Р Е Ш Е Н И Е
№25
гр. Габрово, 3.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 45 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-284 от 18.02.2021 г.,
подадена от С.К. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-
04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от началник сектор „Ревизии“,
потвърден с Решение № 4 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново.
С обжалвания
РА са установени задължения за внасяне в общ размер от 6 671.66 лв., в т.ч.
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 4587.00
лв. и лихви в размер на 2084.66 лв., които са посочени подробно по години,
считано от 2013 г. до 2018 г., включително.
При направена
от съда проверка за редовност и допустимост на жалбата, съдът е установил, че
същата е редовна и допустима.
При ревизията
на физическото лице и настоящ жалбоподател е изготвен Ревизионен доклад /РД/ от
10.08.2020 г. От съдържанието му е видно, че К. не е регистриран по ДДС, но е
регистриран като земеделски производител от 4.04.2008 г. и самоосигуряващо се
лице от 3.08.2007 г., работил е от 2011 г. по два трудови договора, единият от
които е прекратен на 23.05.2018 г. Това е първата ревизия за лицето. Като ФЛ
той не е задължен да води счетоводство по ЗСч. К. се явява данъчно задължено
лице /ДЗЛ/ по чл. 6, 12 и 16 от ЗДДФЛ за доходите си. Като физическо лице има
сключен граждански брак с Генка Косева К..
Сочи се, че в хода
на ревизията са установени данни по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК:
до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация за задълженията,
които се определят на база на такава; налице са данни за укрити приходи и
декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период: 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г.
Според Ревизионния доклад /РД/ обстоятелствата са установени въз основа на
събрани доказателства, при чийто анализ е установено съществено несъответствие
между стойността на имуществото на ЗЛ и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи за процесния период. По тази
причина и на основание чл. 124 от ДОПК на 8.07.2020 г. му е връчено
Уведомление, с което е информиран, че основата за облагане с ДДФЛ за периода ще
се определи по реда на чл. 122 от Кодекса. Изискани са от него декларации за
имуществено състояние за всяка от годините. На това основание е направен анализ
на всички относими обстоятелства. Установено е, че К. е осигуряван и има доходи
от трудова дейност при двама работодатели с ТП ДГС Габрово– за длъжността
„ръководител участък горско стопанство“, от 28.06.2011 г. до момента и за
длъжността „горски стражар“ – от 28.06.2011 г. до 23.05.2018 г. За периода К. е
бил председател на ликвидационен съвет в Кооперация „***“ от 27.03.2008 г. до
13.03.2009 г.; управител и едноличен собственик на капитала на ***“ ЕООД с дял
от 100% - 5 000.00 лв.; съдружник в „***“ ООД с дял от 25% - 500.00 лв., като
останалите 75% се притежават от сина му. Направен е анализ по движението на
банковите сметки на лицето и на платените от него данъци като ФЛ, здравни
осигуровки и лихви, както и на вноските и изтеглените парични средства по
кредитните му карти.
Пресъздадена е
хронологията на осъществените с ревизираното лице контакти, като е отразено, че
на 27.02.2020 г. са му връчени ЗВР /заповед за възлагане на ревизия/ от
18.12.2019 г. и ИПДПОЗЛ /искане за представяне на документи и обяснения/ от
18.12.2019 г. Второ такова Искане е получено от К. на 16.06.2020 г., но той не
е представил исканите обяснения и документи. Проверяващите органи са отправяли
такива запитвания и към трети лица: Ти Би Ай Банк ЕАД, Инвестбанк АД, ОББ АД,
ПИБ АД, УниКредит Булбанк АД, Експресбанк АД, Райфайзен Банк АД. През процесния
период е придобил няколко недвижими имота – гори и земеделска земя, на обща
стойност 14 980.89 лв. Изследвани са задграничните пътувания, направени от
жалбоподателя през периода. Взети са предвид получените от него доходи от
трудова дейност, както и направените разходи за заплащане на топлинна енергия,
електроенергия, телефонни услуги и е отразено, че на негово име не е открита
партида за вода.
Изчислени са
брутните приходи на лицето по години, както следва: За 2013 г. не е подавана
декларация по ЗДДФЛ. През 2014 г. с декларация са посочени приходи от трудови
правоотношения на стойност – 14 524.87 лв. и от други дейности –
8 025.00 лв. За 2015 г. приходи от трудова дейност – 8 639.03 лв. и
от други дейности – 5 150.00 лв. За 2016 г. – доходи от други стопански
дейности – 5 820.00 лв. За 2017 г. не е подавана ГДД. За 2018 г.
декларираните доходи от друга стопанска дейност са 300.00 лв. През 2018 г. е
установено, че К. е получил от търговско дружество 300.00 лв., върху които е
удържан данък в размер на 19.81 лв.
През 2015 г.
съпрузите продават лек автомобил на стойност 200.00 лв. През 2018 г. закупуват
такъв за 2 380.00 лв. През 2015 г. К. е предоставял в заем общо
13 000.00 лв.
Според писмени
обяснения на жалбоподателя наличните парични средства към 1.01.2013 г. са били
на стойност 30 200.00 лв. От него са изискани доказателства за тази
наличност, като той представя обяснение за сумата от 17 700.00 лв.
/спестени заплати за предходен 5-годишен период, плащания по изпълнителен лист от
2007 г. и приходи от стопанска дейност, посочени в ГДД от 2009 г./, но е и за
остатъчната такава от 12 500.00 лв. Според проверяващите органи за сумата
по ИЛ от 1434.48 лв. не са налице доказателства, че е била изплатена на лицето,
следователно наличността й към 1.01.2013 г. не може да се приеме за доказана.
Не са приложени документи, доказващи наличността на посочените от К. наличности
към началото на ревизирания период, а обясненията му не са приети за
доказателство в тази връзка, т.к. същите са подлежали на доказване, каквото не
е направено. Въз основа на така изложеното органите по приходите приемат за
начално салдо сумата от 5 000.00 лв. поради липса на доказателства за
наличие на по-голям размер на началното салдо.
Въз основа на
направените обследвания на доходите, разходите и имуществото на лицето
контролните органи достигат до следните изводи:
За
периода 2013 г. не е подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и
източниците на финансиране и имущественото състояние на лицето в размер на 15
163. 30 лв., като няма доказателства за произхода на изразходените от него
средства на тази стойност, поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ. Внесени по негова сметка 590.00 лв. без правно основание от
друго ФЛ, поради което се приема, че това са средства без доказан произход,
които подлежат на облагане. Определя се обща годишна данъчна основа от 31
861.78 лв., включваща тези суми и доходите от трудова дейност на лицето, върху
нея е преизчислен дължимия данък, удържания такъв и се установява сума за
довнасяне от 1 575.00 лв., както и лихва върху нея от 1
575.00 лв.
Доходите са от
трудови правоотношения – 15 914.65 лв., получената сума от физическо лице ***
590.00 лв. и необлагаем доход от 1950.85 лв. или общо- 18 455.55 лв.
Признато е
наличното салдо към 1.01.2013 г. от 5 000.00 лв. и налични средства в
банка от 979.89 лв. или общо налични парични средства каса и банка -
5 979.89 лв.
Взети са
направените от лицето разходи за издръжка и живот на стойност 979.58 лв.,
комунални разходи по фактури – 2 745.90 лв., за придобиване и подобряване
на недвижимо имущество – 2 430.84 лв., закупуване на ценни книжа и дялови
участия /горепосоченото ТД, в който е внесен капитал изцяло от жалбоподателя/ -
5 000.00 лв., платени суми по задължения към трети лица – 5 050.00 лв.,
други разходи – 2 085.57 лв. или общо разходи – 18 609.24 лв.
Наличните
парични средства в края на периода по банка са 20 989.45 лв.
Установеното
превишение е получено от сбора на наличните в началото на периода парични
средства и приходите, от който са извадени разходите и наличната сума в края на
периода – 15 163.30 лв.
На основание
чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена обща годишна данъчна основа за
облагане с ДДФЛ от 16 108.48 лв. трудови възнаграждения /по трудови
договори и платени за собствена сметка здравни осигуровки, т.к. лицето е вече
осигурено здравно на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/, недекларирани
доходи, превишаващи имущественото му състояние – 15 163.00 лв., получената
от Стоилов сума 590.00 лв. без правно основание или общо – 31 861.78 лв.
Върху тази данъчна основа е определен ДДФЛ от 10% - 3 186.18 лв., от която
авансово е удържан данък от 1 610.84 лв. и остава сума за довнасяне в
бюджета от 1 575.00 лв., върху която сума е изчислена и лихва за забава.
За
периода 2014 г. е подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се невнесен данък от 481.00 лв. в срок,
който е внесен, в едно с дължимата лихва, на 11.11.2015 г. За периода не е
установено несъответствие между доходите и източниците за финансиране и
имущественото състояние на лицето. Внесена е обаче сума от 700.00 лв. без
правно основание, за които се приема, че това са средства с неустановен
произход, които подлежат на облагане. Изчислен е данък за довнасяне от 10%
върху нея или - 70.00 лв. и лихва за
забава.
За 2015 г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 4 309.17 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от К. средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Определя се обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия
данък, удържания такъв и сума за довнасяне от 430.00 лв. /ДДФЛ върху така
изчислената разлика от 10%/, както и лихва върху нея.
Приходите са
формирани като сбор от доходите по трудови правоотношения – 6 131.09 лв.,
от горско стопанство – 5 150.00 лв. Към тях са добавени доходи от теглене
на парични средства от АТМ 5 340.00 лв., плащания с карта – 6.00 лв.,
получен банков превод от БНП Париба – 3 860.00 лв., превод – обезщетение и
помощи – 5 001.30 лв., доход от продажбата на лек автомобил /СИО – взета е
½ от продажната цена/ - 100.00 лв., или общо извънтрудови –
14 308.62 лв. Към това е перо е добавена сумата от 11 556.65 лв. –
компенсиране на недостиг на парични средства от съпругата Г. К., което е
установено при извършена проверка; усвояване на кредит – 27 000.00 лв.;
дистанционно внасяне на парична сума по банкова сметка *** – *** от 1500.00
лв.; получен превод от същото лице на стойност 4330.00 лв. или общо приходи от
други източници – 32 830.00 лв.
От тази сума
са извадени направените от лицето разходи: плащания на ПОС с кредитна карта
/КК/ - 1 653.62 лв.; комунални разходи по фактури – 4 358.17 лв.; за
придобиване и подобрение на имущество – 5 157.33 лв.; платени суми по
задължения към трети лица – 24 995.30 лв.; предоставени парични заеми на
трети лица /“***/ – 13 000.00 лв.; плащания на ПОС и теглене от АТМ в
чужбина – 3 144.85 лв.; платени данъци, такси и др. публични задължения –
588.89 лв.; покупка на щ.д. – 2 599.88 лв.; парични преводи и банкови
вноски – 22 680.39 лв.
Отчетена е
наличност по банкови сметки за началото на периода - 30 464.05 лв.
Превишението
отново съставлява сбор между горепосочените приходи, наличните парични
средства, от които са извадени разходите и наличните парични средства в края на
периода.
За
2016 г. е подадена ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците
на финансиране и имущественото състояние на лицето в размер на 21 532.41 лв.,
като няма доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази
стойност, поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Определя се обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия
данък, удържания такъв и сума за довнасяне от 2 153.00 лв. /10% върху установената разлика между приходи и
разходи/, както и лихва върху нея.
Доходите са
формирани от получени заплати на стойност 9 214.53 лв.; от горско
стопанство – 5 820.00 лв.; необлагаеми доходи – платена лихва КТ по
депозитна сметка- 5 397.55 лв.;
суми теглени от АТМ – 400.00 лв.; превод обезщетения и помощи – 135. 65 или общо
необлагаеми доходи – 5 953.09 лв.
Разходи:
плащане ПОС 260.00 лв.; плащания ПОС в страната с КК – 990.45 лв. или общо –
990.45 лв.; комунални разходи по фактури – 2 803.00 лв.; разходи за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество – 633.51 лв.; платени суми по
задължения към трети лица – 18 839.26 лв.; разходи за екскурзии, пътувания
и др. – 8 119.44 лв.; други разходи – вноска на каса – 6 730.00 лв.;
захранване сметка на Г. К. – 500.00 лв. или общо – 7 230.00 лв.
Установеното
превишение съставлява отново разлика между получените през годината постъпления
и началното парично салдо за годината и направените разходи и крайното годишно
салдо.
За 2017 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на финансиране
и имущественото състояние на лицето в размер на 1 497.77 лв., като няма
доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази стойност,
поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Определя се обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия
данък, удържания такъв и сума за довнасяне от 149.00 лв., както и лихва върху нея.
Доходите са
формирани от трудови правоотношения – 3 039.74 лв.; възнаграждения от
извънтрудови правоотношения – „***“ ЕООД – 253.24 лв.; необлагаеми доходи от:
обезщетения и помощи, платена КТ лихва по сметка, теглена на пари от КК,
теглене от АТМ, олихвяване, общо – 3 077.40 лв.; усвоени кредити на обща
стойност 43 956.73 лв.
Разходи:
плащания на ПОС - 1 138.54 лв.; комунални разходи – 4 221.89 лв.; разходи
за придобиване и подобрения на недвижимо имущество за придобити имоти и платени
в тази връзка такси – 1 190.00 лв.; платени суми по задължения към трети
лица: застраховка, превод БНП Париба, лихви, комисионни, банково вземане,
издължаване на кредит, усвояване и олихвяване на кредит, наредени преводи
теглене от ПОС в страната или общо – 32 139.72 лв.; разходи за плащане на
данъци, такси и др. публични задължения – 231.79 лв.; други разходи: вноска на
каса и плащания на ПОС в страната – 3 086.78 лв.
Установеното
превишение е изчислено по същата формула като предходните периоди.
За
2018 г. е подадена ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява се несъответствие между доходите и източниците на
финансиране и имущественото състояние на лицето в размер на 2 102.93 лв., като
няма доказателства за произхода на изразходените от него средства на тази
стойност, поради което тази сума се явява облагаема по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Определя се обща годишна данъчна основа, върху нея е преизчислен дължимия
данък, удържания такъв и сума за довнасяне от 210.00 лв., както и лихва върху нея.
Приходите на
лицето са формирани от работни заплати – 3 391.74 лв.; доходи от друга
стопанска дейност, а именно възнаграждение от „***“ ЕООД– 253.24 лв.;
необлагаеми доходи: обезщетения и помощи, преводи от банкови сметки; теглене от
АТМ по КК – 3 077.40 лв.; получени парични заеми – 43 956.73 лв.
Разходите на
лицето се формират от плащане на ПОС в страната – 1 138.54 лв.; комунални
разходи – 4 221.89 лв.; разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество – 3 872.14 лв.; ремонт на превозни средства – 1 190.00 лв.;
платени суми по задължения към трети лица /заеми, лизинг и др./ -
32 139.72 лв.; платени данъци, осигурителни вноски и такси, както и др. публични
задължения – 231.79 лв.; други разходи – вноски на каса по КК – 3 086.78
лв.
При
изчисляване на разликата между начално салдо за годината и приходи, от една
страна, и разходи и налични парични средства в края на годината се получава
установено превишаване на разходите над приходите на стойност – горепосочената
сума.
Според
предложението за установяване, съдържащо се в РД, е налице общо дължима сума за
ДДФЛ в размер на 6 595.21 лв., представляваща сбор от дължими за всяка от
годините данъци върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихва,
начислена на основание ДОПК.
Въз основа на
този РД е издаден процесния РА, с който се установяват задължения на
жалбоподателя за процесните периоди по години към 9.10.2020 г. на стойност 6 671.66 лв., от които 4 587.00 лв. главница
от дължими данъци по ЗДДФЛ и 2
084.66 лв. лихва към датата на изготвянето на РА. Главниците по години
съвпадат с отразените в РД, разлика е налице само досежно преизчислените лихви
поради по-късното издаване от РД на РА.
Срещу РА до
директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Търново е
подадена Жалба, с която РА е оспорен
изцяло. Основни възражения са: Изтекла погасителна давност за най-старите
задължения; Липса на установеност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7
от ДОПК; Допуснати процесуални нарушения, свързани с приобщаване на
доказателства; Възразява се срещу определени суми, приети като приходи и
разходи, вкл. срещу определеното начално салдо към 1.01.2013 г.; Неправилно
възлагане на комуналните разходи и на разходите за екскурзии само на него,
въпреки, че е следвало да се поделят между него съпругата му.
По нея
директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Търново се е
произнесъл с Решение № 4 от 18.01.2021 г.,
с което РА е потвърден изцяло. По конкретните възражения решаващият орган
изразява следните виждания и мотиви:
1.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за 2013 г.
същите са неоснователни, т.к. съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, считано от 1 януари на
годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение.
За процесното не е предвиден по-кратък срок и процесното задължение е било
дължимо през 2014 г., като давността за него е започнала да тече от 1.01.2015
г. При липса на спиране и прекъсване на давността, тя би изтекла на 1.01.2020
г. ЗВР е издадена на 18.12.2019 г. и с нея е образувано ревизионното
производство за установяване задълженията на К.. Тя е връчена на адресата на
27.02.2020 г. Съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК датата на започване на
производството по инициатива на компетентен орган е датата на извършване на
първото процесуално действие по него, а в случая действия по връчване на ЗВР са
предприети още през 2019 г.: посещение на постоянния адрес на лицето в с. ***
на 19.12.2019 г.; изпратена му по пощата покана от 31.12.2019 г. за връчване на
ЗВР и ИПДПОЗЛ. По тази причина решаващият орган приема, че срокът по чл. 171,
ал. 1 от ДОПК не е изтекъл.
Вземането за
лихви върху публични задължения е също публично задължение и следва режимът на
главното, на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради което мотивите,
относими към главното задължение и непогасяването му по давност се отнасят и
към лихвите върху него.
2.
Относно
наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: Възраженията на
жалбоподателя не се приемат като основателни. В резултат на извършена
съпоставка между приходи и разходи на ревизираното лице е установено
превишаване на разходите над получените доходи и финансирания за всяка една от
календарните години на ревизирания период, с изключение на 2014 г. По тази
причина правилно органите по приходите са определили основата за облагане д
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за процесните години по
реда на чл. 122, ал. 2, във вр. с ал. ,1 т. 1, 2 и 7 от ДОПК.
3.
Относно
възражението за допуснати процесуални нарушения: Връчването на съобщения
в административното производство е регламентирано в чл. 29 от ДОПК и правилата
са спазени, което се подкрепя с приложените към преписката писма, покани,
протоколи, обратни разписки, съобщения за връчване. В декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. жалбоподателят сам е декларирал телефон за контакти:
359 ********* и електронен адрес: *******@***.** , на които е търсен от органите по приходите, а в ГДД е
посочил като адрес за кореспонденция освен постоянния си такъв и този в гр.
Габрово, ул. ***. К. е търсен на постоянния си адрес и са спазени изискванията
на чл. 32 от ДОПК. Ревизираното лице отговаря на исканията за представяне на
доказателства, което означава, че е узнало за тях, но представя писмени
доказателства избирателно, като влиза в контакт с органите по приходите само по
своя преценка.
4.
По
съществото на спора: Ревизията се
предхожда от проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото
лице, завършила с Протокол № ПФ-04000719000877-073-001 от 18.12.2019 г. С
Протокол № Р-04000719008351-ППД-001 от 2.03.2020 г. към ревизионното
производство са приобщени доказателствата от тази проверка– четири искания до К.,
представените отговори по тях и приложените документи и обяснения, както и
доказателства, събрани при извършената проверка на съпругата му Генка К. и др.
При настоящата ревизия са били изискани с писмото от 18.12.2019 г. и други
документи, обяснения и доказателства, както и с Писмо от 26.05.2020 г., като К.
не е отговорил на тези писма. Отговорил е едва на трето такова писмо от
15.06.2020 г. Също така на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са изискани
доказателства и от трети лица – банки, предприятия за предоставяне на комунални
услуги /ВиК, ел. енергия, топлинна енергия, съобщения/. При анализ на събраните
доказателства се установява, че разходите за посочените години превишават
доходите и превишението е прието като получен от жалбоподателя доход, върху
който не е начислен и събран дължимия данък за ФЛ. На 15.06.2020 г. лицето е
уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за тези периоди ще
бъдат определени по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, като със същото уведомително
писмо от К. е поискано попълването на декларации по чл. 124 от Кодекса, но
такива не са представени. С анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 и чл.
123, ал. 1, т. 2 от същия са определени допълнителни данъчни основи за доходи
от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размера на установените
несъответствия.
Получените от ФЛ *** /590.00 лв. на 10.07.2013 г./ и С.Д. /700.00 лв. на 31.01.2014 г./ без правно
основание са определени като доход, върху който се дължи ДФЛ за съответните
отчетни периоди. Посочено е кои суми влизат към приходите и същите са посочени
в обосновката на РД и РА. Отразено е подробно кои суми са причислени към
разходите за издръжка на К., също отразени в доклада и процесния РА.
Внесената по банковата сметка на съпругата му сума от
500.00 лв. през 2013 г. от К. също е взета като необложен доход за нея, а при
съпоставката на жалбоподателя– като разход за периода.
През 2013 г. сумата от 1 585.57 лв., отразена като
„други разходи“ съставлява вноска за погасяване на кредит и съставлява разход
за лицето.
През 2015 г.
жалбоподателят е претендирал, че като доход е следвало да се включат две
суми, изтеглени в брой – 2 000.00 лв. на 20.01.2015 г. и 20 000.00
лв., за когато не е посочена дата на теглене, но се установява, че това е
направено на 23.12.2015 г. Тези суми са били по сметката на К. и на практика
изтеглянето им съставлява движение в неговия собствен патримониум /от банковата
му сметка в брой в негово държане/, затова тези суми не се приемат като доход
на лицето. За да са по неговата сметка, то вече ги е било получило в предходен
момент.
Относно твърдението, че сумата от 1 853.51 лв.,
отчетена като „други разходи“ за 2015 г., съставлява заплащане на самолетни
билети за трети лица – екскурзия с приятели, е установено, че на 15.07.2015
г. е направен превод от банковата сметка на жалбоподателя в Експресбанк в така
посочения размер, но без посочено основание и получател. Изискани са писмени
обяснения и доказателства в тази връзка, но К. не е представил такива по време
на ревизията. Решаващият орган счита, че разходът е направен от самия него,
съгласно наличните документи, без да са налице доказателства, че тези суми са
му възстановени от трети лица, поради което сумата е отчетена на разход.
Относно сумата от 8 455 за 2015 г. – при
направен анализ на движението на банковата сметка на жалбоподателя се
установява, че той е теглил суми от АТМ на стойност 5 340.00 лв. и е
внесъл сумата от 8 455.00 лв. Тегленето в брой от КК е кредит и подлежи на
връщане. Внесените по банковата сметка суми са внесени по КК и с тях е
извършено погасяването на усвоените като кредит суми, вкл. лихви и банкови
такси. По тази причина е направена съпоставка на изтеглената от АТМ сума от 5340.00
лв. и внесената по КК и отчетена като разход за лицето сума от 8 455.00
лв.
Относно направената съпоставка за 2016 г. – К.
твърди, че 2 125.00 лв. и 2 461.00 лв. са платени от него суми за
екскурзии на трети лица и не съставляват негов разход. Безспорно тези суми са
платени от банковата му сметка чрез ПОС в Мадрид и Истанбул и са разход за
него, но не са представени доказателства, от които да е видно, че тези суми са
му възстановени от третите лица и че те са реално техен разход, а не такъв на самия
К.. Такъв извод не може да бъде направен само въз основа на приложените
самолетни билети и фактури за ползване на хотели.
Относно възражението за направените комунални разходи
през ревизирания период, същите са направени по фактури, на които като платец е
посочен К. и затова са включени като разход за него. Контролният орган приема,
че не следва тези разходи да се поделят на две, т.к. са направени от К.. При
извършена проверка на съпругата му, приключила с Протокол от 22.07.2020 г. за
нея като комунални разходи са били признати тези, които е заплатила тя по
издадените на нейно име фактури. Така са отчетени и другите направени от нея
разходи – плащания на ПОС и др.
По отношение началното салдо към 1.01.2013 г. от
жалбоподателя са изискани доказателства за наличието на разполагаемата сума в
началото на ревизирания период и нейния размер, но такива не са представени,
който въпрос е вече разгледан в РД. Самите обяснения на К. по този въпрос са
противоречиви и непоследователни. Нови твърдения се съдържат включително и в
жалбата му до решаващия орган, като едва при подаването й е приложил
доказателства за изтеглен банков кредит през 2007 г., 2009 г. и 2016 г. Така по
твърдението за кредит от 2009 г. в размер на 5 640.00 лв. от кооперация
„Устаи“, В. Търново не е представен договор за кредит а видно от извлечение от
„Експресбанк“ АД от 29.01.2009 г. кооперацията е превела сумата по сметката на
лицето, но част от нея още на 30.01.2009 г. е преведена в Американски колеж
„Аркус“ за обучение, направена е вноска за погасяване на кредит и останалата
част е изтеглена в брой. През 2007 г. е сключен договор за кредит със същата
банка за 20 000.00 лв., но не са представени доказателства за усвояването
му и че тя е била изтеглена и налична в брой в началото на 2013 г. За
получаването на сумата от 3 520.00 лв. от кооперация „Устои“ не са
представени доказателства, а приложеният Запис на заповед не доказва
предаването или получаването на конкретна парична сума от К. и то на конкретна
дата, т.к. това е абстрактна правна сделка и не доказва нито основание за
плащане, нито самото плащане. Също така не са представени и доказателства, че
сумата от 1 434.48 лв. от издаден в полза на жалбоподателя ИЛ е получена
от него и съхранявана към 1.01.2013 г.
От 12.12.2006 г. до 1.01.2013 г. К. е придобил изброени 5
броя недвижими имоти в режим на СИО, като посочените по-горе суми от кредити
може да се приеме, че са използвани за тяхното закупуване, а не спестени и
налични, поради което не може да се приеме, че съставляват част от началното
салдо. Направен е анализ на получените от лицето трудови възнаграждения за
периода от 1.01.2008 г. до 1.01.2013 г. и е достигнато до извода, че той е
получил брутни месечни възнаграждения на средна стойност от 540.42 лв., като
при този доход и след приспадането на осигурителните вноски за негова сметка,
подоходния данък и разходите за живот, не е възможно да се спести сумата от
30 200.00 лв. само от трудови възнаграждения, както самият той твърди. До
1.01.2013 г. той не е получавал извънтрудови възнаграждения, вкл. дивиденти,
освен за 2009 г., когато е подал ГДД, в която освен трудовите си доходи сочи и
получена допълнително сума от 1 098.90 лв. В заключение и въз основа на
тези мотиви посочената от К. като налична към началото на периода сума от 30 200.00
лв. не се приема като такава.
За началните салда на останалите календарни години,
включени в ревизирания период, К. не е декларирал конкретни суми и не е
представял доказателства за такива, поради което органите по приходите са взели
като налични само сумите по банковите му сметки. Наличните парични средства
нямат връзка с приходите и разходите, те се установяват по несъмнен начин чрез
банкови документи за налични парични суми. Органите по приходите изрично са
изисквали деклариране на наличните в брой суми от лицето към началото и към
края на всеки ревизиран период, но то не е посочило такива данни, освен за
началото на 2013 г., поради което е прието, че наличните суми са тези, които се
намират по банковите му сметки, без да има налице парични суми в брой.
В жалбата
си против това РА до съда К. е изтъкнал съображения, аналогични на
направените такива в жалбата му до директора на Дирекция ОДОП. Оспорват се
всички констатации на органите по приходите относно наличието на обстоятелства
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неточно са определени данъчните основи и непълно са
анализирани паричните потоци.
За 2013 г.:
Изтекла погасителна давност за периода. Нормата на чл. 25, ал. 3 от АПК, на
която се позовава административния орган, е обща и не се прилага, т.к. е налице
специална и приложима за случая – чл. 112, ал. 1, във вр. с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, според смисъла на която до връчването на ЗВР не е налице започнало
ревизионно производство по установяване на публични вземания.
Правят се
възражения за неправилно отразяване на паричните потоци: непризнаване като
начално салдо на декларираната от жалбоподателя сума от 30 200.00 лв.
Направените от него и съпругата му покупки на недвижими имоти и МПС възлизат на
стойност 11 070.00 лв., като половината от сумата е 5 035.00 лв.
Комуналните разходи и сумите за екскурзии е следвало, като разходи, да се
поделят по равно между него и съпругата му по смисъла на СК и наличието на СИО
за общото имущество, в което влизат както придобитите имоти и вещи, така и направените
разходи.
За 2014 г.: В
началното салдо не са предвидени и отразени наличните парични средства в брой
от предходния период – 2013 г. – коригирани, с корекциите от превишението по
разходите – 16 323.49 лв. Следвало е също да се приложи по компенсация и средствата
в плюс от съпругата му за периода – 13 155.28 лв. или общо налични
средства в началото – 29 478.77 лв. Отново не са пресметнати точно всички
комунални разходи, като не са сумирани за семейството и разделени на две и по
този начин са му начислени в повече разходи, от реално извършените от него.
За 2015 г.:
Отново неправилно са отразени паричните потоци, вкл. началното салдо, като се
възразява по конкретни пера от изчисленията и отново за неправилното изчисление
на размера на разходите за жалбоподателя поради наличието на СИО. За 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. аналогични на предходните са възраженията за формирането на
началното салдо за периода, разходи за екскурзии и комунални услуги.
В разчетите не
са отразени изтеглените кредити и други необлагаеми доходи, с чиято помощ
жалбоподателят е покривал разходите си.
Твърди се, че
за извършената преди ревизията проверка от 2019 г. не е съставян Протокол,
отразяващ резултатите от нея и такъв не е предоставен на жалбоподателя в
нарушение на чл. 110, ал. 5 от Кодекса. Такъв е връчен едва с връчването на РД
на 29.10.2020 г. В хода на ревизията не му е било връчено искане за представяне
на документи от 26.05.2020 г. На 16.06.2020 г. К. е получил единствено ЗИЗВР.
Оспорва твърдението, че на 6.01.2020 г. е отказал да получи поща. Не е посочвал
телефонен номер и електронна пощенска кутия за връзка с органите на НАП,
посоченият телефонен номер не е негов. Посещаван е бил на адрес, който не е
негов и не е бил деклариран като такъв.
Когато са му били изпращани писма на посочения от него адрес – с. ***,
той винаги ги е получавал и е отговарял на тях. Оспорва всички действия и
изпращане на актове и документи по начин, различен от указания от него, а
именно – на този адрес, на който сочи, че живее, с което е нарушен чл. 29, във
вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Същият е направил изрично писмено искане в
писмено обяснение от 13.08.2019 г., допълнителни обяснения от 26.08.2019 г. и
4.11.2019 г. всички съобщения да му бъдат връчвани по този ред и начин. По този
начин е опорочено и реализирането на нормата на чл. 122 от Кодекса, като не са
налице основания за извършване на ревизия по особен ред.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Т., който поддържа
депозираната жалба.
Ответникът се
представлява от юрисконсулт Я.Г., която оспорва жалбата.
Съдът извърши
проверка на всички основания за действителност и законосъобразност на процесния
РА, при която се установи следното:
При направена
от съда проверка за компетентност на органите, съставили РД, РА и
потвърдителното Решение, съдът намира, че същите са изготвени от компетентни
органи в рамките на предоставената им от закона компетентност.
РД и РА са
издадени от упълномощени със заповед органи по приходите от компетентната
териториална дирекция по постоянния адрес на ФЛ – жалбоподател. Ревизията е
възложена от началник сектор и орган по приходите Илия Х. Кунчев, оправомощен
от директора на ТД на НАП Велико Търново със Заповед № 6 от 3.01.2017 г.,
съобразно чл. 112 от ДОПК. Със същата ЗВР е определен периодът на ревизията,
който съответства на проверявания такъв, както и обекта на изследване – ФЛ С.К.К.
с посочен постоянен адрес и адрес по чл.
8 от ЗОПК – с. ***. Като адрес за кореспонденция е посочен гр. Габрово, ул. „***.
РА е издаден от лицето, възложило извършването на ревизията – началник сектор ***
– ръководител на ревизията, в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Постановеният РА, чиято
неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА,
обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка
с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и
правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срокът и органът, пред който може да се
обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
По
спазване на процесуалните
правила: Съгласно чл. 28, ал. 1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният
адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. Всяко
лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за
получаване на съобщения. В случаите на започнало производство по
този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено
на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане
на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички
актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат
за редовно връчени. Връчването
на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта,
определен съобразно тези правила. Удостоверяването на връчването става съгласно
нормата на чл. 30 от Кодекса, като следва да се има предвид, че то
се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става
връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански
номер и в какво качество приема съобщението. Съобщението, изпратено
по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната
разписка е подписана от адресата. Отказът
да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на
органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на
администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка
за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството
или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа
си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на
отказа – ненамирането на адресата на
даден адрес не съставлява отказ от получаване.
По отношение
на електронните връчвания следва да се има предвид, че електронното
съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за
получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна
препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация или самото
изпращане на такова съобщение все още не означава връчване на същото.
По делото не са налице данни за електронно връчване на
съобщения от страна на органите по приходите във връзка с процесното ревизионно
производство.
При ненамиране
на адресата на адреса се прилага нормата на чл. 32 от ДОПК, според която такова
се извършва в случаите, когато лицето не е намерено на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като всяко посещение се удостоверява с протокол. Съобщението
за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната
дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен
срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен, като датите на поставяне и сваляне на
съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.
По делото са
приложени редица обратни разписки за изпращане, някои удостоверяващи и връчване
на съобщения между страните в производството, като изпратените на жалбоподателя
на адреса му в с. Угорелец са били получени лично от него.
Връчване
на съобщения и актове:
За ЗВР от 18.12.2019 г. може
да се приеме, че е връчена на жалбоподателя на 27.02.2020 г. по реда на чл. 32
от ДОПК. Няма данни за по-ранно
връчване, както и данни за връчване на Искане за представяне на сведения и
документи, отправено към РЛ, преди това.
Към делото е приложен
Протокол от 18.12.2019 г., в който е посочено, че К. е търсен по телефона на
номер: **********, но връзка не е могла да бъде осъществена. Видно от
предоставена от А1 информация К. е притежавал такъв телефонен номер до
4.03.2018 г. и след тази дата няма наличие на доказателства, че той продължава
да разполага с такъв телефонен номер, поради което следва да се счита, че при
проверките от 2019 г. и ревизията през 2020 г. направените опити за свръзка с
него чрез този номер не може да се приеме като опит за съобщаване на
жалбоподателя по телефон и ненамирането му.
На 13.08.2019
г. К., в хода на текуща тогава проверка, представя писмено Обяснение в
ТД на НАП за доходите и разходите си през процесния период. В него изрично
посочва, че не желае да се използва електронен
адрес за получаване на съобщения от орган по приходите на НАП. Съдът счита, че
в случая и отправени до РЛ съобщения по електронна поща не следва да се считат
за връчени, като не е налице доказателство за достигането им до знанието му,
нито при проверката от 2019 г. или ревизията той е сочил електронна поща като
начин за комуникация с него.
Видно от
Протокол от 19.12.2019 г. служители на НАП и в присъствието на кмета на с.
Стоките е бил посетен адресът на К. в с. Угорелец за връчване на Протокол, ЗВР,
ИПДПОЗЛ от 18.12.2019 г., но няма данни лицето да е било намерено. Това е първо
посещение на адреса във връзка с ревизията по ЗВР от 18.12.2019 г. След
неуспешния опит за свръзка с жалбоподателя проверяващите са предоставили на кмета
на с. Стоките да връчи описаните в този Протокол документи и това действие също
е протоколирано.
На л. 182,
п.3, е приложено писмо от кмета, в което същият сочи, че след направени
неуспешни опити за свързване с лицето по телефон и на адреса, на който живее,
без посочване кога е станало това, то било открито на 6.01.2020 г. в пощенския
клон на с. Стоките, но отказало да получи документи. Неясно остава какви
документи са му били предложени да получи, но К. е отказал да ги вземе, поради
което и с оглед на факта, че той е оспорил това твърдение с молбата си от
2.04.2021 г., приложена в о.с.з. от същата дата, не може да се приеме за
установено, че той е отказал да получи точно определени документи и книжа на
тази дата. К. е оспорил това твърдение, но проверяващите органи не са провели
съответното доказване на положителния факт – направен от жалбоподателя отказ на
тази дата да получи съобщение, което му е било изпратено. С определение от
о.с.з. от същата дата съдът е разпределил доказателствената тежест, като е счел, че тя е за ответника с
оглед правилото на чл. 193 от ГПК. Страната обаче не е провела доказване в тази
насока, с оглед на което следва да се приеме за неустановен както факта, че на
6.01.2021 г. К. е отказал да получи определени книжа, така и за неустановено
дори на база твърдения от страна на връчител какви са били тези книжа.
На л. 175, п. 3,
е приложена Покана от 30.12.2019 г. до него на адрес с. Угорелец, но не са
налице данни за изпращане и връчване на същата. Изпратено е и писмо за
съдействие до ОД на МВР – Габрово, от където е получен отговор на 14.01.2020
г., в който е посочено, че лицето живее на постоянен и настоящ адрес ***, от
2007 г. /л.177, п.3/. Същата информация е постъпила и от РУ – Габрово.
На 24.01.2020
г. е съставен нов Протокол за връчване на документите за започване на
ревизията, от който е видно, че е бил посетен отново адресът на лицето в с.
Угорелец в присъствието на кмета на с. Стоките, но то не е било намерено.
Налице са
данни за поставяне на Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК от 12.02.2020 г.
с дата на сваляне от мястото за поставяне – 27.02.2020 г., без конкретика къде точно
е било поставено това съобщение. Няма твърдения и данни за публикуването му в
интернет, съгласно изискването на чл. 32, ал. 4, изр. второ от ДОПК.
При така
описаната фактология и видно от приложените по делото документи от 19.12.2019
г., когато адресът на жалбоподателят е бил посетен за първи път, в 7-дневния
срок няма данни да е било правено второ посещение за връчване на документите от
страна на служителите на НАП. Не е налице съобщаване по телефон или по
електронна поща за започване на ревизионното производство по правилата на чл.
28 от Кодекса. Няма данни за изпълнение на процедурите по чл. 32 от ДОПК за
връчване на ЗВР и други документи свързани с процесното ревизионно производство
чрез прилагане към досието до 1.01. 2020 г., като евентуално връчване по този
ред на документите може да се приеме, че е налице едва на 27.02.2020 г., когато
съобщението е било свалено и са изтекли 14 дни от поставянето му. Налице са
данни за лично получаване на това съобщение от К. по пощата, но едва на
26.02.2020 г., като 14-те дни от тази дата изтичат на 12.03.2020 г. “Актуалната
и преобладаваща практика на ВАС категорично приема, че ревизионното
производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото
лице- вж. решения по адм. дела № 9906/2014 г., № № 392/2015 г., № 9301/2016 г.;
№ 4742/2017 г.; №6013/2018 г. и мн. др.“ – Решение № 6548 от 03.05.2019 на ВАС по адм. д. № 24/2019 на осмо отд. и др. Правилата на АПК са общи и се
дерогират от особените такива в ДОПК, поради което настоящият съдебен състав
споделя становището, че ревизионното производство в случая е започнало едва на
27.02.2020 г., към който момент е изтекла вече погасителната давност на
задълженията за 2013 г., вкл. и тези за лихви и жалбоподателят
своевременно е направил възражение в тази насока още при обжалването на РА пред
директор Дирекция ОДОП. За останалите годишни периоди давност не следва да се
счита за изтекла, вкл. по отношение на лихвите, съставляващи публично държавно
вземане, което се погасява с общата 5-годишна давност на основание чл. 162, ал.
2, т. 9, във вр. с чл. 171 от ДОПК.
ЗИЗВР от
26.05.2020 г. е с данни за получаване от адресата на 16.06.2020 г. в с.
Угорелец чрез пощата, видно от приложено ИД. ЗИЗВР от 19.06.2020 г. е получена
от К. на 8.07.2020 г. в с. Угорелец по пощата. С двете заповеди се удължава
последователно срока за извършване на ревизията. Към Искането за представяне на
документи и писмени обяснения от 18.12.2019 г. не е приложено доказателство за
дата и начин на връчване на лицето /л.101, папка № 3/, може да се счита, че
същото е изпратено едновременно със ЗВР и получено по реда на чл. 32 от ДОПК на
27.02.2020 г. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
26.06.2020 г. е получено на 16.06.2020 г. в с. Угорелец по поща, заедно със
ЗИЗВР от 26.05.2020 г. Уведомлението по чл. 124 от ДОПК от 15.06.2020 г. е
получено на 8.07.2020 г. в с. Угорелец по поща, в едно със ЗИЗВР от 19.06.2020
г. и непопълнен образец от Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от 15.06.2020 г., в което не са посочени какви данни, сведения и
документи следва да представи К..
През 2019 г.
при правената проверка от органите на НАП, С.К. е предоставял на контролните
органи редица сведения, справки, обяснения и документи. Приходните органи са
събирали информация и от трети лица – банки, Агенция по вписванията,
работодателя на РЛ, компаниите, предоставящи телефонни услуги, ВиК, „Енерго-про
продажби“ и т.н.
С Протокол от
2.03.2020 г. /л.1, п. 4/ материалите от направената през 2019 г.
проверка са присъединени към ревизионното производство. РЛ обаче е
следвало да се запознае с резултатите от направената по отношение на него
проверка през 2019 г., да получи протокола, с който е приключила тя и да бъде
уведомено, че тези резултати се присъединяват към настоящата ревизия, за да е
запознато с всички материали по нея и да може ефективно да организира своята
защита, да представи своевременно доказателства и да даде обяснения и
становища.
С Протокол
от същата дата са приобщени към ревизионното производство Протокол №
ПФ-04000719000878-073-001 от 22.07.2020 г. за извършена проверка на
съпругата на К. – Г. К. К. относно доходите и разходите й за процесния
период.
РД и РА са
изготвени на база доказателства, събрани при проверката на К., проведена през
2019 г., предимно попълнени от РЛ справки от 12.08.2019 г. и справки от банки,
получени на база отправено до тях Искане за представяне на документи, сведения
и писмени обяснения от трети лица от 4.03.2020 г. Проверката е приключила и
резултатите от нея са оформени в Протокол № ПФ-04000719000877-073-001 от
18.12.2019 г. /л. 6 и сл., п. 4/ за извършване на съпоставка на имуществото
и доходите на ФЛ С.К.. С него е приключила направена на лицето проверка за
съпоставка на имуществото и доходите на ФЛ, в който са отразени в табличен вид
и по години начални и крайни салда за всяка от тях, плащания на сметки, чрез ПОС,
на лихви, такси, други задължения, тегления на парични средства от банкови
сметки вкл. от АТМ, плащания в полза на трети лица, покупки на имоти и движими
вещи, за да се формират изводи за разходите на лицето. Направен е анализ на
приходите от трудовата дейност на жалбоподателя и други негови доходи. В
заключение е формиран извод за превишение на разходите над постъпленията, на
който почива и РД.
Няма данни
този Протокол да е бил връчен на лицето в 7-дневния срок по чл. 110, ал. 5 от ДОПК, нито в друг момент до започване на ревизията и връчването на ЗВР и ЗИЗВР.
Невръчването на протокола от проверката на РЛ е довело до невъзможност то да
представи релевантни и ползващи го твърдения, обяснения и доказателства, които
в последствие да бъдат обсъдени от съответните административни органи, още
повече, че самата ревизия е базирала изводите си основно на събраните в хода на
тази проверка материали. Това съществено е затруднило жалбоподателя да
организира и проведе защитата си и срещу РА, особено като се вземат предвид и
други процесуални нарушения, свързани с препятствие и затруднение на участието
на К. в административния процес.
В РД и РА,
както и потвърдителното Решение на ответника, е посочено, че основание и ред за
издаване на РА в случая е чл. 122, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК,
според които разпоредби органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: 1. до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация; 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; 7. декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
По отношение основанието по т. 1 съдът не намира, че такова
е налице, т.к. не са налице конкретни твърдения точно за кой период К. е
следвало да подаде декларация, а не е подал такава. От направения анализ на
процесните периоди 2013 г. и 2017 г. отчетените в РД доходи са такива по вид,
за които не е задължително подаването на декларация. За периодите 2014, г., 2015
г., 2016 г. и 2018 г., когато той е имал доходи и от друга дейност, е подал ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ. По отношение основанието по т. 2 съдът съдът намира, че
основанието е налице - разходите на РЛ надвишават
получените доходи, което сочи на укриване на доходи /В този смисъл, напр., Решение № 6863 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 1899/2021 г., I о./. По отношение на основанието по т. 7 са налице
твърдения и установявания и същото е налице с оглед направения извод още при
проверката през 2019 г. и последвалата ревизия, че доходите на К. не са
достатъчни за покриване на разходите му и не е ясен частично произходът на
средствата, с които той е покривал задълженията си като част от имуществото си.
Това е установено
от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за
наличие на превишение на разходите над приходите. На тези основания
ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК.
В случаите
по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на ал.
2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с
данъци печалба или доход, когато:1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1,
т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства. Според органите по
приходите е налице втората хипотеза – явно и съществено превишение на разходите
над приходите на лицето.
Определянето на
данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, а също и на осигурителния доход,
са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие
на обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.
122, ал. 2 и ал.
4, ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл
основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно
процесуалната норма на чл. 124 от
Кодекса когато органът по приходите установи
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще
бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде
по-кратък от 14 дни. При
установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ревизираното лице е
длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи,
както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация
по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите.
Към преписката
е приложено Уведомление от 15.06.2020 г.
до жалбоподателя, с което на основание чл. 124 от ДОПК същият е
информиран, че органите по приходите са установили основания по чл. 122, ал. 1,
т. 1, 2 и 7 и че данъкът върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ ще
бъде определен за посочения период по реда на чл. 122 – 124 от Кодекса, като на
лицето е определен срок за представяне на доказателства и вземане на отношение
по въпроса от 14 дни. Уведомлението е получено от К. на 8.07.2020 г.,
следователно 14-дневният срок изтича на 22.07.2020 г. Отговор на същото К.
изпраща до ТД на НАП В. Търново с вх. № в администрацията от 24.07.2020 г.,
като в него сочи, че е бил задължен да
изпрати декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, но такива декларации по образец
не са били приложени. След като такива му бъдат изпратени, той е изразил
готовност да ги попълни и върне на приходната администрация. В случая изпраща
само справките, които вече е предоставил при проверката от 2019 година.
Действително
самото уведомление не съдържа конкретни искания за конкретна информация или
документи, които К. е следвало да представи, нито образци от декларации, които
той е трябвало да попълни. Към Уведомлението е приложено Искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № от 15.06.2020 г., в
което е записано, че адресатът следва да представи декларации за имущественото
си състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, които са „приложение към настоящото
искане“, но няма данни такива да са били изпратени. В искането е предвидено да
се изискат и „данни в електронен вид“, „справки“, „декларации относно…“, но
такива конкретни указания и уточнения не са направени.
С писмо от
24.07.2020 г. /л.191, п. 3/ до К. на адреса му в с. Угорелец са изпратени декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 6-те календарни години, но няма данни писмото
да е било получено от адресата или той да е отказал получаването му, още
по-малко, че той е разполагал с 14-дневен срок да предостави исканата
информация. В Протокол от същата дата /л.189, п. 3/ е отразено, че е направен
опит за свръзка с него по посочения по-горе телефон, както и че на посочен
електронен адрес са били изпратени 6 броя декларации, но контакт не е осъществен.
С оглед вече изложеното – че РЛ изрично е декларирало още по време на
проверката през 2019 г., че не желае с него органите на НАП да се свързват по
електронна поща и че от 2018 г. не притежава телефонен номер, на който
проверяващите органи считат, че е можел да бъде открит, съдът намира, че същите
органи не са положили дължимата грижа да се свържат с него на постоянния му
адрес, на който той е получавал кореспонденцията си до този момент и след това
и че не са му били връчени както това писмо с декларациите за попълване, така и
Протоколът от 24.07.2020 г. за приобщаване на документ от друго данъчно
производство от същата дата, а именно – Протокол № ПФ-04000719000878-073-001 от
22.07.2020 г. за извършена проверка на Пенка Косева К.. Налице е още едно процесуално
нарушение, което е затруднило значително защитата на жалбоподателя, в едно с
невъзможността му да се запознае своевременно с материалите от проверката от
2019 г. и протокола от нея и да вземе отношение по тях. Той е бил лишен от
възможността да попълни въпросните декларации и с тях да предостави исканите от
административните органи сведения, данни и доказателства, а самият РА е
издаден, без да е могло да се вземе предвид становището на лицето по иначе
предвидени от самите органи на приходната администрация релевантни въпроси.
След като с последно издадената ЗИЗВР ревизията е следвало да приключи на
27.07.2020 г., то не е имало обективна възможност РЛ да подаде исканите от
самия орган декларации, изискани му с писмо с изх. № от 24.07.2020 г. /петък/,
да получи и да се запознае със съдържанието на Протокол №
Р-04000719008351-П73-002 от 24.07.2020 г. за приобщаване да документи от друго
ревизионно производство, да вземе отношение по тях, да представи становища, обяснения и доказателства и, съответно,
административните органи да вземат тези данни предвид.
Съдът взе
предвид, че ревизионното производство е започнало по ЗВР от 18.12.2019 г., като
срокът за извършване на ревизията е изменян двукратно, съответно със ЗИЗВР от
26.05.2020 г. и ЗИЗВР от 19.06.2020 г. с Последната заповед е определен срок за
завършване на ревизията – 27.07.2020 г., като РД е следвало да се изготви в
14-дневен срок, считано от тази дата или до 10.08.2020 г. Процесният доклад е
изготвен точно на тази дата. Приложени са два протокола за посещение на адреса
на жалбоподателя в с. Угорелец за връчване на РД и Протокола от проверката от
18.12.2019 г., но К. не е бил намерен, поради което се е преминало към
прилагане на чл. 32 от ДОПК, като съобщение за връчване е било поставено на
21.08.2020 г. и свалено на 14.09.2020 г., отново без данни за публикуването му
и в интернет. На 4.09.2020 г. е изтекъл 14-дневният срок за връчване РД. Срокът
за възражения следва да се счита за изтекъл на 18.09.2020 г. Този срок не е бил
удължаван – не са налице нито твърдения, нито доказателства за това. РА е
издаден на 9.10.2020 г. – 7 дни след срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, предвиден
за издаването му.
В заключение
съдът намира, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са лишили жалбоподателя от възможността своевременно да се
запознае с административната преписка, да вземе пълноценно ефективно участие в
производството, като представя свои становища, обяснения, доказателства, във
връзка с направените от приходната
администрация установявания и изложени твърдения и изводи, което налага отмяна
на РА в неговата цялост. Това е довело до необоснованост на самия РА, като
направените с него установявания се различават от направените от назначеното вещо
лице изводи за движението на паричните потоци на жалбоподателя през ревизирания
период.
Данъкът
върху доходите на физическите лица е пряк данък и съгласно ЗДДФЛ облагането е в
годишен аспект - формира се годишна данъчна основа. В този смисъл дори и при
прилагане реда на чл. 122 от ДОПК, превишението на
разходите над приходите следва да се анализира за период - календарна година, което в случая е съобразено от органите на НАП. Съгласно чл.
35 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от /т. 6/ всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане. С ТР № 11 от
3.12.2021 г. на ВАС по ТД № 3/2020 г. е прието, че при
извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето
да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху
данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над
приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда
на чл. 122 и следващите от ДОПК. Не
може да се извърши облагане на дохода, тъй като няма установен източник на този
доход, който да бъде отнесен към хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а данъчна
основа, която се равнява на превишаването на разходи над приходи, представлява
разход на данъчно задълженото лице. Данък върху разходите на физическите
лица (за разлика от данъка по ЗКПО) не е уреден в ЗДДФЛ.
По отношение възраженията на жалбоподателя за поделяне по равно на
комуналните разходи поради наличието на СИО съдът изразява следното становище:
От разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК за
съвместно поемане от съпрузите на разходите за задоволяване на нуждите на
семейството не следва извод, че стореният от единия съпруг разход се разделя
поравно с другия съпруг. По
отношение на фактурите и други платежни документи за направените комунални
разходи, в които като платец фигурира името на жалбоподателя, следва да се
приеме, че не съществува информационен източник за
съвместно участие на другия съпруг при извършеното плащане и това важи за всеки вид разход.
„Както правилно отбелязва
първостепенният съд съпружеската имуществена общност по чл. 21 СК е
съпритежаване на права. Съдържанието ѝ е възникването на бездялова
съсобственост между съпрузите върху вещите придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити.
Влагането на средства е само едно от проявленията по чл. 21, ал. 2 СК на
съвместния принос. В случая е установено влагане на средства само от …, а не и от съпругата му. Затова и
целият разход за покупка …
е следвало да се включи в паричния поток на съпругът. – Решение № 1372 от 28.01.2020 по адм. д. № 9457/2019 на ВАС, Първо отд. Аналогично и правилно органите по
приходите са отчели на разход сумите, заплатени от жалбоподателя по
документите, съгласно които платец се явява именно той.
Според
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза са установени
разминавания с установените факти и изводите, направени от ревизиращите органи.
Така, напр., е установено, че част от отчетените разходи, платени от К. за
нотариални такси, са дублирани със стойностите на фактурите, които са посочени
като платени разходи по фактури от регистрирани по ЗДДС лица. По години вещото
лице е посочило какви суми и по кои фактури са
дублираните разходи. Установени са и различия в стойностите на банковите
разходи и банковите такси и лихви. Неправилно като разход е отчетена покупката
на валута, т.к. това не е разход за ФЛ, с който извод съдът е съгласен – за да
се закупи валута лицето влага определена парична сума в лева, но и придобива
такава, само че в друга платежна единица. Логично не може цялата покупка да
бъде разход за лицето, т.к. при такава сделка то прави разход, но и придобива
валута на съответна стойност. Не са били взети предвид и сумите, които К. е
внасял на каса по банковите си разплащателни и депозитни сметки. За 2018 г.
част от разходите съставляват суми от усвоен кредит в размер на 41 000.00 лв.,
с които се погасяват задължения за използвани заемни средства по КК и които не
са намерили отражение в ДРА. Освен това са установени суми, заплатени по банков
път към Енерго Про ЕООД, надвишаващи стойността на фактурите, включени в
Справката за издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като при изчисляването на
разходите е посочена по-голямата сума. Като част от разходите са посочени
сумите, с които К. е погасявал заемни задължения. Така установените различия по
години са както следва:
1. За 2013 г. вещото
лице е установило разходи в повече от 114.80лв. и приходи на по-ниска стойност
– 0.58 лв., недостиг на парични средства от 15 061.94 лв.
2. За 2014 г.
вещото лице е установило разходи на стойност 22 246.68 лв. при установени от
ревизията 24 328.22 лв. /разлика от 2 081.54 лв./. Разликата в доходите е
незначителна – 0.63 лв.
3. За 2015 г.
според изчисленията на вещото лице разходите са 73 725.22 лв. при установени в
РД 75 538.65 лв. /разлика от 1 813.43 лв./. Разликата в доходите е също
несъществена: 0.52 лв.
4. За 2016 г.
според изчисленията на вещото лице разходите са 45 057.22 лв., а в РД са
отразени 38 615.66 лв. или е налице разлика от 6 441.56 лв. Разлика в доходите
вещото лице е установило такива в повече с 397.72 лв., поради установени
различия при доходите от платени банкови лихви и получен заем в Експресбанк.
5. За 2017
г. вещото лице е установи в повече
разходи, в сравнение с отразеното в ДРА с 9 659.91 лв.
6. За 2018 г.
вещото лице е изчислило разходи на стойност 54 934.18 лв. при установени такива
от страна на ревизията от 45 880.86 лв. или разлика от 9 053.32лв. в повече. При
получените доходи различия не се установяват.
По време на
съдебното оспорване на РА съдът е разпитал като свидетели лицата, за които К. е
посочил, че е заплатил организирани от него екскурзии, като е закупил самолетни
билети и е направил резервации в хотели. Тези лица потвърждават, че преди или
след закупуването на билетите и направените и заплатени резервации са
възстановили на К. сумите, ползвани за самите тях. Като физическо лице, което
не е задължено да води счетоводна отчетност по смисъла и реда на ЗСч., К. не е
бил длъжен да документира всеки приход и разход, възникнал при такива
взаимоотношения с други физически лица. Чисто житейски съвсем нормално е ако
едно лице организира съвместно пътуване с приятел и/или роднини и направи
резеврации и/или заплати за транспорт обща сума, то при възстановяване или предплащане
на същата от останалите лица, да не се издават разписки или други документи,
установяващи по този начин съответната стопанска операция, каквито биха били
изискванията на ЗСч. относно лица, длъжни да водят счетоводна отчетност. Същото
важи и за други плащания, получени по банкова сметка *** К., внесени от други
физически лица. Административните органи са били длъжни да спазят
горепосочените процесуални изисквания и да предоставят възможност на
ревизираното лице да вземе активно участия в цялото ревизионно производство, то
да представи своите обосновки и доказателства, които да бъдат обсъдени още в
хода на ревизията, преди издаване на Решението на директор ОДОП.
В заключение
съдът намира, че процесният РА следва да бъде отменен в цялост, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до възпрепятстване на жалбоподателя да
участва ефективно в производството, да проведе своята защита и да се установи
по несъмнен начин обективната истина.
С оглед изхода
на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените от същата страна
разноски, равняващи се на 4205.00лв. /четири хиляди двеста и пет/ лв., от
които: 10.00 лв. заплатена държавна такса; 120.00 лв. депозит за призоваване на
свидетели; 1170.00 лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар; 2905.50 лв.
възнаграждение за вещо лице.
С оглед на
така изложеното и на основание чл. 160 от ДОПК и чл. 172, ал. 2, във вр. с ал.
1 от Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от И.Х. К.,
началник Сектор, възложил ревизията и Л. Д. Р. – главен инспектор по приходите
и ръководител на ревизията за извършена ревизия на С.К. ***, ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да изплати на
жалбоподателя С.К. ***, ЕГН: **********, направените за настоящата съдебна
инстанция деловодни разноски на стойност 4205.00лв. /четири хиляди двеста и
пет/ лв., от които: 10.00 лв. заплатена държавна такса; 120.00 лв. депозит за
призоваване на свидетели; 1170.00 лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар;
2905.50 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Преписи от
решението да се връчат на страните в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/