№ 35
гр. Шумен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500167 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Кооперация „ Шуменска заря „, ЕИК *,
представлявана от председателя П.Г.Й., чрез пълномощника адв. А. Д. от ШАК срещу
решение № 260053/27.01.2021 г. по гр.д. № 301/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, с
което е осъдена да заплати на ищеца сумата от 9 600.00 лева – уговорено възнаграждение по
договор за правни услуги от 21.08.2014 г., за период м. 01.2017 г. – м. 12.2017 г., ведно със
законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане и 1 192.00 лева - деловодни
разноски.
Жалбоподателят намира решението за неоснователно и незаконосъобразно, по
съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени изцяло в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли иска на ищеца и
му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Н. В. Н., действащ чрез пълномощника
адв. И. И. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
1
Гр.д. № 301/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия,
в която се твърди, че 12.08.2014 г. между него и ответната кооперация е сключен договор за
правни услуги, по силата на който, в качеството му на адвокат, се е задължил да предоставя
правни услуги при поискване от страна на възложителя, а последният се е задължил да му
заплаща месечно възнаграждение в размер на 800 лева, платимо до 10-то число на
следващия месец. Договорът е безсрочен и не е прекратен към момента. Първоначално
ответникът изпълнявал редовно задължението си за заплащане на договореното месечно
възнаграждение, но след м. март 2016 г. преустановил плащането. Същият не му е изплатил
договореното възнаграждение за времето от м. април до м. декември 2016 г., както и за
цялата 2017 г., 2018 г. и 2019 г.. За дължимото възнаграждение за периода м. април – м.
декември 2016 г. е завел гр.д. № 902/2019 г. по описа на ШРС, което към датата на
депозиране на исковата молба е висящо. Предвид това, настоящата му претенция е за
заплащане на месечните възнаграждения по визирания договор за периода от м. януари 2017
г. до м. декември 2017 г. включително, в общ размер на 9 600 лева. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Кооперация „ Шуменска
заря „ да му заплати сумата от 9 600 лева, представляваща неизплатени месечни
възнаграждения по договор за правни услуги от 21.08.2014 г., за месеците януари – декември
2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на вземането и направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като изцяло неоснователен по
съображения, че ищецът никога не е предоставял услуги по посочения договор и поради
това не му се дължи възнаграждение. С ищеца многократно са били сключвани ДПЗС за
конкретни съдебни производства, по които му е заплащан напълно и в брой всеки
адвокатски хонорар, като правните съвети, макар и малко на брой, консултации и др.
подобни, които е давал са били по повод и във връзка с тези съдебни производства. Така,
извън рамковия договор през 2017 г. ищецът е получил сумата от 17 720 лева. В тази връзка,
предявява при условията на евентуалност възражение за връщане на недължимо платени
суми на ищеца в размер на 14 000 лева на основание получено без първоначално правно
основание.
Ответникът е предявил и насрещен иск, за осъждане на първоначалния ищец да му
заплати сумата от 2 732.50 лева – разходи по принудително събиране на суми по изп.д. №№
149, 150 и 151 от 2017 г. на ЧСИ Р.Р., представляващи вреди от недобросъвестното и
некомпетентно оказване на адвокатска защита и съдействие от страна на ответника.
С определение № 1447/16.06.2020 г. по първоинстанционното дело исковата молба
по насрещния иск е била върната като нередовна, а производството по делото досежно нея
прекратено. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
В първото по делото заседание ищецът е уточнил, че претендира месечно
възнаграждение от 800 лева като дължимо независимо дали адвокатът е извършил или не
2
някаква работа за месеца, по повод на което ответникът е възразил, че сумата се дължи не
абстрактно, а срещу извършените по т.1 от договора услуги.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.286, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, който е изцяло основателен и е осъдил ответникът да заплати на ищеца
сумата от 9 600 лева, представляваща главница – договорено възнаграждение по договор за
правни услуги от 21.08.2014 г. за периода м. януари – м. декември 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане и
1 192 лева – разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК, съдът намери, че
атакуваното решение е валидно и допустимо.
В решението липсва произнасяне по предявеното от ответника възражение за
прихващане с негово насрещно вземане за сумата от 14 000 лева, като от материалите по
делото се установява, че относно него липсва произнасяне и в доклада по чл.140 от ГПК и то
не е било прието за разглеждане в първоинстанционното производство. Относно визирания
пропуск обаче не се релевирани възражения във въззивната жалба и същият не рефлектира
върху валидността и допустимостта на съдебния акт.
В мотивите към решението си съдът е посочил, че е сезиран с иск по чл.286, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, която правна квалификация е неточна предвид добавянето на чл.86, ал.1
от ЗЗД, който е относим към акцесорна претенция за лихва за забава за минало време,
каквато не е предявена. Доколкото обаче, видно от решението такава претенция не е била
разгледана, посочената нередност не променя факта на правилно зададена квалификация на
предявения главен иск и не предпоставя недопустимост на съдебния акт, поради
произнасяне по непредявен иск.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
и не се спори между страните, че на 21.08.2014 г. между жалбоподателя, в качеството на
възложител и въззиваемия, в качеството на изпълнител е бил сключен договор за правни
услуги, по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва, за неопределен срок на
действие, правни услуги във връзка с дейността на предприятието на възложителя при
поискване от негова страна, вкл. правни консултации, мнения, становища, подготовка и
изготвяне на документи, както и процесуална защита и представителство по всякакъв вид
дела пред районните, окръжните, апелативните и административните съдилища в страната,
както и пред ВКС и ВАС, а възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя, срещу
предоставяне на описаните по-горе услуги, месечно възнаграждение в размер на 800 лева,
платимо до 10-то число на следващия календарен месец. В договора е било изрично
уговорено, че, при процесуално представителство и защита пред съдилищата и особените
юрисдикции в страната и след сключване на съответни договори за това, възложителят се
3
задължава да заплаща на изпълнителя отделно възнаграждение съгласно установените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. норми.
Страните не спорят и относно факта, че процесният договор не е прекратен, както и
че за 2017 г. на ищеца са били изплатени суми за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по различни граждански дела в размер общо на 17 720 лева, подробно
описани в справка, приложена на л.11 от първоинстанционното дело и не му е било
изплатено дължимото по т.3 от договора възнаграждение в размер на по 800 лева месечно.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение № 207/05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 366/2019 г. по описа на ШРС, за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 200 лева, представляваща девет месечни
възнаграждения по процесния договор за правни услуги от 12.08.2014 г., за периода
01.04.2016 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.02.2019 г. до
окончателното й плащане. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта
за изпълнение, с оглед на което и дадените му от заповедния съд указания заявителят е
предявил вземанията си по съдебен ред по гр.д. № 902/2019 г. по описа на ШРС. С решение
№ 1191/10.12.2019 г. по посоченото дело предявеният от него установителен иск е бил
изцяло уважен. Решението е било обжалвано от ответника и потвърдено с решение №
101/03.06.2020 г. по гр.д. № 93/2020 г. по описа на ШОС. Въззивното решение е било
обжалвано и допуснато до касационно обжалвано с определение № 801/17.12.2020 г. по гр.д.
№ 2752/2020 г., ІV г.о. на ВКС. С решение № 94/20.04.2021 г. по същото дело решението на
ШОС е било отменено, като вместо него е било постановено друго, с което предявеният
положителен установителен иск за сумата от 7 200 лева е бил отхвърлен изцяло като
неоснователен.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Страните са обвързани от валиден и действащ към момента договор за правни услуги
от 21.08.2014 г., по силата на който въззиваемият, в качеството на изпълнител се е задължил
да извършва, за неопределен срок на действие, правни услуги във връзка с дейността на
предприятието жалбоподател, в качеството на възложител, при поискване от негова страна,
вкл. правни консултации, мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и
процесуална защита и представителство по всякакъв вид дела пред районните, окръжните,
апелативните и административните съдилища в страната, както и пред ВКС и ВАС, а
възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя, срещу предоставяне на описаните
по-горе услуги, месечно възнаграждение в размер на 800 лева, платимо до 10-то число на
следващия календарен месец. В договора е било изрично уговорено, че, при процесуално
представителство и защита пред съдилищата и особените юрисдикции в страната и след
сключване на съответни договори за това, възложителят се задължава да заплаща на
изпълнителя отделно възнаграждение съгласно установените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
4
норми.
С цитираното по-горе решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д. № 2752/2020 г., ІV г.о. на
ВКС, обвързващо съда и страните относно общите, релевантни за спора факти, доколкото
касае същото облигационно правоотношение и идентични / по основание и предмет /
вземания, като отликата е единствено в периода от време, за който се дължат е прието, че
договорът за правна услуга съдържа, както елементи от договор за изработка / когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск /, така и елементи
на договор за мандат / когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на
доверителя и за негова сметка /. Когато е сключен договор за правно обслужване адвокатът
не поема задължението да изпълни конкретни задачи, а задължението да поема
изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен
период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за
правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане
отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от
правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от
договора за правно обслужване / ненаименован, рамков по естеството си договор/, като
престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат,
ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение,
разваляне, респ. прекратяване на договора. Като се има предвид това принципно разбиране
за естеството на договора за правна услуга, следва, че правото на адвоката да получи
възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по
договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При
сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги
не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора
може да дължи възнаграждение за ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че
адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като
договорът е ненаименован / няма законова уредба /, поемането на такива задължения от
страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично. Тълкуването на
процесния договор между страните води до извод, че по него не е уговорено възнаграждение
за поемане на ангажимент на ищеца при необходимост да извършва услуги на ответника. В
т.3 от договора е посочено изрично, че възнаграждението от 800 лева месечно е дължимо „
срещу предоставените по т.1 услуги „. Точно поради това за защита, състояща се в
процесуално представителство, страните са се съгласили възложителят да дължи отделно
уговорено възнаграждение. В конкретния случай, изпълнителят би имал право на
възнаграждение доколкото е предоставил услуги и се е отчел пред възложителя.
Неоснователно ищецът поддържа, че сключеният между страните договор е за текущо
правно обслужване и, че по него възнаграждение се дължи щом договорът не е прекратен,
дори и услуги да не са били искани и предоставяни. Принципно е възможно страните по
договор за правна услуга да уговорят и задължение за плащане на възнаграждение само
срещу ангажимент за оказване на услуги, но в случая такава уговорка липсва. Клаузите на
5
договора не позволяват тълкуване в смисъл, че постигнатото съгласие е за текущо /
абонаментно / правно обслужване, обективиращият договора документ не е озаглавен така /
заглавието му е „Договор за правни услуги“ / и в него изрично е посочено, че
възнаграждението се дължи срещу предоставени услуги, а не за ангажимент, като е без
значение обстоятелството, че за период, предхождащ исковия, ответникът е заплащал по 800
лева месечно въз основа на договора. С посоченото касационно решение е прието също, че
фактът, че за исковия период възложителят не е претендирал извършването на услуги по
договора не може да се третира като забава на кредитора. Ако възложителят по договора за
исковия период не е имал нужда от предоставяне на правни услуги, фактът, че не е искал
такива от изпълнителя не съставлява поведение, което може да се третира като забава на
кредитора. Без значение е обстоятелството, че договорът не е бил развален или прекратен.
Щом в него е уговорено, че възнаграждението е дължимо срещу предоставянето на услуги,
при липса на предоставени услуги такова не се дължи. Неоснователни са и доводите, че
липсата на изпълнителна дейност при поръчката не може да е основание за недължимост на
уговореното възнаграждение. Няма забрана страните по договор за поръчка да се съгласят,
че възнаграждението ще е дължимо само при изпълнение на възложеното, това е изцяло в
рамките на свободата на договаряне.
Като съобрази изложеното и, че между страните не се спори, че през исковия период
от м. януари до м. декември 2017 г. ответникът е възлагал на ищеца единствено
осъществяването на процесуално представителство по конкретни дела, за което са му били
изплатени, уговорените въз основа на съответните договори за правна защита и съдействие
възнаграждения, но не искал от него извършването на услуги по т.1 от договора, за
осъществяването на които е било уговорено, че дължи възнаграждение от 800 лева на месец
и такива не са били предоставяни от адвоката, настоящата инстанция приема исковата
претенция за изцяло неоснователна. Основният спор между страните, а именно дали
процесният договор е за абонаментно правно обслужване е разрешен с решение №
94/20.04.2021 г. по гр.д. № 2725/2020 г., ІV г.о. на ВКС. При даденият с решението отговор,
че съобразно уговореното в договора той не е за текущо правно обслужване, поради което
изпълнителят би имал право на възнаграждение само доколкото е предоставил услуги и се е
отчел пред възложителя, и при липса на доказателства, че през 2017 г. възложителят е искал
от изпълнителя предоставяне на услуги, различни от осъществяване на процесуално
представителство по отделни дела, за всяко от които му е заплатил дължимото адвокатско
възнаграждение, се налага извод за липса на основание за възникване право на вземане на
ищеца за посоченото в т.3 от договора месечно възнаграждение в размер на 800 лева, което
предпоставя неоснователност на претенцията и отхвърлянето й.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение, с което предявеният иск е уважен изцяло е постановено в
нарушение на материалния закон и неправилно, поради което следва да се отмени, като
вместо него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен и ищецът бъде осъден
да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК деловодни разноски за първа
6
инстанция в размер на 810.00 лева – адвокатски хонорар.
Съобразно изхода от правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият
следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 1 002.00 лева, от които 810.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260053/27.01.2021 г. по гр.д. № 301/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш., ул.
№.., против Кооперация „ Шуменска заря „, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Ш., ул. №, представлявана от П.Г.Й. иск по чл. 286 от ЗЗД за сумата от 9 600.00 лева,
представляваща главница – договорено възнаграждение по договор за правни услуги от
21.08.2014 г., дължимо за периода м. януари – м. декември 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш., ул. №.. да заплати на
Кооперация „ Шуменска заря „, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. №,
представлявана от П.Г.Й. деловодни разноски за първа инстанция в размер на 810.00 лева –
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш., ул. №.. да заплати
на Кооперация „ Шуменска заря „, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул.
№, представлявана от П.Г.Й. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1
002.00 лева, от които 810.00 лева – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8