№ 141
гр. Кнежа, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100237 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Х.“ № **-**,
представлявано от Ал. Ч. Д. и Н. Г. Сп. – изп. директори, чрез пълномощника
– юрк. М. Н., против И. В. Т., с адрес: с. Ст., ул. „Г. Д.“ № **, с която се иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че в качеството си на кредитополучател по Договор
за потребителски кредит № ********** от 22.08.2018 год. дължи на ищцовото
дружество, в качеството му на кредитор по същия договор, сума в общ размер
1 124.49 лв., от които: 945.06 лв. главница, 41.15 лв. договорна лихва за
периода от 25.11.2019 год. до 25.02.2020 год., 138.28 лв. обезщетение за
забава за периода от 25.11.2019 год. до 17.07.2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК
(30.07.2020 год.) до окончателното изплащане на задължението.
В молбата се твърди, че след проведено заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на ищеца е било указано,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението и това станало повод за образуване
1
настоящото производство.
Твърди се, че на 22.08.2018 год. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит с № **********, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сума в размер на 3 763.16 лв. Сочи се, че към
отпуснатия кредит – в размер на 3 000 лв., съгласно чл. 7, ал.1 от Договора е
включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 402.20 лв.,
дължима в деня на подписване на договора и финансирана от кредитора,
която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгл.
погасителен план и предвид заявеното желание в искане-декларация. Твърди
се, че съгласно чл. 7, ал.2 от Договор средствата по кредита се превеждат от
кредитора по банкова сметка на потребителя. Твърди се още, че потребителят
е пожелал да сключи и застраховка „безработица“ в размер на 181.76 лв., и
застраховка „живот“ в размер на 178.20 лв. Посочва се, че общото крайно
задължение по Договора (чл. 10) възлиза на 4 448.50 лв., която сума е била
разсрочена на 18 месечни погасителни вноски, от които 17 вноски в размер на
247.14 лв. всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 247.12 лв.
Сочи се, че уговореният между страните годишен лихвен процент е 21.89%.
Твърди се, че така предоставената сума ответникът е следвало да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.
Излагат се твърдения, че със заявление за рефинансиране от 22.08.2018
год. кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое задължение по
договор ********** в размер на 809.40 лв. Твърди се още, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора, а на 25.02.2020 год. е настъпил
крайният падеж на договора за потребителски кредит, като към датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК задължението на ответника е било в размер на 986.21 лв., в т.ч.
945.06 лв. главница и 41.15 лв. договорна лихва. Твърди се, че ответникът
дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към дата
14.07.20202 год. било в размер на 138.26 лв.
В заключение, съгласно клаузите на договора и с оглед липсата на
изпълнение от страна на ответника, ищецът счита, че в негова полза са
възникнали гореописаните вземания, поради което претендира
установяването им. Претендира деловодни разноски както в настоящото
исково, така и в заповедното производство.
2
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозираната искова молба, чрез пълномощника – юрк. М.
Н., е дал съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В особено
искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за
това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не взема становище по иска.
Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по
делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по
реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 22.08.2018 год. в
гр. Бургас между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И. В. Т., като потребител; Рамков
договор за платежни услуги за физически лица от с. дата; Искане за
откриване на банкова сметка на физически лица; Декларация от И. В. Т. за
получени „Общи условия за предоставяне на платежни услуги от „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД“; Преддоговорна информация за програма „Защита живот
безработица/ хоспитализация“, Застрахователна програма „защита ЖИВОТ
БЕЗРАБОТИЦА/ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ“, застрахователна полица №
8100NLB2011; потвърждение за приемане на съгласие по Застрахователен
договор № 8100NLB2011 за застраховка Живот, Нежелана
безработица/Хоспитализация; Преводно нареждане за кредитен превод от
22.08.2018 год. на сума в размер на 809.40 лв.; Заявление за рефинансиране на
задължение от 22.08.2018 год.; копие на лична карта; Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения от 22.08.2018 год., както и документ
довнесена по сметка на съда държавна такса и пълномощно на юрк. М. Г. Н..
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо
3
място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата
молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да
е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е
отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е
указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл.
239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и
представените доказателства.
Безспорно по делото е, че ответникът е бил в договорни отношения с
ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като кредитор, по Договор за потребителски
кредит № ********** от 22.08.2018 год. Съгласно договора, кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя – ответник парична сума в
размер на 3 000 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 25.02.2020 год.,
съгласно погасителен план. Към отпуснатия кредит била включена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 403.20 лв., платима в деня на
подписване на договора. Между страните е бил сключен и договор за
застраховки общо в размер на 359.96 лв., в т.ч 181.76 лв. – застраховка
„безработица“ и 178.20 лв. – застраховка „живот“. От своя страна,
ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит на 18
погасителни месечни вноски, съгласно погасителния план, с дата на
погасяване: 25-ти ден от месеца. Със заявление кредитополучателят е
пожелал да рефинансира свое задължението по договор № ********** в
размер на 809.40 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на
25.02.2020 год. Ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
договора, да върне отпуснатия му кредит в уговорения срок. Така същият е
останал задължен към кредитора за сума в размер на 1 124.49 лв., в т.ч. лихви.
За това вземане ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба
по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е
изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на
4
чл. 47, ал.3, изр. последно от ГПК, чрез работодател), ведно с разпореждане
по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към
нея, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за
насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. –
по реда на чл. 47, ал.3 ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл.
415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да
бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по
същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск
бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 250 лв., от
които 150 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение,
опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и
разноски в заповедното производство в размер на 125 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238,
ал.1 и чл. 239 от ГПК, Кнежанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, че И. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ст., общ.
Иск., обл. Пл., ул. „Г. Д.“ № **, в качеството си на кредитополучател
(потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от
22.08.2018 год., дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Х.“ № **-**, представлявано
от Ал. Ч. Д. и Н. Г. Сп. – изпълнителни директори, чрез пълномощника – юрк.
М. Н., в качеството му на кредитодател по същия договор, сумата от 1 124.49
лв. (хиляда сто двадесет и четири лева и 49 ст.), от които: 945.06 лв. –
главница, 41.15 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2019 год. до
25.02.2020 год.; 138.28 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.11.2019
год. до 14.07.2020, ведно със законната лихва върху главницата до изплащане
5
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 433 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.09.2020
год. в производството по Ч. Гр. дело № 431/ 2020 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК И. В. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ст., обл. Пл., ул. „Г. Д.“ № **, да заплати
на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д. Х.“ № **-**, представлявано от Ал. Ч. Д. и Н. Г.
Сп. – изп. директори, разноски в настоящото исково производство в размер на
250 лв. (двеста и петдесет лева), както и сторените разноски в заповедното
производство по ч. гр. дело № 431/ 2020 год. по описа на Кн. РС – в размер на
125 лв. (сто двадесет и пет лева).
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца:
IBAN: BG27TBIB93101000000109, BIC: TBIBBGSF
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6