№ 105
гр. Б., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200116 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г. Т. Н., ЕГН **********, е обжалвала в законния срок
наказателно постановление № * от 07.03.2022г., издадено от Началник група
към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № * от 14.05.2018г. на
МВР, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3000.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца. В жалбата си Н. излага съображения за незаконосъобразност на
НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, твърди се, че
не е осъществила вмененото й нарушение.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата, на основанията изложени в
нея, като твърди и недоказаност на административно-наказателното
обвинение.
Въззивната страна Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
1
доказателства: АУАН №*/23.02.2022г.; заповед №*/14.05.2018г. и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите ХР. П. ХР. –
актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б., П.Д. и В.В., се
установява следната фактическа обстановка:
На 23.02.2022г. около 12.50ч. свидетелите Д. и В. – полицейски
служители при РУ- Б. се намирал в гр.Б., когато видяли, че по ул.С., на
кръстовището с ул. В., жалбоподателят Н. управлява лек автомобил м.”*” с
рег.№*, като на кръстовище не спрял на знак Б-2, като при потеглянето си
извършил рязка маневра и извел МПС-то извън контрол, до загуба на
сцепление на гумите. След установяване самоличността на жалбоподателят,
последният бил отведен в РУ – Б., където му бил съставен АУАН от св.Х.Х..
АУАН бил съставен в присъставието на Д. и св.В., като преди това
последният обяснил на актосъставителя за възприетото от него поведение на
жалбоподателя. Съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя. Въз
основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление * от 07.03.2022г., от Началник група към ОДМВР - С., РУ –
гр.Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и
помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на служебната проверка за законосъобразност съдът
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на АУАН и издаване на НП и опорочаващи последното до степен
на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. Фактическото описанието на
нарушението в НП и АУАН не е ясно и пълно, което съставлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното
лице. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП при фактическото
описание на твърдяното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, не е посочено
2
какво е било поведението на жалбоподателя, по какъв начин е управлявал
лекия автомобил. Описаните неясноти и в двата акта, които са призвани да
информират наказаното лице, какво конкретно деяние се твърди, че е
извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от дължимата им според
закона роля, с оглед на което същите не са били годни да изпълнят
предназначението си в хода на административно-наказателното производство,
свързано с повдигане и предявяване на обвинение. На първо място, описаното
в НП поведение на жалбоподателя, без да има яснота в какво точно се е
изразявало конкретното движение на автомобила и какво в частност
движение е възприето, което е непълнота и неяснота на обвинителната теза и
е самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място, според
обвинението, действието на жалбоподателя се квалифицира като използване
на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това
разбиране на обвинителната теза не съответства на указаното от
законодателя. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин какво
разбира под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на който и
да е термин не позволява използването му за целите на административно-
наказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава вмененото
на жалбоподателя деяние би следвало да се намира в разпоредбите на закона.
При издаване на НП в тази му част са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административно - наказателната процедура и
ограничаващи правото на защита и следва да бъде отменено в тази му част
като незаконосъобразно, като предвид процесуалния характер на основанието
за отмяна разглеждането по същество за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП
е безпредметно.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № * от 07.03.2022г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със
3
заповед № * от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000.00лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца., като неправилно и
незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4