Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .12.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дведесет и първи ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 2048 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от Ц.Н.К., срещу
постановеното решение № 3061/25.07.2017г. по г.д.№10487/2016г. По описа на ВРС,
в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.143, ал.2 СК за
осъждане на Г.Н.В. да заплаща в полза на детето П.Г. В., месечна издръжка за
разликата над присъдените 200лв. до претендирания размер от 250лв.; отхвърлен е
иска за заплащане на издръжка в полза на детето за минало време за периода от
26.04.2016г. до 31.08.2016г. за разликата от 200лв. до 250лв. месечно, както и
в частта за разноските.
В жалбата
се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установяват нужди на детето, които
налагат издръжка в по-висок размер от присъдения. Излага се, че бащата получава
по-високи доходи от майката, като заплащането на издръжка в размер на 250лв. не
би го затруднило. Моли решението да бъде отменено обжалваната част, като искът за издръжка в полза
на детето се уважи в предявения размер.
Въззиваемата страна с писмен отговор
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявеният иск се
излагат следните твърдения от страните:
Производството
по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по искова
молба от Ц.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете П.Г. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
Г.Н.В. с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските парва по отношение на детето на ищцата, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на
детето с бащата; за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 250лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, както и иск с
правно основание чл.149 за осъждане на ответника да заплати издръжка в полза на
детето за минало време за периода от 26.04.2016г. до 31.08.2016г. по 250лв.
месечно.
С
постановеното по делото решение са уважени предявените искове по чл.127, ал.2 СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен
е режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща
издръжка за детето в размер на 200лв. месечно, считано от датата на исковата
молба и издръжка за минало време за претендирания с исковата молба период в
размер на 200лв. месечно. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предмет на
настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са отхвърлени
исковете за издръжка за разликата над присъдените 200лв. месечно.
В исковата
молба ищцата е изложила твърдения, че още от раждането на детето, грижите и
финасовата му издръжка са поети изцяло от нея. Бащата работи по трудов договор
и получава месечно възнаграждение в размер на 2400 лв., което му позволява да
заплаща издръжка в претендирания размер. В допълнително молба от 17.05.2017г., се
излага, че детето е със специфично заболяване-атопичен дерматит, изискващо
особени грижи и средства за лечение около 80лв. месечно. Твърди се също, че от
есента на 2016г. ответникът се е установил да живее и работи в Англия, като
получава доход в размер на 3000 британски паунда. Майката получава месечен
доход в размер на минималната за страната работна заплата, който не е
достатъчен за осигуряване на издръжката на детето.
Ответникът
е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200лв.
месечно, като посочва, че е баща на още две деца. Уточнява, че работи и живее в
Англия, като получава доход в размер на 1200 паунда.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище за
основателност на исковете за издръжка, като по отношение размера заявява, че
следва да се определи съобразно доказаните нужди и възможностите на двамата
родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че те са родители на детето П.Г. В., р. На 26.04.2016г.
Не е спорно също, а и от представените удостоверения се установява, че
ответникът е баща на още две деца- А.Г. В., роден на ***г. и Т.Г.В., родена на ***г.,
по време на фактическото му съжителство с тяхната майка Й.Б..
По делото е представена заповед № 039-2/08.09.2016г., от която се
установява, че трудовото правоотношение на ответника с „Космос Ейджънси“ЕООД е
прекратено по взаимно съгласие, а от удостоверение от 21.04.2017г., издадено от
работодателя е видно, че за периода м. май-м.септември 2016г. Г.В. е получавал
месечно възнаграждение в размер на 2346,83лв.
Видно от представените фишове за заплата/л.72-76 от делото на ВРС/,
ответникът получава брутно възнаграждение около 3000 британси паунда средно
месечно нетно възнаграждение в размер на 1300 британски паунда.
Видно от представената по делото справка от НОИ Варна Ц.К. е получавала
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на дете в
размер на 420лв., считано от м. март 2016г. и 460лв. от м. януари 2017г.
От представения амбулаторен лист от 03.05.2017г. се установява, че детето
Пресиян е прегледано от лекар във връзка с оплаквания, свързани с петна по
кожата; поставена е диагноза „атопичен дерматит, неуточнен“. Предписана е
терапия с „А-дерма крем, гел и адвантен крем. Видно от представените по делото
фактури и касови бонове, предписаните лекарства са закупени.
В показанията си, разпитаните по делото свидетели са заявили, че детето
страда от атопичен дерматит, като козметиката и лекарствата, предписани от
лекаря стрували около 80-90лв. месечно. Освен козметика и лекарства майката
купувала памперси, млека, дрехи, играчки за детето. Преките и непосредствени
грижи за детето от неговото раждане, полага майката, а бащата живее в чужбина и
много рядко посещава детето.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно
ал. 2 от същата разпоредба издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Издръжка за минало време може да се търси за една година
назад от датата на предявяване на иска.
При
осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При
определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се
претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на бащата,
като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на
детето се осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на
детето, който е трудоспособен, работи и получава възнаграждение в размер на
1300 британси паунда месечно.
В
конкретния случай, предвид възрастта на детето /година и половина/ и
установената необходимост от закупуване на лекарства и медицинска козметика,
свързана с диагностицирания атопичен дерматит на детето, както и, че издръжката
следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за
храна, дрехи, битови разходи, но също така и за забавления и занимания на
детето, с които детето да се развива и задоволява свои емоционални, физически и
социални потребности, съставът намира, че необходимите средства за издръжка на
детето са в размер на 350лв.
Издръжката
в полза на детето следва да бъде определена в размер на 350лв. месечно, от
които майката следва да осигурява издръжка в размер на 100лв., която е и
родителят полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща като разликата до 350лв. При определяне размера на
дължимата от майката издръжка, съдът съобразява, че тя полага преките и
непосредствени грижи за детето, купува храна и дрехи на детето, осигурява дом и
заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в
трудоспособна възраст, работи и получава доход по-висок от средния за страната,
поради което и независимо от обстоятелството, че е следва да осигурява издръжка
на още две непълнолетни деца, разполага с възможности да заплаща издръжка в
размер на 250лв. месечно в полза на детето Пресиян.
Доколкото
по делото не се установява, ответникът да е заплащал издръжка за детето за
периода след раждането на детето, то иска с правно основание чл.149 СК е
основателен за периода от 26.04.2016г. до 31.08.2016г. Издръжката се дължи в
размер на 250лв. месечно.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са отхвърлени
исковете с правно основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на Г.В. да заплаща
издръжка в полза на детето Пресиян за разликата над 200лв. до 250лв. и с правно
основание чл.149 СК за периода от 26.04.2016г. – 31.08.2016г. за разликата над
200лв. месечно до претендирания размер от 250лв. месечно следва да се отмени,
като исковете се уважат в претендирания размер от 250лв.
По разноските: ищцата е претендирала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. Предвид основателността на предявените искове
с правно основание чл.143 и чл.149 СК, предявени ведно с претенция по чл.127 СК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение за уважените искове. В представеното по
делото пълномощно и списък на разноски не е посочен отделен размер по всяка от
претенциите, поради което съдът приема, че договореното и заплатено
възнаграждение е в размер на по 200лв. по всяка претенция. Предвид изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 430лв., от
които 400лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред ВРС и 30лв.-държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на Държавата и сумата от още 80лв.,
представляваща разликата до пълния размер на дължимата държавна такса по
уважените искове за издръжка.
Решението в останалата част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
3061/25.07.2017г. по г.д.№10487/2016г. По описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.143, ал.2 СК, предявен от Ц.Н.К., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето П.Г. В., ЕГН **********
срещу Г.Н.В., ЕГН ********** за заплащане в полза на детето П.Г. В., чрез
неговата майка и законен представител Ц.К. месечна издръжка за разликата над
присъдените 200лв. до претендирания размер от 250лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба-31.08.2016г., с падеж първо числа на месеца, за
който се дължи издръжката, и с правно основание чл.149 СК за издръжка за
периода от 26.04.2016г. до 31.08.2016г. за разликата от 200лв. до претендирания
размер от 250лв. месечно, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Г.Н.В., ЕГН **********,
да заплаща в полза на детето П.Г. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Ц.Н.К., ЕГН ********** издръжка в размер на още 50лв., над
присъдената от ВРС издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от датата на
депозиране на исковата молба-31.08.2016г., с падеж първо числа на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноски, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.143, ал.2 СК и издръжка в размер на още 50лв.
месечно, над размера на присъдената от ВРС издръжка в размер на 200лв. месечно
за минало време за периода от 26.04.2016г. до 31.08.2016г., на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА Г.Н.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на Държавата сумата от още 80лв., представляваща
дължима държавна такса по уважените искове за издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Ц.Н.К., ЕГН ********** сумата от 430лв., представляващи съдебни
разноски за двете инстанции на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: