Р Е Ш Е Н И Е № 1270
06.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.
Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1678/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано
по жалба на адв.Р.Г., в качеството си на особен представител на К.В., с посочен
съдебен адрес:*** против Решение № 2541/ 17.06.2019г. постановено по гр.д.№
10839/2018г. по описа на ПРС – Х гр.с., с което е признато за установено на
осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на
вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № * против К.Д.В. ЕГН: **********, с
адрес: *** за сумите: 1271,12 лв. /хиляда двеста седемдесет и един лева и
12ст./ стойност на доставена за периода от 01.11.2016г. – 30.04.2017г. топлинна
енергия, както 93,39 лв. /деветдесет и три лева и 39 ст./ - обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода
04.01.2017г. до 08.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.01.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена
заповед №522/11.01.2018г. по ч.гр.дело № 411/2018г. на Пловдивски районен съд,
като в тежест на ответника са присъдени направените от ищеца разноски по
делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на така предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД- Пловдив, с който
отговор се оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения в
отговора, като се иска нейното отхвърляне изцяло и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в
размер на 150 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и
на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД- Пловдив против К.Д.В. ***
за установяване на вземания за заплащане стойността на доставена за периода от
01.11.2016г. – 30.04.2017г. топлинна енергия в размер на 1271,12 лв, както и сумата
93,39 лв - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода 04.01.2017г. до 08.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за които
вземания е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 411/2018г. по описа на ПРС –
ІV гр.с.
Ответникът К.В., представляван от
особения си представител адв.Р.Г. е оспорил така предявените искове за дължимост
на претендираните от ищцовото дружество суми за топлинна енергия.
За установяване дължимостта на
претендираните от ищеца вземания са представени препис-извлечение от сметка относно
задълженията на ответника с адрес: гр.П., ул.“*** за консумирана топлинна
енергия след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която е
задължението, съгласно изискването на чл.154 ЗЕ за процесния периода
04.01.2017г. до 08.01.2018г.; ангажирана е СТЕ, по която е депозирано заключение
на в.л.В.Ш., установяващо отопляемия обем в имота от 147 кв м, както и
намиращите се в имота 4 бр.отоплителни тела, присъединени към топленосната
мрежа в блока с необходимост от начисляване на потребената топлоенергия по
визуален отчет на ИРУ, монтирани на едно от тях, но поради неосигурен достъп за
отчет са били прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5 от „Методика
за разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“, съобразно приложение към чл.61, ал.1 от наредба №16-334/
06.04.200г. за топлоснабдяването, като разпределението на количеството ТЕ,
указано в приложена таблица възлиза на 14,59405 МWh,
в т.ч. 1,82787 МWh за
отдадена от сградната инсталация ТЕ, 12,76618 МWh
за отопление и 0,0 МWh за БГВ. Не
е констатирана разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество, като депозирано съответствие на начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ по специалната посочена по-горе
методика относно разпределението и начислението на разходите за ТЕ. С
ангажираната по делото ССчЕ, по която е депозирано заключение на в.л.Б.В. е
установена стойността на начислената за процесния период доставена ТЕ от
ищцовото дружество в размер на 1271,12 лева, отчитайки и издадените кредитни
известия в резултат на т.н. „минусови изравнителни сметки“, както и размерът на
мораторната лихва до 08.01.2018г в
размер на 93, 39 лева. За установяване качеството на собственик или ползвател
на процесния топлоснабден имот са изискани за представяне на основание чл.192 ГПК писмени доказателства от трето лице- Община Пловдив , в каквато насока е
представена Декларация по ЗМДТ, видно от която от ответника недвижимият имот на
адреса : гр.П., ул.“***, представляващо жилище, е деклариран като собствен на
ответника по наследство.
Въз основа на така събраните
доказателства районният съд е уважил така предявените искове, изхождайки от
разпоредбата на чл.150 ЗЕ относно осъществяваната от ищеца като топлопреносно
предприятие продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за
битови нужди, които влизат в сила след тяхното публикуване, без необходимост от
изрично писмено приемане от потребителите, които като собственици или титуляри
на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ в
сграда етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно
самостоятелно отклонение със задължение за монтиране на средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от закона на отоплителните тела и да
заплащат цената на топлинната енергия. Фактическите и правни изводи на районния
съд са в съответствие с доказателствения материал по делото, въз основа на
който се явяват обосновани и правилни се
възприемат от въззивния съд.
С въззивната жалба се поддържа
възражението от особения представител на ответника, основано на несъгласието
вещното право на собственост на ответника да се установява чрез така
представеното от третото неучастващо лице – Община Пловдив писмено доказателство,
въз основа на което и се оспорва качеството на клиент, съответно потребител на
ответника. Възражението е неоснователно. Действително в доказателствена тежест
при условията на чл.154, ал.1 ГПК на ищцовото дружество като доставчик на
топлинна енергия на топлоснабдени имоти е установяване съответното вещно право
на собственост или на ползване на лицето, за което твърди да е клиент,
съответно потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. В случая възможният начин
за изследване на това обстоятелство е изискване от съответните надлежни органи
на информация с приложение на доказателства относно собствеността или отразено
титулярство на вещно право на ползване относно носителя на това право, в
каквато насока са предприети процесуалните действия от ищеца по реда на чл.192 ГПК в изпълнение на доказателствената си тежест. В този смисъл представената
декларация действително съставлява изявление на съответното лице пред надлежен
орган относно притежавано вещно право върху недвижим имот със знание за
съответната отговорност за това, поради което при липса на други оборващи
доказателства, независимо от това, че декларацията по чл.14 ЗМДТ няма
правопораждащо действие, следва да се приеме, че ищецът е реализирал по
възможния начин чрез инициирания доказателствен способ доказателствената си
тежест. С оглед на това жалбата се
намира за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода от правния спор пред
въззивната инстанция и на основание
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП на въззиваемата страна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр. І ГПК въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 2541/
17.06.2019г. постановено по гр.д.№ 10839/ 2018г. по описа на ПРС – Х гр.с.
ОСЪЖДА К.Д.В. ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
150 лева / сто и петдесет лева/ -юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: