Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 10.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на десети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 8931 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника по изпълнителното дело Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“, срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение
от дата 13.05.2019г. по изп. дело №20198500400347, с което ЧСИ А.В.е отказал
намаляване на адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. и да редуцира таксата по
т.26 от Тарифата. Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя хонорар
е над минимума, прекомерен е и не съответства на правната и фактическа сложност
на делото. Поддържа, че с оглед извършеното по делото би се дължало съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата единствено възнаграждение за образуване
на изпълнително дело в размер на 200 лв., тъй като други действия не са
извършвани. Твърди, че претендирането на адвокатски хонорар кумулативно както
по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, така на основание чл. 10, т. 2 от
Наредбата, е обусловено от извършването на допълнителни действия с цел
удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не са предприемани. Твърди и
че включването на сумата за адвокатско възнаграждение при определяне на таксата
по т.26 е неправилно, незаконосъобразно и алтернативно иска намаляването й при
редуциране на адвокатското възнаграждение.
Взискателят Н.Д.оспорва жалбата по съображения,
излоЖ.в писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв.Ж.В.Т., като претендира отхвърлянето й по
съображения, подробно излоЖ.в писмено възражение.
ЧСИ Б. е депозирал подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от 07.05.2019г., подадена от взискателя
Н.Д.чрез пълномощник – адв. Ж.Тасева, като е приложен изпълнителен лист от
30.04.2019г., издаден от СГС, І-12 състав, с което е присъдената сумата от 2630
лв. –адвокатски хононар по чл. 38 от ЗА, както и сумата от 3156 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като сумите са по решение на
СГС №7959/28.11.2017г. и решение на САС № 376/15.02.2019г. Поискано е с молбата
и присъждане на адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело в размер на
509,65 лв., което е посочено, че се претендира на основание чл. 38, ал.2 във
връзка с ал.1, т.3, предложение последно от ЗА. В молбата е поискан запор на
банкови сметки на длъжника в посочените три банки. Представено е пълномощно от
24.04.2019г. и договор за правна защита
и съдействие № ********** по образец, в който е отразено, че помощта е
безплатна на посоченото основание.
На 08.05.2019г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която се търсят посочените като главница
суми, 509,65 лв. – за адвокатско възнаграждение и 228,00 лв. такси по ТТРЗЧСИ и
сума по т.26 в размер на 628,38 лв. Поканата е връчена на 09.05.2019г. като на
същата дата са изпратени и три запорни съобщения до банки.
Със заявление от 13.05.2019г. длъжникът
е посочил, че вземането е погасено, като е приложил платежно нареждане от
10.05.2019г. от „ЦКБ“ АД за превод на сумата от 7 152,03 лв., като е
поискано вдигане на запорите, което е осъществено. С възражение вх.№6327/10.05.2019г.
длъжникът е поискал да се намали адвокатския хонорар, както и таксата по
т.26,като със съобщение изх.№17745/13.05.2019 ЧСИ е отказал намаляване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен
значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е
предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може
да се обжалват по този ред и съответно
от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е
предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които
длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за
обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно
чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното
действие.
По отношение на разноските
съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като
контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на
ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на
Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по
ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане,
което е за отпадане на дължимите разноски по
изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния
изпълнител, каквото е налице и е обективирано в съобщението до длъжника от
13.05.2019г.
В настоящия случай се касае за процесуално
представителство по изпълнително дело за събиране на присъдени с влязло в сила
решение суми, като длъжник по изпълнителния лист е застрахователно дружество,
което е с публична дейност и съдът споделя довода на жалбоподателя, че не е
налице правна и/или фактическа сложност на делото. Извършените от процесуалния представител
на взискателите действия по изпълнителното дело се изразяват в подаването на молбата и възражението срещу
жалбата, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но
същевременно не може да се приеме и че се дължи единствено и само възнаграждение
за подаване на молбата, тъй като са искани и други процесуални действия от
адвоката на взискателя по изпълнителното дело, каквито са и извършвани, а
именно наложен е запор, като постъпилите суми не се спори, че са именно в
резултат на наложения запор. Съдът намира за неоснователни доводите на
длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско възнаграждение извън
минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която е за образуване на
изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално представителство не са
ограничени само до молбата. Такива действия са извършени, тъй като има данни за
наложен запор. Цитираната от молителя практика не е задължителна такава, а и не
се установява същата фактическа обстановка, а именно, че по изпълнителното дело
освен образуването му по молбата е поискан и наложен запор, в изпълнение на
който именно е събрана процесната сума. Жалбоподателят е страна по делото, по
което е постановено решението, въз основа на което за присъдените суми е
издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото, като е имал
възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, тъй като
изпълнителното дело е образувано 7 дни след издаване на изпълнителния лист,
т.е. след влизане на решението в сила и само при това положение длъжникът не би
дължал разноски съгласно чл. 79 от ГПК. Няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно
изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на
отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата. В случая
разноски за адвокатско възнаграждение реално не са извършени, но такова е
уговорено по реда на чл. 38 от ЗА и то надлежно с посочване на конкретната
хипотеза на оказана безплатна правна помощ. По отношение на искането за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът
намира, че съгласно чл. 10 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1 за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; и по т. 2 - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2. Предвид горното съдът намира, че се следва адвокатско
възнаграждение и то не само за образуване на изпълнителното дело по чл. 10,
т.1, но и за воденето му, която е по чл. 10, ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение. Следва да се съобрази редакцията на чл. 10, ал.2
след ДВ бр.7/2019г., която обаче предвижда, че за вземания над 1000 лв. се
дължи ½ от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.2-7, което в случая възлиза
на 580 лв. плюс 5% за горницата над 5000 лв., а в случая са присъдени суми в
общ размер на 5786 лв., или дължимото минимално възнаграждение по чл. 7, ал.2
от Наредбата възлиза на 619,30 лв. Следователно за водене на изпълнителното
дело се следва половината от тази сума или възнаграждение в размер на 309,65
лв. Тази сума, ведно с възнаграждението по т.1 от 200 лв., формира минимално
адвокатско възнаграждение от 509,65 лв., която е и присъдената и приета сума от
ЧСИ, поради което съдът споделя извода на ЧСИ, че възнаграждението е в
минималния размер по Наредбата и не следва да бъде намалявано като прекомерно.
По отношение на пропорционалната
такса, съдът намира, че такава се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от
Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху
събраната сума, поради което доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея
са включени и разноските по изпълнението не може да бъде споделен. Предвид
горното съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата
следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните
суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява
неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решение на равен
по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други актове в
противния смисъл
Предвид горното настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу отказа на ЧСИ А. Б., обективиран в
съобщение от дата 13.05.2019г. по изп. дело №20198500400347, с което ЧСИ А.В.за
намаляване на адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. и редуциране на таксата
по т.26 от Тарифата като неоснователна.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/