№ 154856
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110160544 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 310425/02.11.2023 г.,
подадено от „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ......, гр. София, бул. „....... срещу длъжника
Н. И. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ................. за сумите:
1. 400,00 лева главница, по договор за потребителски кредит № 256021 от
08.01.2019 г., сключен със „С К“ ООД
2. 20,10 лева, представляващи договорна лихва за периода от 08.01.2019 г.
до 08.03.2019 г.
3. 55,30 лева, представляващи мораторна лихва от 08.03.2019 г. до
31.10.2023 г.
4. 158.61 лева – такси
5. 127.86 лева - неустойки
6. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
01.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит с длъжника от № 256021 от 08.01.2019 г., сключен със
„С К“ ООД, с начален падеж 08.02.2019 г., като кредитът е бил разсрочен на
2 месечни вноски, като падежът бил на 8-мо число на месеца. Последният
падеж е на 08.03.2019 г. В заявлението не е написано дали длъжникът е
1
плащал нещо по договора. В погасителният плат вноските са разбити по
главница и договорна лихва. Посочено е, че кредитополучателят не е плащал
по договора, поради което възникнало интерес да си търсят вземанията.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 21.07.2022 г., съгласно който кредитодателят е прехвърлил
вземанията срещу длъжника на заявителя „А Б Б“ ЕООД ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Посочено е, че е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника
за извършената цесия.
Претендират се и разноски в размер на 25,00 лева, представляващи
държавна такса и 100.00 лева за защита по заповедното производство, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер 837.35 лева, поради което
дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 25,00 лева.
Същата е платена с платежно нареждане до съда на 01.11.2023 г. (л.14 от
делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
2
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
С разпореждане съдът е дал оставил без движение заявлението като е
дал указания на заявителя да отстрани нередовностите, като 1.Да представи
договора за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно
датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от
прехвърлянето. 2. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за
цесията. 3. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и
потребителски кредит – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които
факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или доказателства
средства. 4. да представи доказателства, че кредитът е усвоен – разписка или
платежно нареждане. Да представи договора за заем в оригинал. Да посочи по
какъв начин е сключен договора. Да посочи неустойката в размер на 127.86
лева как е сформирана. Да представи погасителен план без неустойки.
В указания срок е постъпила молба с която заявителят излага
съображения за характера на заповедното производство. Твърди, че договорът
е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Представя договор за цесия и списъка към него, както и имейл, че
е изпратил на длъжника за извършената цесия.
Видно от представените материали не е ясно за съда по какъв начин е
сключен договорът за потребителски кредит и договор за поръчителство, тъй
като съгласно чл. 11, ал.1, т.27 и ал.2 ЗПК, договорът трябва да съдържа
подпис. Такъв подпис липсва. Ако договорът е подписан с електронен
3
подпис, то заявителят трябва да каже кой електронен подпис са избрали за
комуникация, да предостави публичния ключ и връзката между приложения
подпис и физическото лице, както и договора в оригинал, ако е в електронна
форма.
След съпоставка с дадените указания и постъпилата молба, съдът
приема, че заявителят не е отстранил недостатъците в срок, поради което
заявлението не е редовно и следва да се отхвърли. Не е посочил по какъв
начин е подписан договорът, нито е предоставил неговият оригинал, не е
представил договора за цесия, нито уведомлението за извършената цесия, да е
съобщено на длъжника.
Освен това, с оглед спазване на императивни правни разпоредби, съдът
приема, че предоставеният договор за заем е недействителен, на основание
чл.10, ал.1, т.27 ЗПК – липсва подпис на заемателя. Не може да се установи,
дали посоченият в заявлението длъжник е сключил договора.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен. Изпращането на имейл не е
равнозначно на получаването му. Липсва обратна разписка за получаването
на електронното писмо.
Липсва доказателства, че цесията е връчена на длъжника.
В така представения договор за потребителски кредит е уговорено, че
кредитополучателят следва да представи гаранция (чл.6.1 от договора), което
е условие за сключване на договора за кредит. Съгласно чл.11, ал.1 от
договора, при непредоставяне на гаранция, заемателят дължи неустойка в
размер на 127.86 лева. Съдът приема, че така уговорената клауза е
неравноправна. Това води до оскъпяване на кредита, заобикаляне на
изискванията на чл.19 ЗПК. Тази неустойка е около 50 % от главницата.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
4
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Видно от представения договор, върху неустойката са начислява
договорна лихва, която е включена в процесната сума. И
Освен това, съгласно договора за поръчителство, главният длъжник
дължи неустойка в размер на 127.86 лева (л.9 от делото) на кредитора. От
така представения погасителен план се установи, че договорната лихва и
процесните суми са начислени на база главница и неустойка.
Следователно в търсената сума се включва и неравноправна клауза,
поради което е основание заявлението да се отхвърли. Не се знае колко се
дължи по договора без неравноправна клауза – колко главница, колко лихва.
При тези изводи вземането се явява неиндивидуализирано, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.
Вземането не е индивидуализирано, тъй като не се знае колко
длъжникът е платил по неравноправните клаузи и сега да се присъдят само
сумите по останалите клаузи. На този етап, въпреки дадените указания, такъв
извод и сметки съдът не може да направи, поради липсата на информация
съгласно даденото разпореждане.
На следващо място, в заявлението не е посочено, че има неустойка.
Неустойката за първи път се въвежда в уточнителната молба, което е
недопустимо. Освен това неутойката обезпечава изпълнението на договора.
Не е ясно за какво е платена, на какво основание е претендирана
(прекратяване на договор, има ли такъв и прочие). Единственият извод е, че
длъжникът е плащал суми по неравноправни клаузи и изисквания.
Същевременно в договора липсва погасителен план, разбит по пера, за да се
прецени по кое перо е платено и кое е недължимо платено с оглед чл.143
ЗЗПотр. и чл.22 ЗПК. Така сумата остава неиндивидуализирана, тъй като не
може да прецени колко да се присъди без неравноправните клаузи.
С оглед сумата по кредита, не е ясно дали длъжникът е плащал нещо по
договора за цесия – било то на първоначалния кредитор, било то на
солидарния длъжник или цесионера. Въпреки дадените указания такива
доказателства или твърдения не са представени в указания срок.
Заявителят не е представил и доказателства за това как процесната сума
5
е усвоена, въпреки указанията в разпореждането.
Съгласно приетото в С-427/22, заявителят не представлява кредитна
институция, доколкото той и първоначалният кредитор не събират депозити.
И на това основание липсва материална легитимация кредитора, новия и
стария, който дава заем и го търси.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 310425/02.11.2023 г., подадено от „А Б Б“
ЕООД, ЕИК ......, гр. София, бул. „.......,поради неотстраняване на
нередовности в срок, противоречие със закона и с добрите нрави; вземането
не е индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в
договор, сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
310425/02.11.2023 г., подадено от „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ......, гр. София, бул.
„.......,поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със
закона и с добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се
основава на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на
основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7