М
О Т И
В И
към
присъда № 9/25.02.2010г. по НОХД № 56/2010г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 9/2010г. от 27.01.2010г. против И.А. *** престъпление по
чл.152 ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2 и във връзка с
чл.18 ал.1 от НК и за престъпление по чл.149 ал.5 т.3 във връзка с ал.2 предл.1
и 3 и ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава
двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция по искане на подсъдимия, направено в с.з.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвиненията против
подсъдимия така както същите са били повдигнати и предявени с обвинителния акт.
Намира, че тези обвинения са доказани по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото доказателства и настоява подсъдимият да бъде признат за
виновен по всяко от тях и съответно осъден. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания при
условията на 58а във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК /с оглед на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК/ в размер малко под минимума предвиден за съответния вид
престъпление. Конкретно за деянието по чл.152 ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5
във връзка с ал.1 т.2 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК се претендира наказание в
размер на 9 години лишаване от свобода, а за деянието по чл.149 ал.5 т.3 във
връзка с ал.2 предл.1 и 3 и ал.1 от НК – наказание четири години и единадесет
месеца лишаване от свобода. Предлага се и да се определи едно общо наказание по
реда на чл.23 от НК в размер на по-тежкото от наложените наказания на подсъдимия,
като се настоява това общо наказание да бъде завишено по реда на чл.24 от НК с две
години лишаване от свобода. Предлага се така определеното общо и завишено по
реда на чл.24 от НК наказание на подсъдимия И.А. да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Предлага се и
приспадане по реда на чл.59 от НК на времето, през което подсъдимият А. е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража до привеждане в изпълнение на
присъдата.
Подсъдимият И.А.,***. не оспорва обвиненията така
както същите са формулирани в обвинителния акт, прави признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Изразява съжаление за стореното от него, като заявява, че се
разкайват за извършените престъпления. Не оспорва и правната квалификация на
деянията. Основните претенции на защитата на подсъдимия са свързани с размера
на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършените престъпления,
съответно размера на определеното общо наказание и приложението на чл.24 от НК.
Като не се оспорват фактическите положения изложени от прокурора в обвинителния
акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и обоснованата правна
квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимия се навеждат
доводи, че процесуалното поведение на подсъдимия в съдебната фаза на
наказателното производство и направеното от него признание на фактите в
значителна степен е допринесло за изясняване на фактическата обстановка и е
облекчило по този начин работата на съда, което следва да бъде взето предвид
при определяне на наказанието. Изразява се съгласие на подсъдимия за деянията
му да му бъдат наложени наказания под минималния размер предвиден в
разпоредбите на съответните текстове от НК, но значително под този минимален
размер – съответно в размер на 6г. лишаване от свобода за първото престъпление
и около 2-3 години лишаване от свобода за второто престъпление. Изразява се
съгласие и по отношение на приложението на чл.23 от НК за определяне на едно
общо наказание в размер на по-тежкото от двете, но се възразява срещу искането
за завишаване на размера на това наказание по реда на чл.24 от НК.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.А. е роден на ***г.
в гр.Н.З., Сливенска обл. Жител ***. Български гражданин е. Има начално
образование. Не работи. Не е женен. ЕГН **********. Осъждан е многократно както следва:
- с присъда № 263/16.07.1998г. по нохд № 102/1998г.
на РС гр.Н.З., в сила от 01.08.1998г., за деяния по чл.195 ал.1 т.3 във връзка
с чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършени на 03.11.1997г. – на общо наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, отложгено за изпитателен срок от три
години;
- с присъда № 332/14.10.1998г. по нохд № 162/1998г.
на НЗРС, в сила от 30.10.1998г., за деяние по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 21.03.1998г. – на пет месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от три години;
- с присъда № 408/25.11.1998г. по нохд № 240/1998г.
на НЗРС, в сила от 29.12.1998г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във връзка с
чл.63 и чл.26 ал.1 от НК – на осем месеца лишаване от свобода;
- с присъда № 38/09.02.1999г. по нохд № 361/1998г.
на НЗРС, влязла в сила на 12.03.1999г., за деяния по чл.195 ал.1 т.3 и 5
въввръзка с9 чл.63 ал.1 т.3 от НК – на общо наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода;
- с присъда № 539/04.07.2000г. по нохд № 237/2000г.
на РС гр.Бургас, в сила от 03.08.2000г., за деяние по чл.297 ал.1 от НК,
извършено на 18.01.1999г. – на четири месеца лишаване от свобода;
- с присъда от 06.11.2000г. по нохд № 348/2000г.
на РС гр.Раднево, в сила от 06.12.2000г., за деяние по чл.194 ал.1 във връзка с
чл.63 ал.1 т.3 от НК – на шест месеца лишаване от свобода;
- с присъда от 13.05.2002г. по нохд № 135/2002г.
на НЗРС, в сила от 17.04.2003г., за деяния по чл.170 ал.2 във връзка с ал.1 и
по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, извършени на 10.05.2002г. – на общо
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода;
- с присъда от 21.04.2004г. по нохд № 173/2004г.
на НЗРС, в сила от 18.05.2005г., за деяние по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с
чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК, извършено на 17.04.2004г. – на пет години лишаване
от свобода при първоначален строг режим и
- с присъда № 118/22.04.2008г. по нохд № 97/2008г.
на НЗРС, в сила от 08.05.2008г., за деяние по чл.206 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 01.07.2007г. – на една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
Подс. И.А.А.
е осъждан многократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като му е налагано ефективно изтърпяване на наказанието. Последното
му осъждане е с влязла в сила на 08.05.2008г. присъда по НОХД № 97/08г. на
Районен съд – Н.З. за престъпление по чл.206 ал.3 вр.ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година при първоначален
СТРОГ режим. Деянията, предмет на настоящото наказателно производство, подс. А.
е извършил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 буква „Б” от НК.
Пострадалата
свид.Д.З.Д. е родена на *** г. в гр.Х. и към момента на извършване на
инкриминираното деяние, тя е била на 6 години.
През 2008г.
майката на постр.Д.Д. – свид.З.К., заживяла на семейни начала с подс.И.А. в
дома му в циганската махала в гр.Н.З.. От съвместното си съжителство имали дете
И.. Заедно с тях живеели и другите две малолетни дъщери на свид.З.К. – постр.Д.
на 6 години и Й. на 4 години. Те живеели при крайно лоши битови условия, без
електрически ток и течаща вода. Подс.А. злоупотребявал с алкохола и често
проявявал агресия към свид. К. и децата.
В средата на
месец август 2009г. свид.К. ***, за да уреди връщането на заложената банкова
карта, по която получавала социални помощи. Децата останали при подс.А..
Грижите за тях тя поверила на майката на подс.А. – свид.С.С., която живеела
наблизо и трябвало да ги наглежда и да им приготвя храна.
На
31.08.2009г. подс.А. заедно с трите деца били на сватба в циганската махала в
гр.Н.З., на която консумирал значително количество алкохол. Вечерта всички се
прибрали в дома си. След като по-малките деца Й. и И. заспали, той събул
панталона и долните си гащи, легнал на земята и с повелителен тон накарал
6-годишната Д. да отиде при него, за да задоволи половото си желание, като
осъществи полово сношение с нея. Свид.Д.Д. не се съгласила. За да сломи
съпротивата й подс.И.А. й нанесъл няколко удара с юмрук в областта на корема и
събул гащичките й. С половия си член се опитал да проникне във влагалището на
детето, но поради ниската й възраст не успял. Тогава подс.А. направил
неколкократно опит да проникне в аналния отвор на детето и започнал да бърка с
пръсти във влагалището й. През това време пострадалата изпитвала болки и го
молела да спре. Въпреки това подс.А. продължавал, като едновременно с това я
целувал по устата. Накарал я да пипа и целува половия му орган. Пострадалата се
подчинила, тъй като се страхувала от обвиняемия. Докато подсъдимият извършвал
блудствени действия с 6-годишната Д., в помещението влязла свид.С.С. – майка на
подс.А.. Тя запалила клечка кибрит, тъй като нямало ток и тогава видяла как
детето е лапнало в устата си половия член на сина й. Веднага се развикала и
започнала да се кара на подс.А. за това, което е направил. Непосредствено след
това излязла от къщата и отишла да извика полицейски служители. След малко на
място пристигнали служители на РУ на МВР – Н.З., които на следващия ден
сутринта сигнализирали за случая в Дома за деца лишени от родителска грижа с.А.,
общ.Н.З. и децата Д. и Й. незабавно били настанени там. По време на престоя им,
грижи за тях полагали социалните работници – свидетелките М.Д., С.П.-Л. и Ц.М..
При
постъпване в дома и през целия следващ ден пострадалата свид.Д.Д. се оплаквала
от болки в корема, но не споделила за случилото с никого. На 02.09.2009г. свид.З.К.
***. По пътя към дома им постр.Д. разказала подробно на майка си и на леля си –
свид.Р.К. за това, което се е случило на 31.08.2009г. с подс.А. *** продължили
коремните болки на 6-годишното дете, здравословното й състояние се влошило и
вдигнала температура. Свид.З.К. видяла, че долното бельо на Д. е зацапано
обилно с кръв и веднага потърсила медицинска помощ. С линейка детето било
отведено в МБАЛ АД – гр.Хасково, където съдебния лекар д-р Е. установил
получените увреждания в половата област. Уведомени биле полицейските служители
от РУ на МВР – Хасково, които се свързали с РУ на МВР – Н.З. и на следващия ден
подс.А. е бил заловен.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза при
извършения на 03.09.2009г. преглед на постр.Д.Д. е установена прясна
дефлорационна щърбина на девствената ципа с тотално кръвонасядане и зачервяване
на ципата; тотално кръвонасядане, охлузване и зачервяване на лигавицата на
предверието на влагалището; разкъсване, кръвонасядане и зачервяване на
преходната лигавица на аналния отвор. Състоянието на външния полов орган и
девствената ципа говорят за механично въздействие в областта на половия орган,
което може да се получи при блудствени действия извършени с ръка, с твърд тъп
предмет или при опит за извършване на полово сношение.
Измененията
на преходната лигавица на аналния пръстен могат да се получат от механично
въздействие в областта на ануса, каквото може да се осъществи при блудствени
действия или при опит за анално полово сношение. Давността на така
констатираните увреждания в областта на половия орган и тези на аналния отвор е
в рамките на 1 до 3 денонощия преценено спрямо времето на извършения преглед.
При
извършения на 03.09.2009г. преглед не са установени следи от насилие по
главата, тялото и крайниците на 6-годишната свид.Д.Д..
В хода на
досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза относно психологическата годност на пострадалото
малолетно дете правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни обяснения за тях. Заключението на експертите сочи, че свид.Д.Д.
е психически годна правилно да възприема фактите от обективната действителност,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да
участва в наказателното производство. При свид.Д.Д. не се установяват данни за
клинично значими нарушения в личностовата структура, като същата е нормално
развита за съответната възраст и социо-културален (етнически) контекст. Налице
са обаче достатъчно клинични данни, които позволяват да се приеме, че след
визираното в досъдебното производство събитие при пострадалата е настъпило
посттравматично стресово разстройство. За случилото се тя има ясен, пълен и
последователен спомен, няма данни за илюзорно преобразуване на реално
възприятие, за налудно интерпретиране на факти и събития. Свид.Д.Д. е попаднала
в ситуация, при която са били застрашени физическата неприкосновеност и
психическият й интегритет. Това събитие е предизвикало силен страх и чувство за
безпомощност, които най-силно са били изразени непосредствено след инцидента.
По-късно това събитие непрекъснато се преживявало като дистресово припомняне на
случилото се, имала проблеми със съня, повишена тревожност и депресивитет,
често оживявал спомена за случилото се, настъпило редуциране на обичайните
активности.
Доколкото
обстоятелствата, при които са били реализирани блудствените действия с
пострадалата се свързват с преживяването на уплаха и застрашеност, се създава
диспозиция за реагиране със страх и в бъдеще при ситуация, която би напомнила за
преживяното. Това също така би могло да рефлектира върху цялостното личностово
функциониране и сексуално поведение в бъдеще.
Фактическата обстановка, такава каквато е
възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова на направените
самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства и доказателствени
средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си -
обясненията на подсъдимия /прочетени/; показанията на свидетелите Т.М., Д.Д., С.С.,
З.К., Р. М., М.Д., С.П.-Л., Ц.М., В.В. и О.П./прочетени/; заключенията по
съдебно-медицинските и комплексната психиатрично-психологична експертизи
/прочетени/, както и писмените доказателствени материали – по описа на приложеното
досъдебно производство № 540/09г. на РУ на МВР гр.Н.З. /прочетени/.
Съдът по принцип винаги внимателно анализира
обясненията на подсъдимите изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството
си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства,
тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимите, още
повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а и не
носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на
действителността. В конкретния случай, обаче, по време на разпитите си в хода
на досъдебното производство, подсъдимият на практика не е депозирал обяснения,
а само я заявил, че разбира в какво се състои обвинението и не се признава за
виновен.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели /чиито
показания бяха прочетени в с.з./, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него. Съдът
отдели специално внимание на показанията на пострадалата свид.Д.Д., както и на
показанията на свид.С.С.. Независимо от възрастта си първата възпроизвежда
адекватно и достоверно /според заключението на психиатрично-психологичната
експертиза/ случилото се с нея, а независимо от обстоятелството, че е майка на
подсъдимия, втората свидетелка възпроизвежда възприетото от нея – тя е заварила
подсъдимия да извършва блудствени действия с пострадалото дете.
Съдът намира, че следва да се кредитират
заключенията по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-медицински и комплексна психиатрично-психологична експертизи /също
прочетени в с.з./. Тези заключения /особено медицинската експертиза относно
установените телесни увреждания на пострадалото дете, както и комплексната
експертиза относно психическото състояние на детето и годността му да възприема
правилно фактите и да дава достоверни обяснения за тях/ в много голяма степен
допринасят за изясняване на важни обстоятелства от предмета на доказване /напр.
това, че действително по тялото на детето са установени такива наранявания,
които по механизма на причиняване и по естеството си обосновават тезата, че
детето действително е било насилвано сексуално както в областта на половия
орган, така и в областта на ануса/, а и за преценката на достоверността на
други доказателствени материали /напр. твърденията на детето за извършеното
спрямо него, годността му да възприема фактите от действителността и да дава
достоверни обяснения относно тези факти/. Тези заключения са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма
никакво основание да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие както с общите изисквания
на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните правни изводи:
С деянието си от 31.08.2009 г. в гр.Н.З. подс.И.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.152
ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2 и във връзка с чл.18 ал.1
от НК, тъй като при условията на опасен
рецидив направил опит да се съвкупи с ненавършилата 14-години свид.Д.З.Д. ***,
като я принудил към това със сила и заплашване и опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини. Едновременно с това е извършил и
престъпление по чл.149 ал.5 т.3 във връзка с ал.2 предл.1 и 3 и ал.1 от
НК, тъй като при условията на опасен
рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на пострадалата, като блудството е извършено чрез
употреба на сила и заплашване, и чрез използване на положение на зависимост и
надзор.
С оглед на приетото за установено от
фактическа страна е несъмнено, че на посочената дата подс.А. е направил опит да
изнасили малолетното дете Д.Д. – опитал се е да проникне с половия си орган в
половия орган на детето, но това не могло да се осъществи по независещи от
подсъдимия причини – заради ниската възраст на пострадалата и съответно
големината на половия й орган. След като не успял да осъществи намерението си
да извърши полово сношение с детето, подсъдимия е направил опит да извърши
анално сношение. Същевременно той с пръсти прониквал във влагалището на детето,
а след това го заставил и да го пипа и целува по неговия полов орган. Тези
действия на подс.А. са били насочени към възбуждане и удовлетворяване на полово
желание.
В този смисъл подсъдимият е извършил от една
страна опит за изнасилване, а от друга – той е блудствал с детето.
За да извърши това той е използвал сила и
заплашване спрямо детето.
С оглед на предишните му осъждания и двете
деяния са извършени в условията на опасен рецидив.
Налице са и другите квалифициращи
обстоятелства – възрастта на пострадалата /ненавършила 14 години/ по отношение
на деянието по чл.152 от НК; използването на положение на зависимост и надзор
/той е живеел на съпружески начала с майката на детето и в тази връзка е
изпълнявал и функциите на родител с произтичащите от това правомощия по
отношение на детето/ по отношение на деянието по чл.149 от НК.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подс.А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Умисълът му е включвал и съзнаване на обстоятелството, че пострадалата Д.Д. е
малолетна.
Като причини и условия за извършване на
престъпленията съдът преценява липсата у подсъдимия на каквито и да било
морални задръжки, обремененото му съдебно минало и деградацията му като
личност, употребата на алкохол.
Съставомерността на деянията на подсъдимия т.е.
обстоятелството, че той е извършил посочените престъпления и правната им
квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера на наказанията,
което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него престъпления,
съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на общата част на НК / чл.152 ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5 във връзка с
ал.1 т.2 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК и
по чл.149 ал.5 т.3 във връзка с ал.2 предл.1 и 3 и ал.1 от НК/ като вид
и размер на санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение
на чл.55 от НК с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента
на обществената опасност както на извършителя, така и на всяко неговото деяние,
взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви наказания като
размер следва да се наложат за извършените престъпления, съдът отчете
обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъпления, които освен, че са
тежки по смисъла на закона, са и много силно укорими от морална гледна точка,
доколкото поведението му спрямо пострадалата е признак за крайна човешка
деградация и на тотална липса на задръжки и респект към човешката личност и
неприкосновеността й. Като такова обстоятелство /отегчаващо отговорността на
подсъдимия/ следва да се прецени много ниската възраст на пострадалото дете,
характера и естеството на извършеното спрямо него вкл. като интензивност,
продължителност и последици за физическото и душевното й здраве. Във връзка с
последното следва да се има предвид заключението на комплексната
психиатрично-психологична експертиза за възможните неблагоприятни за психиката
на детето последици в резултат на крайно неприятните и стресиращи за нея
преживявания. В тази връзка следва да се има предвид и това, че на подсъдимият
е живеел на съпружески начала с майката на детето и за него той е изпълнявал
функциите на родител със съответните произтичащи от това последици като напр.
доверие и привързаност от страна на детето. Съдът не е в състояние да прецени
като отегчаващо отговорността на подсъдимия силно обремененото му съдебно
минало /осъждан общо девет пъти/ и изтърпените наказания лишаване от свобода
вкл. и ефективно наложени за извършени предходни престъпления /които очевидно
не са дали никакъв резултат – нито превъзпитателен, нито предупредителен, нито
превантивен/, поради това, че тези предишни осъждания са взети предвид при квалифицирането на деянието им като
извършено при условията на опасен рецидив. Независимо от последната уговорка,
обаче, не може да не се отчете факта, че
този подсъдим имат множество предходни осъждания, които го характеризират като
завършен и непоправим престъпник, който следва да бъде изолиран възможно
най-дълго време от обществото за да му бъде попречено да върши престъпления и
който очевидно няма шанс да се поправи и превъзпита. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете и пияното състояние, в което се е
намирал подсъдимия по време на извършване на деянията. По тези причини и въз
основа на тези обстоятелства съдът направи извода за една значително по-висока
от „обикновената” степен на обществена опасност както на подсъдимия, така и на
извършеното от него.
От друга страна съдът не прецени като смекчаващо
отговорността на подсъдимия направеното от него самопризнание на фактите в хода
да съдебното производството, тъй като това самопризнание се с оглед на
задължителното приложение на чл.55 от НК и определяне на наказание под
предвидения законов минимум за всяко от извършените престъпления. Изразеното
съжаление в с.з. съдът преценява като формално и без да е придружено с искрено
и чистосърдечно разкаяние, единствено като начин да се смекчи наказателната
отговорност и да се използва законовата възможност за налагане на по-леко
наказание.
С оглед на така коментираните обстоятелства имащи
значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а във връзка с чл.55 от НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъдат наложени за всяко от
извършените от него престъпления деяния наказания непосредствено под предвидения
минимум.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното престъпление по чл.152 ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5 във връзка с
ал.1 т.2 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК съдът отчете и обстоятелството, че то
е приключило във фазата на опита, но съобрази и това, че деянието е останало
недовършено поради независещи от подсъдимия причини.
Така на подсъдимия А. за извършеното от него
престъпление по чл.152 ал.4 т.1 във връзка с ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2 и
във връзка с чл.18 ал.1 от НК следва да се наложи наказание девет години
лишаване от свобода, а за извършеното от него престъпление по чл.149 ал.5 т.3
във връзка с ал.2 предл.1 и 3 и ал.1 от НК следва да се наложи наказание четири
години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание разпоредбата на чл.23 от НК съдът
определи на подс.А. едно общо наказание, а именно по-тежкото от наложените им две
наказания, а именно – девет години лишаване от свобода.
Съдът прецени, че следва така определеното на
подсъдимия А. общо наказание девет години лишаване от свобода да бъде увеличено
по реда на чл.24 от НК с още две години лишаване от свобода.
За да се стигне до извода за необходимостта от приложението
на разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на този подсъдим, съдът взе предвид
всички коментирани по-горе обстоятелства касаещи размера на отговорността му,
силната укоримост от морална и чисто човешка гледна точка на извършеното от
него по отношение на едно едва 6-годишно дете, многобройните и многократните му
предходни осъждания, които очевидно до този момент по никакъв начин не са му
повлияли и не са му попречили да върши престъпления. От там следва извода, че
такива хора като него следва да бъдат изолирани от обществото за колкото е
възможно по-дълъг период от време, което би следвало до известна степен да компенсира
факта, че задължителното приложение на чл.55 от НК на практика води до известна
несправедливост на наложеното наказание, което иначе се явява прекомерно леко
спрямо тежестта на извършеното престъпление. По тези съображения и за постигане
в още по-голяма степен на целите на наказанието така определеното на подс.А.
общо наказание от девет години лишаване от свобода следва да се увеличи с още две
лишаване от свобода.
Така определеното общо и увеличено по реда на
чл.24 от НК наказание на подс.И.А. следва да се търпи при първоначален строг
режим и в затворническо общежитие от закрит тип съгласно разпоредбите на чл.60 ал.1 и
чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът следва да
приспадне от така определеното на подс.А. общо и увеличено по реда на чл.24 от НК наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража по това наказателно производство, а именно от
07.09.2009г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
Подсъдимият следва
да бъдат осъден да заплати по сметката на СлОС направените по делото разноски в
размер на общо 715 лв.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: