Р Е Ш Е Н И Е
№
18.05.2023
година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 13 по описа за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба на Р.А.А. от гр.Шумен против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000845 от
26.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД
на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, считано от 26.12.2022г. В жалбата се сочи прием от
жалбоподателя на лекарствен препарат „Аулин“, който реагирал с положителен
резултат на тест с Дрегер, защото съдържал кодеин. Моли се за отмяна на
Заповедта, като незаконосъобразна. Представят се доказателства за липса на
наркотични вещества в кръвта- изследвания направени след освобождаването му от
ОД на МВР и се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-химическа
експертиза. В жалбата е направено и искане за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество, което е разгледано
в закрито съдебно заседание на 24.01.2023г. с отделно определение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата си. Сочи, че не знае как се е достигнало до
този резултат, понеже не е използвал наркотици. Моли съдът да отмени наложената
мярка.
За ответната страна- Младши
автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, в съдебно
заседание се явява юриск.Симеонова, редовно упълномощена, която моли жалбата да
бъде отхвърлена. Моли за присъждане на
юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
На 26.12.2022г. около 15.25 часа, в гр.Шумен на ул.“Владайско
въстание“ кръстовище с ул.Ивайло“ в посока ул. Петра, актосъставителят С.С.-
младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР Шумен, в присъствие на
свидетеля Ц.Ц., съставил АУАН № 843176/22г. на жалбоподателя Р.А., който като
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ рег. № СВ****НН, собственост
на трето лице, управлявал МПС при констатирани три нарушения на ЗДвП, свързани
с липса на поставен обезопасителен колан, липса на контролен талон и отказ да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Актосъставителят квалифицирал извършеното
административно нарушение, като такова по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Било иззето
свидетелството за правоуправление на водача. АУАН бил подписан без възражения
от нарушителя.
В актът е посочено, че на водача бил
издаден талон за медицинско изследване № 142170, връчен в 16,20ч. на същата
дата и срок за даване на проба до 45 минути. Видно от отбелязана на същия
забележка, пробата е била взета своевременно от д-р М.П.в Спешно отделение при
МБАЛ Шумен. Същата е била предмет на изследване на назначена по делото
съдебно-химическа експертиза. По делото е изискано и приложено в заверено
ксерокопие Журнал на Спешно отделение при МБАЛ Шумен, от което се установява
точния час на вземане на пробата. Видно от Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества,
съставен от медицински специалист в ЦСМП-гр.Шумен на 26.12.2022г., изискан и
приложен по делото, по данни на водачът, същият отрича да е употребил
наркотично вещество.
По отношение на установеното деяние, на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000845 от
26.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД
на МВР– Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на
ОД на МВР Шумен, въз основа на съставения АУАН, относно отказа да бъде проверен
водача за употреба на наркотични вещества на оспорващия била наложена ПАМ по
чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 26.12.2022г.
Заповедта е връчена лично на Р.А. на 26.12.2022г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена в срока за
обжалване чрез административния орган на 05.01.2023г.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи
контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОД
на МВР Шумен, с която са оправомощени служители на длъжност „младши
автоконтрольор“ при сектор ПП при ОДМВР-Шумен да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства, като в качеството на свидетел беше разпитан свидетеля по акта– Ц.Ц. и
роднина на жалбоподателя- Г.А.. Показанията им кореспондират със събрания
доказателствен материал, а именно, че жалбоподателя, на процесната дата е управлявал
МПС, като при проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотици.
От страна на жалбоподателя е приложен
Фиш за токсикохимичен анализ на кръв и урина, с дадена проба по собствено
желание на 29.12.2022г. от Военно-медицинска академия- Варна, в който е
посочено, че не се откриват наркотични вещества.
По делото е назначена съдебно-
химическа експертиза, чието заключение е
прието като обективно и компетентно дадено, като същата отговори на въпроси на
жалбоподателя и на съда, след анализ на проби от биологичен материал, дадени от
жалбоподателя. Видно от заключението, при направен газ-хроматографски анализ,
се установява наличие на наркотични вещества в пробите на Р.А. на кръв и урина,
дадени в деня на установяване на нарушението- 26.12.2022г. по Талон за
изследване, издаден от контролните органи. Отрива се наличие на метаболит на
кокаин, а именно бензоилекгонин. По този начин е категорично потвърдено
състояние след употреба на високорисково наркотично вещество- кокаин. Експертът
сочи, че получения положителен резултат не може да бъде повлиян от прием на
лекарствени средства, включително „Аулин“, „Виктанил“, „Зентел“.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0869-000845 от 26.12.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор
Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, с която е наложена ПАМ временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 26.12.2022г. за нарушение на чл.174 ал.3
пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и
заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Заповедта е мотивирана, като в същата са
посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира
следното: Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване– до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа няколко основания за
прилагане на ПАМ от посочения вид– временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на МПС от лице, което отказва да бъде проверено с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. След като е установен отказ на водача от
прилагане на тест е налице хипотезата на чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП, като
административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171 т.1 от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото
нормата е императивна и административният орган действа в условията на
задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
За да приложи процесната принудителна
мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че Р.А. в качеството
на водач, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение,
като управлявал МПС и при проверка от служители по контрол на движението на
пътищата отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. Установените от административния орган фактически
основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства- АУАН,
като по делото са налице нови факти, а именно установена с СХЕ употреба на
наркотични вещества от водача. Констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното.
С нормата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е
въведена забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. В ЗДвП не е дадена легална дефиниция за наркотично вещество и
съдържанието му следва да се определи съобразно дефиницията на § 1 т.11 от ДР
на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)- всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3,
както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3
ал.2 т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, и други вредни въздействия
върху човешкия организъм. Бензоилекгонинът е метаболит на кокаина и е рисково
вещество по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП, включено в приложение № 1 към
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
и притежава характеристиките на наркотично вещество. Следователно, налице са
установените в чл.171 т.1 б. "б" от ЗДвП материалноправни
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Същата е с
преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след
употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на
последния, поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на
закона. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането ѝ,
поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.
По отношение на разноските, съдът
установи, че претенцията на представителя на административния орган за съдебни
разноски- юрисконсултско възнаграждение при условията на чл.143 ал.1 АПК е
основателна в
размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Доколкото стойността на експертизата
следва да включва, освен възнаграждението на експерта- 234.00лв., което е
внесено и изплатено, така и разходи за материали, консумативи, използвана
техника/стоково-материални ценности на лечебното заведение, където същата е
изготвена- ВМА Варна, видно от Фактура № **********/28.04.2023г. за сумата
186.00лв., като същата не е внесена от жалбоподателя в указания срок с Протокол
от 12.05.2023г., при този изход на процеса, сумата следва да бъде възложена в негова
тежест с настоящото решение.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Р.А.А.
с ЕГН: ********** от гр.Шумен против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0869-000845 от 26.12.2022г., издадена от младши
автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.„б“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано
от 26.12.2022г.
ОПРЕДЕЛЯ, на
осн.чл.27 ал.4, във връзка с чл.23 ал.1 т.5
от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, окончателна стойност на съдебно-химическата
експертиза, която включва и сумата 186,00лв. по фактура №
**********/28.04.2023г. с издател Военно медицинска академия- Варна в общ
размер- 420.00лв.
ОСЪЖДА
Р.А.А. с
ЕГН: ********** *** да заплати на
МБАЛ- Варна към ВМА-София, гр.Варна, ул.Хр. С. №3 сумата 186.00лв.,
представляваща стойност на разходи за консумативи и техническо извършване на
СХЕ по адм.д.№ 13/23г. на ШАдмД, посочени във фактура № **********/28.04.2023г.
ОСЪЖДА Р.А.А. с ЕГН: ********** *** да
заплати на ОДМВР- Шумен, ул.Сан Стефано №2, гр.Шумен сумата 100 /сто/ лева, представляваща деловодни
разноски по настоящото съдебно производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София, на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Да се изпрати препис от решението на
жалбоподателя, ведно с копие от Фактура № **********/28.04.2023г. с посочена
банкова сметка ***.
Съдия: