССЕ
съдията-докладчик констатира, че е налице разминаване между размера на вредата,
посочена в ОА – 23 683,37 лв. и в заключението на ССЕ, където вредата е
изчислена в размер на 23 673,37 лв.
За второто деяние липсват правни
съображения досежно прието от прокурора квалифициращото обстоятелство
“значителни вредни последици”.
- Относно третото деяние – неясно, непълно и даже противоречиво е
обвинението относно допуснатите нарушения на служебните задължения от
обвиняемия в качеството му на Кмет на Община Гълъбово. На стр.13, абзац 2 от ОА
се цитират два текста от ЗУТ, без да се свързват с конкретно поведение на
обвиняемия К.. Малко по-надолу в абзац 3 се сочи за нарушена и разпоредба от
ЗМСМА, като именно с нея се свързват възможните вредни последици от
неимуществен характер за Община Гълъбово. В диспозитива на ОА се сочат за
нарушени само двете норми от ЗУТ.
И
за третото деяние, както се посочи при второто, в обстоятелствената част на ОА
не е посочена и не е мотивирана специалната цел по чл.282, ал.1 от НК. В
диспозитива се сочи, че целта на обвиняемия К. е да причини на “***”
ЕООД вреда, но такава не се сочи и не се мотивира в обстоятелствената част на акта,
което води до непълнота на обвинението.
-
За четвъртото деяние се констатира, че и по отношение на него е налице
противоречие между нарушенията, сочени в обстоятелствената част на ОА и тези в
диспозитива, като в обстоятелствената част се сочи и нормата на чл.44, ал.1,
т.8 от ЗМСМА, която липсва в диспозитива.
И за това деяние липсват фактически и правни
изводи, обосноваващи квалифициращото обстоятелство “значителни вредни
последици”.
И
тук прокурорът вместо да попълни делото с факти и да обоснове по вид и размер
причинените вреди от имуществен характер /на стр.15, абзац 1/ незаконосъобразно
е препратил към заключението на ССЕ /дори без да посочи към кое и къде в
материалите по делото е то?/. Както е известно експертизата не е доказателство,
не е дори доказателствено средство, а е способ за подпомагане на дейността на
съответния орган, и по никакъв начин не може да замести съставомерните факти.
Съдията-докладчик
намира, че тъй като прокурорът в обстоятелствената част на ОА не е обосновал
имуществените вреди, неясно е останало дали стойността на вредата за второто
деяние и за четвъртото деяние в размер на 23 673,37 лв. е една и съща или
се касае за различни вреди в един и същи размер. Това е от съществено значение
за обосноваване и на причинения общ престъпен резултат на считаното от
прокурора за продължавано престъпление по обвинението по пункт ІІ, тъй като в
първият случай общият размер на причинените вреди на “***” ЕООД възлиза в размер
на 197 955,41 лв., в какъвто смисъл е и заключението на ССЕ, а във втория
случай ще възлиза в размер на 221 638,78 лв., както е формулирано
обвинението от прокурора.
Съдията-докладчик
констатира, че в текстовото изписване на правната квалификация на
продължаваното престъпление по пункт ІІ /виж л.15, алзац 5, изр. последно/
прокурорът е посочил, че обвиняемия К. освен, че не е изпълнил служебни
задължения, и е нарушил служебни задължения, е превишил правата си, каквото обвинение при изложение на
фактичесите обстоятелства липсва. Или с други думи, налице е противоречие между
формите на изпълнителните деяния, изложени в обстоятелствената част на ОА и в
диспозитива, което има за последица неясно и противоречиво обвинение.
По
отношение на обвинението по пункт ІV съдията-докладчик констатира следното:
В
обстоятелствената част на акта не е мотивиран крайния момент на това продължавано
престъпление, извършено през периода 12.06.2007г. – 31.12.2007г.
Изнесеното
по пункт ІІ досежно продължавания характер на престъплението важи със същата
сила и за обвинението по пункт ІV от ОА. И по това обвинение според
съдията-докладчик обвинителната власт не е обосновала наличието на връзка между
отделните две деяния, включени в състава на продължаваното престъпление. Първото
деяние по това обвинение касае допуснати от обвиняемия в качеството му на Кмет
на Община Гълъбово нарушения при
изпълнение на служебните му задължения, произтичащи от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, а второто
деяние касае неизпълнение на
служебните му задължения, произтичащи от Наредбата
за управление на отпадъци и поддържане чистотата на територията на Община
Гълъбово.
От
изложеното във фактическото обвинение може да се направи извод, че общото между
двете деяния е, че имат отношение към фирма “***” ЕООД с. М.,
както и че са извършени през непродължителен период от време, но чрез фактическото
изложение, касаещо отделните деяния, не се очертава еднородност на
обстановката, при която са извършени, както и не са изложени факти и
обстоятелства сочещи, че второто деяние се явява от обективна и от субективна
страна продължение на предшестващото.
Обвинението,
касаещо второто деяние, включено в състава на продължаваното престъпление по
пункт ІV – по чл.282, ал.2, предл.1 и 2, вр. ал.1, вр. чл.93, т.1, б. “б” от НК
е по по-тежката квалификация поради това, че с извършването му обвиняемият К. е
причинил значителни вредни последици на Община Гълъбово – имуществени в размер
на 60 900 лв. и неимуществени, изразяващи се в създаване на недоверие у
гражданите към общинското управление.
Съдията-докладчик констатира, че в обстоятелствената част на ОА размера
на вредата не е обоснован. Единственото което се сочи е, че тази сума
представлява сбор от изплатените стойности по издадените 6 бр. фактури (виж
стр.29, абзац 2). Действително в обстоятелствената част на ОА, на стр.28, абзац
1 са посочени 6 броя фактури по номер и дата на издаване без обаче да се сочи
кой е доставчика по тези фактури, кой е получателя по същите, какви стоки или
услуги са фактурирани, на каква стойност, начин на плащане и т.н. Шест пъти,
след всяка фактура е изписано “платежно нареждане” без каквато и да е
индивидуализация. При тази информация, изнесена в ОА, изцяло неясно е останало
в обвинението как и въз основа на какви доказателства е сформиран размера на
имуществената вреда; кой и по какъв начин е нареждал изплащането на сумите по
фактурите в полза на “***” ЕООД и как фактически
е ставало това.
Непопълнено
с факти и обстоятелства е това обвинение и в частта, касаеща облагата в размер
на 60 900 лв. в полза на “***” ЕООД. На стр.27 от ОА,
в абзац 4 прокурорът е направил извод, че дейността по договора за обществена
поръчка не била изпълнявана с ресурс на “***” ЕООД, като за
очертаване на облагата е изброил шест броя протоколи, посочвайки датата им и
предмета на обществената поръчка, без да индивидуализира относимата към
обвинението информация, съдържаща се в тях, а именно: какъв е обема на
дейностите, вписани по протоколите, тяхната стойност, страните по протокола и
лицата, които са го подписали.
С
общото посочване на фактури, платежни нареждания и протоколи обвинителния акт
не може да изпълни главното си предназначение – да очертае предмета на
доказване в съдебната фаза.
И
за това деяние липсват фактически и правни изводи, обосноваващи квалифициращото
обстоятелство “значителни вредни последици”.
По
отношение на обвинението по пункт V съдията-докладчик констатира следното:
Това
обвинение е за престъпление по служба в по-тежката му квалификация по чл.282,
ал.2, предл.1 и 2, вр. ал.1, вр. чл.93, т.1, б. “б” от НК поради това, че е
извършено от обвиняемият К. в качеството му на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение и поради това, че от деянието са причинени
значителни вредни последици на Община Гълъбово – имуществени в размер на 97 514,70
лв. и неимуществени, изразяващи се в създаване на недоверие у гражданите към
общинското управление. Съдията-докладчик
констатира, че в обстоятелствената част на ОА размера на вредата не е обоснован,
така както се посочи за обвинението по пункт ІV. Единственото което се сочи е,
че тази сума представлява сбор от изплатените стойности по издадените 6 бр. фактури (виж стр.36, абзац
последен), като видно от изписаното на предната страница фактурите по това обвинение са
21 броя. И тук фактурите само са изброени по номер и дата с неясното
допълнение след всяка фактура “по платежно нареждане и протокол”, поради което
изнесеното от съдията-докладчик по предходния пункт досежно тази нетълнота от
обвинението не следва да се преповтаря. Вместо да попълни обвинителния акт с
относимите към обвинението факти, касаещи причинената вреда от имуществен
характер и нейния размер, прокурорът на стр.35, абзац последен отново се е задоволил
да препрати към “таблица, в която са
посочени поотделно и общо размера на изплатените суми” като напълно неясно
е кой е изготвил тази таблица и има ли същата доказателствена стойност, както и
къде в материалите по досъдебното производство се намира (вписано е: “По делото
е приложена таблица”). След таблицата с неясен характер следва още по-неясно
изложение, касаещо издадени фактури с доставчик “***” ЕООД и получател “***”
ЕООД, без в съдържанието на цялото обвинение по пункт V прокурора да излага
факти, свързани с първата фирма и какво отношение има тази фирма към облагодетелстваната,
според обвинението “***” ЕООД. При така изнесената информация в
ОА, изцяло неясно е останало в обвинението как и въз основа на какви
доказателства е сформиран размера на имуществената вреда; кой и по какъв начин
е нареждал изплащането на сумите по фактурите в полза на “***”
ЕООД и как фактически е ставало това.
Непопълнено
с факти и обстоятелства е това обвинение и в частта, касаеща облагата в размер
на 97 514,70 лв. в полза на “***” ЕООД.
Освен
изложеното, между обстоятелствената част и диспозитива на ОА е налице
съществено противоречие относно това от какво произтича облагата за “***”
ЕООД, респективно вредата за Община Гълъбово.
В обстоятелствената част на ОА се сочи, че дейността въобще не е била извършвана от “***” ЕООД, а в диспозитива
– че не е била извършена в отчетените
обеми, като това противоречие води до неяснота в обвинението.
Неясна
е волята на прокурора относно това дали приема, че обвинението по пункт V касае
продължено престъпление или продължавано такова. Какво се има предвид: В
обстоятелствената част на ОА се описва едно деяние, извършено през периода от
05.02.2008 г. до 29.09.2009 г. (погрешно записано на стр.36, абзац последен - до 05.02.2008 г. до 29.09.2009 г.), а
на стр. 37, абзац 2 от ОА при правните изводи на прокурора е посочено:
“Деянията, включени в съвкупността обвиняемият К. е извършил умишлено, при пряк
умисъл”.
Налице
е противоречие, касаещо правната квалификация на деянието между
обстоятелствената част и диспозитива досежно вредните последици. В посочения
вече абзац 2 на стр.37 от ОА се сочи, че от неизпълнението на служебните
задължения от страна на обвиняемия К. могат да настъпят немаловажни вредни последици
от неимуществен характер за Община Гълъбово, изразяващи се в създаване на
недоверие у гражданите към общинското управление, а в диспозитива на
обвинението по пункт V това обвинение е квалифицирано по по-тежкото
квалифициращо обстоятелство – настъпили значителни вредни последици от
имуществен и неимуществен характер.
Освен
това, самият диспозитив в неговия край е неясен, тъй като от една страна се
сочи, че от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община
Гълъбово – имуществени в размер на 97 514,70 лв., а от друга страна се
сочи, че от същото деяние могат да настъпят и немаловажни вредни последици от
неимуществен характер за Община Гълъбово, изразяващи се в създаване на
недоверие у гражданите към общинското управление. С други думи, сочат се
едновременно вредните последици по ал.2 на чл.282 от НК и по ал.1 от същия
текст. Съгласно правната теория и
практика, по-тежкия резултат от деянието поглъща по-лекия резултат и няма как
двата да вървят в кумулативна връзка.
Така
изложеното досежно вредните последици се отнася и за обвинението по пункт ІV
както относно противоречието между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинението, така и относно неяснотата, допусната в края на диспозитива
(стр.29, абзац 2 и 3 от ОА; стр.31, края на абзац 1).
И
за това деяние липсват фактически и правни изводи, обосноваващи квалифициращия
признак “значителни вредни последици”, който е елемент от обективна страна на
деянието и задължително следва да намери отражение в обстоятелствената част на
ОА.
По
отношение на обвинението по пункт VІ съдията-докладчик констатира следното:
Съдията-докладчик
констатира, че с нововнесения обвинителен акт не са отстранени нередовностите
на предходния по пункт VІ от обвинението срещу Н.К., констатирани от въззивният
съд в Определение № 602/19.11.2015 г., постановено по ВЧНД № 481/2015 г. по
описа на ПАС. В посоченото определение въззивният съд е приел пълна неяснота
относно начина на определяне от прокуратурата на предмета на присвояването,
като подробно се е аргументирал на стр.14 от същото. Този порок на предишния ОА
изцяло е възпроизведен в новия, като видно от фактическото обвинение по пункт
VІ прокурора си служи с три различни мерни единици – квадратни метри, палети,
листове и как те са отнесени към инкриминираните 200 броя плоскости не става
ясно. Въззивният съд е констатирал, че вместо факти в ОА има незаконосъобразно
препращане към изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, без даже заключението на същата да се
излага в резюме, която критика следва да се отправи и към новия акт, тъй като
тази непълнота във фактическото обвинение не е отстранена.
Съдията-докладчик
намира, че в допълнение следва да посочи, че и по това обвинение прокурорът си
служи със същия прийом – вместо да попълни фактическата обстановка със
съставомерните факти, изброява писмените доказателства съвсем общо, без да
анализира тяхното съдържание и установените въз основа на тях факти. Така
например, на стр.39, абзац последен са изброени приемо-предавателни протоколи
от 8 дати, без да се сочи по кой от протоколите какво количество гипсофазерни
плоскости е доставено, от кой от заводите на “***” ЕООД (само три абзаца
преди това са изброени заводи, разположени в три населени места – гр. Видин,
гр. София и с. Медникарово???) и къде са доставени (два абзаца по-нагоре
прокурора сочи, че част от плоскостите са разтоварени в складова база в гр.
Гълъбово, а другата част – на строежа на новата общинска сграда). От така
изложеното е виден пълния дефицит на факти и обстоятелства, имащи пряко
отношение към предмета на доказване. Пълно недоумение буди последното
изречетние на този абзац: “По материалите на делото са приложени и фактурите,
съставени във връзка с превозите по доставките на материалите на Община
Гълъбово, както и товарителниците с изпращач “***” ЕООД и Община Гълъбово”. Доколкото не се
сочи нито номер, нито дата, нито местонахождение на фактурите, които се имат
впредвид от обвинителната власт, изцяло неясно по делото остава въз основа на
кои от многобройните фактури, приложени към материалите по досъдебното
производство, прокурора обосновава настоящото обвинение. Същото касае и
товарителниците – липсват конкретизиращите ги белези, както и тяхното местонахождение.
От цитираното изречение излиза, че и “***” ЕООД и Община Гълъбово се явяват изпращач –
в този случай следва да се посочи кой е получателя на инкриминираните
гипсофазерни плоскости.
Същото
касае и абзац 1 на стр.40 от ОА относно оскъдността на фактите и липсата на
анализ и дори конкретизация на доказателствата, на които се позовава прокурора.
Съдията-докладчик
констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на това обвинение досежно елемент
от обективна страна на престъплението по чл.201 от НК, за което обвиняемия К.
се предава на съд, което води до неясно обвинение, а именно: дали присвоените
вещи са му били връчени в служебното му
качество или са му поверени да ги
пази или управлява. На стр.43,
абзац 2 в ОА прокурорът е приел, че процесните 200 бр. гипсофезерни плоскости
са били поверени на обвиняемия К. да ги управлява. В абзац 4 на същата страница
се казва, че тези вещи били връчени в
качеството му на Кмет на Община Гълъбово и поверени му да ги пази и
управлява, а в абзац 5 вече се посочва, че са поверени в това му качество
да ги управлява. Изложеното противоречие води до неяснота в обвинението досежно
този елемент от обективна страна и отнема възможността на обвиняемия да разбере
обвинението.
Неясна
е волята на прокурора относно това дали приема, че обвинението по пункт VІ
касае продължавано престъпление или се касае за продължено престъпление. Какво
се има предвид: В обстоятелствената част на ОА се описва едно деяние, извършено
през периода м. септември 2009 г., а на стр. 43, абзац 3 от ОА при правните изводи
на прокурора е посочено: “Деянията, включени в съвкупността обвиняемият К. е
извършил умишлено, при пряк умисъл”, а в правната квалификация на деянието не е
посочен чл.26 от НК. Волята на прокурора следва да е изложена ясно, точно и
недвусмислено. Във всички случаи, в
които се налага тълкуването й се касае за неясно обвинение имащо за последица
ограничаване правото на защита на обвиняемия.
Съдията-докладчик
констатира, че обвинителния акт не отговаря на изискванията за съдържание,
регламентирани в чл.246, ал.2, предл.последно от НПК, изискващи в
обстоятелствената част на ОА да се посочат доказателствените материали, от
които се установяват посочените обстоятелства. Видно от изготвения акт, след
всяко от шестте престъпления по обвинението, прокурора в края на изложението е
описал доказателства гласни и писмени, като що се касае до писмените
доказателства - изброени са документи, по-голямата част от които са без
индивидуализация и без посочване на тяхното местонахождение, при многожество
идентични такива. Изреждането е извършено по следния начин: “декларация;
протокол; регистър; декларация” и т.н. Особено красноречиво е това изброяване
след четвъртото обвинение на стр.31, абзац 2: “протокол; протокол; протокол;
протокол; протокол”; и т.н.
Така
посочени доказателствата изцяло отнемат възможността на подсъдимия и
защитниците му да разберат въз основа на какви доказателствени материали е
изградена обвинителната теза по всеки от пунктовете от обвинението, както и да
организират защитата.
Съдията-докладчик
по отношение на доказателствата освен изложеното констатира, че част от
писмените доказателства, описани в обстоятелствената част на ОА липсват към
материалите по ДП. Освен това в списъка на лицата за призоваване част от
свидетелите са вписани по два пъти, а други свидетели, които са описани във
фактическото обвинение не са посочени като свидетели по делото.
Съдията-докладчик
намира, че допуснатите груби нарушения на НПК, посочени в първата част на
разпореждането, както и изброените противоречия, непълноти и неясноти на
обвинението по изготвения обвинителен акт, поотделно и в съвкупност водят до
нарушаване правото на защита на обвиняемия и на неговите договорни защитници. И
обвиняемия и неговите защитници са лишени от възможността да научат пълният
обхват и предмет на обвиненията, срещу които следва да се защитават и въз
основа на какви доказателства се основава обвинителната теза. Касае се за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на ТР № 2
/07.10.2002 г. на ВКС на РБ. С така изготвеният обвинителен акт не е определен предмета на доказване за всяко едно от престъпленията и за участието
на обвиняемия К. в извършването им, поради
което не са налице условията за разглеждането му в съдебна фаза.
Предвид
изложеното и на основание чл.249, ал.2
във връзка с чл.248, ал.2, т.3 от НПК съдебното производство следва да
бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на указаните в
настоящото разпореждане съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим
от от гореизложеното, съдията – докладчик
Р А З П О Р Е Ж Д А :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 457/2015 година по описа на Окръжен съд –
Стара Загора и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
указаните в мотивите на разпореждането съществени нарушения на процесуалните
правила.
Разпореждането
подлежи на обжалване и/или протестиране с частна жалба и/или частен протест пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаването на препис.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: