МОТИВИ по ВНОХД 640/2018 г. по описа на СГС – НО, IV въззивен състав
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по протест от прокурор при Софийска
Районна прокуратура срещу присъда от 19.01.2015 г. по НОХД № 3615/2014 г. на
Софийски районен съд, НО, 14-ти състав, с която подсъдимият А.М.В. е признат за
невиновен в това, че на 09.09.2013 г., около 10:35 ч. в с.Казичене, по ул. ,,10”,
с посока на движение от ул. „Околовръстна” към ул. „Околовръстен път” да е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, с peг. №
********с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,18
на хиляда, установено по надлежния ред чрез проба с техническо средство -
„Алкотест дрегер 7510” с фабр. № 0148, съгласно наредба № 30 от 2001 г. за реда
за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства - чл.6 „В случай на отказ да получи талон
за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при
отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява
въз основа на показанията на техническото средство”, след като деецът е осъден
за деянието по ал. 1 на чл. 343б от НК, с влязла в сила присъда по НОХД №
2514/2011 г. на Районен съд - София, 115-ти състав и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, отложено за изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, поради което на основание
чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
протеста се посочва, че присъдата е постановена при неправилна преценка на
събраните доказателства, довела до неправилно приложение на материалния закон. Представителят
на СРП твърди, че са събрани категорични доказателства за осъщественото от
подсъдимия деяние и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият В. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП. Посочва, че според
събраните доказателства процедурата,
предвидена в Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употребата
на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС е спазена, тъй като
подсъдимият не се е явил въобще в болницата, не се е ползвал от правото, дадено
му от закона и сам се е поставил в невъзможност да бъде определена с точност
концентрацията на алкохол в кръвта му. Моли съда да отмени първоинстанционната
оправдателна присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен в извършване на деяние по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият
А.В. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и моли за
справедливост. В предоставеното му право на последна дума няма какво да каже.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
намери, че протестът на прокурора при СРП е
основателен и следва да бъде уважен.
От
събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция гласни
доказателства и приобщени писмени такива по реда на чл. 283 НПК се установява следната
фактическа обстановка:
А.М.В.
е роден на *** ***, български гражданин, женен, със средно образование,
осъждан, безработен, с адрес гр. София, ул. *******“ № **, ЕГН: **********.
С
влязло в сила на 24.02.2011 г. определение на съда, с което е било одобрено
споразумение по НОХД № 2514/2011 год. на Районен съд - София, 115-ти състав, подсъдимият
В. бил признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
и му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца,
отложено за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.
На
09.09.2013 г., около 10:35 часа, подсъдимият В. управлявал л.а. “Мерцедес” с
рег. № *****, в с. *****”
с посока на движение от ул.“Околовръстна” към ул.“Околовръстен път”. Подсъдимият
В. бил спрян за проверка от служители при 08 РУ-СДВР, които установили
самоличността на водача и го поканили да направи тест с техническо средство
“Алкотест дрегер 7510”, с фабр. № 0148. Уредът отчел резултат 1.18 на хиляда,
поради което срещу В. бил съставен акт за административно нарушение и му бил
издаден и връчен талон за медицинско изследване. Водачът трябвало да се яви в I
МБАЛ-София за вземане на кръвна проба за определяне на съдържанието на алкохол
в кръвта му в срок от 45 минути, но В. не се явил изобщо в посоченото лечебното
заведение, поради което не му била взета кръвна проба и не била извършена
химическа експертиза за отчитане на съдържанието на алкохол в кръвта му.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин с всички събрани
от първоинстанционния съд доказателства по делото, а именно прочетените по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля С.Ц.Р., дадени пред орган на
досъдебното производство, АУАН № 907**0/09.09.2013 г., протоколно определение
от 24.02.2011 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 2514/2011 год. на
Районен съд - София, 115-ти състав, протокол за калибриране на техническо
средство, справката за съдимост и другите доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си,
подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като
отчетеният от техническото средство резултат има правно значение само в
изчерпателно изброените в чл. 6 от Наредба № 30 от 2001 год. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства (отм.) хипотези: в случай на отказ да получи талон
за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при
отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол. За да мотивира извода
си за несъставомерност на деянието първостепенният съд е приел, че издателят на
талона не е съобразил разстоянието от мястото на проверката до определеното
медицинско заведение /около 20км./, трафика в работен ден, възможностите за
придвижване на водача до определеното му медицински заведение, като
немотивирано не е определил максималния срок от 120 минути. Поради това е счел,
че отчетеният от техническото средство резултат не установява надлежно
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия.
Въззивният
съд споделя изцяло фактическите констатации, направени от Софийски районен съд,
но не споделя извършения анализ на доказателствата по делото, което от своя
страна не води до същите правни изводи.
При
така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият В. на 09.09.2013 г., около 10:35 ч. в
с.Казичене, по ул. ,,10”, с посока на движение от ул. „Околовръстна” към ул.
„Околовръстен път” е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес”, с peг. № ********с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,18 на хиляда, установено по надлежния ред чрез проба с
техническо средство - „Алкотест дрегер 7510” с фабр. № 0148, съгласно наредба №
30 от 2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, след като е бил осъден
за деянието по ал. 1 на чл. 343б от НК, с влязла в сила присъда по НОХД №
2514/2011 г. на Районен съд - София, 115-ти състав и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, отложено за изтърпяване
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а което е осъществил
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.) са
предвидени два възможни начина за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства - посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Правилно първостепенният съд е извел, че при разминаване между
резултатите от техническото средство и медицинското изследване, превес имат
стойностите на последното, но предпоставка за това е да е било извършено
лабораторно изследване.
В
конкретния случай длъжностното лице е изпълнило задължението си, произтичащо от
чл. 3, ал. 2 от Наредбата, да издаде на водача талон за медицинско изследване при
констатирана концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, като е дал възможност
на подсъдимия да се подложи на медицинско изследване. На свой ред подсъдимият В.,
видно от отговор на I МБАЛ - София, изобщо не е посетил лечебното заведение, за
да му бъде взета кръвна проба и извършено медицинско изследване и не е
регистриран в амбулаторния журнал на дата 09.09.2013 г. По този начин самият
той е препятствал възможността си да оспори по предвидения в закона ред
показанията на техническото средство, ако не е бил съгласен с тях. Следва да
бъде отбелязано и това, че в съставения му АУАН, подсъдимият е отбелязал, че
няма възражения, не е изложил такива и в хода на наказателното производство,
като изразява съжаление за употребата на алкохол предната вечер. Цялостното му
поведение сочи, че се е съгласил с показанията, отчетени от техническото
средство, поради което и не може да се приеме, че по някакъв начин е било
нарушено правото му на защита при определяне на крайния срок за явяване на
водача в лечебното заведение.
При
това положение не може да бъде споделен изводът на Софийски районен съд, че
определянето на срок от 45 минути за явяване в посоченото медицинско заведение
- I МБАЛ - София, за вземане на кръвна проба е основание да не се счита, че
отчетеният от техническото средство резултат надлежно установява количеството
алкохол в кръвта, тъй като срокът за лично явяване в медицинско заведение е
инструктивен и има дисциплиниращ за нарушителя характер. Неспазването му не се
явява съществено условие за валидност на химичното изследване, в какъвто смисъл
е и практиката на върховната съдебна инстанция (напр. Решение № 439 от
26.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1455/2012 г., II н. о.). Правилно
първостепенният съд е приел, че липсват гаранции, че резултатът от медицинското
изследване ще бъде зачетен, но наличието на кръвна проба е необходимата
предпоставка за установяване на степента на алкохолна концентрация в кръвта на
лицето чрез провеждане на лабораторно изследване при оспорване на резултата от
техническото средство (арг. от чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба). Едва при
наличието на такава и просрочване на посоченото в талона за медицинско
изследване време, би могъл да се постави въпросът дали определеният срок е бил
достатъчен извършителят да се придвижи от мястото на установяване на нарушението/престъплението
с градски транспорт или по друг начин.
Настоящият
състав приема, че отчетеният от техническото средство резултат е годен да
установи употребата на алкохол от подсъдимия, тъй като същото отговаря на
изискванията, посочени в цитираната наредба. Същото е одобрен тип по Закона за
измерванията. Видно от приложения протокол за калибриране на техническо
средство, „Алкотест дрегер 7510” с фабр. № 0148 е преминал успешно периодична
последваща проверка на средства за измерване, анализатори за алкохол в дъха в
сертифицирана лаборатория на 08.07.2013 г. със срок на валидност 6 месеца. Взетата
от органите, осъществяващи контрол на движението, проба е била качествена, като
е отчела действителен резултат. Налице е и другата кумулативно предвидена в чл.
6 от Наредбата предпоставка, а именно водачът да не се е явил в определеното
лечебно заведение. С оглед на това възраженията, изложени в протеста на
прокурора, се явяват основателни и протестираната присъда следва да бъде
отменена.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е знаел, че е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 2514/2011
г. на Районен съд - София, 115-ти състав за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, съзнавал е, че управлява МПС след като е употребил алкохол, предвиждал
е общественоопасните последици от това и е искал настъпването им като е
предприел управление на автомобила.
По
наказанието:
Разпоредбата
на чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (в редакцията ѝ към момента на
извършване на деянието) предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години
и глоба от сто до триста лева.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимия, предвид вида на засегнатите обществени отношения.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното от подсъдимия съжаление, както и изминалия дълъг
период от време (4 години и 9 месеца) от извършване на деянието до
постановяване на съдебния акт не по вина на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете наличието на други нарушения по ЗДвП, включително за употреба на
алкохол, извън предишното осъждане на подсъдимия, както и сравнително високата
концентрация на алкохол – 1.18 на хиляда, предвид ограничението от 0.5 на
хиляда. В случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че подс. В. е
извършил деянието в изпитателния срок на предишна присъда, с която му е било
наложено условно наказание за същото престъпление, което допълнително завишава
обществената опасност на дееца.
С
оглед това съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът счита, че предвиденото в закона най-леко наказание не е
несъразмерно тежко предвид личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от
него престъпление, поради което не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК. Допълнителен аргумент в тази насока е и очевидното в случая
непостигане на целите на предходното наложено условно наказание, което обуславя
несъстоятелността за санкциониране с по-леко такова.
Като
призна подсъдимия А.В. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът счете, че размерът на наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се определи близо до предвидения в закона минимум и при
условията на чл. 54 от НК му наложи наказание от пет месеца „лишаване от
свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, намирайки, че този размер ще бъде достатъчен за
постигане на предвидените в закона цели.
Съдът
наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер от 200 лв., като
прецени, че размер към средния се явява достатъчен за постигане на целите на
наказанието.
На
основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът лиши подсъдимия А.В. от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година, като прецени, че наказание в този размер би оказал необходимото
възпиращо въздействие върху дееца.
Налице
са предпоставките за прилагане на нормата на чл. 68, ал. 1 от НК. Налице е
предходно осъждане, по което наложеното наказание "лишаване от
свобода" е било отложено - а именно това по НОХД № 2514/2011 г. на Районен
съд - София, 115-ти състав. Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок
на това предходно осъждане. Настоящото деяние е за умишлено престъпление от общ
характер, като за него е наложено наказание "лишаване от свобода".
Поради това и условно отложеното наказание следва да бъде приведено в реално
изпълнение.
Съдът
определи първоначален "общ" режим за изтърпяване на така приведеното
в реално изпълнение наказание, подсъдимият за първи път е бил осъден на
наказание "лишаване от свобода", като наложеното наказание е било за
умишлено престъпление и е под 5 години - чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.
Така
мотивиран съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.