Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..08.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН И.
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА-МЛ.С
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1253 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 1735/23.03.2020г. от М.П.П. ЕГН **********,
чрез пълномощник срещу Решение № 57/28.02.2020г. по гр.д. № 1400/2018г. на
РС-Провадия, с което съда е УВАЖИЛ
предявения от И.Д.И. ЕГН ********** против М.П.П. ЕГН ********** иск и е ПРОГЛАСИЛ
ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал.1 т.1 от ЗЗД, поради поради
противоречие със закона –чл. 32 ал.1 от ЗС , Договор за аренда на земеделска
земя от 12.02.2016 г., вписан в Службата по вписванията с Peг. №
523/12.02.2016 год., акт № 166, том II, дело 370/2016 год., по силата на който Н.Г.К.,
ЕГН **********, като сънаследник на идеални части от недвижими имоти, встъпил в
правата на арендодател, е предоставил на М.П.П., ЕГН ********** в качеството му
на арендатор, за временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски
имоти в землището на гр.Дългопол, а именно: Нива с площ 4682 квадратни метра, категория пета, местност Горно
дервени, имот с индентификатор 24565.24.30; Нива с площ 1300 квадратни метра,
категория трета, местност „Пясъците“, имот с индентификатор 24565.50.120;
Овощна градина с площ 8501 квадратни метра, категория втора, местност „Под
дражила“, имот с индентификатор 24565.52.19; Нива с площ 3000 квадратни метра,
категория трета, местност „Камчи ясак“, имот с индентификатор 24565.77.160,
възстановени с план за земеразделяне.
Считайки обжалваното решение за частично
недопустимо, както и за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните
доказателства и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен,
както и да му се присъдят направените по
делото разноски за две инстанции.
Излагат се съображения, че иска е допустим
само за ½ от ид.част от имотите
предмет на арендния договор, за която част ищеца е представил доказателства ,
т.к . легитимиран да предявява иск за нищожност на договора има само
собственикът в рамките на ид.части от имота/имотите, които притежава.В хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Без
да направи изменение на иска и да разпредели нова доказателствена тежест, съда
е обсъдил в хода на процеса и е събирал доказателства по твърдения на ищеца
заявени в първото по делото заседание, касаещи липса на съгласие, поради
нищожност на упълномощителната сделка. Излага се, че такива твърдения липсват в
обстоятелствената част на исковата молба, където са въведени твърдения за липса
на съгласие поради нарушаване на чл.32 от ЗС. Твърди се, че съдът е основал
съдебния акт на доказателства неотносими към предмета на спора, а именно кога е
направел въвода във владение на имотите, предмет на договора за аренда. Твърди
се и противоречие с материални закон, а именно нормата на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ,
редакцията към момента на сключване на договора.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение, да се постанови друго, с което иска му да бъде
уважен. Поддържа становището си за недопустимост на иска по отношение на тази
част от процесните имоти, на които ищецът не е собственик. Претендира
присъждане на сторените разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната
по жалбата страна не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК , т.к. хонорара за въззивната инстанция следва да е ½ от хонорара на
първоинстанционното производство. Представя писмени бележки.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по предявен от И.Д.И. срещу М.П.П. иск за прогласяване за нищожен поради
противоречие със закона - чл. 26, ал.1 т.1 от ЗЗД, вр. чл. 32 ал.1 от ЗС на Договор за аренда на земеделска земя от
12.02.2016 г., вписан в Службата по вписванията с Peг. № 523/12.02.2016 год.,
акт № 166, том II, дело 370/2016 год. Ищецът твърди , че е наследник по закон
на В.И.Т., бивш жител ***. Приживе наследодателят им притежавал земеделска земя
в землището гр. Дългопол, а
именно: Нива с площ 4682 квадратни метра, категория пета, местност Горно
дервени, имот с индентификатор 24565.24.30; Нива с площ 1300 квадратни метра,
категория трета, местност „Пясъците“, имот с индентификатор 24565.50.120;
Овощна градина с площ 8501 квадратни метра, категория втора, местност „Под
дражила“, имот с индентификатор 24565.52.19; Нива с площ 3000 квадратни метра,
категория трета, местност „Камчи ясак“, имот с индентификатор 24565.77.160,
възстановени с план за земеразделяне. През есента на 2016год., ищеца изкупил част от дяловете на останалите
сънаследници, като сделките са обективирани в
нот. акт с вх. Peг. № 5164/10.10.2016 год., акт № 186, том
XII, дело № 2373/2016 год. и нот. акт с вх. Peг. №
5448/27.10.2016 год., акт № 139, том XIII, дело № 2545/2016 год.При посещение в
ОС „Земеделие" гр. Дългопол установил, че за имотите на наследодателя им
има договор за аренда с ответника, който бил сключен от един от наследниците Н.Г.К.,
ЕГН **********, без знанието на останалите наследници и преди да е изкупил
имотите на свое име.Ищеца обосновава правния си интерес от водене на настоящия
иск,че поради вписания в АВ – Провадия Договор за аренда на земеделска земя,
вписан под вх. Peг. № 523/12.02.2016 год., акт № 166, том
II, дело 370/2016 год. за землище гр. Дългопол, той не можел да подава
заявление за ползване на имотите си.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответникът, в който оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ЗАЗ е специален по отношение на ЗС и е спазена
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, в
редакцията й към момента на сключване на процесния договор - 12.02.2016г.,която
предвижда, че този договор може да бъде сключен само от някои от
съсобствениците, без да е въведено изискване за обема права, които те следва да
притежават. В такъв случай валидно облигационно правоотношение възниква само
между този съсобственик и арендатора, а отношенията с останалите съсобственици
се уреждат по общото правило на чл. 30, ал. 3 от ЗС, както изрично е
регламентирано в нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Липсата на изразено съгласие
от праводателите на ищеца при сключване на процесния договор за аренда не се
отразявало на неговата действителност, т.к. е спазено изискването на чл. 3, ал.
4 от ЗАЗ.
Претендира отхвърляне на иск
и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът, намира
за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за
временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено
арендно плащане. Процесният договор за аренда на земеделска земя от
12.02.2016 г., вписан в Службата по вписванията- Провадия с рeг. № 523/12.02.2016 год., акт № 166, том II, дело 370/2016 год.
за землище гр. Дългопол сключен от Н.Г.К., в
качеството им на арендодател, и ответника
М.П.П. в качеството му на
арендатор, за имоти с обща площ
от 17 483 дка в землището на гр.Дългопол за срок от 15 стопански години,
считано от 01.10.2016 г., при условия, договорени между страните.
По делото няма спор, а и е видно
от представените по делото –л.16-22 , че
ищецът И.Д.И. и неучастващите в настоящото производство лица, са наследници на В.И.Т., починал на 19.01.1960г..
Между страните не се спори и, че към дата на сключване на процесния
договор 12.02.2016г. същите са били съсобственици на следните имоти,
а именно: земеделска земя в землището гр. Дългопол, а именно Нива с площ 4682
квадратни метра, категория пета, местност Горно дервени, имот с индентификатор
24565.24.30; Нива с площ 1300 квадратни метра, категория трета, местност
„Пясъците“, имот с индентификатор 24565.50.120; Овощна градина с площ 8501
квадратни метра, категория втора, местност „Под дражила“, имот с индентификатор
24565.52.19; Нива с площ 3000 квадратни метра, категория трета, местност „Камчи
ясак“, имот с индентификатор 24565.77.160, възстановени с план за земеразделяне.
Видно от нот. акт с вх.рeг. № 5164/10.10.2016 год., акт № 186, том XII, дело № 2373/2016
год. и нот. акт с вх. рeг. № 5448/27.10.2016
год., акт № 139, том XIII, дело № 2545/2016 год, през м.
септември и м. октомври 2016г. ищецът по делото изкупил част от дяловете на
останалите сънаследници.
В
конкретната хипотеза в тежест на ищеца е при условията на главно и пълно
доказване да установи пороците на сделката водещи до нищожност изразяващи се
според заявеното в исковата молба - нарушаване
на закона -липса на валидно изразена воля за сключване на същия от множеството
собственици на процесните имоти в нарушение на чл.32 от ЗС.
Възраженията на въззивника за липса на
твърдените от ищеца пороци са основателни. В хода на производството от събраните по делото доказателства не може да
се обоснове положителен извод за пороци на процесния договор водещи до неговата
нищожност.
Процесният Договор за аренда не е нищожен на
поддържаното в исковата молба основание, тъй като е сключен в съответствие с
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ/редакцията преди изменението в ДВ
бр.13/07.02.2017г./, която изрично признава възможността договорът за аренда на
земеделска земя да бъде сключен само от един или от няколко съсобственици,
предвиждайки отношенията с останалите съсобственици да се уреждат според
правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. Отдаването под аренда е действие, което може да
бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите участници в
общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай възниква облигационно
правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като в защита на
интересите на останалите съсобственици, които не са страни по договора,
приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. (респ. защита по общия ред,
ако се твърдят/докажат вреди и/или пропуснати ползи).
В конкретната хипотеза не е налице противоречие на закона - нарушаване на
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС, според която общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ, доколкото в конкретния случай е налице специален
закон, който дерогира приложението на общите разпоредби. Следва да се има
предвид , че ЗАЗ - е специален по отношение на ЗС и чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изключва приложението на чл. 32, ал. 1 ЗС с
неговото изискване за използване и управляване но общата вещ по решение на
съсобствениците. Знанието или съгласието на останалите съсобственици общият
имот да бъде предоставен на трето лице за временно ползване съгласно ЗАЗ, не е условие за действителност на договора за
аренда. Тъй като всеки съсобственик може да сключва договор за аренда на
съсобствена земеделска земя, по аргумент от нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която
изрично предвижда такава възможност, като в самия текст липсва изрично изискване
за брой собственици, квоти притежавани от тях и пр., наличие на пълномощно от всеки от съсобствениците,
упълномощаващо един от тях да отдава под аренда съсобствения имот не е условие
за неговата действителност. В този смисъл е Определение № 102/25.02.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4108/2013 г., II т. о. , Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5109/2013 г., II г. о.
По изложените съображения съдът намира,че въззивната
жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск като
неоснователен -да бъде отхвърлен.
Решението следва да бъде отменено и в частта за
присъдените разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за
производството пред ПРС в размер на 720.00 лева представляващи възнаграждение
на един адвокат съобразно представения списък и доказателства за извършването
им.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, въззиваемия следва да заплати на въззивникът
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 795.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение – 720 лв. с ДДС и държавна такса - 75.00лв.,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Възражението на въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззвиника с аргумент, че същото за настоящата
инстанция следва да е ½ от това
за първоинстанционното производство, съда намира за неоснователно.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
57/28.02.2020г. по гр.д. № 1400/2018г. на РС-Провадия, КАТО вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от И.Д.И. ЕГН **********
против М.П.П. ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 т.1 от ЗЗД за прогласяване ЗА НИЩОЖЕН поради противоречие със закона – чл. 32 ал.1
от ЗС на Договор за аренда на земеделска
земя от 12.02.2016 г., вписан в Службата по вписванията с рeг. №
523/12.02.2016 год., акт № 166, том II, дело 370/2016 год., по силата на който Н.Г.К.,
ЕГН **********, като сънаследник на В.И.В.е предоставил на М.П.П., ЕГН **********,
в качеството му на арендатор, за
временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски имоти в землището
на гр.Дългопол, а именно: Нива с
площ 4682 квадратни метра, категория пета, местност Горно дервени, имот с
индентификатор 24565.24.30; Нива с площ 1300 квадратни метра, категория трета,
местност „Пясъците“, имот с индентификатор 24565.50.120; Овощна градина с площ
8501 квадратни метра, категория втора, местност „Под дражила“, имот с индентификатор
24565.52.19; Нива с площ 3000 квадратни метра, категория трета, местност „Камчи
ясак“, имот с индентификатор 24565.77.160, възстановени с план за земеразделяне.
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П.
ЕГН ********** сума в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/ лева –
разноски по делото за адвокатски хонорар, за производството пред ПРС и сумата
от 795.00/седемстотин деветдесет и
пет/лева, разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.