О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1678
12.09.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
частно гражданско дело № 1222 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.В.Д., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., БУЛСТАТ
*********, с постоянен адрес ***, т. к. „Холидей Форт Клуб” бл. Е вх. 1, ет.
терасовиден, ап. 710, чрез адвокат П.Ч. – с пълномощно по делото (л. 195),
против Определение № 904 от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1189/2018 г. по описа
на Районен съд – Несебър, с което се ДОПУСКА
обезпечение на бъдещите искове на „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в к. к. Слънчев бряг, к-с
"Сан Сити" № 3, ап. С-24, представлявано от Татяна Алексеевна Липина,
К.К., гражданин на Ирландия, роден
на ***г., притежаващ паспорт № PD 6458098, К.К.,
гражданин на Кралство Дания, родена на ***г., притежаваща паспорт № *********,
и Г.С., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт № *********, за предявяването на
искове срещу В.В.Д., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., БУЛСТАТ
*********, с постоянен адрес ***, т. к. „Холидей Форт Клуб” бл. Е вх. 1, ет.
терасовиден, ап. 710, за осъждането му да върне на молителите на сумите, както
следва: 12 507,91 лв. – на „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, 5404,27 лв. – на К.К.,
4350,73 лв. – на К.К. и 2301,50 лв. – на Г.С., представляващи неправомерно
изтеглени от Д. като председател на управителния съвет суми от банковата сметка
на Етажна собственост „Сан Сити 3”, в периода 19.02.2014 г. – 23.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба, чрез
налагане на ВЪЗБРАНА върху
апартамент № 812, с идентификационен кадастрален номер № 51500.53.28.35.9,
находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Клуб” – гр. Несебър,
местността „Инджекьойско блато“, на втори етаж от сграда F, вход 6, със
застроена площ от 57,44 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня,
баня с тоалетна, входно пространство и тераса, при граници: север – двор, изток
– двор, юг – коридор, стълбище и двор, запад – двор, а по кадастралната схема
при граници: под обекта – имот с кадастрален № 51500.53.28.35.6, над обекта –
имот с кадастрален № 51500.53.28.35.12, като на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е определил парична гаранция
в размер на 2500 лева, вносима от молителите по определената за депозити и гаранции
сметка на Районен съд – Несебър.
В частната жалба се навеждат оплаквания, че атакуваното
определение е неправилно поради необоснованост, незаконосъобразност и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че не са налице
предпоставките за допускане на обезпечение. Излагат се доводи, че за ищците не
съществува опасност от затруднено или невъзможно осъществяване на правата им по
бъдещите искове, тъй като жалбоподателят разполага с достатъчно имущество на
територията на Република България, за което представя писмени доказателства.
Поддържа се, че ищците не са посочили правното основание на бъдещите искове,
поради което не може да се направи извод за вероятната им основателност.
Посочва се, че липсват доказателства, че ищецът „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, поради което
по отношение на този молител не е налице активна процесуална легитимация в
бъдещото исково производство. Излагат се съображения, че липсват твърдения
ищците да са предоставяли парични средства на ответника, което сочи на пълна
липса на пасивна легитимация на Валери Д.
по бъдещите искове. Счита, че следва да се определи парична гаранция за всеки
един от субективно съединените искове. Намира допуснатата обезпечителна мярка
за неадекватна и неподходяща, тъй като липсват доказателства за стойността на
възбранения недвижим имот. Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
определение. Евентуално моли да бъде определена гаранция, която да бъде внесена
от всеки един от ищците. Претендира за присъждане на сторените в двете
инстанции съдебно-деловодни разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор на частната
жалба от молителите чрез адвокат Славчо Андреев, със съдебен адрес:*** – с
представени пълномощни от първата инстанция (л. 151 – л. 157). Излагат се
доводи, че е налице реална опасност ответникът да се разпореди с притежаваните
от него недвижими имоти и така да осуети изпълнението на решението по бъдещите
искове, за което са представени писмени доказателства. Твърди се, че в молбата
са изложени достатъчно обстоятелства, които да позволят на съда даде правна
квалификация на бъдещите искове и да извърши преценка за тяхната вероятна
основателност. Поддържа се, че начинът, по който е определена гаранцията, не
представлява порок на обжалваното определение, а се свежда до обикновено
математическо изчисление. Въззиваемите молят съда да остави без уважение
частната жалба и да потвърди обжалваното определение. Претендират за присъждане
на разноските по настоящото дело.
Въз основа на
закона и доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок по чл. 396, ал. 1 ГПК и против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Несебър е образувано по постъпила молба от „Въкейшън Риал
Естейт” ЕООД, представлявано от Татяна Алексеевна Липина, К.К., К.К. и Г.С. за
обезпечаване на бъдещите им искове срещу В.Д. за присъждане на следните
суми: 12 507,91 лв. – на „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД, 5404,27 лв. – на К.К.,
4350,73 лв. – на К.К. и 2301,50 лв. – на Г.С., представляващи неправомерно
изтеглени от Д. като председател на управителния съвет суми от банковата сметка
на Етажна собственост „Сан Сити 3“ за периода от 19.02.2014 г. до 23.06.2016
г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба,
чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху апартамент № 812, с
идентификатор 51500.53.28.35.9, находящ
се в туристически комплекс „Холидей Форт Клуб” – гр. Несебър.
За да
уважи молбата, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички
предпоставки за налагане на исканата обезпечителна мярка. Намерил е, че от
твърденията на молителите може да се направи извод за допустимост на бъдещите
искове. Посочил е, че бъдещите искове са за присъждането на суми, за които се
твърди, че са неправомерно изтеглени и разходвани от бъдещия ответник от сметката
на етажната собственост, в която молителите са собственици на самостоятелни
обекти, но е преценил, че приложените писмени доказателства само косвено
потвърждават твърденията на молителите, че тези финансови операции са извършени
от Д. неправомерно и при злоупотреба с правата му, които е имал като
председател на управителния съвет на етажната собственост. Съдът е отчел, че за
доказването на тези твърдения в настоящото производство не може да бъде събран
необходимият обем от доказателства, поради което е допуснал обезпечение на бъдещите
искове по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, като е определил парична гаранция в размер на 2500 лв., вносима
от молителите по определената за депозити и гаранции сметка на Районен съд –
Несебър.
Видно от
приложеното по делото платежно нареждане (л. 175), на 04.12.2018 г.
молителят „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД е
внесъл по банкова сметка *** – Несебър парична гаранция по г. д. № 1189/2018 г.
в размер на 2500 лева. В указания от съда едномесечен срок от постановяване на
определението молителите са представили доказателства (л. 185) за предявяване
на бъдещите искове пред компетентния съд.
За да бъде
допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 и сл. ГПК, следва да са налице следните
предпоставки: 1) бъдещият
иск
да е допустим: 2) да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или да бъде представена
гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от Закона за
задълженията и договорите; 3) да е налице обезпечителна нужда – когато за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението;
4) обезпечителната мярка да е адекватна и съразмерна на обезпечителната нужда. Съгласно
константната практика на ВКС преценката
дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението се извършва от съда
винаги конкретно с оглед данните по делото всеки конкретен случай (Определение № 1 от 05.01.2018
по ч. гр. д. № 4978/2017 на I г. о., Определение № 143 от 18.02.2013 г. по ч.
гр. д. № 63/2013 г.).
На първо
място, съдът намира, че бъдещите искове са процесуално допустими.
Неоснователни
са наведените в частната жалба доводи, че ищецът „Въкейшън Риал Естейт”
ЕООД не е активно легитимиран, тъй като липсвали доказателства, че е собственик
на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. Изводът за наличието на
процесуална легитимация се извежда от твърденията на страните, а в молбата се
твърди, че молителите са собственици и/или ползватели на имоти в етажна
собственост „Сан Сити“ 3. По делото е представен нотариален акт от 26.07.2012
г. за покупко-продажба на недвижими имоти (л. 120), от който е видно, че
собственик на самостоятелни обекти в етажна собственост „Сан Сити“ 3 е Татяна
Алексеевна Липина. Същата е едноличен собственик и управител на молителя
„Въкейшън Риал Естейт” ЕООД. Дали „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД е собственик
и/или ползвател на самостоятелен обект в етажна собственост „Сан Сити“ 3 е
въпрос по същество, който обуславя основателността на предявения от този ищец
иск, но не и неговата допустимост. Освен това по делото е представено
извлечение от банковата сметка на етажна собственост „Сан Сити“ 3, от което е
видно, че молителят „Въкейшън Риал Естейт” ЕООД е внасял суми по процесната
сметка, а това прави вероятно основателно твърдението му, че е собственик и/или
ползвател на самостоятелен обект в тази етажна собственост. Съгласно чл. 23,
ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред
съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка
с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон. Съгласно чл. 23, ал. 5 ЗУЕС всеки собственик може да участва в
делото, по което управителят представлява собствениците. Ето защо процесуално
легитимирани по бъдещите искове са страните по материалното правоотношение, за
които се твърди, че са етажните собственици (в този смисъл са постановени Определение
№ 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК и
Решение № 326 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4010/2013 г., IV г. о., ГК).
Неоснователни са и изложените в частната жалба съображения за
пълна липса на пасивна легитимация на
Валери Д. по бъдещите искове, тъй като липсвали твърдения ищците да са
предоставяли парични средства на ответника. Изложените в молбата твърдения, че
молителите са внасяли суми по сметката на етажната собственост, с които суми
ответникът по бъдещите искове се е разпоредил неправомерно, сочат, че именно
той е пасивно легитимиран да отговаря по заявените претенции.
Съдът споделя доводите на първата инстанция относно вероятната
основателност на бъдещите искове и обективната невъзможност същите да бъдат
подкрепени с убедителни писмени доказателства на този етап от производството.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е допуснал обезпечение при условията
на чл. 391, ал. 1,
т. 2 ГПК, като е определил парична
гаранция в размер на 2500 лв. С оглед на това неоснователни се явяват наведените
от жалбоподателя оплаквания по повод вероятната основателност на
бъдещите искове.
Налице е
и твърдяната от молителите обезпечителна нужда, доколкото ответникът по
бъдещите осъдителни искове би могъл да се разпореди с имуществото си – така за ищците ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението за присъждане на процесните
суми. Представените от въззивника нотариални актове за притежавани от него
други недвижими имоти не разколебават извода за наличие на обезпечителна нужда,
доколкото същите могат да бъдат отчуждени или обременени – в каквато насока са
и представените от въззиваемите писмени доказателства. За ищеца са налице и
възможностите за замяна на обезпечението съгласно чл. 398 ГПК.
Неоснователни
са доводите на жалбоподател, че не е извършена надлежна преценка за адекватност
на допуснатата обезпечителна мярка поради липса на доказателства
за стойността на възбранения недвижим имот. По делото е представен нотариален акт от 22.05.2014 г.
за продажба на недвижим имот (л. 147), от който е видно, че Валери Д. е
придобил апартамент № 812, с идентификационен кадастрален номер №
51500.53.28.35.9, находящ се в туристически комплекс „Холидей Форт Клуб” – гр. Несебър,
срещу цена от 27 662 евро. Съдът намира, че исканата от молителите обезпечителна
мярка – възбрана върху посочения имот, е адекватна и съразмерна на
обезпечителната нужда с оглед общата цена на субективно съединените бъдещи искове, която възлиза
на 24 564, 41 лева.
Ето защо
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за допускане на исканата обезпечителна мярка, поради което обжалваното
определение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед
на заявеното от страните искане за присъждане на разноски следва да се
отбележи, че в обезпечителното производство съдът не дължи такова произнасяне.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед
крайния му изход.
По
аргумент от чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК определението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 904 от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 1189/2018 г. по описа на Районен съд –
Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.