№ 56
гр. Перник , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
СъдебниДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА
заседатели:ЛАЗАРОВА
ДОНКА КЪНЧЕВА
ВАКЛИНОВА
при участието на секретаря КАТЯ Х. СТАНОЕВА
и прокурора Бисер Йорданов Михайлов (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20201700200202 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият се явява лично и с адв.Г. и адв.К..
Явяват се частните обвинители под №№ 6 и 7, като този под № 6 и за
малолетната М.Б..
Не се явява адв.Б., редовно призован. Явяват се преупълномощените от него
адв.К. и адв.В..
Явяват се свидетелите под №№ от 11 до 19 включително
Съдът сне се самоличността на явилите се лица както следва:
Подсъдим:
И. М. В. – 54 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.******” София.
Свидетелите:
М. Н. Н. – 30 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Р. В. И. – 65 г., българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, без
1
родство и дела със страните.
К. Ж. Б. – 33 г., българка, българско гражданство, неомъжена, неосъждане, без
родство и дела със страните.
К. Д. В. – 54 г., българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Б. Д. Х. - 51 г., българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Л. К. К. – 38 г., българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Ч. Д. Х. – 59 г., българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
П. С. Г. – 39 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без родство
и дела със страните.
Ц. П. П. – 61 г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът предупредени свидетелите за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Свидетелите се отстраниха от залата.
На основание чл.274 от НПК съдът разясни на страните правото на отвод на
член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Прокурорът – да се даде ход на делото.
Адв.К. – да се даде ход на делото.
Адв.В. – да се даде ход на делото.
Адв.К. – да се даде ход на делото.
Адв.Г. – да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване и становищата на страните съдът намери, че не
съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОТКРИВА съдебното следствие.
Съдът докладва по реда на чл.276 ал.1 НПК:
Настоящото наказателно производство е образувано по внесен обвинителен акт
против подсъдимия И.В. за престъпление по чл.343 ал.1 буква В, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Не са предявявани и съответно не са приети за съвместно разглеждане граждански
искове в наказателното производство. Пострадалите под №№ от 6 до 8 включително от
списъка за призоваване, са конституирани като частни обвинители в настоящия процес.
Съдът предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
Прочете се обвинителния акт.
Съдът пристъпи към разпит на подсъдимия.
На подсъдимия се разясниха правата му по чл.55, чл.115 и чл.279 от НПК.
Подсъдимият – разбирам обвинението. На този етап няма да давам обяснения по
обвинението. Евентуално на по-късен етап от производството ще дам такива.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля К.В..
Свидетелят – поддържам това, което съм изложил пред следователя. Собственик
и управител съм на фирма „***” ЕООД. Обвиняемият работи във фирмата като
монтажник на хладилни съоръжения. Автомобилът, с който стана ПТП-то е „Форд
Транзит”, с рег.№ ****, собственост на фирмата. Автомобилът към онзи момент беше
изправен, беше минал технически преглед наскоро, имаше и застраховка ГО и Каско.
Имаше заповед, с която е определено кой има право да кара автомобилите на фирмата.
За конкретния ден имаше пътен лист, издаден за автомобила. За конкретния ден беше
упълномощен да го управлява И.В.. Трябваше да отидат в гр.Земен на обект.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К..
Свидетелят - В. е управлявал и други автомобили на фирмата. За времето, през
което е бил служител на фирмата, е управлявал автомобили по няколко пъти на
седмица, не съм водил точна статистика. Управлявал е автомобили и на по-дълги
3
разстояния, тъй като имаме обекти и на морето и в много от случаите той е управлявал.
На въпроси на защитата
Свидетелят – обвиняемият е многофункционален като служител, сръчен е, бива
го за много работи. Не е имал инциденти, свързани с управление на МПС. Като човек
беше добър и консенсусен, бих казал.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – нямам информация за конфликти между обвиняемия и останалите
колеги.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Б.Х..
Свидетелят – разпитван съм пред следователя, поддържам това, което съм казал
пред него. Работя във фирма „***” София. За инцидента не си спомням точната дата и
деня. Трябваше да отидем в гр.Земен по монтаж на хладилни камери. Тръгнахме от
гр.София с лекотоварен бус „Форд”, собственост на фирмата. Тръгнахме аз, Б., Ч.Х.,
Р.И., Ц. П. и подсъдимия И.. Аз спях по целия път. И. управляваше автомобила. Аз бях
на задната седалка, отпред до И. беше Р.И., останалите трима бяхме на задната
седалка, като аз бях в средата. Аз почти през целия път спях. Инцидентът не помня как
е станал. Спомням си, че Р. извика „И., човек, човек”. След това нямам спомен какво се
случи. Автомобилът се обърна и чак като се обърна тогава се осъзнах. Не мога да кажа
защо се обърна автомобилът.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят - И. е шофирал и друг път когато сме пътували до Земен. Времето
беше слънчево, сухо. Не съм забелязал препятствия на пътя, трафик.
На въпроси на защитата
Свидетелят – водачът, след инцидента, беше уплашен, не знаеше къде е.
Визуално изглеждаше добре. В автомобила беше тихо, нямаше пусната музика.
Аз и колегата Р. сме пушачи, но в буса не се пуши.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Ч.Х..
4
Свидетелят – разпитван съм по случая, поддържам това което съм казал. Работя
в София в „***”. Тръгнахме от гр.София командировка. Бяхме аз, И., Р., брат ми и Ц..
Бяхме с микробус „Форд”, бял на цвят. Бусът е собственост на фирмата. Аз седях отзад
от дясната страна. Тръгнахме към гр.Земен. Времето беше слънчево. Стигнахме до
един завой, до реката, който е почти до Земен. В кабината си говорехме, някои
дремеха, всичко беше нормално. Тръгнахме да взимаме завоя и не го взехме, това си
спомням. Бусът отиде в насрещното. Имаше десен завой, но бусът продължи направо.
Имаше на мястото полицейска кола. Нямам спомен хора да съм видял. Бусът се удари в
полицейската кола. Човек не съм видял. Не съм усетил удар преди полицейската кола.
Р. извика на И. нещо, не си спомням точно какво. Докато разбера какво извика, стана
ПТП-то. Това стана за секунди. Аз в първия момент не разбрах какво стана. Бусът, по
моя преценка, караше нормално, там не може да се кара бързо. След инцидента
излязохме от буса и видях, че извадиха някакъв човек от дерето. Понеже имаше
полицейска кола там преди това аз помислих, че нещо е станало там и затова има хора.
Като извадиха този човек даже не осъзнах, че ние сме го блъснали. После разбрах.
Прокурорът - няма въпроси.
На въпроси на адв.К..
Свидетелят – докато пътувахме за Земен всичко си беше нормално. Не е имало
никакви проблеми с буса. Преди да стане инцидента имаше една полицейска кола със
светлини, която беше от ляво. Хора не съм видял. И. е карал и друг път, като сме
пътували до Земен.
На въпроси на защитата
Свидетелят - И. след инцидента беше в шок, беше уплашен. Не знам дали е имал
ориентация за време и за място. Той излезе от кабината последен. Не си спомням дали
някой му е помогнал да излезе от колата.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Ц.П.
Свидетелят – тогава работех във фирма „***”. Ходя да работя когато имат
нужда. В конкретния случай имаха нужда и затова отидох. Мисля, че беше към края на
м.октомври 2019 г. Имахме работа в гр.Земен. Тръгнахме с бус „Форд” – И., Р., Б., Ч. и
аз. И. караше, Р. беше отпред, аз бях отзад от лявата страна, до мен мисля, че беше Ч. и
Б. от другата страна. По време на пътя не е имало проблеми. Нямаше музика, аз си
четях новини в телефона. Инцидентът стана преди Земен. Аз към този момент си
5
гледах в телефона, не съм възприел нищо извън буса. Само чух удара. Чух, че Р. извика
„И.”. След инцидента видях, че сме се ударили в полицейска кола. Бусът се обърна на
лявата си страна, фактически аз бях отдолу. След това ми разказаха, че сме се ударили
в човек.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – времето беше слънчево, асфалтът беше сух. Не съм усетил нищо
неестествено в движението на буса преди инцидента. Това беше преди обяд.
На въпроси на защитата
Свидетелят – там са завои, там се кара леко и внимателно, не може да се кара
бързо. След инцидента И. беше изплашен. Не мога да кажа кой е излязъл последен от
буса. Аз и И. останахме последни.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – след удара и аз бях изплашен, нормално е, все пак преживял съм
ПТП. Не мога да си спомня кой как е изглеждал.
На въпроси на защитата
Свидетелят – не мога да кажа дали е било натоварено движението, защото си
гледах постоянно телефона.
Страните /поотделно/ нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката К.Б..
Свидетелката– инцидентът беше на 28.10.2019 г. Аз работя в ТП ДГС Земен като
старши лесничей. Бяхме на мястото на инцидента, защото имаше надвиснали дървета
по пътя. Имаше писмо от Община Земен, че това застрашава жИ.та и здравето на
хората. Това е по пътя от Земен, посока с.Жалбяно. От горското стопанство бяхме осем
човека, от РДГ Кюстендил бяха трима човека. Горските стражари извършваха самото
почистване на пътя. Имаше създадена организация за безопасност – докато работехме
движението беше временно преустановявано, като от едната страна от полицай от
Земен – П.Г., а от другата страна беше колата на колегите, която е със специален
режим на движение, от РДГ Кюстендил. Когато почистихме падналите дървета се
отбихме в страни извън пътното платно на едно уширение, а колата на колегите от
Кюстендил продължи напред, за да види дали има още дървета, които трябва да се
отстраняват. Всички колеги, с изключение на двамата, които пътуваха с нивата на РДГ
6
Кюстендил, останахме на мястото, в страни от пътното платно. Едни от колегите бяха
седнали на мантинелата, а другите бяхме прави и полицаят беше при нас, а
полицейската колата беше малко преди нас, с включени светлини и оставена да работи.
Пострадалият беше прав, на около 2-3 метра от групата, говореше по телефона.
Времето беше слънчево и ясно. Към момента на инцидента движението беше вече
пуснато, но нямаше интензивно движение. Бусът идваше посока от с.Жабляно към
гр.Земен. Аз бях с лице към буса. На мен ми се стори, че кара много бързо. Всичко
стана много бързо. Усетих колегите започнаха да викат, че уби човека. Аз се обърнах
пак към с.Жалбяно и след секунди вече видях, че и техният бус беше обърнат, и
полицейската кола беше ударена и обърната настрани на пътя. Тогава колегите ми
отидоха натам. Самият удар на пострадалия не съм го видяла, бях с гръб. Даже мисля,
че нарочно се обърнах, защото имах чувството, че се ударя в нас. Чух удари много и
може би и спирачки, но бях с гръб. Това беше на банкета. От нас никой нямаше на
пътното платно, включително и колата на полицията беше встрани. И. също беше на
банкета, със сигурност не беше на пътното платно. Моите колеги М.Н. и Н.Я. слязоха
при И.. Той беше отдолу на едни камъни, там е малко скат, защото е близо до реката.
Намериха го отдолу на едни камъни. Аз непрекъснато ги питах дали е жив. Звънях на
112, те казаха, че е дишал в началото. През това време хората от буса излизаха един по
един. Линейката се позабави, защото беше на друг адрес. Три пъти разговарях със 112,
може и повече. От 15 до 20 минути се забави линейката. Като дойде извадиха И., но за
съжаление само констатираха смъртта.
Прокурорът – нямам въпроси
На въпроси на адв.К.
Свидетелката - И. беше с гръб към нас, говореше по телефона, беше по-
отдалечен от нас, по към банкета. Според мен ми се стори, че бусът се движи с по-
висока скорост. Там участъкът е прав, има видимост и точно тогава се взима един от
завоите – десен, но бусът от където идва е прав участък и той ни вижда от много далеч.
Служителят на МВР беше униформен, със светлоотразителна жилетка. Сигналните
лампи на полицейският автомобил бяха включени и автомобилът работеше на място.
Колегите от РДГ Кюстендил тръгнаха в посока с.Жалбяно, те се разминаха с буса.
На въпроси на защитата
Свидетелката – не мога да кажа дали бусът направи опит да намали скоростта.
След инцидента видях, че от буса излизат хора, но ние като видяхме, че нашият колега
го няма и вниманието ни беше ангажирано с него.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
7
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Л.К.
Свидетелят – спомням си за инцидента, беше 28.10.2019 г. Бяхме изпратени с
колегите да премахнем надвиснали клони над пътя. Аз работя в Горско стопанство
Земен, горски стражар съм. Преди инцидента от страната откъм Земен патрулка
спираше движението, а от другата страна кола на РДГ Кюстендил спираше
движението. Беше създадена организация по безопасност. Премахнахме известен брой
дръвчета, при което за момента нямаше да се режат дървета, да се пусне движението. С
колегите седнахме на мантинелата да починем. Пострадалият беше на 15-на метра от
нас, посока Земен, на банкета, говореше по телефон, беше с лице към патрулката. От
с.Лобош, посока Земен, се появи камионче с двойна кабина, отзад имаше някакви
бутилки. Имаше видимост – виждаше се и патрулката, и ние се виждахме, полицаят
беше до нас с жилетка, патрулката беше на банкета. Може би 300 метра и повече се
виждаше. Камиончето приближи, полицаят П., който беше до нас, направи знак с ръце
да намали. Камиончето пресече осовата линия, навлезе на банкета, удари И.. След като
удари И. се чу, че се удара камиончето и в патрулката. И. изчезна. Камиончето се
обърна настрани на вратите и спря на средата на пътя. Аз веднага изтичах на обратната
страна към Лобош да спирам движението, защото идваше рейс и други коли, да не
стане беля, защото камиончето беше на средата на пътя. Преди инцидента между нас и
камиончето нямаше други автомобили.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – на банкета бяхме седем горски и катаджията, който беше с
жилетка. Ние бяхме със зелен автомобил. Посоката, от която идваше буса е прав
участък и с лек десен завой. Времето беше ясно, нямаше мъгла, нямаше нищо –
виждаше се перфектно. Полицейският автомобил беше с включени светлини през
цялото време. Водачът на буса точно преди инцидента гледаше към нас, беше с
отворени очи.
На въпроси на защитата
Свидетелят – преди удара водачът мисля, че не направи никакъв опит да намали
скоростта. Аз веднага изтичах да спирам движението на другата страна, защото идваха
коли, не съм разговарял с водача на буса.
Освен водача, видях, че има още 3-4 човека, седяха си в кабинката. Шофьорът
беше от нашата страна и го видях, че гледа, другите не знам какво са правили.
На въпроси на прокурора
8
Свидетелят – водачът гледаше към нас преди произшествието, всичко стана за
части от секундата, много бързо.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Р.И.
Свидетелят – за случая си спомням, беше есента, отивахме в гр.Земен, там
правехме едни хладилни камери. Може би почти от месец ходехме редовно там.
Тръгнахме с фирменото бусче, аз, И., Ч., Б. и Ц.. Аз седях на предната седалка до
дясната врата, И. караше, а другите трима бяха отзад. Движението беше спокойно,
времето беше хубаво, видимостта беше чудесна. До преди инцидента беше тишина в
кабината. В един момент видях много хора от лявата страна на пътя, т.е. откъм
насрещната лента. На мантинелата имаше подпрени хора. Там са завои, мисля, че след
един от завоите се забелязаха хората. Забелязах хората от около 50-на метра. Движехме
се с нормална скорост, по-скоро към бавна, защото там са завои. Аз от мястото където
седя не мога да преценя, защото скоростта е много относително нещо. В един момент
бусът започна да настъпва осовата линия. В следващия момент почна да навлиза в
насрещното платно, при което аз извиках силно „И.!”, защото се притесних и след като
извиках името му, колата започна да взима десния завой, т.е. И. започна да навива
волана, но колата с левите гуми мисля, че стъпи на банкета вече. Видях мъж, който
беше с гръб към нас. Колата го удари. След това полицейска кола, лека, ударихме и нея
и след това се усетих как вися на коланите вътре – бусът се беше обърнал вече на
едната страна. Б. успя да излезе пръв, след това успях да изляза аз с негова помощ и
след това извадихме и другите от колата. Нямам спомен да сме правили коментари,
защото бяхме всичките в шок, особено аз, защото бях свидетел как ударихме човека и
другата кола. Всички бяхме в шок. По-късно с И. не съм коментирал тази тема, тъй
като е болезнена.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – друг път, когато сме пътували до Земен, И. е карал автомобила, аз
също съм го карал, К.В. също го е карал. Пътят ни беше познат, тъй като повече от
месец се движехме по този маршрут. Преди инцидента по време на пътя всичко си
беше нормално при пътуването. Преди инцидента нямам спомен дали сме се
разминавали с джип на горското стопанство.
Адв.К. – нямам други въпроси, но моля да се прочете част от разпита на
свидетеля на основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 НПК на стр.3 първия абзац
9
Свидетелят – нямам спомен дали сме се разминавали с джип на горското, но в
момента, в който се видяха първите хора отстрани мисля, че в самото начало имаше
джип, може би Лада Нива, но може би беше полицейска. Тя беше откъм страната на
хората, на банкета. Имаше автомобил, но вече нямам точен спомен какъв. Колата,
която ударихме, беше с пуснати светлини. Там имаше два автомобила един в началото
и един в края, където стана сблъсъкът.
Адв.К. – не поддържам искането за прочитане на показанията, тъй като въпросът
се изясни доколкото можа.
На въпроси на защитата
Свидетелят – както се движехме така и настъпи ударът. Движението беше
равномерно преди настъпване на удара. Мисля, че не е имало намаляване на скоростта.
След инцидента И. полицаите го изведоха встрани да седне, не беше на себе си.
Визуално изглеждаше зле.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – всички бяхме в шок. Точно преди инцидента нищо не сме
коментирали, не е имало време, всичко стана буквално за миг.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля М.Н..
Свидетелят – по време на служебни задължения, беше на 28.10.2019 г. Имаше
писмо от Общината към горското за опасни дървета по пътя. Аз работя в Горско
стопанство Земен. По този повод ни изпратиха да ги отстраним. Отстранихме ги със
съдействието на лица от РДГ Кюстендил и полицията в Земен. След отстраняването се
изместихме от Земен, посока Лобош, от дясната страна на мантинелата и пуснаха
движението. Бяхме на банкета, бяхме седнали на мантинелата. Там банкетът е широк
около метър, от асфалта до мантинелата. Пострадалият говореше по телефона, беше на
банкета, по настрани от нас, посока към завоя. Видях бус, мисля че „Форд”, ние
водехме някакъв разговор и аз лично го видях може би от около 50 метра. От страната,
от която идваше буса, е прав участък. Мисля, че има видимост от около 200 метра. От
такова разстояние може да се възприеме буса и той нас. Видях водача на буса, той
гледаше към нас. През това време, понеже забелязах, че навлиза на осовата линия се
обърнах към И. и видях, че буса не взе завоя. Видях как бусът блъска И. и след това се
блъсна в полицейската кола и се обърна. Не съм много сигурен дали зави преди да
блъсне И., или след като го блъсна, но имаше променена траектория на буса. Изтичах
към И., като помислих, че ще е при полицейската кола, но го забелязах отляво долу в
10
реката. Слязох долу при него и останах там докато не дойде линейката. Той беше
полегнал надясно, хъркаше. Мисля, че му течеше кръв от носа и от челото, от веждата.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – времето беше нормално, слънчево, ясно време. Движението в този
участък беше спокойно, не беше натоварено. Между нас и буса нямаше други
автомобили. Ние бяхме с униформи на горското, зелени на цвят. Водача на буса го
видях преди инцидента, гледаше към нас. Аз лично не съм му правил жестове да
намали.
На въпроси на защитата
Свидетелят – водачът на буса гледаше към нас, може би поради тази причина
изпусна завоя. Мисля, че не направи опит да намали скоростта. Не мога да кажа как е
изглеждал водачът след инцидента, защото бях до реката през цялото време.
Аз нямам проблеми с очите, виждам добре. Очите на водача мисля, че бяха
светли, не мога да кажа конкретен цвят. Видях водача на буса как удари пострадалия.
И. беше преметнат над стъклото на кабината. Чух удара и видях И. вече как е
отхвърлен на нИ.то на предното стъкло. След самото отхвърляне, не видях къде отиде
тялото на И., затова тръгнах да го търся.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – водачът гледаше само към нас, проследи ни с поглед.
На въпроси на защитата
Свидетелят – за да ни проследи, той си завъртя и главата. Той мина пред нас на
два метра. Аз виждах шофьора, бях се фокусирал само върху него.
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля П.Г.
Свидетелят – спомням си за инцидента, но точна дата не помня. Беше преди
обяд, слънчево, хубаво време. Тогава работех в РУ Земен като полицай. Инцидентът
беше преди обяд, ясно, слънчево, сухо време. Аз бях униформен, със светло-
отразителна жилетка. След като се преустанови спирането на движението, защото
нямаше нужда повече да се работи от служителите от горското, аз отидох при
служебния автомобил, който беше изцяло на банкета, с пуснати светлини, работещ
11
двигател. Насочих се по банкета, защото там има завой. Служителите от горското бяха
от дясната страна в посока с.Лобош, бяха седнали на мантинелата. Видимостта, която е
посока Лобош, е прав участък. Нямаше движение на автомобили в този момент и в
двете посоки. Правият участък е поне 300 метра. Ние разговаряхме, готвехме се да си
тръгваме. В този момент видях бял бус, камионче, което, движейки се, мина в
насрещното движение, без видима причина. Всички настръхнахме. На пътя нямаше
движение, нямаше камъни, нямаше паднали дървета, нямаше причина. Бусчето
навлезе, ние се отместихме още по-встрани към мантинелата. В този момент видях, че
шофьорът ни гледа. Бусчето подмина, като навлезе в банкета и мисля, че нави десен.
Продължи да се движи по банкета, удари се в патрулния автомобил, който беше спрян,
и се обърна на лявата си страна, перпендикулярно на платното за движение.
Възприемайки бусчето инстинктивно мисля, че съм направил знак с ръцете да намали.
Изтичах към бусчето, за да окажа помощ. Чух за служителя от горското, аз самият удар
на човека не съм го възприел, но чух сблъсък. Всичко стана много бързо. Тогава
веднага не възприех, че има друг пострадал човек. Тъй като автомобилът беше
обърнат, отидох да окажа помощ. Помогнахме на хората от буса да излязат. Те също си
помагаха взаимно. Установихме водача. Доколкото си спомням каза „и аз не знам
какво стана”. Това беше може би десетина минути след това. Нещата станаха много
бързо и за да се избегне повторен удар, защото автомобилът пречеше на движението,
казах на хората от горското да отидат да спрат движението от дясно, аз отидох да спра
движението от ляво. Някои от хората от буса имаха наранявания. Дойдоха колегите и
поеха случая.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.К.
Свидетелят – видимостта към нашият автомобил зависи на какво разстояние си
от завоя. Докато се работеше за отстраняване на надвисналите клони, се спираше
едновременно движението и от Лобош - имаше автомобил на горското, които бяха
оборудвани. След като се пусна движението, т.е. нямаше нужда да се работи,
движението се пусна. Джипът на горското все още беше посока Лобош. Виждаше се от
дясната страна, не мога да преценя разстоянието, на което беше.
На въпроси на защитата
Свидетелят – водачът на буса след инцидента това, което сподели с мен каза „и
аз не знам какво направих”. Като дойдоха колегите, той беше очевидно притеснен, не
мога да кажа какво е било неговото състояние, не съм доктор, беше видимо притеснен.
Преди удара нямаше видимо намаляване на скоростта на буса.
12
Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси.
Прокурорът – за мен е достатъчно ясна фактическата обстановка така, че няма
пречка останалите свидетели да бъдат заличени.
Адв.К. – ние желаем да бъдат разпитани всички свидетели и вещи лица.
Защитата – държим разпитът на д-р Чипев да бъде последен.
С оглед становищата на страните и изясняване на делото от фактическа страна
съдът намира, че делото следва да се отложи за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 22.03.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
Да се призоват свидетелите от № 10 до 18 включително, както и вещите лица от
№ 2 до № 8 включително
Заседанието завърши в 12,00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13