Решение по дело №18/2024 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 55
Дата: 30 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Силвия Тодорова Евстатиева
Дело: 20241830100018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Етрополе, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл 86, ал. 1 ЗЗД от страна на от ЗК „Л.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. *************** – чрез
юрисконсулт И.А. К. против А.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ******* с искане да бъде признато по отношение на
последното посочено дружество, че дължи на ищцовото такова паричната
сума в размер на 256,98 лева /двеста петдесет и шест лева и 0,98 ст./, от които
сумата в размер на 197,96 лева /сто деветдесет и седем лева и 0,96 ст./ и лихва
за забава в размер на 59,02 лева /петдесет и девет лева и 0,02 ст./ за периода
от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, както и всички направени съдено – деловодни
разноски, включително и юрисконсулстко възнаграждение в заповедното и
исковото производство.
В молбата се твърди, че на 07.08.2023 г. в Софийски районен съд, от
страна на ищцовото дружество е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу дружеството – ответник. Твърди се, че
след издаването на заповедта, в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е
депозирал възражение срещу нея, с оглед на което с Разпореждане № 50022
от 07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 20231110144347/2023 г,. 128 състав, при СРС, на
дружеството – ищец е указано, че в едномесечен срок от получаване на
1
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е предявен
настоящия иск. В него се твърди, че на 11.08.2019 г., около 21:30 часа, на път
II - 37 в района на 7 км. при движение с посока от с. Малки Искър към гр.
Етрополе, е реализирано ПТП от лек автомобил марка „Фолксваген” модел
„Пасат Вариант” с рег. № *********, с водач К. И. П. от гр. Е., като в
резултат на минаването на автомобила през дупка на пътното платно е
деформирана предна дясна гума и джанта.
Твърди се, че за настъпилото пътно - транспортно произшествие е
съставен Протокол за ПТП № 1532329 от 11.08.2019г. Твърди се, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „****“ АД е
образувана щета № 2211-1261-19-409323 по имуществена застраховка
„Каско“ на горепосоченото МПС /полица № 93001910006132, със срок на
валидност от 23.01.2019г. до 22.01.2020 г./
Твърди се, че при извършения оглед на лек автомобил марка
„Фолксваген” модел „Пасат Вариант” с рег. № ********, са констатирани
увреждания по гумата и джантата, като в съответствие с установените като
вид и степен на тези щети, и на базата на опис, експертиза и оценка е
определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 187.96
лева. Твърди, че определеното застрахователно обезщетение в размер на
187.96 лева е изплатено на К. И. П. с преводно нареждане на 16.08.2019 г.,
УРН № ВОКГ) 00770447.
Твърди се, че тъй като се касае до реализирано пътнотранспортно
произшествие на участък от път, стопанисван от А. „П.”, следва да се има
предвид, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за
организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., „стопанин на пътя”
е собственикът или администрацията, която го управлява. Твърди се, че по
аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управител на пътя е А.
„П.” чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя е и
стопанин на същия. Твърди, че съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за
пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона
за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година...”.
Твърди се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка
“Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т.1 от Кодекса на
застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу причинителя на вредата и във вр. с чл. 45 ЗЗД, ЗК“*****“ АД
2
придобива право на регрес срещу отговорното за настъпването на вредата
лице – А. „****“ за сумата от 197.96 лева (сто деветдесет и седем лева и 0.96
ст.) с включени 10.00 лв. ликвидационни разходи по щета № 2211 -1261 -19-
409323.
Твърди се, че с писмо изх. № 327/10.01.2020 г. длъжникът А. „П.“ е
поканен доброволно да заплати дължимата сума. Писмото е получено с
обратна разписка на 14.01.2020 г., но плащане не е направено. Твърди се, че с
оглед на това и на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите за ЗК „***” АД възниква правото да претендира
от длъжника и лихва за забава в размер на 59.02 лева (петдесет и девет лева и
0.02 ст.) за периода от 28.07.2020г. до 28.07.2023 г.
С оглед гореизложеното дружеството – ищец е подало настоящата
искова молба, с която освен горепосочените парични суми, претендира
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исково производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като
неоснователен и недоказан, и прави възражение за местна подсъдност.
Оспорва материалната доказателствена сила на приложения към исковата
молба протокол за ПТП, като излага подробни мотиви относно това свое
становище. Навежда доводи, че с молбата не са представи доказателства
относно това дали по време на управлението на процесния автомобил,
водачът му не е бил под въздействието на алкохол и/или други упойващи
вещества. Възразява относно съдържанието на доклада за заведената щета и
излага други аргументи относно неоснователността и недоказаността на иска.
Ответникът прави възражение, в условията на евентуалност, в случай, че бъде
уважен иска, съдът да се произнесе относно наличието на съпричиняване, т.е.
увреденият да е допринесъл за настъпването на вредите /чл. 51 и чл. 55 ЗЗД/.
Моли да му бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, като обръща внимание за претендираните
от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, а именно за
съобразяването на техния размер с разпоредбата на чл. 78, алл. 8 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител, като е депозирал молба – становище във връзка с отговора, с
която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа
предявените с исковата молба искове; не възразява срещу проекто-доклада на
съда; молида се приемат изисканите доказателства; навежда доводи за
неоснователност на възраженията на ответника, релевирани с отговора, като
посочва, че същите са преклудирани, неоснователни и ненеобходими;
претендира разноски по делото за платения депозит за експертизи, държавни
такси и юрисконсулстко възнаграждение /без да се посочва стойност/,
включително и тези в заповедното производство такова.
В съдебно заседание ответникът – чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.Б. Н. оспорва исковите претенции по аргументите, изложени в
3
отговора. Твърди, че изложените от св. К. П. показания относно скоростта, с
която се е движела по време на настъпване на ПТП не отговарят на
обективната истина; че същата се е движила с по – висока скорост и в
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, не е използвала спирачната
система на автомобила, за да спре и предприеме съответна маневра по
заобикаляне на препятствието. В този смисъл оспорва заключението на
вещото лице, което е базирано основно на показанията на свидетелката, като
твърди, че същото е бланкетно и формално. Заявява, че дружеството – ищец
не е доказало изобщо наличието на застрахователен риск, предвид
непредставянето на общите условия към договора за застраховка „Каско на
МПС“. Претендира разсноски за юрисконсулство възнаграждение на стойност
- по преценка на съда.
Като писмени доказателства по делото са приобщени заверени копия на
следните документи: Протокол за ПТП № 1532329 от 11.08.2019г.;
застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС и приложения;
уведомление за настъпило застрахователно събитие; талон за оглед на
автомобил с № R1000219714/23.01.2019 г.; опис-заключение по щета № 2211-
1261-19-409323; доклад по щета № 2211-1261-19-409323; експертиза по щета
№ 2211-1261-19-409323; сравнителна експертиза по щета а№ 2211-1261-19-
409323; свидетелство за регистрация, техническа изправност на лек
автомобил марка „***“ модел „П.“ с рег. №******; свидетелство за
управление на МПС, издадено на К. И. П., с ЕГН ********** от гр. Е., обл.
***; финансов анализ; платежно нареждане от 16.08.2019 г., УРН №
BORD00770447 и удостоверение за банкова сметка; писмо изх № изх. № 327
от 10.01.2020 г. на ЗК „**.” АД и обратен документ; справка мораторна лихва;
материалите по ч.гр.д. № 44347/2023 г. на СРС, 128 гр. състав; заверени копия
на материалите по административна преписка с рег. № 263р-8270/12.08.2019
г. по описа на РУ – Етрополе, образувана и водена във връзка с подадения от
св. К. П. сигнал за настъпило ПТП; становището на дружеството – ищец във
връзка с проекто – доклада на съда и отговора на ответника, както и
заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза.
В съдебното заседание по делото е допуснат до разпит един свидетел –
К. И. П., която е управлявала процесния автомобил по време на настъпване на
процесното пътно – транспортно произшествие, като същата излага подробни
факти и обстоятелства във връзка с него.
В съдебното заседание по делото е допусната и приета съдебна
автотехническа експертиза,от заключението на която се установява
механизмът на настъпилото ПТП /преминаването на автомобила през
препятствие – необезопасена и необозначена дупка на пътното платно/ и
стойността на причинените в следствие на него щети, които са посочени в
размер на 181,96 лева, от които стойност на увредената гума 131,96 лева и
стойност за поправка на увредената жанта – 50,00 лева.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
4
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 22.01.2019 г. била сключена застраховка „Каско“ на МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ******, във връзка с
което била съставена застрахователна полица с № 93001910006132. На
07.02.2019 г., предвид промяната на собствеността на посочения автомобил,
между дружеството – застраховател ЗК „***“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. ******** и новия собственик на
автомобила – св. К. И. П., бил подписан допълнителен анекс към
застрахователна полица с № 93001910006132.
Вечерта на 11.08.2019 г., св. К. П. се движела по път II – 37,
управлявайки горепосочения автомобил, с посока от с. Малки Искър към гр.
Етрополе. Движението се извършвало през тъмната част на денонощието, в не
много добре осветен район от пътя, при липса на други движещи се моторни
превозни средства в двете посоки на движение. Около 21:30 часа същата
вечер св. П. продължавала движението си по посочения път, движейки със
скорост около 50 км./час, като навлязла в района на 7 – ми км. По същото
време и на същото място предната дясна гума на автомобила попадната в
необезопасена и необозначена дупка, образувана в пътното платно на дясната
лента за движение на пътя /считано по посоката на движението на св. П./. В
резултат на това била деформирана посочената гума и джантата й по начин,
непозволяващ движението на автомобила на собствен ход и налагащ
подмяната на гумата. Св. П. подала сигнал на телефон № 112 за настъпилия
пътен инцидент, като на мястото бил изпратен дежурния автопатрул на РУ –
Етрополе, който взел съответно отношение по случая и съставил Протокол за
ПТП с 1532329/11.08.2019 г. В същия били отразени всички обстоятелства
около настъпилото ПТП – разположение на автомобила на пътното платно и
оформената на него дупка; размерите и покритието на пътното плътно;
метеорологичните условия; пътната маркировка и щетите, причинени на
автомобила.
Във връзка с горното св. П. уведомила и дружеството – ищец за
настъпилото ПТП. Във връзка с това била образувана преписка по щета с №
2211-1261-19409323. След извършен опис на щетите и проверка на
документацията, съставена във връзка с настъпилото ПТП от служител на
5
дружеството – застраховател било установено, че е налице покрит риск от
условията на застрахователния договор по полица № 93001910006132, с оглед
на което било определено застрахователно обезщетение в размер на 187,96
лева /от които 131,90 лева – стойност на увредената гума; 6,00 лева -
монтаж/демонтаж на същата и 50,00 лева труд за отстраняване повредите на
увредената джанта/, както и лихвидационни разходи във връзка с него в
размер на 10,00 лева. На 16.08.2019 г. по банкова сметка на св. П.,
представена предварително от нея, била преведена сумата по посоченото
застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането възникнало регресно вземане от страна на дружеството –
ищец спрямо дружеството – ответник. Във връзка с това, на 13.01.2020 г., на
Областно пътно управление – София към А. „П.“ било изпратено писмо с
искане за възстановяване на изплатената от застрахователя сума, посочена по
– горе. Посоченото писмо било връчено на служител на Управлението на
14.01.2020 г. Дружесвото - ответник не извършило плащане. С оглед на това,
на 08.08.2023 г. дружеството ищец – чрез пълномощника си юрк. И. К.,
подало заявление в Софийски районен съд, по реда на чл. 410 ГПК, с искане
за издаване на заповед за изпълнение срещу дружеството - ответника за
горепосочената сума и дължимите във връзка с нея законна и мораторна
лихви. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. № 44347/2023 г. по описа на
СРС, 128-ми граждански състав, по което, на 23.08.2023 г., била издадена
заповед за изпълнение за вземанията, посочени в заявлението.
След връчването на процесната заповед на дружеството – ответник,
същото – чрез процесуалния си представител юрг. Г.Н., подало възражение
срещу посочената заповед за изпълнение, по реда и в срока, визирани в
чл.414, ал.2 ГПК, с оглед на което бил предявен и настоящия иск за
установяване дължимостта на сумите, визирани в заповедта, от страна на
ответника в полза на ищеца.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни,
основавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, подробно описани по – горе в настоящото решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
6
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415 ГПК, чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване,съществуването на валидно застрахователно
правоотношение и заплащането на застрахователно обезщетение по същото
/настъпването на суброгацията по чл. 410, ал. 1 КЗ/; причините за
настъпилото ПТП – настъпилата вреда в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, респ. на такова поведение на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД; причинната връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди, респ. техния размер.

Предвид въведените с отговора от страна на дружеството – ответник
възражения за съпричиняване от страна на водача на процесния автомобил и
липсата на покрит риск, в негова тежет е да докаже пълно и главно, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на неправомерни действия на
водачката на автомила, която в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, се е движела
със скорост, която не й е позволила своевременно да възприеме
препятствието и да спре, респ. да докаже твърдените от него факти, които
биха изключили покритие на риск.
От приложеното по делото заверени копия на застрахователна полица с
№ 93001910006132 и анекс към нея от 07.02.2019 г., които не са оспорени по
делото, се установявя безспорно, че лек автомобил марка „Ф.“ модел „П.“ с
рег. № *******е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“
със срок на застрахователно покритие от 00,00 часа на 23.01.2019 г. до
22.01.2020 г.
С доклада по делото, който страните не са оспорили, за безспорно е
прието и това, че на на 11.08.2019 г., около 21:30 часа, на път II - 37 в района
на 7 км. при движение с посока от с. Малки Искър към гр. Етрополе, е
реализирано ПТП от лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат
Вариант” с рег. № ********, с водач К. И. П. от гр. Е., в резултат на което на
автомобила е била деформирана предна дясна гума и джанта.
От приетата от съда за безспорна фактическа обстановка и описания по
– горе механизъм на настъпването на пътно – транспротното произшествие не
се установява съпричиняване на същото от страна на водача на процесния
7
автомобил. Тези свои констатации съдът извежда от отразеното в протокола
за настъпилото ПТП, показанията на разпитания в хода на съдебното
заседание свидетел и заключението на вещото лице по приетата от съда
експертиза.
Съгласно чл. 6 и чл.7 от Наредба № I – 167/24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодейаствие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застнахователни събития, свързани с МПС, на основание чл.
125а,ал. 1, чл. 125 ЗДвП и чл. 9 отпосочената Наредба, се съставят ротоколи
за ПТП, които се издават от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП, какъвто, в случая, е приложеният по делото
/във вид на заверени копия/ Протокол с № 1532329/11.08.2019 г. Във връзка с
този протокол настоящият съдебен състав счита, че следва да направи
следното уточнение, а именно, че независимо от обстоятелството, че в
графата „посетено на място ДА/НЕ“ в него не е налице зачертаване на
ненуждното,съдът приема, че произшествието е посетено на място от
служителите на МВР. На първо място, този извод се извежда от
съдържанието на началната част на протокола, където изрично е записано, че
мястото на съставянето му е на път II – 37, в района на 7 – ми км., по посока
от с. Малки Искър към гр. Етрополе. Като час на съставянето му е посочено
около 22,20 на 11.08.2019 г., респ. непосредствено след настъпването на
процесното ПТП. На второ място, това се потвърждава и от показанията на
св. К. П., както и от докладната записка на служителите на МВР, посетили
мястото на ПТП, приложена към материалите по делото /представляваща част
от преписка № 263р-8270/12.08.2019 г. по описа на РУ – Етрополе/.
Следва също така да се посочи, че протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР, в кръга на правомощията му, в установените от закона ред
и форма, представлява официален свидетелстващ документи и като такъв, на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК, има материална доказателствена сила за съда,
респ. съставлява доказателство за фактите, осъществени от или в пръствието
на съответното длъжностно лице. В този смисъл, процесния протокол, се
ползва с такава сила и относно обстоятелства, касаещи констатираната на
мястото неравност „дупка“ и установените видими щети по автомобила
„деформирана предна дясна гума и джанта“. Съгласно практиката на ВКС /в
този смисъл Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 750/2011 г., II т.о.
8
ВКС/ механизмът на ПТП от този тип /повреда от навлизане в неравности по
пътя/ може да се доказва всички законово допустими доказателства, поради
което съдът намира, че посочения по – горе Протокол за ПТП е носител на
информация, че вредите са причинени по посочения в него начин. Още
повече, че тези факти се доказват и от показанията на разпитания в хода на
съдебното дирене свидетел, заключението на приетата съдебна
автотехническа експертиза и от другите писмени доказателства по делото.
Съгласно задължителните постановки на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.
№ 11/2012г.,ВКС, ОСГК, при оспорване на фактите, отразени в документ от
категорията на официалните свидетелстващи такива, доказателствената
тежест се носи от оспорващата страна и то не по реда на чл. 193 ГПК. От
това следва и извода, че остават напълно необосновани и недоказани
възраженията на дружеството – ответник относно материалната
доказателствена сила на този протокол и отразените в него факти и
обстоятелства.
Наред с горното, и най – вече с оглед релевираното от ответното
дружество съпричиняване на щетите от страна на водачката на автомобила с
твърдение, че от негова страна е налице нарушаване на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП /движение с несъобразена скорост, която не му позволява да
спре или да избегне препятствието на пътя/, следва да се посочи, че приносът
на увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога това поведение трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредосния резултат, като го
обуславя в някаква степен /в този смисъл и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. №
1/2014 г, ВКС, ОСТК/. В настоящия случай, от страна на ответното
дружество, не са ангажирани никакви доказателства, от които да се изведе
наличие на противоправно поведение от страна на водачката на автомобила,
което още един път обуслява извода за недоказаност на това възражение.
Процесният път № II – 37 представлява републикански такъв по
смисъла на чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата /ЗП/ и се стопанисва от
дружеството – ответник. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП същото
дружество е задължено да осъществява дейносттите по поддържането и
стопанисването му, включително и да обозначи установената на мястото
дупка с необходимите пътни знаци, с цел предупреждение на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. А. „П.“ осъществява гореописаните
9
дейности, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. От тук следва, че за А., по закон, е възникнало задължение да
стопанисва процесния път и да осигури обезопасяването на пътния участък,
като в конкретния случай, това не е извършено и тези задължения не са
изпълнени. Именно поради тази причина дружеството – ответник носи
отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинените в резултат на процесното ПТП
вреди.
От приложения като писмено доказателство по делото заверено копие
на доклад по щета № 2211-1261-19-409323/1 от 15.08.2019 г. безспорно се
установява, че процесното ПТП се явява покрит от застрахователя – ищец
риск при условията на застрахователния договор, с оглед на което е
определено застрахователно обезщетение в размер на 187,96 лева/,от които
131,90 лева – стойност на увредената гума; 6,00 лева - монтаж/демонтаж на
същата и 50,00 лева труд за отстраняване повредите на увредената джанта/,
както и 10,00 ликвидационни разноски. Във връка с това се явява
неоснователно възражението на дружеството – ответник относно
недоказаността наличието на покрит риск от страна на ищцовото дружество,
предвид непредставянето на копие на общите условия по договора за
застраховка „Каско“. С горепосочените мотиви относно материалната
доказателствена сила на Протокола за ПТП, настоящият съдебен състав счита,
че въпросният доклад също представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. има материална доказателствена сила
за отразените в него факти и обстоятелства. В този смисъл се явяват
недоказани твърденията на ответника за недоказаността на покрит по
застрахователния договор риск.
От приложеното по делото заверено копие на преводно нареждане се
установява, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 187,96 лева.
В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено суброгационното право на
застрахователя, който с плащането на застрахователното обезщетение встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Имуществената застраховка следва да
10
осигури пълна обезвреда на увредения, което пък означава, че обезщетението
има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди настъпването на деликта. В този смисъл обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обещетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на това,
настоящият съдебен състав счита, че искът се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен в претендирания от дружеството-ищец размер. Това
становище се извежда, както от приложените като доказателства по делото
копия на доклад по щета № 2211-1261-19-409323/1 от 15.08.2019 г. и
преводно нареждане за сумата от 187,96 лева, така и от приобщеното копие
на експертиза по щета с № 2211-1261-19-409323О и приетото в съдебно
заседание заключение по изготвената съдебна автотехническа експертиза.
Във връзка с последната съдът счита, че следва да направи уточнонението, че
в заключението й са посочени стойности на повредените частни на
процесното МПС, идентични с тези на горецитираната експертиза по щета, но
не е включен труд за демонтаж и монтаж на гумата, който е посочен в тази
експертиза и който възлиза в размер на 6,00 лева. Тази стойност представлява
част от платеното обезщетиени /по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 ЗК/ и реален
разход направен във връзка с причинените щети при условията на чл. 49 ЗЗД.
Наред с това, видно от посочения доклад по щета, във връзка с нея са
извършени ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Следва да се
посочи и това, че предвид изпращането на покана до ответното дружество за
плащане на посочената по – горе сума в общ размер 197,96 лева и
неизвършването на това плащане, същото е изпаднало в забава, поради което
дължи лихва за това, респ. в частта относно претендираната такава искът
също се явява основателен.
С оглед изхода на спора съдът счита, че дружеството ответни следва да
бъде осъдено да заплати на ищцовото такова, направени във връзка с делото
разноски, включително и тези – сторени в заповедното производство: а
именно държавни такси /в общ размер 75,00 лева/; депозит за изготвена по
делото експертиза /в размер на 250,00 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /в общ размер 100,00 лева/ - или всички разноски на обща
стойност 425,00 лева.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. „П.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С***********, че дължи
на „Л.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
********* сумата в общ размер на 256,98 лева /двеста петдесет и шест лева и
0,98 ст./, от които, както следва:
-сумата в размер на 197,96 лева /сто деветдесет и седем лева и 0,96 ст./,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
и направени във връзка с него ликвидационни разходи по щета с № 2211-
1261-19-409323 за причинени имуществени вреди по застрахован при ищеца
със застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“ с рег. № *********, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от датата на подаването на подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение с № 2583/23.08.2023 г. по ч. гр. д. №
44347/2023 г. по описа на СРС – 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението
- сумата в размер на 59,02 лева /петдесет и девет лева и 0,02 ст./,
представляваща мораторна лихва за забава, за периода от 28.07.2020 г. до
28.07.2023 г.

ОСЪЖДА А. „П.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *************** да заплати на „Л.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. **************** сумата в размер на
425,00 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски,
направени в хода на производството, включително и в заповедното такова.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
на съобщение пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
12