№ 329
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Марина В. Белчева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245000600255 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10:16 ч. със съгласието на страните.
Жалбоподателят – подсъдим С. А. Т., се явява лично и с адв. Л. с
пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Л.: От наша страна също нямаме отводи и доказателствени
1
искания.
ПОДСЪДИМИЯТ С. Т.. Поддържам жалбата на защитника ми. Нямам
отводи и доказателствени искания.
Съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на делото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да приемете жалбата за
неоснователна. Считам, че атакуваният съдебен акт е много добре мотивиран,
законосъобразен, съобразен с правилата на НК и НПК, поради което ще ви
моля да го потвърдите.
Моля да приемете, че по категоричен начин е доказано извършването на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, т.6 и т. 12 НК, което означава, че на
17.03.2022 г. синът С. Т. е посегнал на родния си баща в условията на опасен
рецидив и го е умъртвил. Смъртта е настъпила на 18-ти март 2022 г., по
особено мъчителен за пострадалия начин и подсъдимият е действал с особена
жестокост. Тази квалификация се извлича от наличния доказателствен
материал, който според мен е обсъден напълно безпристрастно, много
подробно и е добре анализиран от състава на Окръжен съд - П.. Посочено е
детайлно кои доказателства се приемат за установени, на кои показания се
дава вяра, на кои показания не се дава вяра и на какво основание, като всички
тези мотиви са обезпечени с наличните веществени доказателства, със
заключенията на вещите лица, поради което приемам, че фактическата
обстановка е изяснена детайлно и безпротиворечиво.
Само маркирам, че на 16.03.2022 г. вечерта в село Н., след 21ч.
пострадалият А. Т. е спял, а синът му е употребявал алкохол и компания в
дома им е правила майката - свидетелката Д. Т.А. Тя е прекият очевидец на
действията, които са последвали в началните часове на 17.03.2022 г., а те се
свеждат до следното: А. Т. се е събудил от дивана, на който е спял в стаята,
където са били всички. Обявил е, че иска да излезе навън. Синът му С. Т. не се
е съгласил с това и му е казал да остане. Независимо от вербалните закани на
сина, бащата е решил да тръгне. При това положение С. Т. го бута върху
дивана, а в момента, в който А. Т. пада на дивана, той дърпа якето на сина си,
2
скъсва го и тази реакция оттам насетне е една от причините, заради които С. Т.
нанася жесток удар, в резултат на което е увреден мозъкът на пострадалия и на
следващия ден, независимо от реанимационните мероприятия, той умира в
болницата в П..
Твърди се, че това деяние от страна на защитата е релевирано при
условията на чл. 118 НК, тоест при наличието на афект. Фактическите
обстоятелства по случая категорично отричат наличието на такова състояние,
защото за да е налице афект, той трябва да е предизвикан от пострадалия с
тежка обида или с друго действие и това да доведе до влошаване на
психологическото състояние на дееца до степен, че той да не разбира какво
върши в момента. Такива доказателства и информация в тази насока няма.
Напротив, свидетелката Д. Т.А, чиито показания в тази част са дадени на
досъдебното производство, е категорична, че действия от страна на
пострадалия по отношение на сина й С. Т. не са извършвани, а той по някакви
собствени подбуди е започнал да нанася жесток побой на баща си, в главата.
Тя се е опитала да го предотврати този побой, не е успяла, поради което се е
наложило да излезе навън и да потърси помощта на съседката си –
свидетелката Е.. Заедно са извикали „Бърза помощ“ и когато са се прибрали
заедно с медицинско лице - ** и шофьорът на линейката, са установили, че А.
Т. лежи до метална маса на двора, а С. Т. стои в близост до него. Лицето на А.
Т. е било обилно напоено с кръв и по лявата част на главата са се наблюдавали
рани, които съответстват на крака на металната маса. Впрочем, в тази насока
са налице заключения на съдебномедицинската експертиза, която е
категорична, че има три рани, които са причинени от крака на металната маса.
Обясненията на С. Т. в насока, че баща му паднал три пъти върху този
крак, считам, че нямат абсолютно никакъв резон в доказателствения материал.
По-скоро се сочи, че той умишлено е бутнал баща си към крака на масата
няколко пъти, в резултат на което са получени и тежките поражения в главата
на А. Т..
Защитата прави довод от една експертиза на вещото лице от З. - Л., че С.
Т. е бил повлиян емоционално и е действал в състояние на афект. Моля да
имате предвид, че тази експертиза е направена няколко месеца след
извършване на деянието, че има безспорни доказателства, че през този период
още в ареста в гр. П. С. Т. е получил психично разстройство, което е
3
неминуемо, поради обстоятелството, че той вече е съзнавал какво е сторил с
баща си, осъзнал е последиците. Той е човешко същество и е нормално да
изпитва терзания, защото се касае до негов баща. Не би могъл да бъде
безразличен към случващото се.
Всички тези впоследствие допълнително проявили се условия, биха
могли да доведат до влошаване на здравословното му психическо състояние,
което е наложило да има няколко съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи, но след тази на вещото лице от З. - Л. е назначена нова от съда,
тройна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която е
категорична, че към момента на извършване на деянието - 17.03.2022 г.,
подсъдимият Т. е бил вменяем, разбирал е много добре какво върши, разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Тоест, в нито един момент не намирам медицинския еквивалент, че е
налице такова разстройство на психиката му, което да доведе до афект.
Съдът много добре се е обосновал в мотивите си, че не е налице която и
да е от формите на афекта и е развил тезата, че такъв илюзорен момент, при
който само в съзнанието на извършителя да е налице предпоставка за
реагиране, не е налице.
Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът е пристъпил към
определяне на наказанието - 16 години „лишаване от свобода“. Аз приемам, че
това наказание е справедливо, макар че е с две години по-малко от наложеното
му от предходния съдебен състав, чиято присъда е отменена. Справедливо е
до там, че обективните обстоятелства по делото сочат разкаяние от страна на
подсъдимия. Отчитам опитите на родната му майка Д. Т.А и сестра му С. Т.А
да сведат показанията си до това, че да го оневинят и ги разбирам много
добре, защото от цялото семейство той е останал. Починалият е техен близък
родственик. Затова считам, че по-тежко наказание не е необходимо и правилно
прокуратурата в П. не е подала протест в тази насока.
По тези съображения ще моля да постановите решение, с което да
потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ. Л.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата, с
която съм ви сезирал. Съгласен съм с колегата от държавното обвинение по
отношение размера на наказанието при квалификацията, която е определена
от съда. Нашите оплаквания и то по-скоро тези, които пожела подсъдимият да
4
развия в жалбата си пред вас са, че според него той е действал в условията на
афект, именно по чл. 118 НК. Считаме, че убийството е извършено в
състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от убития с насилие.
Общо взето нямаме спор с прокурора по фактическата обстановка, с
една забележка, на която ще се спра по-късно, но всички действия на
подсъдимия С. Т. би следвало да бъдат разгледани в контекста на системната
злоупотреба с алкохол – първо от бащата, тъй като той е по-възрастен и е
започнал по-отрано, а след това и от самия подсъдим, която е отключвала
чести спорове и скандали между двамата. Разбираме, че когато са били трезви,
не е имало проблеми в семейството, но стигне ли се до употреба на алкохол,
скандалите са били почти ежедневни.
Освен това, събраха се данни за властния характер и себичен на
пострадалия, който още от деца - и сестрата С. Т.А свидетелства в тази насока,
е налагал своето мнение, бил е суров и тежък като характер и това се е
отразило на взаимоотношенията между баща и син. Сега, ние не твърдим, че
С. Т. е изпаднал в състояние на някаква тежка невменяемост, но все пак
експертизата, на която се позовавам, на доктор Г. и подробно съм цитирал
части от нея в жалбата си, така че няма да се спирам отново на тях, според ме
следва да доведат до извода, че при Т. - син, особено след употребата на
алкохол има един по-нисък праг на търпимост, което е довело до това той да
изпадне в едно такова гневно състояние. Освен разменените реплики и
скъсания джоб, явно имаме и размяна на удари, тъй като в
съдебномедицинската експертиза № 1 от 2022 г. на живо лице е отбелязано, че
(цитира от заключението на експертизата на лист 33, том 1 от досъдебното производство) : „При
прегледа на Т. се установяват отоци и кръвонасядания на лицето, отоци,
кръвонасядания и охлузвания по задните /гръбни/ повърхности на дланите и
по долните крайници. Описаните увреждания са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както
се съобщава в данните по досъдебното производство – при инцидента на
16.03.2022 г., с който са в пряка причинна връзка.“
Така че явно се е стигнало до размяна на удари. Това ни дава още един
довод, от който да твърдим, че С. Т. е действал в състояние на силно
раздразнение. Не може да не отбележим и факта, че са правени всички
психиатрични експертизи доста по-късно от инцидента, но именно
5
психиатърът - доктор Г., за разлика от другите експерти, които са провели по
едно кратко интервю с подсъдимия, е имал възможност да го наблюдава с
месеци в клиниката в З. - Л., защото той изкара продължително време там - на
2 пъти беше привеждан, след като изпадна в състояния, които бяха близки до
шизофренни пристъпи. Така че според защитата, пак ви казвам, тази
експертиза следва да бъде ценена на фона на нашата теза за убийство в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие.
Що се касае до твърденията за удари с масата по главата и, че това не
съответствало на обясненията на Т., че при самия побой няколко пъти бащата
си е удрял главата в крака на масата, тъй като тя се е обърнала при борбата
между тях, вещото лице – съдебен медик, доцент Т., даде становище при
разпита си в съдебно заседание, че и този механизъм на получаване на удари
не е изключен и е възможен.
Така че, пак ви моля за един анализ, подробен, на доказателствата и да
прецените дали сме прави в искането си, в твърдението си по-скоро за
неправилно прилагане на материалния закон и да оправдаете Т. по
първоначалното обвинение и да го признаете за виновен, че престъплението е
извършено при условията на чл. 118 НК.
Пак казвам, по отношение размера на наказанието, ако решите, че тази
квалификация, за която твърдим, не е основателна, нямаме спор и го
приемаме. В този смисъл моля за вашето произнасяне.
ПОДСЪДИМИЯТ С. А. Т. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Съжалявам за станалото!
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ С. А. Т.: Моля съдът да ми намали присъдата.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви на страните, че
ще постанови съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:32 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7