Гр. Силистра, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на четвърти август
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя гр. дело № 209 /2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното
Постъпила е въззивна жалба от И.Д.С. с ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу решение №75/20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 1090/2017 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е осъден да заплати по сметките на останалите съделители полагащите им се части от получавания наем за имот с идентификатор 57251.25.3 и законната лихва върху тези суми, както и направените от тях разноски по делото, а също и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса върху исковете по сметки. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението на РС е неправилно, налице са процесуални нарушения и необоснованост, поради което моли да бъде уважена жалбата му. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Н. ***, който поддържа жалбата.
Ответниците по жалбата - К.Н.П., С.И.С., Е.И.А., С.И.М.Д.И.М., И.А.Р.,А.В.Р.,И.П. . Р.,Х.Г.Р., В.Г.Р., чрез процесуален представител, са депозирали писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, с който оспорват жалбата, молят да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната част. Претендират разноски.В с.з. не се явяват, представляват се от адв. М. ***, която поддържа отговора, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната част.
Ответницата н.Д.К. не е депозирала отговор по чл. 263 ГПК, в .з. се представлява от особен представител адв. К.,***, която счита , че жалбата е неоснователна.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл .258 и сл. от ГПК, поради което допустима.
Делото е за делба във фазата на възлагането и сметките. С решение № 16/23.02.2018 г., постановено по гр. дело № 1090/2017 г. силистренският районен съд е допуснал до делба между съделителите следните два недвижими имота, подробно описани в решението, съсобствени между страните при квоти: за Н.Д.К. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за К.Н.П. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за С.И.С. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за Е.И.А. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за С.И.М. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за Д.И.М. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за И.А.Р. – 1/12 ид.ч. (3/36 ид.ч.);за А.В.Р. – 1/12 ид.ч. (3/36 ид.ч.);за И.П.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за Х.Г.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.);за В.Г.Р. – 1/18 ид.ч. (2/36 ид.ч.) и за И.Д.С. – 1/3 ид.ч. (12/36 ид.ч.).
Във втората фаза на делбата първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане искове по сметки с ищци С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М., К.Н.П., И.П.Р., Х.Г.Р., В.Г.Р., И.А.Р. и А.В.Р. и ответник настоящият въззивник И.Д. С, като твърдят, че след 1995 г. той е получавал цялата рента за делбения имот № 125003 в землището на с. Полковник Ламбриново, общ. Силистра, молят съда да го осъди да заплати на всеки от ищците С.И.С., Е.И.А., С.И.М., Д.И.М. и К.Н.П. сумата от 560,56 лв. представляваща полагащата им се част от рентата за имота, дължима за стопанските –2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., всеки от ищците И.П.Р., Х.Г.Р. и В.Г.Р. претендира от същия ответник сумата от 457,80 лв., представляваща полагащата му се част от рентата за стопанските –2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г., а всеки от ищците И.А.Р. и А.В.Р. - сумата от 686,70 лв. представляваща полагащата му се част от рентата за стопанските –2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г. Претендират законна лихва върху главницата от 01.07.2017 г. до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски.
И пред двете инстанция ответникът по тази искова претенция, настоящият въззивник И. С оспорва същата, като счита, че е изтекла погасителна давност за задълженията му за период над три години от заявяване на искането, а, освен това, счита, че размерът на рентното плащане трябва да бъде ограничен до уговорения в договора, а не да се базира на документ, който дори и да е с вярно съдържание, удостоверява недължимо платено и не са част от рентното плащане.
Съдът счита, че правната преценка, касаеща въпроса за погасителната давност, която е валидна при претенция за обезщетение по чл. 30, ал.3 ЗС, каквото е правното основание на настоящата , направена от районния съд е правилна. Същият е съобразил, че началната дата, от която тече давностния срок за всяко едно рентно плащане започва да тече от момента, в който ответникът е получил дохода, т.е. възникнало е задължението да разпредели същия между съсобствениците, поради което и единствено извършеното такова след 23.10.2014 г., единствено е дължимо от ответника, тъй като за него не е изтекла погасителната давност спрямо датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата - 23.10.2019 г.Правилно районният съд е съобразил, че въпреки периодичния характер на рентните плащания, то когато същото се трансформира в обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС давностния срок за претендирането му е общия от пет години , съгласно чл. 110 ЗЗД, а не три години по смисъла на чл .111 ЗЗД. Посочена е и обилна практика в тази насока от районния съд.
Не е основателно и възражението, че следва да се разпределят не действително получените от ответника суми, въз основа на служебните бележка, приложена по делото и издадена от арендатора „Агро – Николови” ООД, а уговорената по договора за аренда годишна рента, която е значително по – ниска по размер и възлиза на 30 лева на декар.
Позоваването на служебната бележка, издадена от арендатора като на официален документ от страна на процесуалния представител на ищците, настоящи въззиваеми, е погрешно, защото това не представлява официален документ. По същество се касае за частен свидетелстващ документ, но в случая е важно , че не се оспорено неговото съдържание или автентичност, а ответникът претендира да се приеме, че задължението му възлиза на рентата, определена с договорите за аренда, а не въз основа на действително получените от него суми. Такова възражение е неоснователно. Исковата претенция е частен случай на претенция за суми, с които един съсобственик се обогатил за сметка на друг, не случайно в теорията се формулира като „обезщетение за ползата, от която е лишил останалите“. Очевидно е , че ползите възлизат на получените суми от арендатора , а договорните отношения между ответника и последния изобщо не са предмет на обсъждане между съделителите в хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС .
Що се касае за конкретното определяне на дължимите на всеки един от ищците по претенцията по сметките сума от въззивника, там съдът се е позовал на заключението на ССЕ, както и на частични плащания на част от съделителите, които са приспаднати, като е достигнал до крайния резултат, чието изчисление е правилно, като съобразено както с погасителната давност , така ис доказания размер на ползите, от които са били лишени ищците.
Ето защо, съдът счита, че решението е правилно в обжалваната част. В останалата част е влязло в сила.С оглед резултата от въззивното производство въззивникът дължи на въззиваемия Х.Г.Р. сумата от 350 лв.,направени от него разноски по делото пред тази инстанция. Възражението за прекомерност на адв. хонорар е неоснователно, тъй като размерът от 350 лв. е напълно съобразен с ал.4 на чл.7 от Наредба № 1 ОТ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните съображения ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 1090/2017 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Н.П. с ЕГН ********* *** сумата от 251,78 лв. (двеста петдесет и един лв. и 78 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири лв. и 45 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Г.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири лв. и 45 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 174,45 лв. (сто седемдесет и четири лв. и 45 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане .
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на И.А.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 261,66 лв. (двеста шестдесет и един лв. и 66 ст.), представляваща полагащата ѝ се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на А.В.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 261,66 лв. (двеста шестдесет и един лв. и 66 ст.), представляваща полагащата му се част от получения за имот с идентификатор 57251.25.3 наем за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 г., до окончателното й плащане.
Както и в частта, с която
Е ОСЪДИЛ И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 249,27 лв. (двеста четиридесет и девет лв. и 27 ст.) за адвокатски хонорар.
Като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.Г.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 350 / триста и петдесет / лева, представляваща направени от последния разноски по делото пред тази инстанция.
В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен Съд на РБългария в 30 – дневен срок от получаване на съобщение от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.