Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е признато уволнението на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, обективирано в Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, б. „Ц. Ш.” №.и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613, за незаконно и е отменена Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на А. Д. М., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от КТ, като незаконосъобразна. Със същото решение е възстановена А. Д. М. на заеманата до уволнението длъжност „Сътрудник продажби”, магазин Г. О. – Г. И.П. „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр.С.. С решението е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сума в размер на 1 744.70 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 21.09.2010 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от А. Д. М. против „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част от 1 390.30 лв. до пълния предявен размер от 3 135 лв., поради прихващане с насрещно вземане на „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. против А. Д. М. за изплатени и във връзка с уволнението обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 522.30 лв., по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 431.14 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 436.86 лв., трите в общ размер на 1 390.30 лв., до размера на по – малкото вземане. С решението е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сума в размер на 596.51 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове. С решението е отхвърлена претенцията на „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. за съдебни разноски, като неоснователна и недоказана. Със същото решение е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, с БУЛСТАТ *613 да заплати по сметка на ГОРС сума в размер на 149.79 лв. (сто четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Н. Н. от САК, като пълномощник на „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 против Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Неправилни, необосновани от събраните по делото доказателства били изводите на съда, че по отношение на ищцата не било налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т. 1, предл. първо от КТ – закриване на част от предприятието, тъй като ищцата била с работно място магазин в Г. О. – Г. И., а закритата част от предприятието бил магазин 4912 във В. Т.(М.). Видно било от представения трудов договор, че ищцата била работа на длъжност „Сътрудник продажби” с място на работа магазин в Г. О. – Г.И., като в последствие била премествана неколкократно на други работни места в същото предприятие, а от представените поименно щатно разписание и таблица за отчитане явяването и неявяването на работа било установено, че от 01.04.2010 г. до датата на прекратяване на трудовия й договор, ищцата била работила именно в магазин 4912 във В. Т. (М.). Направено е искане да се да се отмени съдебен акт и се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Л. П. от АК – В. Т., като пълномощник на А. Д. М. от гр. Г.а О. против Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно в частта, с която районният съд е отхвърли предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ до пълно предявения му размер. Неправилно пъроинстанционният съд бил приел, че работодателят е изплатил обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ, като се позовал на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 10 от КТ. Неправилно съдът приел за доказани горните факти, прилагайки последиците на чл. 176, ал. 1 от ГПК, като твърди, че изплащане‗о на обезщетенията следвало да се докаже с писмени доказателства. Излага се становище, че недопустимо било да се допускат такива въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. Не били представени приходни или разходни ордери, подписана от ищцата ведомост за получаване на сумите или платежно нареждане, удостоверяващо изплащане на горните обезщетения. Изразява становище, че за плащането не може да се съди по вписванията в трудовата книжка. Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ изцяло. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2071/2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от адв. Л. П. от ВТАК, като пълномощник на А. Д. М. от гр. Г. О. против „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител искове с посочени правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В исковата молба се излага следното: Ищцата работила П. ответника по безсрочно трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 1055/23.07.2009 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжност „Сътрудник продажби”, Магазин Г. О. – Г. И. и П. уговорена месечна базова работна заплата в размер на 522.50 лв. Твърди, че със Заповед № 5049/28.07.2010 г. трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието: закриване на 4912 магазин В. Т. – Б. (М.) и заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всички принадлежащи към структурата щатни бройки, като излага доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Твърди, че по отношение на нея не било налице прекратителното основание, посочено в обжалваната заповед за уволнение, тъй като мястото и на работа не бил закрития 4912 магазин В. Т. – Б. (М.), а магазин Г. О. – Г. И.. Твърди, че в случая не било налице закриване на част от предприятието (магазин Г. О. – Г. И.) П. ответника, или, ако има такова, то е фиктивно. Навежда доводи, че не бил извършен подбор от ответника, а ако е извършен такъв, същия бил незаконосъобразен и го оспорва. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на А. Д. М. за незаконно и да отмени Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” , гр. С.; да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „Сътрудник продажби”, Магазин Г. О. – Г. И.; да осъди ответника да заплати на А. Д. М. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа вследствие уволнението - за период от шест месеца, в размер на 3 135 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявените искове. Изразява становище, че по отношение на ищцата е налице фактическият състав на приложеното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ. Наистина първоначалното място на работа на ищцата било „сътрудник продажби”, магазин Г. О. – Г. И., но впоследствие същата била премествана на други работни места в същото предприятие, като към 01.12.2009 г. е била „сътрудник продажби” в магазин 5297 в Г. – Я.Б.; към 01.03.2010 г. е била на същата длъжност в магазин 5297 в Г. – Св. К. Б.І, а към 01.04.2010 г. и до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – именно в закрития магазин 4912 в гр. В. Т. – Б.(М.). Излага, че приложеното основание за уволнение на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ е реално осъществено, тъй като магазин 4912 в гр. В. Т. – Б. (М.) е закрит. Признава факта, че не е извършван подбор по реда на чл. 329 от КТ, като навежда, че това е така, доколкото такъв не е необходим, доколкото с закриване на магазин 4912 в гр.В.Т. – Б. (М.) всички длъжности и щатни бройки са заличени. Прави евентуално възражение за прихващане, П. което, ако съдът приеме исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 от КТ за основателни и приеме, че уволнението на ищцата е незаконно и постанови неговата отмяна, възстанови ищцата на работа и да и присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, моли да бъде прихванат евентуално присъдения размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ с размера на изплатените на ищцата във връзка с уволнението и обезщетения в общ размер на 1 476.14 лв., както следва: по чл. 220, ал. 1 от КТ – 522.50 лв., по чл. 224 ал. 1 от КТ – 431.14 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ – 522.50 лв., до размера на по-малкото вземане. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение /трудов договор № 1055/23.07.2009 г./, по силата на което ищцата е работила в „Б. К.” П. „Б.” , гр. С., Магазин Г. О. – Г.И.на длъжността – „Сътрудник продажби”. От представената по делото Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” , гр. С. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 01.08.2010 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието: закриване на 4912 магазин В. Т. – Б. (М.) и заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всички принадлежащи към структурата щатни бройки и отправено предизвестие № ЧР-03-270/23.07.2010 г. Със заповедта за уволнение е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по КТ - по чл. 220, ал. 1 от КТ за срок от 30 дни, по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни за 2010 г. и по чл. 222, ал. 1 от КТ – П. наличие на предпоставките, съгласно цитираната правна норма. От представеното по делото заверено копие от трудов договор № 1055/23.07.2009 г. се установява, че между страните е определено място на работа – гр. Г. О., Магазин Г. О. – Г. И. Няма доказателства страните да е налице подписано между страните споразумение за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие относно определеното и място на работа. От представените с писмения отговор от ответника извадки от Поименни длъжностни разписания на Б. К., се установи, че към 01.12.2009 г. ищцата е заемала длъжността „Сътрудник продажби” в Магазин Г. О. – Я. Б., към дата 01.03.2010 г. съответно в Магазин Г. – Св. К. Б. І, към 01.04.2010 г. – съответно в 4912 Магазин В.Т. – Б. /М./. Видно от Поименно длъжностно разписание на Б. К. към 01.07.2010 г., ищцата М. заема длъжността „Сътрудник продажби” в 4912 Магазин В.Т. – Б. /М./. От представената по делото Заповед № РД-446-К/22.07.2010 г. на Управителя на Б. К., считано от 01.08.2010 г. е променено щатното разписание на Б. К., като е закрито звено „4912 Магазин В. Т. – Б. /М./ и са заличени всички 4 щатни бройки, както следва: Управител – 1 бр. и Сътрудник продажби – 3 бр., което е видно и от Длъжностно и Поименно длъжностно разписания на Б. К. в сила от 01.08.2010 г. Видно от представените Таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за м. април и м. май 2010 г., както и Графици за работа за м. юли 2010 г., се установява, че за посочения период ищцата по делото се е явявала на работа и има отработени дни в 4912 Магазин В. Т. – Б./М./. Не е спорно между страните, че за уволнението на М. работодателят не е извършвал подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ. От представеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищцата се установява, че същата не е започвала работа по трудово правоотношение след прекратяване на трудовия й договор от ответника. От Регистрационна карта и от Служебна бележка изх. № 4273/27.04.2011 г., издадени от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” Г. О., ищцата след уволнението от ответника е останала без работа и е регистрирана като безработна, като и е определено парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2010 г. до 30.06.2011 г. Видно от Извлечение от ведомост за заплати на Б. К. за м. 07.2010 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 522.50 лв. Видно от Извлечение от ведомост за заплати на Б. К. за м. 09.2010 г. на ищцата е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 522.50 лв., от което чиста сума за получаване 436.86 лв. Видно от вписването на стр. 26, 27 от Трудова книжка на ищцата, на същата са изплатени от работодателя обезщетение по чл. 24 от КТ за периода от 01.08.2009 г. до 02.08.2010 г. в размер на 431.14 лв. и обезщетение по чл. 220 от КТ за срок от 30 дни в размер на 522.30 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. П. извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. П. така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. П. условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на присъдения размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ с размера на изплатените на ищцата във връзка с уволнението и обезщетения в общ размер на 1 476.14 лв., както следва: по чл. 220, ал. 1 от КТ – 522.50 лв., по чл. 224 ал. 1 от КТ – 431.14 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ – 522.50 лв., до размера на по-малкото вземане. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила в „Б. К.” П. „Б.” , гр. С., Магазин Г. О. – Г.И. на длъжността – „Сътрудник продажби”. От представената по делото Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” , гр. С. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 01.08.2010 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието: закриване на 4912 магазин В. Т. – Б. (М.) и заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с всички принадлежащи към структурата щатни бройки и отправено предизвестие № ЧР-03-270/23.07.2010 г. Със заповедта за уволнение е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени оßезщетения по КТ - по чл. 220, ал. 1 от КТ за срок от 30 дни, по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни за 2010 г. и по чл. 222, ал. 1 от КТ – П. наличие на предпоставките, съгласно цитираната правна норма. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че мястото на работа на ищцата е било Магазин Г. О. – Г. И., поради което закриването на друга част от ответното предприятие, към която ищцата не принадлежи, не следва да се отрази на трудовото й правоотношение. Няма доказателства страните да е налице подписано между страните споразумение за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие относно определеното и място на работа. Неприложима е и разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от КТ, тъй като съобразно същата разпоредба не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя, а в случая е променено мястото й на работа едностранно. В тази насока въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, поради което препраща към тях в тази им част, на основание чл. 272 от ГПК. Поради изложеното, съдът намира, че Заповед № 5049/28.07.2010 г. на Управителя на „Б. К.” П. „Б.” , гр. С. е в противоречие с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с оглед на което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като уволнението въз основа на нея да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Пряка и непосредствена последица от признаването на уволнението за незаконно, е възстановяване на работника на длъжността, която е заемал преди уволнението. От изложеното е видно, че уволнението на А. М. е извършено незаконосъобразно, поради което предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, точка 2 от КТ са основателен и доказан. Правото на работника или служителя да бъде възстановено съществуването на трудовото правоотношение между него и работодателя предпоставя признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед на това, ищцата следва да бъде възстановена на предишната й работа, която е изпълнявала до уволнението – на длъжността – „Сътрудник продажби” в „Б. К.” П. „Б.” , гр. С., Магазин Г. О. – Г. И. По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. За да бъде уважен този осъдителен иск, предпоставя преди всичко наличието на незаконно уволнение. Предвид изложеното по-горе тази първа предпоставка в настоящия случай е налице. С оглед основателността на иска обаче е необходима и втората предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа. Не е спорно по делото, че през периода 01.08.2010 год. до 01.02.2011 год. ищцата е останала без работа, което е видно и от Регистрационна карта и от Служебна бележка изх. № 4273/27.04.2011 г., издадени от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” Г.О., както и от копието на трудовата й книжка. Поради изложеното, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за основателен и доказан по своето правно основание. По отношение на неговия размер, съдът счита, че максималният срок за това обезщетение за вредите и загубите, които незаконно уволнения работник или служител е претърпял от оставането си без работа, е за не повече от 6 месеца. Освен това, обезщетението се изчислява въз основа на брутната работна заплата и П. условията на чл. 228 от КТ, т.е. тази брутна заплата, която работникът или служителят е получил за месеца предхождащ уволнението. От датата на уволнението 01.08.2010 г. до 01.02.2011 г. е налице дължимост на обезщетение за оставане без работа в полза на ищцата. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ, е в размер на 522.50 лв., т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 3 135 лв. /с оглед претендирания размер/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. По възражението за прихващане С признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна отпадат последиците на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което работникът или служителят, дължи връщане на получените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ, по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ на отпаднало основание – на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, поради което насрещното вземане на ответника против ищцата е доказано по основание. Настоящата инстанция на въззивния съд намира обаче, че вземането на ответника не е установено по размер. Не се споделят изводите на първостепенния съд, че възражението е доказано по своя размер прилагайки санкцията на чл. 176, ал. 3 от ГПК. На първо място съдът преценява достоверността на обясненията на страните по общите правила за оценка на доказателствата, като анализира всички обстоятелства и доказателства по делото. Други обстоятелства и доказателства обаче за извършено плащане от страна на работодателя в настоящия случай не са налице (подписана от ищцата ведомост за получаване на сумите, платежно нареждане, удостоверяващо плащане и др.). На следващо място въззивният съд намира, че не следва да бъдат приложени последиците на чл. 176, ал. 3 от ГПК, защото в призовката на ищцата (л. 155 от първоинстанционното дело) не са били вписани последиците от неизпълнението на задължението й да отговори на поставените въпроси, а й е било съобщено само за последиците от неявяването й в съдебно заседание, поради което неявяването й не дава възможност да се обоснове приложението на посоченото правило. По изложените съображения, предявеното възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено. Крайните изводи на въззивната инстанция относно предявеното възражение за прихващане не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е неправилно, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Д. М. против „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част от 1 390.30 лв. до пълния предявен размер от 3 135 лв., в частта с която е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сума в размер на 596.51 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове, в частта с която е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, с БУЛСТАТ *613 да заплати по сметка на ГОРС сума в размер на 149.79 лв. (сто четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявеният от А. Д. М. против „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част в размер от 1 390.30 лв. (над 1 744.70 лв. до пълния предявен размер от 3 135 лв.) следва да се уважи за сумата над 1 744.70 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и сеõемдесет стотинки) до пълно предявения размер до 3 135 лв., както в частта за разноските и държавната такса. В останалата си част, Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., е правилно, поради което следва да се потвърди. С оглед изхода на делото във възивния съд, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса с оглед уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в общ размер на 160 лв., чрез Горнооряховски районен съд, както и държавна такса с оглед уважения размер на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 125.40 лв., чрез Горнооряховски районен съд. „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С., следва да заплати по сметка на Районен съд – Г. О. държавна такса в общ размер на 285.40 лева. Съобразно направеното искане и изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо и трето от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от А. Д. М. против „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част от 1 390.30 лв. до пълния предявен размер от 3 135 лв., поради прихващане с насрещно вземане на „Б. К.” П. „Б.” със седалище гр. С. против А. Д. М. за изплатени и във връзка с уволнението обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 522.30 лв., по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 431.14 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 436.86 лв., трите в общ размер на 1 390.30 лв., до размера на по – малкото вземане, в частта с която е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г.О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сума в размер на 596.51 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове, в частта с която е осъдено „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М.Х. К., ЕГН * - Управител, с БУЛСТАТ *613 да заплати по сметка на ГОРС сума в размер на 149.79 лв. (сто четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вместо което ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М. Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сумата в размер на 1 390.30 (хиляда триста и деветдесет лева и тридесет ст.) - допълнително, извън присъденото от първоинстанционния съд и представляваща разликата над 1 744.70 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки) до 3 135 лв. (три хиляди сто тридесет и пет) лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 21.09.2010 г. до окончателното изплащане. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238/26.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2071/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. ОСЪЖДА „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. – *, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М.Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Г. О., с оглед уважените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ в общ размер на 285.40 /двеста осемдесет и пет лева и четиридесет ст./ лева, съобразно чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА „Б. К.” П. „Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. –*, р-н „М.”, бул. „Ц. Ш.” № 115и, представлявано от М.Х. К., ЕГН * - Управител, БУЛСТАТ *613 да заплати на А. Д. М. от гр. Г. О., ул. ”М.” № 2, ЕГН *, сума в размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направените по делото разноски пред двете инстанции. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, П. наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |