Решение по дело №2444/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 172
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330102444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №172/9.4.2020г.

 

                                гр.Ямбол........09.04........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................девети...март.……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2444

  за 2019 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, *** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, гр.София против И.И. ***, с която се претендира да бъде прието за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответницата в размер на: 719.78 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 37.94 лв., представляваща обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г. или общо дължима сума 757.72 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Същите претенции са предявени евентуално като осъдителни. Твърди се, че ответникът е сключил с ищеца договор за покупка на стоки и услуги, както и му е бил отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит 700 лв. К. е  преустановил обслужването на кредитната карта на 1.01.2018 г. с баланс минус 719,78 лв., поради което същата била блокирана от ищеца. Въпреки отправените му покани и опити за контакт от страна на ищеца, ответникът не е погасил натрупаните задължения до днес.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения представител на ответника. Исковете се оспорват изцяло като неоснователни и се желае отхвърлянето им. Исковете се считат неоснователни, тъй като ответникът не е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител, а с писмено становище поддържа предявените искове.

Ответникът също редовно призован за съдебно заседание не се явява, а чрез особения си представител поддържа възраженията по отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление от 27.06.2019 г. по чл. 410 от ГПК със заявител БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и длъжник И.И. ***, с което се претендира вземане в размер 719,78 лв., представляваща главница по револивращ потребителски кредит и 37,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.08.2018 г. до 1.02.2019 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя претендираните по заявлението суми, както и разноски в размер 75 лв. Длъжникът И. е депозирала възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи, тъй като задължението й е платено на 23.05.2019 г., поради което заявителят в срока по чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

В настоящото установително производство за доказване на претенцията си, ищецът е представил договор от 26.10.2017 г. за кредит ***, усвояване *** за усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит за сумата 479 лв. за стока смартфон и 43,11 лв.  за застраховка. По този договор ищецът е предоставил на кредитополучателя И. револвиращ кредит в размер 700 лв. чрез предоставяне на кредитна карта. Съгласно чл.3 и чл.4 кредитополучателят ще може да ползва услугата превод на пари по сметка или покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора. В чл.16 е предвидена възможност за кредитора при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски да блокира картата, а според чл.17 в този случай кредита става предсрочно изискуем без да е нужно изпращане на уведомление за това до кредитополучателя. Отделно от това е налице приложение към договор за кредитна карта ***, ***, дата 26.10.2017 г., съгласно което на кредитополучателя се отпуска револвиращ кредит в размер 700 лв. при определени годишни такси и разноски за ползването му. С исковата молба са представени още СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, документи във връзка със сключване на договор за застраховка и служебен бон от 26.10.2017 г. за закупуване на телефон за сумата 479 лв. с кредитна карта.

БНП Париба Пърсънъл Файненс е отправило до И.И. на 9.08.2018 г. последна покана за това, че на 1.01.2018 г. е преустановила плащането на вноските по договора и дължи общо 720,38 лв. Няма данни поканата да е получена.

По искане на ищеца по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр. София - кредитор и И.И.И. - кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***. Извършено е усвояване чрез покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за закупуването на смартфон марка „Nokia", модел***" на стойност 479 лв. и застраховкаЗакрила на плащанията Плюс" на стойност 43.11 лв. Общата стойност на стоките и услугите на изплащане е в общ размер на 522,11 лв. /обща цена на стоките/ за срок от 9 месеца, обхващащ периода от 01.12.2017 г. до 01.08.2018 г., съгласно погасителен планНепогасената и дължима сума по револвиращ кредит № *** за периода от 01.12.2017 г. до 01.08.2018 г. е в общ размер на 659,92 лв. в т.ч.479 лв. главница43,11 лв. застраховкаЗакрила на плащанията Плюс"60,68 лв. лихва начислена върху усвоената главница32 лв. месечни такси за обслужване16,27 лв. застрахователна премияЗащита на плащанията по кредитни карти"28.86 лв. законна лихва изчислена върху 522,11 лв. - общата стойност на стоките и услугите от главницата 479,00 лв. и застраховкаЗакрила на плащанията Плюс" 43,11 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следите правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и чл.9 от ЗПК. Съдът намира предявеният иск за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.

От приложените към исковата молба договор за кредит ***, усвояване *** за усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, двата с дата 26.10.2017 г. за съда е безспорно установено, че е налице договор за предоставяне на кредитна карта на И.И.. Вещото лице в тази връзка е категорично, че е извършено усвояване чрез покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за закупуването на смартфон марка „Nokia", модел***" на стойност 479 лв. и застраховкаЗакрила на плащанията Плюс" на стойност 43.11 лв. Общата стойност на стоките и услугите на изплащане е в общ размер на 522,11 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за това, че липсват доказателства за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, което води до неоснователност на заведеното заявление по чл.410 от ГПК, съответно установителният иск. Характерът на договора за издаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване, като няма изискване да бъде регулярно или ритмично, т.е картодържателят може да ползва сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. Договорът за кредитна карта е безсрочен, поради което не следва да се прилагат правилата на чл.60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост. Договорът има револвиращ характер, както е посочено и в него, т.е. клиентът не може да изтегли повече от договорения лимит, от него се приспадат начислените лихви, такси и застраховки. Когато от клиента постъпи сума за плащане с нея се погасяват дължимите суми в поредицата разноски, лихви и главница докъдето стига сумата. Усвояването на сумата включва всички тези начислени лихви и такси, освен изтеглените в брой суми от клиента или заплатените с тях стоки и услуги. Поради това процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка ответникът в качеството на клиент е усвоил претендираните суми еднократно, но не е издължил претендираните от ищеца начислени главница и лихви.

По тези съображения съдът счита, че ищецът в настоящото производство доказа по безспорен начин посредством представените писмени доказателства и изготвената по делото експертиза наличието на задължение от страна на ответник към него, включващо главница и лихви, както и техния размер, поради което установителният иск следва да бъде уважен частично. Искът е основателен за сумата 522,11 лв., в която сума са включени закупените от ответника стоки телефон и застраховка, както и за сумата 28.86 лв. законна лихва, изчислена върху 522,11 лв. - общата стойност на стоките. Претенцията на ищеца за главница в размер над 522,11 лв. до размера на 719,78 лв. и за лихви над 28,86 лв. до размера на 37,94 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство в размер 54,54 лв. и в установителното производство в размер 490,82 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                             РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и чл.9 от ЗПК, че И.И.И., ЕГН *************, к-с „Д.“ бл.*** вх*** ап.*** има задължение към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№ *** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в размер на 522,11 лв., представляваща главница по револивращ кредит и 28,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА И.И.И. с посочени данни да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България разноските направени в заповедното производство в размер 54,54 лв.

ОСЪЖДА И.И.И. с посочени данни да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България направените в настоящото производство разноски в размер на 490,82 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: