М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 183/2020 год. по описа на Самоковски районен съд
С
обвинителен акт на Самоковска районна прокуратура срещу З.А.И. ***, е повдигнато
обвинение за това, че на 20.06.2019 г. в гр.Самоков, в ОБУ „Неофит Рилски“ се е
заканила с убийство спрямо Н.Д. *** с думите „Чакай мъжа ми пиян ще го доведа
да те заколя“,“Ще извикам мъжа ми да те утепа“, “Знам къде живееш и ще те
запаля“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му– престъпление по чл.144,ал.3 ,вр.ал.1 от НК.
С протоколно определение от 02.10.2020 г. по
делото Н.Д.Д. е конституирана като частен обвинител
В
хода на съдебните прения прокурорът заявява, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила
престъплението, в което е обвинена и следва да бъде призната за виновна в
извършването му.Поддържа искане за налагане на подсъдимата на минималното
предвидено в закона наказание три месеца лишаване от свобода ,като същото бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Частният
обвинител Н.Д.Д. се придържа към пледоарията на прокурора.
Защитникът
на подсъдимата адв.П.А. моли съда да постанови присъда ,с която признае
подсъдимата за невиновна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.Счита ,че
обвинението не е доказано ш от събраните по делото доказателства не може да
бъде направен категоричен извод ,че подсъдимата с поведението си е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144,ал.3 от НК.
Подсъдимата
З.А.И. се придържа към пледоарията на защитника си адв.А..
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
На
20.06.2019 год. пострадалата Н.Д.Д. била на работа в ОБУ „Неофит Рилски“ в
гр.Самоков .Д. работела като начален учител в училището.Около 11.00 същата била
в двора на училището ,заедно с колегите си свидетелите Д.И.Д. и П.Г.К..Учебната
година била приключила и в училището течели ремонтни дейности, а учителите
давали дежурства.
По
същото време подсъдимата З.А.И. ,заедно със сина си Личо Пенов ,който бил в
класа на Н.Д. минавали покрай училището и като видяла Д. влязла в двора и
отишла при нея.Тя започнала да крещи срещу свид.Н.Д. и я попитала защо е спряла
детските на сина й.Последната се опитала да й обясни ,че детето имало
неизвинени отсъствия ,но подсъдимата не й дала възможност да говори.З.И.
отправила закани към пострадалата Н.Д., като й казала „Чакай мъжа ми пиян ще го
доведа да те заколя“, Ще извикам мъжа ми да те утепа“, „Знам къде живееш и ще
те запаля“.След изречените закани подсъдимата си тръгнала.Н.Д. се изплашила от
отправените й закани от подсъдимата ,влязла в училището и се заключила в
класната стая.Същата изпитала силен страх.
След
инцидента тя изпитвала страх за живота си и за живота на близките си.Баща й я
карал и взимал от работа до края на месец юли до приключване на дежурството й в
училището.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно:показанията на свидетелите Н.Д.Д., Д.И.Д. и П.Г.К., така и от събраните
писмени доказателства:характеристична справка и свидетелство за съдимост на подсъдимата.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н.Д.Д., Д.И.Д. и П.Г.К. ,като последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал, и същевременно те са устойчиви във времето ,относно значимите
за решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са
налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни,като в тях
обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които
са относими към предмета на доказване по делото.В показанията си посочените
по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и
непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място
на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.В този смисъл
показанията на посочените свидетели установяват обективната страна на
престъплението-фактът,че подсъдимата на
инкриминираната дата и място се е заканила с убийство спрямо Н.Д. *** с думите
„Чакай мъжа ми пиян ще го доведа да те заколя“,“Ще извикам мъжа ми да те
утепа“,“Знам къде живееш и ще те запаля“.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката Нели Трайкова И. –майка на подсъдимата
,тъй като те не кореспондират със събраните по делото доказателства.Тя описва
събития ,станали преди инкриминираната дата –през април или май 2019
год.Разказва за разговор между подсъдимата и Н.Д. в двора на училището ,на
който присъствала и тя ,когато децата били на училище.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимата З.А.И. ,тъй като и те ,както и
показанията на свид.Нели Трайкова се отнасят за събития ,случили се преди
датата на инцидента.Освен тези обяснения не кореспондират и с показанията на
свидетелката Нели И..Затова и обясненията на подсъдимата се възприемат от съда
единствено като нейна защитна позиция, а не като източник на доказателства за
обстоятелства от предмета на доказване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
От събраните
писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимата З.А.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК като на 20.06.2019год. ,в ОБУ „Нофит Рилски“ в
гр.Самоков се е заканила с убийство на Н.Д.Д. от с.г. с думите „Чакай мъжа ми пиян ще го доведа да те заколя“, „Ще
извикам мъжа ми да те утепа“, „Знам къде живееш и ще те запаля“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Заканата
е осъществена от подсъдимата З.А.И.
словесно.Същата е влязла в двора на училището ОБУ „Неофит Рилски“ в
гр.Самоков ,отишла е при пострадалата Н.Д. и й е казала „Чакай мъжа ми пиян ще
го доведа да те заколя“, „Ще извикам мъжа ми да те утепа“, „Знам къде живееш и
ще те запаля“.Без съмнение изречените от подсъдимата думи обективират закана не
с друго престъпление, а именно с убийство.
Тези
заканителни думи на подсъдимата не са били безадресни, а са били отправени към Н.
Димитрва, което се потвърждава от показанията на свидетелите Д.Д. и П.К.,като
всеки от тези свидетели ги възпроизвежда по свой начин. Следва да се отбележи,
че за доказването на обвинението не е необходимо всички свидетели да
"рецитират" по идентичен начин в показанията си едни и същи реплики,
така както те са посочени в обвинителния акт. По своето съдържание и естество
заканителните думи на подсъдимата са могли да възбудят у Н.Д. основателен страх
за осъщестяването на заканването, а от доказателствата по делото се установява,
че те са възбудили у нея такъв страх.
От
субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно-при пряк
умисъл.Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието – че се
заканва на Н.Д. с убийство, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици на деянието – че изричаните от нея думи биха могли по естеството си
да възбудят у Н.Д. основателен страх за осъществяването на заканването, и е
искала настъпването на тези последици.Тези изводи се подкрепят от всички
установени от фактическа страна обстоятелства относно начина на извършване на
деянието, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Ето
защо съдът намира, че подсъдимата З.А.И. виновно е извършила престъпление
по чл.144,ал.3,вр.ал.1,пр.1 от НК.
За
това престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода"
до шест години.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства ниската степен на обществената му опасност като извършител на
престъпление, липсата на предходни осъждания, възрастта й, семейното й
положение. Липсата на критичност на подсъдимата към деянието й не може да бъде
взета предвид като сериозно отегчаващо обстоятелство, тъй като тя е израз на
нейната защитна позиция в наказателния процес, чието заемане е негово
процесуално право. Предвид тези смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства съдът й наложи наказание "лишаване от свобода" за срок
от 6 месеца - в над минималния предвиден от закона размер на това наказание.
Подсъдимата
не е осъждана и съдът намери, че за постигането на целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи
наложеното й наказание "лишаване от свобода", поради което на
основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
счита, че наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за
срок от 6 месеца с отлагане на изпълнението му на основание чл.66,ал.1 от НК за
срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила, е от естество да
постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По
изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: