Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.03.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4793 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4793/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.Н.К. ЕГН ********** , Р.Б.М. ЕГН **********
, В.Б.Т. ЕГН ********** , Н.А. Т. ЕГН ********** , Д. Т. К. ЕГН ********** , И.Й.Б.
ЕГН ********** , Б.Н.П. ЕГН ********** , Р.К.В. ЕГН ********** и Л.К.Я. ЕГН **********
от гр.София срещу решение №20203 от 22.01.2020 г по гр.д.№41346/17 г на СРС ,
163-ти състав , с което е признато за
установено по отношение на въззивниците , че Сдружение „С.НА С.В Б.“ ЕИК*******гр.София
е собственик въз основа на нотар.акт №46/66 г по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г на имот
с идентификатор №68134.4355.2347 , с площ от 481 кв.м. в гр.София кв.Обеля
, идентичен с бивш имот пл.№2347 по неодобрения кадастрален план на гр.София от
1994 г , находящ се в землището на кв.Обеля II част , „Модерно предградие“ м.Чагаревец , бул.Баба Парашкева / сега бул.Европа/ при
съседи от юг имот №68134.4355.2339 и от останалите страни имот №68134.4355.160
. Решението се обжалва и в частта за разноските .
Въззивниците излагат доводи за
недопустимост и неправилност на решението на СРС. Липсва правен интерес от
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК , защото в исковата молба
не е посочено да има спор за собственост между страните , а имотът винаги е
владян от въззивниците след възстановяването му и трябва да се предяви иск по
чл.108 ЗС . Процесният имот е бил собственост на наследодателите им и впоследствие
и включен в ТКЗС „Антоний Запотоцки“. След
колективизацията имотът е предоставен на Военно поделение и не е владян от „С.НА
С.В Б.“ /ССБ/. Процесният имот не попада в имота на ищеца , върху който той е
реализирал мероприятията си , като в имота не са реализирани никакви
мероприятия . Ищецът няма валиден документ за собственост , за да му се
„предават“ имоти по регулация . Напротив , ответниците имат законно решение на
ПК , което ги легитимира като собственици.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Налице е правен интерес от иск по чл.124 ал.1 ГПК , защото имотът се владее от него , а същият е незаконно възстановен на
ответниците по ЗСПЗЗ и те са го нанесли като своя собственост в кадастъра ,
което е установено през 2016 г . Отчужденият и придаден имот е собственост на
ССБ още от 1966 г. Имотът е владян от ССБ , включително и е отдаван под наем
складът находящ се върху имота . Действително е имало преговори за закупуване
на имота , но накрая е преценено да се водят дела за установяване на
собствеността върху него . Вярно е , че имотът е бил във временно ползване на
Военно поделение , но след това отново е владян от ССБ и той е собственик по
регулация и давностно владение . Имотът е част от УПИ
II
м.Баба Парашкева , никога не е съществувал самостоятелно по кадастралните
планове , защото е бил отчужден по чл.55а ЗПИНМ /отм./ в полза на ССБ . ТКЗС е
било обезщетено , а имотът е бил зает от ССБ .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 11.02.2020 г и е обжалвано в срок на 25.02.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивниците
за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е валидно и допустимо . Не се релевират доводи за нищожност на решението на СРС и при
служебна проверка такива основания не се установяват .
С т.2 от ТР №8/12 г от 27.11.2013 г на ОСГК
на ВКС се прие , че е налице правен интерес и е допустимо да се предяви
установителен иск за собственост и когато ищецът разполага с осъдителен иск за
същото право по чл.108 ЗС . Следователно процесният установителен иск е
допустим . Отделно , в исковата молба е обоснован и интерес от предявяване на
иск – ответниците са възстановили процесния имот по ЗСПЗЗ и са постигнали нанасянето му като своя собственост в
действащите ККР.
За да уважи иска на основание
придобиване на собственост чрез нотариален акт по регулация СРС е приел следното . Според изслушаната СТЕ процесният имот
попада в имота на ищеца , който той е придобил с нотар.акт
№46/66 г по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г. Ищецът
владее имота след като същият му е върнат от Военното поделение , което го е
ползвало . Няма данни ответниците след възстановяването по ЗСПЗЗ да са влезли
във владение на имота .
От фактическа страна по делото е
установено следното :
ССБ представя нотар.акт №83/64 г по нотар.дело №1005 от
30.03.1964 г. Според него е придобито
право на собственост въз основа на отчуждаване по регулация по чл.108 ППИНМ на
парцел II по
плана на м.Модерно предградие , западно от ДИП „Малчика“; като мястото е с площ
от 38 000 кв.м.
ССБ представя нотар.акт №132/66 г по нотар.дело №1263 от
17.03.1966 г. Според него е придобито
право на собственост въз основа на отчуждаване по регулация по чл.108 ППИНМ на
парцел I по
плана на м.Модерно предградие , западно от ДИП „Малчика“; като мястото е с площ
от 1150 кв.м и масивна едноетажна сграда от 46 кв.м.
ССБ представя нотар.акт №46/66 г по нотар.дело №1956 от
30.04.1966 г. Според него е придобито
право на собственост въз основа на отчуждаване по регулация по чл.108 ППИНМ на
парцел II по
плана на м.Модерно предградие , западно от ДИП „Малчика“; като мястото е с площ
от 101 920 кв.м.
ССБ представя нотар.акт №34/73 г по нотар.дело №1304 от 17.08.1973
г. Според него е придобито право на
собственост въз основа на отчуждаване по регулация на 2025 кв.м. – части от
имоти пл.№11,13,14,15 по плана на м.Модерно предградие , собственост на ТКЗС
„Антоний Запотоцки“ кв.Обеля .
Представят се от ССБ и други
нотариални актове за придобиване на имоти от физически лица различни от
наследодателите на ответниците .
Според решение по протокол №6 от
29.04.1992 г стопанската дейност на ССБ е преобразувана в „Успех-ССБ“ ЕООД
/приложен е дружествен договор/. Според решение от 29.09.2005 г дружеството е
преименувано на „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД .
ССБ представя УАС на „Успех Филтър
ССБ“ ЕООД от 15.03.2012 г .
ССБ предсставя
скица на имота от 1962 г , извлечение от кадастрален план от 1959 г и от
неодобрен кадастрален план , скица за имот пл.№1652 от 01.04.2008 г .
ССБ представя заповед №70 от
19.02.1962 г на зам.председателя на ИК на СГНС за одобряване на проект за
отреждане на парцел II м.Модерно
предградие , западно от ДИП „Малчика“, вдясно от бул.Баба Парашкева . Приложен
е и протокол за разглеждане на проекта от Съвета по планово изграждане на
населените места за производствено-жилищен комплекс .
ССБ представя заповед №329 от 30.11.1965
на гл.архитект на София за одобряване на
план за производствено-жилищен комплекс на парцел II м.Модерно предградие , западно от ДИП
„Малчика“, вдясно от бул.Баба Парашкева .
ССБ представя позволителен билет №162
от 17.03.1973 г за КПП и ограда и строителен протокол .
ССБ представя протокол от приемателна
комисия от 31.01.-09.02.1974 г за приемане на обекти общежитие №1 , ограда
първи етап , телефонни линии , мрежа ниско напрежение и КПП на Производствен
–битов комплекс на ССБ-София .
ССБ представя писмо за препращане до
Министерство на земедилието от 01.10.1997 г на жалба
относно неправомерно възстановяване на земеделски земи .
С молба от 07.02.2018 г ССБ твърди ,
че претендира за собственост върху процесния имот въз основа на придобиване чрез отчуждаване по
регулация и въз основа на придобивна
давност . Процесният имот към момента на отчуждаването е бил земеделска
земя в ТКЗС .
Според скица от 13.03.2018 г имот с
идентификатор №68134.4355.2347 , с площ от 481 кв.м. в гр.София кв.Обеля е
записан на Никифор Танчов и Тончо Величков .
В отговор на исковата молба от
04.10.2018 г С.К. твърди , че е собственик на 5/8 идеални части от имота въз
основа на решение №О1002 от 24.03.2005 г на ОСЗГ „Нови Искър“ , с което
й е възстановена нива от 0,481 кв.м. в м.Чегаревец ,
в землището на бившето с.Обеля . Позовава се на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ , защото
върху имота няма законно изградени постройки . Прилага скици на имота от
05.12.2005 г и от 30.11.2007 г , заповед
за попълване на кадастралната основа от 16.02.2006 г на кмета на Район „Люлин“
, квитанции за платен данък върху недвижимите имоти и удостоверения за
наследници на Т.Й.и Н.В..
С молба от 19.12.2018 г ССБ е подал
искова молби и срещу ответниците Р.Б.М. , В.Б.Т. , Н.А.
Т. , Д. Т. К. , И.Й.Б. , Б.Н.П. , Р.К.В. и Л.К.Я. .
С отговор от 05.03.2019 г новоконституираните ответници твърдят , че са собственици
на процесния имот въз основа на възстановяване по ЗСПЗЗ . Имотът не е застроен
законно и върху него се намират временни постройки на бивше военно поделение .
Имотът не е придобит от ищеца и по давност , защото такава не е текла до
възстановяването му . Има и покана до управителя на търговското дружество на
ССБ за предаване на имота .
Р.Б.М. , В.Б.Т. , Н.А. Т. , Д. Т. К. ,
И.Й.Б. , Б.Н.П. , Р.К.В. и Л.К.Я. представят своя оферта от 16.04.2019 г
до ищеца да закупи имота им или да им заплаща наем .
Същите ответници представят писмо , с
което ССБ им предлага да се подпише предварителен договор за закупуване на
имота в случай , че те спечелят делото за собственост .
Според разпитания пред СРС свидетел Д.А./
управител на „У.Ф.ССБ“ ЕООД / ССБ стопанисва 92 дка имоти на бул.*******като на
място има много сгради и три жилищни блока . В две общежития частен семеен блок
са продадени апартаментите , но земята е собственост на ССБ . Предприятието на
място функционира и се отдават под наем всички сгради . За имота на ССБ има
спорове.Процесният имот попада в рамките на
т.нар.търговско-складова база , която е оградена с отделна ограда .Част от
процесния имот попада в една от паянтовите сгради , която е отдадена под наем
от ССБ. Сградата се ползва за склад за хранителни продукти и се намира в
средата на имота на ССБ . До 1989 г т.нар.търговско-складова база е ползвана от
военно поделение , а после е върната на ССБ . Построените сгради са на бившето
военно поделение и се владеят от ССБ , като е останала оградата на старото
поделение . Водени са преговори за евентуално закупуване на процесния имот , но
след приключване на съдебните дела.
Според разпитания пред СРС свидетел Б.Й.,
преди върху процесния имот е имало военно поделение , а после ССБ направили
борса и отдавали старите бараки под наем . Оградата на бившето поделение е
частично развалена , а част от бившите казармени сгради са счупени . Част от
имота се държи от ССБ , а друга част от „обелци“. Ответниците
няколко пъти заграждали имота , но от ССБ я бутали . Разбрали се „да се
съдът до последно“.
Според разпитания пред СРС свидетел Р.Б.,
една част от имота на бул.Европа се стопанисвал самостоятелно от военно
поделение. Те построили бараки за спане , кухня и халета . След 1991 г имотът
се върнал на ССБ и се предоставил на свидетеля да го управлява . Сградите от
търговско-складовата част се отдават под наем от ССБ . На място идвали хора с
възстановени земи , ноБ.ги пращал в управлението на
ССБ да се оправят .
ССБ представя протокол от
22.11.1990 г за предаване на имоти от Войските на МВР на ССБ – канцеларии ,
караулно , работилници , спални помещения , кухня , гаражи и складове.
Според изслушаната пред СРС СТЕ на
вещото лице инж.С. С. процесният имот с идентификатор №68134.4355.2347 не е
нанесен в кадастралните планове преди 2006 г , а нанесен на основание на заповед
за попълване на кадастралната основа от 16.02.2006 г на кмета на Район
„Люлин“ на името на Т..Й.и Н.В.. Имот пл.№2347 е нанесен в неодобрения
кадастрален план на м.Модерно предградие –Обеля II част и е част от парцел/УПИ II /нов/ на ССБ по регулационните планове. Процесният имот
попада изцяло в имота придобит с нотар.акт №46/66 г
по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г.
Според изслушаната пред настоящия съд
СТЕ на вещото лице инж.С.К. ; процесният имот не
попада в територията по заповед №70 от 19.02.1962 г на председателя на ИК на
СГНС за отреждане на парцел I за нуждите на ССБ . Процесният имот попада в парцел II-„За производствено-жилищен комплекс“
на ССБ по заповед №329 от 30.11.1965 г на гл.архитект на София . Първият ПУП
/ЗРП по ЗТСУ/ за местността е одобрен със заповед №РД-50-09-591 от 08.10.1986 г
на гл.архитект на София , като кв.2 с площ от 86 дка е отреден „За комплекс
на ССБ“ . По този план от 1986 г процесният имот попада частично в кв.2 , в
улица и в терена на кв.3 „За административен комплекс , научен институт и
паркинги“ . Заповедта за нов ЗРП от 1998 г е обявена за нищожна от СГС , като в
момента се подготвя нов план . Процесният имот е нанесен в ККР със заповед
№РД-18-54 от 30.08.2010 г , като в кв.3 попадат 4 кв.м , в улица - 141 кв.м. ,
а в кв.2 - 336 кв.м. т.е. извън оградата
на стоковата борса попадат 108 кв.м. Върху процесния имот има постоена едноетажна сграда , масивна с тухлени стени и
стоманено-бетонен покрив , както и са добавени пристройки от павилионен тип /навес/.
От процесния имот в сградата попадат 52 кв.м., като сградата е отразена
в ККР с идентификатор №68134.4355.160.39 . Има данни , че „Успех ССБ“ ЕООД се е
снабдило с разрешение №59 от 21.04.2004 г за поставяне на преместваеми
съоръжения и сгради в режим на търпимост . През североизточната част на
процесния имот преминава съществуваща ограда от метални пана заграждаща
терена на стоковата борса . На терена ползван за стокова борса има голям брой
едноетажни сгради и преместваеми съоръжения като
строителството не отговаря на действащия ЗРП от 1986 г . На място има асфалтова
настилка за достъп до сградите , ограда
на терена ; съществуваща улица , която не съотвества
на ЗРП от 1986 г ; тревни площи и озеленяване . Към приемо-предавателния
протокол от 22.11.1990 г липсва графичен материал и не може да се прецини кои сгради са предадени .
От правна страна съдът приема следното
. Решението на СРС е
неправилно . Изложените от първоинстанционния съд мотиви са непълни като липсва
какъвто и да е анализ и обсъждане на наличните доказателства , както и не
са изложени правни изводи във връзка евентуално възстановяване/пречки за
възстановяване на процесния имот на ответниците по реда на ЗСПЗЗ .
Ищецът се позовава на придобиване чрез
отчуждаване по регулация при условията на чл.55а ЗПИНП /отм./ в полза на ССБ
като обществена организация . Наистина в случая има доказателства за проведено
отчуждаване като ищецът се е снабдил с нотар.акт
№46/66 г по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г , а според изслушаната пред СРС СТЕ имотът попада
изцяло в имота придобит с нотариалния акт . От друга страна , според СТЕ на
вещото лице С.К. първият ЗРП /план за застрояване на имота/ е този от 1986 г
т.е.не може да се счете , че е извършено
надлежно отчуждаване по регулация според изискванията на ЗПИНМ /отм./ . В
този смисъл е и решение №243 от 04.12.2013 г по гр.д.№1139/09 г на ВКС , II ГО за друга част от т.нар. имот на ССБ .
Ако се счете , че нотар.акт
№46/66 г по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г все пак
е легитимирал ищеца като собственик чрез отчуждаване по регулация , защото със заповед
№329 от 30.11.1965 г на главния архитект на София има отреждане за парцел II – „За производсттвено-жилищен
комплекс“ ; трябва да се вземе предвид следното . С т.2 на Тълкувателно решение №6 от 10.05.2006 г по тълк.дело № 6/2005 г на ОСГК на ВКС се прие , че чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ е приложим и
към фактически състави на разпореждания от ТКЗС извършени чрез административен
акт т.е. и към отчуждавания на имоти на ТКЗС за нужда на обществена организация
като ССБ /решение №285 от 02.08.2013 г по гр.д. № 4/2011 г, ГК , І ГО на ВКС
и решение №403 от 03.02.2012 г по гр.д. № 1427/2010 г, ГК , І ГО на ВКС/ .
Следователно в случая трябва да се прецени дали имотът е законно застроен до
01.03.1991 г , защото чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ има предвид само незастроени законно
имоти и такива без проведени мероприятия непозволяващи възстановяване .
Според
настоящия съд по делото е безспорно установено , че наличното върху имота
застрояване е с временен характер и незаконно . Безспорно се установява от показанията на св.А.,
Й. иБ., както и от протокол от 22.11.1990 г ,
че сградите в т.нар. „борса“ са построени от бившето военно поделение като
временни и в противоречие с действащия ЗРП от 1986 г .Тези сгради по чл.120
ал.4 ППЗТСУ /отм./ не следва да се вземат предвид като такива трайно променили
предназначението на имота по чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ / решение №243 от 04.12.2013
г по гр.д.№1139/09 г на ВКС , II ГО за друга
част от т.нар.ССБ /. Действителните предвиждания на ЗРП от 1986 г не са били
реализирани . Следователно дори да е бил придобит от ССБ чрез отчуждаване по
регулация процесният имот , той законосъобразно е бил възстановен на
ответниците с решение №О1002 от 24.03.2005 г на ОСЗГ „Нови Искър“,
влязло в сила на 14.04.2005 г . Искът за собственост на основание
придобиване чрез отчуждаване по регулация е неоснователен и след отмяна на
решението на СРС трябва да се отхвърли .
Съгласно
чл.271 ал.2 ГПК при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и трябва да се разгледа евентуалния иск за придобиване
на процесния имот по давност от ищеца . Според настоящия съд по делото е
безспорно доказано , че след възстановяване на имота на ответниците на 14.04.2005
г ищецът е продължил да владее процесния имот и го е придобил по давност до
датата на предявяване на исковете – 26.06.2017 г. Убедителни в тази
насока са показанията на св.А.и особено на св.Б. , който след 1991 г управлявал
имота на бившето военно поделение от името на ССБ . Според А.иБ.сградите от търговско-складовата част се отдават под
наем от ССБ още от 1991 г . На място идвали хора с възстановени земи от бившето
с.Обеля /т.нар.„обелци“/ , ноБ.ги
пращал в управлението на ССБ да се оправят или да водят дела . Тези показания
се потвърждават от протокол от 22.11.1990 г , с който военните от МВР
предали на ССБ цялото бивше поделение , сега т.нар.“борса“ , както и от двете
изслушани СТЕ и кореспонденцията между ССБ и поделението на МВР .
Владението
на ищеца било явно и несмущавано , защото той отдавал имотите от борсата под
наем , включително и след възстановяването на имота на 14.04.2005 г до
предявяване на иска , като имотът „борса“ бил заграден , както и била заградена друга част
от процесния имот в имот на ССБ , а има и улица с обслужващо значение .
Не следва да
се кредитират показанията на св.Й. , че ищците успешно са заграждали имота
и са установили трайно владение върху него . Не става ясно как е ставало това
при наличие на функционираща „борса“ , сграда върху част от имота , масивна
ограда и други части от процесния имот попадащи в улица и зелена площ с
друга ограда. Дори да е имало опити за заграждане / спред
съда това са били по-скоро намерения за заграждане / на възстановения имот , те
са били мимолетни и няма данни да са продължили повече от 6 месеца по чл.81
ЗС , за да се прекъсне придобивната давност на
ищеца . Няма доказателства и ищецът да е признал собствеността на ответниците ,
защото предложението му за изкупуване на имота е едва в течение на делото
, когато собствеността върху имота вече е била придобита ; както и под
условие те да спечелят настоящото дело .
Като са оставили
имотът им да се владее от ищеца повече от 10 години и само са извършвали
административни процедури по нанасянето му в кадастъра и са плащали данък върху
недвижимите имоти , ищците са дали възможност на ищеца да го владее и придобие
по давност в срока по чл.79 ал.1 ЗС .
Искът на
основание придобивна давност е основателен и трябва
да се уважи . Разноските пред СРС и пред СГС са в тежест на ответниците.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20203 от 22.01.2020 г по гр.д.№41346/17 г на СРС , 163-ти
състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Сдружение
„С.НА С.В Б.“ ЕИК*******гр.София с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу С.Н.К.
ЕГН ********** , Р.Б.М. ЕГН ********** , В.Б.Т. ЕГН ********** , Н.А. Т. ЕГН **********
, Д. Т. К. ЕГН ********** , И.Й.Б. ЕГН ********** , Б.Н.П. ЕГН ********** , Р.К.В.
ЕГН ********** и Л.К.Я. ЕГН ********** от гр.София , че ищецът е собственик въз
основа на нотар.акт №46/66 г по нотар.дело
№1956 от 30.04.1966 г /чрез отчуждаване по регулация/ на имот с идентификатор №68134.4355.2347 , с
площ от 481 кв.м. в гр.София кв.Обеля , идентичен с бивш имот пл.№2347 по
неодобрения кадастрален план на гр.София от 1994 г , находящ се в землището на
кв.Обеля II част , „Модерно предградие“ м.Чагаревец ,
бул.Баба Парашкева /сега бул.Европа/ при съседи от юг имот №68134.4355.2339 и
от останалите страни имот №68134.4355.160 .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Сдружение „С.НА С.В Б.“ ЕИК*******гр.София с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК срещу С.Н.К. ЕГН ********** , Р.Б.М. ЕГН ********** , В.Б.Т.
ЕГН ********** , Н.А. Т. ЕГН ********** , Д. Т. К. ЕГН ********** , И.Й.Б. ЕГН **********
, Б.Н.П. ЕГН ********** , Р.К.В. ЕГН ********** и Л.К.Я. ЕГН ********** от
гр.София , че ищецът е собственик на основание придобиване по давност с
владение за периода 14.04.2005 г -
26.06.2017 г на имот с
идентификатор №68134.4355.2347 , с площ от 481 кв.м. в гр.София кв.Обеля ,
идентичен с бивш имот пл.№2347 по неодобрения кадастрален план на гр.София от
1994 г , находящ се в землището на кв.Обеля II част , „Модерно предградие“ м.Чагаревец , бул.Баба Парашкева /сега бул.Европа/ при съседи
от юг имот №68134.4355.2339 и от останалите страни имот №68134.4355.160 .
ОСЪЖДА всеки от С.Н.К.
ЕГН ********** , Р.Б.М. ЕГН ********** , В.Б.Т. ЕГН ********** , Н.А. Т. ЕГН **********
, Д. Т. К. ЕГН ********** , И.Й.Б. ЕГН ********** , Б.Н.П. ЕГН ********** , Р.К.В.
ЕГН ********** и Л.К.Я. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Сдружение „С.НА
С.В Б.“ ЕИК*******гр.София по 215,66 лева разноски пред СРС и по 50
лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.