РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. К., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.ЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.ЕВА Гражданско дело №
20245510102885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 36 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество /ЗОСИ/.
Образувано по жалба, подадена от Х. М. Т., ЕГН **********, с адрес:
град А., улица *** против мълчалив отказ на кмета на община К. да се
произнесе по подадена от Х. Т. молба вх. № *** от *** г., за учредяване на
основание чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество на
право на преминаване за имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в
село Г. община К., местност „Д.“, с площ от 4000 кв.м. и трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Етерично-маслодайна култура, седма категория.
Моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета на община К. да се
произнесе по молба вх. № ***/*** г., с която е поискано да се учреди права на
преминаване обслужващо собствения му поземлен имот с идентификатор ***.
Претендира присъждането на разноски.
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован не се явява и
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки от адвокат Г. М. в качеството му на пълномощник на жалбоподателя,
с която моли съда да отмени мълчаливият отказ на кмета на община К. да се
произнесе по молба вх. № *** от *** г., за учредяване на основание чл. 36 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество на право на преминаване
за имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в село Г. община К.,
местност „Д.“. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата – Кмета на община К., в срока по чл.163 от
АПК не е депозирал отговор по жалбата. За съдебно заседание ответната
1
страна е редовно и своевременно призована не изпраща процесуален
представител.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижими имоти
– земеделски земи № ..... г. по описа на нотариус П. П., с рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К.. От същия се
установява, че дарителите С.П.Б. и Д.Д.Б. даряват на Х. М. Т. собствените си
недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село Г.
община К., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед *** на АГКК – С., а именно : поземлен имот с идентификатор №
***, номер по предходен план 202045, с площ 4000 кв.м., в местност „Д.“, с
трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване – Етерично
– маслодайна култура, седма категория, при съседи: имот ... /лист 7 – 10 от
делото/.
Тъй като имотът нямал достъп до обществен път, на *** г.
жалбоподателят подал молба до Кмета на Община К. с искане да му бъде
предоставен достъп по реда на чл. 36 от ЗОСИ, както и да определи
обезщетение за собственика на обслужващият имот /лист 5 от делото/.
По делото е представена скица №***г. на поземлен имот с
идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** на АГКК – С. на изпълнителния директор на АГКК
– С., с адрес на поземления имот село Г. местност Д., площ: 4000 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Етерично-маслодайна култура, Категория на земята: 7. В горепосочената
скица е графично изобразен процесния поземлен имот и са посочени неговите
граници. От същата скица е видно, че липсва какъвто и да е било път, който да
осъществява връзка и да обслужва имота на жалбоподателя Х. М. Т. /лист 16
от делото/.
Със Заповед №***г. на Кмета на Община К. на основание чл.36, ал.2 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество и във връзка с
постъпилото заявление вх. № *** от *** г. от Х. М. Т. собственик на поземлен
имот с идентификатор № *** по КККР на извънурбанизираната територия на
село Г. местност „Д.“, който няма достъп до път, за определяне на право на
преминаване до имота през съседни земи е назначена комисия. Съгласно
заповедта комисията следва да извърши проверка на имот : поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на извънурбанизираната територия на село Г.
и съседните му, и да определи мястото на преминаване до общински път, като
спазва изискването да се причини най – малка вреда на служещата земя, а
също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се
причиняват на тази земя. /лист 13 от делото/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства неоспорени от ответната страна и
по-конкретно от: нотариален акт за дарение на недвижими имоти №***г. по
описа на нотариус П. П., с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на
2
действие Районен съд – К., молба вх. № *** от *** г. от Х. М. Т. собственик на
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на извънурбанизираната
територия на село Г. местност „Д.“, скица № ***г. на поземлен имот с
идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** на АГКК – С. на изпълнителния директор на АГКК
– С. и Заповед №***г. на Кмета на Община К..
При така установената фактическа обстановка се налагат средните
правни изводи:
Съдът намира, че делото му е родово подсъдно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ собственик или
ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може
да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота
да му разреши право на преминаване през съседните земи. За предоставеното
право на преминаване и размерът на обезщетението кметът на района или
кметството издава заповед, която можа да се обжалва по реда на Гражданския
процесуален кодекс пред районния съд в 14 дневен срок от съобщението, като
районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, което
не подлежи на обжалване / чл.36, ал.3 и ал.4 от ЗОСИ/.
От приложените към жалбата доказателства се установява, че по КККР
поземлен имот с идентификатор № *** /за който се иска издаване на заповед
за разрешаване право на преминаване през съседни имоти/, находящ се в село
Г. община К., местност „Д.“ е с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване : Етерично-маслодайна култура, седма
категория и следователно представлява селскостопанско имущество по
смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСИ.
С приложимата в случая нормативна уредба на чл.36, ал.3 и ал.4 от
ЗОСИ законодателят е предвидил, че заповедите, издадени от кмета на
общината, район или кметство за предоставено право на преминаване и
размера на обезщетението могат да се обжалват по реда на ГПК пред
районният съд, като тази специална правна уредба, дерогира приложението на
общите правила за обжалване на административни актове, регламентирани в
АПК. Константна е практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС,
че по реда на чл.36, ал.3 и ал.4 от ЗОСИ подлежат на обжалване и отказите
/изрични или мълчаливи/ за издаване на заповеди по чл.36, ал.3 от ЗОСИ, като
компетентен да се произнесе по жалбата е съответния районен съд.
Следователно приложимия процесуален ред за разглеждане и произнасяне по
допустимостта и основателността на подадената от Х. М. Т. жалба против
мълчалив отказ на Кмета на Община К. по подадената молба вх. № *** от ***
г., за учредяване на основание чл. 36 от ЗОСИ на право на преминаване за
имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в село Г. община К.,
местност „Д.“, е този по ГПК, поради което делото е подсъдно на районният
съд.
В изпълнение на задължението кмета на района или кметството възлага
на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се
спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а
също така да определи размера на обезщетението за вредите, които се
3
причиняват на тази земя.
Доколкото разпоредбата на чл. 36 от ЗОСИ не предвижда конкретен
срок за произнасяне на административния орган, следва да се приеме, че в
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.5 от АПК и
доколкото естеството на производството предполага даване възможност на
други граждани - в случая заинтересованите страни - собственици на
съседните имоти, да вземат участие и да защитят интересите си, заповедта е
следвало да бъде издадена в едномесечен срок, считано от датата на започване
на производството. А доколкото производството е започнало с молба вх. №
*** от *** г., то и срока за произнасяне на кмета на Община К. е изтекъл на
08.11.2024 г. Следователно и с оглед липсата на произнасяне на органа във
визирания срок, е налице мълчалив отказ на същия, който именно е предмет
на обжалване в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК
приравнява мълчаливият отказ на изричен такъв да се издаде акта, като при
тази хипотеза решаващият съд отново се произнася по съществото на спора по
правилата на чл. 170, ал.2 от АПК. Следователно независимо, че се касае за
мълчалив отказ за издаване на административен акт, който е изрично
регламентиран като подсъден на районен съд по реда на чл. 36 от ЗОСИ, то
доколкото е налице произнасяне по съществото на спора не следва да се
прилага общият ред по реда на АПК за оспорване на акта пред
административния съд, а следва да се приложи специалния ред по ЗОСИ.
Жалбата се явява основателна и спора следва да бъде решен по
същество от настоящия състав. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, а и не се спори между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***,
находящ се в село Г. местност Д., площ : 4000 кв.м., трайно предназначение на
територията : Земеделска, начин на трайно ползване : етерично-маслодайна
култура, Категория на земята : 7., който имот, видно от приложената по делото
скица на поземлен имот №***г. няма достъп до обществен път, а от всички
страни граничи с други имоти. Видно от материалите по делото и по-
конкретно от посочената по-горе скица и документа за собственост на ищеца,
имота представлява земеделска земя по смисъла на ЗОСИ, поради което реда,
по който Х. М. Т. е следвало да си осигури достъп до обществен път за
нуждите на имота е именно този, визиран в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от
ЗОСИ.
Съгласно чл. 24, ал. 4 АПК индивидуален административен акт е и
отказът на административния орган да извърши определено действие, каквото
е налице в случая. Съдът при обжалване проверява дали са спазени
процесуалните и материалноправните изисквания на закона и ако констатира,
че те не са нарушени, постановява потвърждаването на заповедта, а ако бъде
установено нарушение на изискванията, отменява заповедта и в съгласие със
събраните и от него доказателства постановява по същество решение за
учредяване на сервитута на преминаване. В случая жалбоподателят е
депозирал предложение от административния орган - Кмета на Община К. да
издаде заповед за преминаване, тъй като неговия имот няма достъп до път. От
тяхна страна липсва произнасяне по искането в определения срок. След като е
сезиран с искане за извършването на административна услуга, чието
осъществяване попада в неговите компетенции, административният орган е
длъжен в условията на обвързана компетентност, да извърши вменените му от
4
закона действия. Точно в тези случай е предвиден административния ред за
учредяване на право на преминаване в чл. 36 ЗОСИ, ако се касае до
учредяване право на преминаване върху селскостопанска земя, или по реда на
чл. 192 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗОСИ постановява, че собственик
или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път,
може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на
имота да му разреши право на преминаване през съседните земи, като
административната процедура е уредена в ал. 2 на същата разпоредба. В чл.
192 ЗУТ е предвидена процедура след като собствениците не са постигнали
съгласие правото на преминаване през чужди поземлени имоти да се учреди
със заповед на кмета на общината.
Предвид на горното и като се вземе предвид, че жалбоподателят е
поискал право на преминаване, преписката не следва да бъде решавана по
същество, а следва да се върне на административния орган, който да извърши
законноустановената процедура и да се произнесе по искането.
С оглед изхода на делото кмета на Община К. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Х. М. Т. сумата от 10.00 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски за държавна такса.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на Община К. по Молба вх. №
*** от *** г. за разрешаване по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ право на
преминаване до собствения на жалбоподателя Х. М. Т., ЕГН **********, с
адрес град А., улица *** поземлен имот с идентификатор № ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г.
на изпълнителния директор на АГКК – С., с адрес на поземления имот село Г.
местност „Д.“, площ: 4000 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Етерично-маслодайна култура,
Категория на земята: седма категория, през съседни имоти.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по
молбата на жалбоподателя Х. М. Т., ЕГН **********, с адрес град А., улица
*** при спазване на изискванията на ЗОСИ.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ***, с адрес на управление град К.,
булевард ”Розова долина” № 6, представлявана от кмета Г., да заплати на Х.
М. Т., ЕГН **********, с адрес град А., улица *** сумата от 10 лева,
представляващи направени по делото разноски.
На основание разпоредбата на чл. 36, ал.4 от ЗОСИ решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5