Р Е Ш Е Н И Е
№... 17.02.2021г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 03.02.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2936 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска – с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за съдебните разноски по делото.
Исковете са предявени от Т.К.М. *** срещу “Рийджън фруут” ООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че ищцата е работела по трудово правоотношение с ответника въз основа на Трудов договор №58/14.05.2020г. на длъжност „офис мениджър“. Договорът бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. Ищцата отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор, получено от работодателя на 29.06.2020г. След това със заявление, получено от работодателя на 01.07.2020г. ищцата оттеглила предизвестието си и поискала договорът да бъде прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Работодателят не дал съгласие с оттеглянето на предизвестието. На 03.07.2020г. на ищцата било връчено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване, считано от 06.07.2020г. Впоследствие на ищцата била връчена Заповед №56/20.07.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.07.2020г. на основание подаденото от нея предизвестие по чл.326 КТ и тъй като ищцата не отработила срока на предизвестието, дължала на работодателя обезщетение в размер на 1290,00лв. Ищцата счита издадената заповед за незаконосъобразна. Въпреки отправеното предизвестие ищцата не се е възползвала от правото си да не отработи срока на предизвестието. Същата била във временна неработоспособност до 13.07.2020г. В същия период ищцата получила уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание – в срока за изпитване. На практика правоотношение между страните било прекратено от 06.07.2020г. на основание чл.71 КТ и било недопустимо да се прекратява още веднъж на друго основание. Същевременно ищцата имала основание за прекратяване на правоотношение поради неизплащане на трудовото възнаграждение. В трудовия договор между страните не бил предвиден срок за изплащане на възнаграждението, което работодателят тълкувал в своя полза. Освен това работодателят не заплатил на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 772,72лв. за периода от 01.06. до 23.06.2020г.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №56/20.07.2020г. и да осъди ответника да й заплати сумата от 772,72лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.06. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Претендира разноски по производството.
В съдебно заседание ищцата е увеличила размера на предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 863,79лв.
Ответникът в законоустановения срок не подава писмен отговор, не изразява становище по предявените искове и по доказателствените искания. Не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:
Оспорва се прекратяване на трудово правоотношение, извършено със Заповед №56/20.07.2020г. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ искът следва да бъде предявен в двумесечен срок от връчване на заповедта. За давностните срокове по чл.358 от ГПК се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от ЗЗД. В обща уредба на погасителната давност няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за броене на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ е определен в месеци. В този случай според общите правила за броене на сроковете по ГПК той изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Исковата молба е подадена на 10.08.2020г. Поради тази причина съдът намира, че предявените искове са допустими като предявени в установения от чл.358 КТ срок.
Страните не спорят, а и видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Трудов договор №58/14.05.2020г., ищецът е работил при ответника на длъжността “Офис мениджър” в “Рийджън фруут” ООД с място на работа гр.Стара Загора, бивша база Агрофрут, кв.Кольо Ганчев.
От представените и приети като писмени доказателства копия на: Предизвестие от 25.06.2020г., ведно с обратна разписка, Заявление от 29.06.2020г., ведно с обратна разписка, се установява, че ищцата е отправила до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия си договор на основание чл.326 КТ. Предизвестието е получено от работодателя на 29.06.2020г., като трудовият договор следва да бъде прекратен с изтичането му – на 29.07.2020г. Ищцата не е заявявала намерение да не спази срока на предизвестието и същата е продължила да полага труд при работодателя. С подаденото впоследствие заявление ищцата е оттеглила предизвестието, като е заявила желание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради забавяне в изплащането на трудовото правоотношение. Това заявление е получено от работодателя на 01.07.2020г.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Уведомление №019/02.07.2020г. от ответника до ищцата, работодателят не е приел оттеглянето на предизвестието, отправено от работника, като е уведомил ищцата, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, тъй като трудовото възнаграждение своевременно е изплатено. Със същото уведомление работодателят е известил ищцата, че считано от 06.07.2020г. трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ – в срока за изпитване в полза на работодателя. Не бяха представени доказателства за връчването на това уведомление на ищцата, но предвид нейното изявление, че го е получила на 03.07.2020г., съдът приема, че това е датата, на която същото й е било връчено.
Изложените факти и представените доказателства не бяха опровергани от страна на ответника. Съдът с определението си по реда на чл.312 ГПК е задължил ответника да представи трудовото досие на ищцата в едноседмичен срок от получаване на определението, като му е указал, че в случай, че не изпълни указанията съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателствата на основание чл.161 ГПК. Тъй като ответникът не е изпълнил указанията и не е представил трудовото досие на ищцата, и предвид принципа, че никой не може да извлича ползи от собственото си противоправно поведение, съдът приема, че действително ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на 06.07.2020г. на основание чл.71, ал.1 КТ – в срока за изпитване. Трудовото правоотношение не е било прекратено нито на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, нито на основание чл.326 КТ, тъй като срокът на предизвестието не е бил изтекъл към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. Същевременно няма данни ищцата да се е възползвала от възможността да прекрати трудовото правоотношение без да спази срока на предизвестието. Видно от приетите като писмени доказателства копия на: Болничен лист №Е20201360619/24.06.2020г., Болничен лист №Е20201275574/06.07.2020г., ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, считано от 24.06.2020г. до 13.07.2020г. Ищцата не е имала основание да счита, че трудовият й договор с ответника е бил прекратен на 01.07.2020г., както е посочено в оспорената заповед. „На основание чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му.“ така Решение №93 от 8.04.2011г. на ВКС по гр. д. №1141/2010г., III г. о., ГК. В случая във връченото на ищцата Уведомление №019/02.07.2020г. се съдържат необходимите данни за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ – посочени са страните, длъжността на работника, правното основание за прекратяване на правоотношението и датата на прекратяването. Поради тази причина няма основание да се счита, че с това уведомление трудовото правоотношение не е било прекратено, считано от 06.07.2020г.
Поради тази причина съдът намира, че последвалата Заповед №56/20.07.2020г. от работодателя се явява без правно и фактическо основание. От една страна трудовото правоотношение с ищцата вече е било прекратено, считано от 06.07.2020г. на основание чл.71, ал.1 КТ. От друга страна ищцата не е имала намерение да прекратява трудовото правоотношение преди изтичане на срока на предизвестието. Поради тази причина съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предявеният иск е основателен.
По отношение на иска за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2020г., съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на добросъвестното полагане на труд от страна на ищцата не бе оспорен от ответната страна.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице към момента на изготвяне на експертизата ответникът дължи на ищцата сума за трудово възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 863,79лв. Вещото лице не е констатирало плащане на претендираната сума.
Предвид заключението на вещото лице и предвид липсата на доказателства от страна на ответника за извършено плащане на претендираната сума, съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищцата дължимата сума за трудово възнаграждение. От страна на ответника не бяха направени никакви релевантни възражения, подкрепени с доказателства. Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен в изменения размер, който съответства на заключението на вещото лице.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер
на 910,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Стара Загора сумата от 50,00лв., представляваща държавна такса.
Предвид гореизложеното и на основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.128, т.2 от КТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иск на Т.К.М., ЕГН **********,***, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед №56/20.07.2020г. на управителя на “РИЙДЖЪН ФРУУТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Поп Богомил“ №1, ет.7, офис 32, представлявано от ……..
ОСЪЖДА “РИЙДЖЪН ФРУУТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Поп Богомил“ №1, ет.7, офис 32, представлявано от ……, да заплати на Т.К.М., ЕГН **********,***, сумата от 863,79лв. (осемстотин шестдесет и три лева и 79 стотинки), представляваща трудово възнаграждение за месец юни 2020г., както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 910,00лв. (деветстотин и десет лева).
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***.
ОСЪЖДА “РИЙДЖЪН ФРУУТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Поп
Богомил“ №1, ет.7, офис 32, представлявано от ……. да заплати по сметка на
РС-Стара Загора сумата от 50,00лв. (петдесет
лева), представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от днес
– 17.02.2021г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: