Р Е Ш
Е Н И Е № 183
гр.Кюстендил, 26.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №183/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** обжалва решение №130/26.05.2022г. на ДРС,
постановено по АНД №1155/2021г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №130/26.05.2022г. на ДРС, постановено по АНД
№1155/2021г., с което е потвърдено НП
№252/18.10.2021г. на директора на РИОСВ – София. „Т.Б.д.“ АД *** е санкционирано
като му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание
чл.150, ал.4, пр.1 във вр.с чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО.
Дупнишкият районен съд е формирал
правен извод за законосъобразност на НП, като издадено от компетентен орган,
при спазване правилата на ЗАНН, поради доказаност на извършеното нарушение и
неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред районния съд е
започнало по жалба на „Т.Б.д.“ АД ***/18.10.2021г.
на директора на РИОСВ – София. Прието е от фактическа страна, че на
31.05.2021г. дружеството не е спазило принудителна административна мярка,
наложена със заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София, а именно
да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12 в
общо количество 995,16 т, намиращи се на площадката на „Хийт Енерджи“ ЕООД,
съгласно договор за услуга №42Б/02.05.2019г., чрез предаването им на дружество,
притежаващо действащ разрешителен документ по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване
на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно
като гориво или друг начин за получаване на енергия“. При проверка на място,
обективирана в КП №ККФОС-ЛГ-19/31.05.2021г. е установено, че на площадката на „Хийт Енерджи“ ЕООД се
намират 210.14 т отпадъци с код 19 12 12, собственост на касатора и е направен
извод, че не е изпълнена принудителна административна мярка по чл.127, т.2,
б.“а“ от ЗУО, дадена със заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ –
София. За констатираното нарушение е съставен АУАН №103/31.05.2021г., а въз
основа на него е издадено атакуваното НП.
Касационната инстанция намира за правилна
преценката на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. И в АУАН, и в НП са изложени съставомерните факти и обстоятелства, с
оглед извършената проверка и констатациите от нея, ясно и безпротиворечиво е
описано административното нарушение с обективните и субективните му елементи,
като правилно е скрепено с нормите на чл.
чл.127, т.2, б.“а“ и чл.150, ал.4 от ЗУО. Актовете са издадени в сроковете по
ЗАНН.
Преценявайки събрания доказателствен
материал КАС намира за обосновано решението на ДРС и досежно доказаността на
нарушението от обективна и субективна страна. Анализът на писмените и гласните
доказателства обуславя извода за безспорна установеност на административното
нарушение. Приложимият фактически състав на санкцията по чл.150, ал.4, пр.1 от
ЗУО съдържа два кумулативни елемента – 1.издадена ПАМ по чл.127, т.2 от ЗУО и 2.
неизпълнение на мярката в дадения срок. Видно от съдържанието на заповед №Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София, с нея е
наложена ПАМ на дружеството по чл.127, т.2 от ЗУО, изразяваща се в извършване от ТЕЦ-а на екологосъобразно третиране на
неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 т, намиращи се на
площадката на „Хийт Енерджи“ ЕООД, съгласно договор за услуга
№42Б/02.05.2019г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ
разрешителен документ по чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг
начин за получаване на енергия“. Следователно с издаването й ПАМ е
станала задължителна за изпълнение от дружеството /съгласно чл.129, ал.5 от ЗУО
заповедта за ПАМ има предварително изпълнение, което не е спряно от съда –
доказателства в тази насока не са ангажирани/. Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на отговорността - от съдържанието на КП №ККФОС-ЛГ-19/31.05.2021г. се установява неизпълнение на
предписанието в указания срок. Протоколът, като официален писмен документ, е с
необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. Изводът от
изложеното е за осъществени материалноправни предпоставки за ангажиране на
отговорността на дружеството по чл.150, ал.4, пр.1 от ЗУО.
Споделят се и изводите на въззивния съд
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед значителната обществена опасност на
нарушението и вида на засегнатите с него обществени отношения.
Санкцията, определена от АНО съдът
намира за завишена. Мотивите
на органа за наложената санкция в максимален размер от 10 000 лв. се основават
на утежняващи отговорността обстоятелства, свързани с неглижиране на
отговорностите на дееца с екологичното законодателство, което рефлектира
негативно върху околната среда и човешкото здраве, имотното състояние на
дружеството и влезли в сила 12 бр. НП. Първите две от посочените НП обаче са
влезли в сила след извършване на процесното деяние, поради което изначално не
могат да обосноват извод за налагане на по-тежко наказание. Останалите НП не са
приложени от органа, поради което съдът не може да установи твърдяната
идентичност на част от тях с оспореното НП. Посочването от органа, че друга
част от НП касаят нарушения на чл.150 от ЗУО и ЗООС, води до извод, че
нарушенията по тези НП са различни от нарушението по делото. Съдът отчита, че
засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на
значимост предвид целите на закона и като има предвид минималния и максималния
размер на санкцията и ноторно известния му факт на извършени нарушения от
дружеството при идентична фактическа обстановка, счита за справедлив и покриващ
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН размер на санкцията от 7 000 лв.
Гореизложеното обуславя извода, че
районния съд е постановил решение, което
следва да бъде отменено и постановено ново, с което НП ще бъде изменено
досежно размерът на наложената имуществена санкция.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №130/26.05.2022г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1155/2021г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП
№252/18.10.2021г. на директора на РИОСВ – София, с което на „Т.Б.д.“ АД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.150, ал.4, пр.1 във
вр.с чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО, като намалява
размерът на санкцията на 7 000 лв.
/седем хиляди/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: