Р Е Ш Е Н И Е
№
695/10.4.2020г.
10.04.2020г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2498 по описа за 2018
г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „АЛФИНА В“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ № 23, ет. 2, представлявано от
управителя В.М.Г., против Ревизионен акт № Р-16001617006323-091-001/04.05.2018г.,
издаден от Васка Илиева – началник сектор, възложил ревизията, и Калоян Лазов –
главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 430/20.07.2018г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно допълнително
начислен ДДС в общ размер на 234 948,62лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 33 087,43лв. и допълнително определена дължима сума за
корпоративен данък за 2016г. в размер на 7 711,23лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 854,65лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че задълженията по ЗДДС и ЗКПО се формират в резултат на неправилна
интерпретация на събраните електронни данни от програмния продукт за отчитане
на продажбите, използван в търговски обект на дружеството. Не са събрани
несъмнени доказателства за укрити доходи от реално извършени продажби в
търговския обект, като е необоснован и коефициентът за периоди, за които няма
данни от програмата. Неправилен е изводът, че след като от свалените данни за
целия период на ревизията от 01.01.2016г. до
31.08.2017г. са налични данни за укрити продажби само за около 40 дни, то
данните за неотчетени продажби за останалите периоди липсват, тъй като са
изтрити. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв.
К.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Г., е на становище,
че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 161, ал. 2 от ДОПК.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният
акт са обжалвани в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001617006323-020-001/20.09.2017г.,
издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и за данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2016г. до
31.08.2017г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца,
считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно по електронен
път на 28.09.2017г. С последващи ЗИЗВР №№ Р-16001617006323-020-002/28.12.2017г. и Р-16001617006323-020-003/25.01.2018г., връчени надлежно
по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 28.02.2018г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 5). Представени са и удостоверения
за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и
издали ревизионния доклад и ревизионния акт.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001617006323-039-001/14.03.2018 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, без
приложени към него писмени доказателства. Възраженията са обсъдени от
ревизиращите органи по приходите, оправомощени да
издадат РА и са намерени за неоснователни, с подробно изложени аргументи. В
срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001617006323-091-001/04.05.2018г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. От фактическа страна са
установени следните факти и обстоятелства:
За ревизирания период основната дейност на
дружеството – жалбоподател е търговия на дребно предимно с хранителни стоки,
напитки и тютюневи изделия. Същата се извършва в следните търговски обекти:
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ № 21; магазин за
хранителни стоки „Алфина“, находящ
се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ до блок 248 и
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Пловдив, ЖК„Тракия“, ТЦ „Аримаг“, магазин 
11.
С протокол № 0696711/27.10.2017г. към доказателствения материал по ревизионното производство са
приобщени протоколи за извършени проверки на дружеството и протоколи за
предприети действия за обезпечаване на доказателства, както следва: протокол за
извършена проверка обр. Кд-78, сер.
АА, № 0243922/17.08.2017г., протокол за извършена проверка обр.
Кд-78, сер. АА, № 0243926/21.08.2017г., протокол за
извършена проверка обр. Кд-78, сер.
АА, № 0301954/21.08.2017г., протокол за извършена проверка обр.
Кд-78, сер. АА, № 0302300/21.08.2017г.; протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.
Кд-75, сер. АА, № 0010108/21.08.2017г., протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.
Кд-75, сер. АА, № 0002724/21.08.2017г., протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства обр.
Кд-75, сер. АА, № 0002505/21.08.2017г., ведно е
приложенията към тях.
В представени писмени обяснения,
едноличният собственик и управител на дружеството В.Г. е посочил, че
използваният програмен продукт за отчитане на приходите за продажби от края на
месец ноември 2012 г. е „POS supermarket“.
Във връзка c описанието на базата данни на
програмен продукт „POS supermarket”, е изпратено
запитване до „РГБ и Изот Сервиз“ ООД за съдържанието и предназначението на
всички таблици в базата данни на ПП „POS supermarket“.
Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения, ПП „POS supermarket“ ползва базата данни на ПП „Детелина Лайт“, който е произведен от фирма „ЕЛТРЕЙД“ ООД. За целите
на извършения анализ е ползвано описанието на базата данни на програмен продукт
„Детелина Лайт“, предоставено от производителя на
програмния продукт „ЕЛТРЕЙД“ ООД с писмо изх. № 26-Е-109#3/04.10.2013г.,
присъединено към доказателствения материал на
ревизията с протокол № 1352889/11.12.2017г.
С протокол № 1352248/10.01.2018г. е
извършен анализ на базата данни на програмния продукт „POS supermarket“,
използван за отчитане на продажбите в обектите на „АЛФИНА В“ ЕООД, като е
констатирано следното относно магазин за хранителни стоки, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“
№ 21: „При проверката се извърши
съпоставка между отчетените от дружеството продажби на фискалното устройство и
установените реални продажби от разчитане на данните от базата данни на
Програмен продукт „POS supermarket“ за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. Началото на периода 22.03.2017 г. е определено въз основа на
констатацията, че това е датата, от която в данните на програмен продукт „POS supermarket“
няма изтрити записи за
продажба. Края на периода 01.05.2017г. е избран въз основа на критерия, че това
е датата, до която има данни за целия ден. Видно от извършената съпоставка (таблица
на л. 61 гръб – 62) за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. РЛ не е отчело
приходи от продажби от този обект в размер на 100 602,01лв., които
представляват 45,04 % от отчетените приходи от продажби за периода чрез
фискалното устройство от обекта.
Въз основа на извършения анализ на данните
на програмен продукт „POS supermarket“ органите по
приходите са направили извод, че за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г.
фактически реализираните продажби от обекта на дружеството – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Асен
Христофоров“ № 21, надхвърлят значително размера на
отчетените от дружеството продажби на фискалното устройство. Събраната
информация позволява точно изчисляване размера на отчетените и неотчетени
продажби за този период. За периода от 06.04.2016г. до 21.03.2017г. в базата
данни на програмния продукт има констатирани множество изтрити записи за
продажби, от което е направен извод, че за този период има „манипулация“ на
информацията в базата данни, изразяваща се в изтриване на записи, сдържащи информация
за извършените продажби на стоки.
С
протокол № 1353796/05.12.2017г. е документирана извършена съпоставка на
декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС доставчици към „АЛФИНА В“ ЕООД с
декларираните покупки от ревизираното лице за периода от 01.01.2016г.
до 31.08.2017г. Анализът на резултатите показва, че дружеството не е
декларирало покупки на стоки от 34 броя доставчика, изчерпателно посочени в РД,
на обща стойност в размер на 204 456,06лв., с включен ДДС. Извършени са
насрещни проверки на всички 34 бр. доставчици, резултатите от които са посочени
в констативната част на РД (л. 63 – 79). Извършен е преглед и анализ на всички фактури, които
са издадени от цитираните доставчици на стоки, на които са извършени насрещни
проверки, като от общия размер на изчислените неотчетени приходи са изключени
фактурите, издадени от „КОКА КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ АД, „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „МАРВАС-90 - ФРЕНКЕВИ С- ИЕ“ СД, „ДАНОН
СЕРДИКА“ АД и част от фактурите от „ТЕТА“ ЕООД ( 126 бр. фактури, издадени от
доставчика, които са с получател друга фирма с подобно име). След приспадане на
въпросните фактури се установява, че общата сума на неотчетените фактури за
2016г. е в размер на 47 820,72лв. с включен ДДС (ДО в размер на 39 850,60лв. и
ДДС в размер на 7 970,12лв.).
Органите по приходите са направили извод,
че стоките по така описаните фактури не са отчетени като закупени в
счетоводството на „АЛФИНА В“ ЕООД, въпреки че стоките са реално доставени на
РЛ, поради следното: стоките, посочени във фактурите, са характерни и обичайни
за търговската дейност на дружеството - хляб, месни произведения, млечни
продукти, пакетирани стоки, вина и други хранителни стоки. По всички фактури е
извършено разплащане в брой. От данните в представените инвентаризационни описи
към 31.12.2016г. и към 30.09.2017г. е видно, че стоките не са налични. Налице е
продажба на посочените във фактурите стоки, поради това, че стоката не е
налична по счетоводни данни, и не се констатират осчетоводени излишъци или
липси на стоки, в т.ч. на стоки по неотразените фактури. Поради това, че
въпросните стоки са реализирани на вътрешен пазар, като за тяхната продажба не
е издаден документ (вкл. и касова бележка от ЕКАФП), съответно не са отчетени
приходи при търговеца от тяхната последваща
реализация, въпросният приход се явява укрит.
Гореописаните обстоятелства, дават още
едно основание на ревизиращия екип да приеме, че е налице обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - налице са данни
за укрити приходи и/или доходи, предвид което ревизиращият екип счита, че за
периода 2016 г. по ЗКПО и за периода от 01.01.2016г. до
31.08.2017г. по ЗДДС, ревизията следва да се извърши по особения ред на
тази норма.
Предвид установените данни за укрити
приходи след извършения анализ на приложния софтуер, както и предвид
установените неосчетоводени покупки на стоки за ревизирания период,
ревизиращият екип определя размера на приходите от продажби на база на
коефициент – 1,82, изчислен като
съотношение между установените реални продажби в
магазин за хранителни стоки в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“
№ 21 за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. в размер на 223 379,83лв. и отчетения оборот на фискалните
устройства за същия период в размер на
122 777,82лв. С получения коефициент ревизиращите органи по приходите са
коригирали оборота, разчетен чрез фискалното устройство в обекта - магазин за
хранителни стоки в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“
№ 21 за периода от 01.01.2016г. до 31.08.2017г. Помесечното изчисление на неотчетените приходи е обобщено в
таблица на л. 81 гръб.
При така
извършеното изчисление на неотчетените приходи от дейността на „АЛФИНА В“ ЕООД,
са изчислени и данъчните основи за облагане с преки и косвени данъци. За 2016г.
са изчислени укрити приходи от продажби в общ размер на 666 710,55лв.,
които са прибавени към декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи в размер
на 1 717 224,87лв. Въз основа на данните в ГДД и отчетната стойност
на продадените стоки, съгласно данните по счетоводна сметка 304, е изчислено и
съотношение на декларираните приходи към декларираните разходи в размер на
88,47%, което е приложено и спрямо недекларираните приходи, с цел изчисляване
на съпътстващите им разходи. При този начин на изчисление е определен размер на
разходите, съответстващи на недекларираните приходи от 589 838,38лв. =
666 710,55лв. х 88,47% и данъчна основа за облагане с корпоративен
данък – 100 887,43лв. =
2 383 935,42лв. – 2 283 147,99лв. + 100лв. увеличение на
СФР на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Върху данъчната основа в размер на
100 887,43лв. е дължим корпоративен данък в размер на 10 088,74лв. и
след приспадане на внесените авансови вноски в размер на 1 500лв. и
декларираният в ГДД корпоративен данък в размер на 745,48лв. се изчислява
дължима сума за довнасяне в размер на 7 711,23лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 854,65лв.
Изчислена е
данъчна основа за облагане с данък върху добавената стойност по правилото на
чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като за е приложен коефициент от 1,82,
изчислен като съотношение между установения оборот за търговския обект в гр.
Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ № 21 в размер на
223 379,83лв. и отчетения оборот на фискалното устройство в размер на
122 777,82лв. за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. За периода от 01.01.2016г. до 31.08.2016г. е налична информация в базата
данни на програмен продукт “POS supermarket” за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти на дружеството и са установени
неотчетени приходи в общ размер на 1 409 691,62лв., в т.ч. ДО –
1 174 743лв. и ДДС – 234 948,62лв.
Механизмът на укриване на приходи от
извършените продажби е описан подробно в РД и се състои в наличието на
функционална възможност на използвания в търговските обекти програмен продукт “POS supermarket” за част от извършените продажби да не
бъдат издавани фискални бонове. Тези продажби се регистрират в таблица SALES_BON от базата данни на програмата с флаг „0“ в
поле SELL_FISCAL_. В базата данни е налице информация за
точната дата и час на продажбата, сумата, както и потребителското име на
оператора, регистрирал продажбата. В таблица SALES_PLUS се съхранява информация за всеки конкретно продаден артикул с наименование,
количество и единична цена.
В хода на съдебното
обжалване са ангажирани допълнително писмени и гласни доказателства и изготвяне
на заключения по съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – техническа
експертиза. По делото е представен сертификат за доставка на софтуерен продукт ARBITUS ANALYZER версия 6.01, с 300бр.
поименни лицензи с постоянно право на ползване и протокол за приемането му от
получателя (л. 2813 – 2814).
В съдебното заседание на 21.05.2019г.
е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице А.С., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на представените
по делото доказателства, по-конкретно данни за неотчетени обороти по дни за
периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. на оптичен носител с наименование
„Приложение № 4“ вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
сумата на неотчетените продажби за месеците 03, 04 и 05.2017г. възлиза общо на
103 288,09лв. (л. 2772). В таблица на л. 2772 – 2773 са посочени
установените различия в отчетените фискални продажби по ЕКАФП и програмен
продукт. Съгласно използваната от ревизиращия екип методика тези различия
намаляват общата сума на неотчетените продажби. За м. 03.2017г. по програмен
продукт е отчетена сумата в размер на 40,64лв., която не е маркирана на ЕКАФП и
следва да бъде прибавена към неотчетените приходи. За м. 04.2017г. по програмен
продукт е отчетена сумата в размер на 3,86лв., която не е маркирана на ЕКАФП и
следва да бъде прибавена към неотчетените приходи. За м. 05.2017г. на ЕКАФП са
маркирани с 2 730,62лв. повече, отколкото е отчетеният оборот по
програмния продукт. Тъй като за периода неотчетените продажби са изчислени в
размер на 375,77лв. може да се предположи, че частта от сумата в размер на
2 354,85лв., представляваща разликата между неотчетените продажби и
маркираната в повече сума по ЕКАФП се отнася за м. 04.2017г., в който са
констатирани неотчетени продажби. Тази сума ще бъде приспадната именно от
размера на неотчетените продажби за този данъчен период и се изчислява общ
размер на неотчетените продажби за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. в
размер на 100 601,97лв. Върху тази данъчна основа е дължим ДДС в общ
размер на 16 767лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 698,92лв. (л. 2773 – 2774). Тъй като неотчетените продажби са
констатирани през периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г., т.е. отнасят се за
2017г. не е дължим допълнително корпоративен данък за 2016г., ведно с
прилежащите лихви.
При проверка в
счетоводството на жалбоподателя за периода 2016г. – 2017г. вещото лице е
установило, че стоките са водени количествено и стойностно в складов софтуер, а
в счетоводната отчетност са заприхождавани и
изписвани само стойности, отговарящи на сумите от складовия софтуер. От начина
на водене на стоките в счетоводството не може да се установи стоките по процесните фактури кога точно са намерили отражение в
изписаната отчетна стойност на продадените стоки и в конкретно изписана сума
като отчетна стойност на продадените стоки кои артикули са включени. При
подробна проверка по сметка 304 Стоки и сметка 453/1 ДДС на покупките вещото
лице е установило, че 6бр. фактури, посочени на л. 2775, на обща стойност
2 234,56лв., са намерили счетоводно отражение при жалбоподателя, като
същевременно е посочено, че по тях са констатирани и неотчетени продажби. При преизчисленията на данъчните задължения, спрямо поставените
задачи, посочената сума ще бъде приспадната.
Въз основа на декларираните
от РЛ данни и при изчисление съотношението между оборота от продажба на стоки и
отчетната стойност на продадените стоки, вещото лице е изчислило, че за 2016г.
и 2017г. средната надценка възлиза на 13%. В РД е посочено, че са констатирани
неотчетени продажби на стоки за 2016г. в общ размер на 47 820,72лв. по
фактури, посочени в таблица на л. 2776 – 2781), които не са включени при
изчисление на задълженията, а са използвани като основание за провеждане на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, при констатирано обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При преизчисление на
дължимия ДДС и при прилагане на средна надценка по неосчетоводените фактури от
13%, дължимият ДДС за 2016г. е в общ размер на 8 784,55лв. При извършените
преизчисления е установена сума на неотчетени приходи без ДДС в размер на
5 053,06лв., с която следва да бъде увеличен декларираният СФР за 2016г.
При използване на методиката за изчисление на ревизиращия екип, се изчислява допълнително
дължим корпоративен данък в размер на 2 906,83лв., а след приспадане на
внесените авансови вноски – дължима сума за корпоративен данък в размер на
1 406,83лв. В таблица на л. 2782 – 2788 фактурите, ненамерили счетоводно
отражение за 2016г., са подредени в хронологичен ред по данъчни периоди.
Извършено е и преизчисление на дължимия ДДС за всеки
един данъчен период от 2016г.
В съдебното заседание на
11.07.2019г. е прието основно заключение по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, изпълнено от вещото лице Б.М., без направени възражения от страните
по делото. След анализ на данните в представени по делото доказателства вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи: от направената справка в
сайта на Arbitus Analyzer не може да се направи
категорично заключение дали този продукт правилно интерпретира данните от
базата данни от програмния продукт „ПОС Супермаркет“. Причината за това е, че
не са представени сертификати за качество. Дисковете, представени по делото, са
непрезаписваеми, а записът в тях е направен в CD форма. Като всеки голям програмен продукт „ПОС Супермаркет“ е възможно да
съдържа „бъгове“, но разработчиците полагат усилия да
ги сведат до минимум. Не може да се направи извод, че липсващите записи
(полета) са изтрити, тъй като от направения опит от експерта в по-късен момент
това е невъзможно. При работа с програмата в базата данни към таблицата SALES_BON е създаден „тригер“, който управлява стойността за номера на фискалния
бон и попълва полето SELL_ID. При настъпване
на срив в работата на програмата и незавършване на текущата транзакция се
налага ръчно задаване на начален номер, от който да започне номерирането. Това
е възможно да се направи само от специалист, в случая представител на РГБ –
Изот сервиз, предоставил софтуера на търговския обект. При направения опит да
се изтрие запис от базата данни SALES_BON
от ELTRADEBACKOFFICE.GBD, с дата
на модификация 27.06.2017г., това не е било възможно (снимки на екран на
компютър на л. 2795 – 2795 гръб). Когато от CD информацията бъде пренесена на компютър, могат да се правят промени в
съдържанието й. Поради големия обем от информация таблицата Exrt_SALES_BON, кояго съдържа част от колоните на таблицата SALES_BON с добавени допълнителни
полета, е представена във файл с наименование Exrt_SALES_BON_2xls. При самото прехвърляне на данни от отделни таблици от базата данни в
електронна таблица се премахват всички ограничители и конструктори, които са
създадени в базата данни, с цел цялост на данните. При активиране на правилата
за конкурентност и изолираност на транзакциите е
възможно да се получат проблеми при коректното използване на програмата. Възможно
е при едновременно изпълнение на две противоположни действия – въвеждане на
получена стока и изписване (продажба) на същата. Напълно е възможно да се
получи пропуск при извеждане (записване) на данни във всеки програмен продукт,
когато базата данни е неконсистенна. На десктоп
папката на компютъра се правят временни архиви на базите данни, като няма
практика работната база данни да бъде качвана там.
В съдебното заседание на
17.02.2020г. е прието допълнително заключение по назначената съдебно –
техническа експертиза, изпълнено от същото вещо лице, без направени възражения
от страните по делото. След анализ на данните в събраните по делото
доказателства и допълнително извършена проверка в ТД на НАП – гр. Пловдив,
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: контролната сума,
изчислена по най-сложния алгоритъм
SHA256 съвпада, като контролните числа са изчислени на 21.08.2017г. в интервала
между 15,11ч. и 18,27ч. Контролните числа гарантират, че файлът не е бил
подправен. Контролните суми на файловете от СД, съхранявани в ТД на НАП – гр.
Пловдив съвпадат с тези на СД по делото. Промяна на контролните суми има при
промяна на съдържанието на файла, за който са изчислени. Когато се говори за
бази данни за създател се счита приложният софтуер (програма), която се
предоставя за ползване от потребителя. За всеки файл може да се каже кога
последно е бил модифициран (променян). Има множество програми в Интернет, с
помощта на които може да се променя създателя на даден файл, но само ако
медията, на която е записан, го позволява. В конкретния случай, оптичния
носител СД не позволява това.
При прехвърляне
(конвертиране) от таблица, принадлежаща на база данни, към таблица на Excel всички заложени ограничители
се премахват. Правилата за цялост на базата данни, в настоящия случай, че
определени полета не могат да имат съдържание по-малко от нула, също се
елиминират. В разгледаните файлове няма файл с име „Архив“, поради което не
може да се направи заключение дали това са оперативните (работни) данни. В
таблици на Excel не се съдържа информация от
коя таблица на коя база данни точно е направено конвертиране. Забелязват се
едни и същи стойности и данни като напр. оператор „НЕДА“. Няма операция, файл
или друг компонент от извлечената в дисковете информация, която да доказва
категорично, че има изтриване на записи. Полето за пореден номер се управлява
от „тригер“, който управлява стойността на бона и
попълва полето SALES_ID. В
заключението, от стр. 10 до стр. 13 са показани структурата на таблици SALES_BON и SALES_PLUS заедно с техните ограничители (първични и външни ключове). Няма
операция, файл или друг компонент от извлечената в дисковете информация, която
да доказва категорично, че има изтриване на записи.
В разпита си в съдебното
заседание по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че при извършен
от него опит да се изтрие конкретен запис от базата данни, „не се оказало лесна
работа, особено от непрофесионалист“. В базата данни действително има липсваща
информация, но според него не се дължи несъмнено на изтриване на записи.
Запознал се е с писмото на разработилия програмата за отчитане на продажби и е
констатирал, че в структурата на базата данни има малки разлики. Спомня си, че
при преглед на базата данни е констатирал машинно номериране в долния десен
ъгъл с числото 2521 и следващи номера. В структурите на таблиците, които е
разпечатал за да даде отговор на поставените задачи в основното и
допълнителното заключение, че номерацията е последователна, но това се дължи на
зададеното тригерно определяне. Използването на
софтуерен тригер прави възможно номерацията да не е
последователна, но и в този случай информацията ще се съхрани, тъй като тригерът не й влияе. Според него, правилният начин за
сваляне на информацията от една база данни е да се използва софтуерният
продукт, който борави с тази база, и да се направи експорт. При проверката в
търговския обект, информацията е свалена чрез операционната система, което може
да доведе до сваляне и на информация, която не е активната, с която борави
продукта. При извършеното копиране са генерирани контролни числа, които не са
променени, т.е. не са извършени поправки във файловете. Има промяна в
наименованието на някои от таблиците и в типа полета.
В съдебното заседание на 05.03.2019г.
е разпитан свидетелят Т. Т. Ловчалиев, служител в ТД
на НАП – гр. Пловдив, отдел „Информационни системи“. Съгласно показанията на
свидетеля е извършвал проверка на място в търговски обект на „Алфина В“ ЕООД, която се състояла в сваляне на данните от
софтуерния продукт за отчитане на продажбите, в случая „ПОС Супермаркет“. От
този софтуерен продукт той сваля единствено база данни, която съдържа всички
стоки, описание на стоките, цената и касовите бележки. Технически се извършва
по следния начин: най-напред трябва да се намери сървъра или кой компютър играе
ролята на сървър, след което сървърът се спира, за да могат да се копират
файловете от програмата. Програмата е възможно да бъде инсталирана и на
десктопа на компютър. Свалянето на информацията от базата данни се извършва на
служебна „флашка“, заведена в регистрите на НАП,
която се използва само за това. След всяко сваляне на информацията флашката се форматира, като се отбелязва на коя дата е
извършено форматирането. Преди копирането на информацията на флашката се изчисляват контролни суми, след което данните
се извличат, прехвърлят се на компютъра и се записват на диск, чрез използване
на записвачка. Автантичността на записванията се
гарантира от изчислените контролни суми, тъй като ако нещо се изтрие или добави
тези контролни суми се променят автоматично.
Всяка база данни е различна
и се определя от използвания софтуерен продукт. След извършване на запис върху
дисковете, върху тях не може да се добави нищо. Отделно от това, абсолютно
всички се подписват на тези дискове. Флашката, която
той е ползвал, за да запише информацията от базата данни, в последствие е форматирана
и „няма да свърши никаква работа“. Има специално одобрена процедура в ТД на
НАП, К 27, която се спазва при обезпечаване на доказателства. Свалянето на
информацията се извършва на място в проверявания търговски обект, в присъствие
на представител на фирмата. На място се изчисляват контролните числа и
информацията се записва на служебната флашка. При
прехвърляне на информацията на дискове също присъства представител на фирмата.
Записват се 3бр. технически носители дискове, които в зависимост от големината
на файловете могат да бъдат CD или DVD. Единият записан диск се
предоставя на проверяваното лице, другият се съхранява в архив на НАП, а
третият се предоставя на колеги за евентуално извършване на бъдещи действия.
Контролните числа гарантират, че няма последваща
манипулация върху информацията, която е свалена. Такава манипулация може да
бъде установено ако излязат други контролни числа, различни от първоначалните.
В съдебното заседание на 22.10.2019г.
са депозирани показанията на свидетелката Н.К.Д., служител в дружеството -
жалбоподател. Съгласно показанията на свидетелката, същата работи като продавач
– консултант в търговския обект в гр. Пловдив, „квартал Кючук
Париж“. Проверката в магазина е извършена преди около 2 години, като проверяващите
най-напред се представили за клиенти. При проверката е констатирана точност на
касовата наличност, след което на десктопа на един от компютрите е намерена
папка, която не се ползва от служителите. Нейното работно място е в офиса,
където има един лаптоп. В магазина има други два компютъра, които се намират в
залата на касите. Именно компютърът в офиса е бил проверен и на него е намерен
файла, който не се ползва от служителите.
Когато в обекта е имало
проблем с програмата, се е налагала намеса на IT специалист, който е извършвал поддръжката й. Специалистът е влизал
дистанционно, не е идвал на място в обекта и дистанционно е „оправял
проблемите“. Файлът, който е намерен на десктопа не се ползва от служителите и
те нямат информация какво съдържа. Проверяващите са свалили информацията от
файла на 3бр. дискове, но тя не знае дали са го ползвали. Самата тя извършва
единствено записи в програмата за доставената стока и документите. Заедно с
проверяващите е имало „едно момче“, което е свалило информацията от компютъра,
но на нея не й е обяснено каква информация ще бъда сваляна. Освен нея, достъп
до компютъра има и „шефът“ на фирмата, който в повечето случаи го използва за
информация за реализирания оборот. В случай на нейно отсъствие компютърът се
ползва и от друг служител, който „вкарва“ данни за получената стока и
документи. Достъп до компютъра има и IT специалистът,
който отговаря за техническата поддръжка на програмата. На десктопа на
компютъра има икона за интернет и за програмата, която се ползва в търговския
обект. Съставен е протокол за свалената информация от файла на десктопа на
компютъра, който е подписан от „шефа“ на фирмата.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
С
оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на
приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити
(в смисъл на неотчетени) приходи, реализирани от стопанската дейност на
ревизираното лице „Алфина В” ЕООД за процесните отчетни периоди в съответните размери. В тази
насока данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в
т.ч и данните относно свалените (снетите) информационни файлове от база данни
на програмните продукти в проверения търговски обект – магазин за хранителни
стоки, според настоящия съдебен състав налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 2016г. - 2017г. жалбоподателят е реализирал приходи
от продажби в посочения обект, които не са намерили надлежно счетоводно
отражение в Отчета за приходи и разходи и Справки – декларации по ЗДДС за
съответните отчетни периоди, съгласно определения в съответните нормативни
актове ред. Констатациите на органите по приходите в обсъжданата насока са
обосновани с годни доказателствени средства –
протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ
действията на органите по приходите по сваляне (снемане) на данни от
информационните файлове на програмния продукт “ПОС Супермаркет“ в проверения
търговки обект – магазин за хранителни стоки, от длъжностни лица в кръга на
правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът е съставен в
присъствието на служител на дружеството
– жалбоподател, който е присъствал през цялото време на съответно извършваната
проверка и го е подписал без заявени резерви и възражения. В случая,
протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания
търговски обект са официални документи, съставени по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, измежду които е бил и
служител от отдел „Информационни технологии“ в ТД на НАП – гр. Пловдив,
притежаващ необходимата квалификация във връзка с информационните технологии и
системи, възражения по която компетентност не е и заявен в хода на процеса,
които протоколи, доколкото не са оспорени и опровергани по съответния ред,
съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл, настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на
свидетеля Ловчалиев относно наличието на одобрена в
ТД на НАП – гр. Пловдив процедура по обезпечаване на доказателства, които са в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства, включително
допълнителното заключение по назначената съдебно – техническа експертиза.
В
случая, събраните при проверките данни от технически носители, съдържащи се в
програмния продукт, наличен в компютъра, намиращ се в търговския обект, където
ревизираното лице упражнява дейността си, противно на твърденията в жалбата се
обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Без всякакво съмнение се касае за
данни, получени на технически носители по електронен път по установения
нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл.
54, ал. 5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено
средство. В тази насока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на
ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената
стойност на данните от технически и електронни носители на информация и
компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти,
които в случая са спазени, поради което и съставените протоколи и получените
данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи констатациите в процесния ревизионен акт.
Оплакванията
на жалбоподателя в обратния смисъл, касаещи доказателствената
стойност на данните от технически носители на информация, са неоснователни и
не се споделят от съда. В обсъжданата насока в случая следва да се посочи още и
това, че проверката в процесния търговски обект на
ревизираното дружество е извършена в присъствие на управителя на дружеството.
Тези данни са несъмнени и са обективирани, като
фактически констатации в протокола от извършена проверка в търговския обект
на ревизираното дружество, които и доколкото не са оспорени и опровергани по
надлежния ред, съставляват пълно доказателство за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства. Съдът намира за
неоснователни и възраженията на оспорващия, че не е изследван механизмът на
работа на програмата, не са посочени никакви спецификации и особености на тази
програма, не е изяснена функционалността на същата, за да може програмният
продукт на приходната администрация за извличане и анализ на процесната информация да може да предостави коректни
резултати. Съгласно заключението
на вещото лице по СТЕ, за гарантиране автентичността на информацията на единия
компютър в обекта са формирани контролни суми SHA256
за файловете, подлежащи на копиране, а изчисляването на контролните суми се е
извършвало посредством инсталирана програма на устройство с преносима памет,
прехвърлени са на оптичен носител, на който с перманентен маркер са били
изписани номерата и датата на протокола. Вещото лице прави изрична констатация
в заключението, че генерирането на контролни суми SHA256
за файловете, които се копират, гарантира, че те ще останат непроменени от
компютъра в обекта до записа им на оптични носители, поради което и няма пречка
да се приеме, че стореният анализ е достоверен и обективен, още повече, че
същият е потвърден и от приетата експертиза по делото. Отделно от това, следва
да се подчертае и фактът, че всякакви последващи манипулации
в информацията, снета в хода на проверката са изключени, което е потвърдено в
заключението на вещото лице по СТЕ, прието без направени възражения от страните
по делото.
Основното
възражение в жалбата се състои в това, че е извършено копиране на база данни, касаеща само един от трите търговски обекта, за органичен
времеви период – от 22.03.2017г. до 01.05.2017г. и въз основа на това е
направен извод, че укритите приходи от продажби в размер на стоки се отнасят за
всички търговски обекти. Именно без да е извършено копиране на данните в
другите търговски обекти е изчислен коефициент 1,82 като отношение между
установените реални продажби в търговския обект в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ № 21 в размер на 223 379,83лв. и
отчетения оборот на ЕКАФП в размер на 122 777,82лв. Следва да бъде
акцентирано и на обстоятелството, че в двете заключения на СТЕ вещото лице е
посочило, че не е възможно изтриването на записи за продажби от базата данни от
лице без съответните познания.
Настоящият
съдебен състав намира, че посредством заключението на вещото лице по СТЕ не се
опровергава констатацията на ревизиращия екип за невъзможността за изтриване на
записи за продажби от базата данни на използвания от РЛ софтуер в търговския
обект. Изводът на ревизиращия екип е направен при анализ на маркерите в полето SELL_FISCAL_, като са констатирани записи с флаг „0“ срещу продажби,
регистрирани в таблица SALES_BON.
В двете заключения вещото лице не е посочило причини в полето SELL_FISCAL_да се съдържат записи с флаг „0“ и „1“, като изрично е
уточнило, че не е подложило на анализ това поле. Самият жалбоподател също не е
посочил причини за това, поради което не може да се приеме, че твърдението на
вещото лице относно невъзможността за изтриване на записи от базата данни е
равнозначно на неиздадени фискални бонове за извършени продажби на стоки в
търговския обект. В този смисъл, не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката Д., тъй като са изключително неконкретни относно датите и
причините за възникнали проблеми в софтуера за отчитане на продажбите в
търговския обект и необходимостта от намеса на лице, отговарящо за техническата
поддръжка на този софтуер. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че
за процесната 2016г. е констатирано, че са налице
неотчетени покупки на стоки от множество доставчици, като в последствие стоките
са продадени и приходът от продажбата им е укрит, т.е. наблюдава се
последователно неправомерно поведение на жалбоподателя.
Следователно,
правният извод, който се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което предопределя определяне на
основата за облагане с процесните преки и косвени данъци
по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Именно, наличието на несъмнени данни за
реализирани приходи от продажби в търговския обект магазин за продажба на
хранителни и други стоки, стопанисван от РЛ през процесните
ревизирани периоди, установени по надлежния ред в хода на проведеното
ревизионно производство, които не са отчетени в Отчета за приходи и разходи, в
подадените Годишни данъчни декларации за облагане по ЗКПО и Справки – декларации
по ЗДДС, и за тях не са начислени следващите се преки и косвени данъци, е
наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна
ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай,
когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния
материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е
последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими
към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението.Това в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно
игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния материален
закон.
В
конкретният казус, се констатира, че органите на приходната администрация са
съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и по ЗКПО и при наличието на
предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, са взели
предвид всяко от относимите за жалбоподателя
обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2, тт. 1-16 от
ДОПК, и по този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци
за всеки един от казаните отчетни периоди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в тт.
1-16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира
и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи
онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по
възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкретния
ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно това, като
са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал. 2 и са определили
данъчната основа по възможно най - достоверния начин спрямо ревизирания субект,
съобразявайки относимите критерии, съгласно т. 1 - т. 16 по отношение на конкретния ревизиран субект.
Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизиращите
органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са
взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал. 2, които
са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в
максимална степен до обективно осъществения фактически състав. В случая
подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на облагаемата
основа, несъмнено е максимално обективен и способства за формиране на
облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по възможно най- достоверният
начин спрямо ревизирания субект.
Неминуемо,
така определената облагаема основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, ще се
различава в една или друга степен от обективно осъществения данъчен фактически
състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице,
независимо, че в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са регламентирани
критериите за определяне на облагаемата основа, като по този начин различието
се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с процесуална
възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт, да
опровергае истинността на установените фактически констатации.
В
случая без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал.
2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт
издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при
спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда
на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода
на ревизията доказателства. Или съгласно презумпцията за вярност на
фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по правилата на чл. 122
от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на
процеса.
Съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че
данните от приобщените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства, в т.ч. и данните относно свалените /снетите/ информационни
файлове от базата данни на програмния продукт в проверения търговки обект,
налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани
периоди жалбоподателят е реализирал приходи от продажби в посочения обект
ресторант, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за приходи
и разходи, и в подадените Годишни данъчни декларации по ЗКПО и Справки -
декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, нито дори в отчетите на
наличните в обектите фискални устройства.
Независимо от изложените
аргументи, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията в
жалбата, че неправилно изчисленият коефициент от 1,82 е приложен и по отношение
размера на неотчетените приходи от продажби за 2016г. РЛ не оспорва, че са
налице укрити приходи въз основа на неосчетоводени фактури от множество
доставчици, подробно описани в РД и в заключението по ССЕ, но следва да бъде
приложена надценка от 13%, а не да бъде изчисляван коефициент, като се приеме,
че неотчетените продажби за периода от 22.03.2017г. до 01.05.2017г.
представляват 45,04% от отчетените приходи от продажби на ЕКАФП в търговския
обект. В този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по
ССЕ, като неоспорено и в което са направени изчисления на дължимите ДДС и
корпоративен данък при констатираните от ревизиращия екип укрити приходи от
продажби на стоки с данъчна основа в размер на 39 850,60лв. и ДДС в размер
на 7 970,12лв.
Съгласно таблица на л. 2782
– 2788 вещото лице е изчислило общият размер на дължимия ДДС за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на 8 784,55лв., като е
посочен дължимият косвен данък за всеки един данъчен период поотделно. Тъй като
не са извършени изчисления на акцесорните задължения
за лихви, същите са направени от съдебния състав при използване на общодостъпна
в Интернет страницата на НАП програма за изчисление на лихви. Общият размер на акцесорните задължения за лихви за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. възлиза на 1 397,58лв.
Аналогично, дължимият корпоративен данък за 2016г. възлиза на 1 406,83лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 155,94лв., изчислени посредством
общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор.
Основателни са и
възраженията относно разпростиране на анализа на данните от експлоатираните от
дружеството търговски обекти, за отделен времеви период при изчисляване на
коефициент, който е приложен за всички търговски обекти за целия период от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. В случая не е съобразено
обстоятелството, че се касае за търговски обекти с различна търговска площ, с
различно местоположение, съответно с различно количество на доставяните стоки.
Основанието за прилагането на този коефициент е твърдението, че за периода от
06.04.2016г. до 21.03.2017г. в базата данни на програмния продукт има множество
изтрити записи за продажби, който извод, от своя страна е изведен от
обстоятелството, че за периода има общо 26 376бр. записи от № 6 до №
58485, като в този диапазон са установени общо 12 421бр. липсващи номера
на записа. Настоящият съдебен състав кредитира двете заключения на вещото лице
по СТЕ, в тази им част като обосновани, съответно намира за разколебан изводът
на ревизиращия екип, че непоследователността в номерацията може да се дължи
единствено на изтриване на записи за извършени продажби на стоки. Следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че за 2017г. не са констатирани неотчетени
покупки от доставчици, като са предприети действия от дружеството –
жалбоподател за осчетоводяване на покупните фактури през цялата година основно
през месец декември.
Това означава, че
изчисленият коефициент от 1,82 може да бъде приложен единствено по отношение
неотчетените продажби от търговския обект в гр. Пловдив, ул. „Асен Христофоров“ № 21 и то само за времевия период от
22.03.2017г. до 01.05.2017г. При кредитиране заключението на вещото лице по ССЕ
размерът на данъчните задължения по ЗДДС за този период възлиза общо на
16 767лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 689,92лв.
По така изложените аргументи, жалбата е
частично основателна, съответно обжалваният РА следва да бъде отменен по
отношение на данъчните задължения по ЗДДС за разликата над сумата от
25 551,55лв. до пълния размер на задължението от 234 948,62лв.,
съответно размерът на прилежащите лихви – за разликата над 3 087,50лв. до
пълния им размер от 33 087,43лв. и по отношение дължимата сума за
корпоративен данък за разликата над сумата от 1 406,83лв. до пълния размер
от 7 711,23лв., съответно размерът на прилежащите лихви за разликата над
155,94лв. до пълния размер от 854,65лв.
При
този изход на делото и своевременно направените искания, на страните по делото
се дължат направените от тях разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на
жалбата. От страна на жалбоподателя не е представен списък с разноските, но се
констатираха направени разноски в общ размер на 9 200лв., в т.ч. за
държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като се касае за дело с фактическа
и правна сложност, с извършени множество процесуални действия, включително
изготвяне на заключения от две вещи лица. Съобразно уважената част на жалбата,
следва да бъде присъдена сумата в размер на 8 195,46лв. (осем хиляди сто
деветдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки).
На
основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) възнаграждението
за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 578,33лв.
(петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки).
По
компенсация, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата в размер на
7 617,13лв. (седем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тринадесет
стотинки) разноски по делото.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на „АЛФИНА В“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ № 23, ет. 2, представлявана
от управителя В.М.Г. Ревизионен акт № Р-16001617006323-091-001/04.05.2018г., издаден
от Васка Илиева – началник сектор, възложил ревизията, и Калоян Лазов – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 430/20.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително начисления
ДДС от 234 948,62лв. на 25 551,55лв., и размера на прилежащите лихви от
33 087,43лв. на 3 087,50лв. и НАМАЛЯВА допълнително определена дължима сума за
корпоративен данък за 2016г. от 7 711,23лв. на 1 406,83лв. и размера на прилежащите лихви от 854,65лв. на 155,94лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на
„АЛФИНА В“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ № 23, ет. 2, представлявано от управителя В.М.Г. сумата
от 7 617,13лв. (седем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тринадесет
стотинки) разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: