№ 862
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208543 по описа за 2021 година
Като съобрази материалите по делото, съдът прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административнитие нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р. АС. К. ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К
№ ... на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения при описание
на нарушението, конкретно при посочване на нарушените правни норми. В частност
липсвала посочена конкретна хипотеза на чл. 182, ал. 1, т. 1-5 ЗДвП, към която препраща
нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДП, касаеща повторност на нарушението. Не било посочено и
дали е приспаднат от измерената скорост толеранса, предвиден при работа при полеви
условия. С тези доводи се моли електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея, като моли електронният фиш да бъде отменен.
Алтернативно моли нарушението да бъде преквалифицирано по основания състав, като бъде
намалена наложената глоба.
Въззиваемата страна СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
придружителното писмо до съда от страна на процесуалния представител на въззиваемата
1
страна са наведени доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш и се моли
същият да бъде потвърден.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 31.03.2021г. около 17.48ч. в гр. София жалбоподателят Р.К. управлявал лек
автомобил „.....” с рег. № ..., като се движел по бул. „Рожен” с посока от бул. „Княгиня
Мария Луиза” към ул. „Ген. Никола Жеков”.
По същото време в района на бл. 32 служители на ОПП-СДВР – С.С. и А.Й.
осъществявали контрол на скоростта на движение на МПС, движещи се по бул. „Рожен” в
посока от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Ген. Никола Жеков”. Измерването на
скоростта на движение се извършвало с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с № ....,
което било преминало преглед за техническа годност на 01.10.2020г.
На същата дата и място в 17.48ч. била измерена скорост на движение на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, и негова собственост, 98 км./ч. /след приспадане
на толеранс от 3 %/ при максимално допустима такава за населено място – 50 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 1200 лева на жалбоподателя Р.К. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, а. 4
ЗДвП.
Към дата 31.03.2021г. срещу жалбоподателя имало издадени още 6 броя електронни
фиша за превишаване на допустимата скорост на движение. От тях електронен фиш серия К
№ .... бил връчен на 08.04.2019г.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
използване на техническо средство; ежедневна форма на отчет; протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; справка за собствеността на автомобила.
Съдът кредитира и изпратените електронни фишове от ОПП-СДВР и от ОД на МВР –
гр. С. срещу жалбоподателя относно факта на издаването им, но не и относно факта на
влизането им в сила, тъй като с изключение на единия от електронните фишове, визиран по-
2
горе, липсват доказателства относно връчването им на заинтересованото лице.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията
по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
3
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
Макар да няма възражение в тази насока, съдът ще обърне внимание, че приложение в
случая не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно
наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като
нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за
издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за
дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.
Към датата на нарушението е отпаднала и необходимостта от оповестяване на
осъществявания контрол на скоростта по смисъла на чл. 165, ал. 2, т.8 от ЗДвП / в редакция
ДВ бр. 19/2015г./, доколкото визираната разпоредба е отменена с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г.
Това изменение на закона е влязло в сила на 09.07.2017г. и от този момент е отпаднало
изискването на оповестяване на контрола на скоростта.
В случая нарушението е установено от АТС ARH САМ S1 № .... надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. По делото е приобщен и
снимков материал, от който е видно местоположението на АТС. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
АТС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
4
датата и часът на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е
управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след
получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
При условие, че жалбоподателят не се е възползвала от правомощията си по чл. 189,
ал. 5 ЗДвП, то логично е електронният фиш да е издаден на него.
В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият
орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. В конкретния случай
жалбоподателят не е посочил в декларация друго лице, което да е управлявало лекия
автомобил.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на отбелязване дали
при определяне скоростта на движение на автомобила, е бил приспаднат предвидения
толеранс /допустимата грешка на техническото средство/, доколкото видно е от самия
снимков материал, че измерената скорост е била 101 км/ч, а в електронния фиш е посочена
скорост на движение 98 км./ч., т.е. след приспадане на толеранса.
Въпреки това, съдът счита, че електронният фиш следва да бъде отменен поради
допуснати процесуални нарушения при описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и неговата правна квалификация.
На първо място, налице е липса на пълно описание на релевантните правни норми, на
база на които е ангажирана отговорността на нарушителя. В електронния фиш е посочено,
че глобата се налага на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда глоба в двоен размер на нарушители, които превишават
допустимата скорост на движение и нарушението е извършено повторно. Повторността,
обаче, в случая касае нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5. За повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба е в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Никъде в електронният фиш, обаче, не е направена връзка на чл. 182, ал. 4 с
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДвП, като не е посочено кой от основните състави на
нарушение по чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 ЗДвП е извършено повторно, така, щото да е ясно
5
за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Действително, в обстоятелствената част на електронният фиш е посочена допустимата
скорост на движение и измерената такава, както и стойността на превишението – 48 км./ч.,
което води до извод, че се касае за нарушение по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП.
Описанието релевантните правни норми в електронния фиш е от съществено значение,
доколкото това е един от задължителните негови реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Това е от
значение за осъществяване правото на защита на санкционираното лице както срещу
фактите, така и срещу правото.
Нещо повече, в случаите, в които се касае за повторно нарушение, санкционирано в чл.
182, ал. 4 ЗДвП, това обстоятелство следва да се съдържа като част от описаните
обстоятелства, при които е извършено нарушението в електронния фиш. Видно от него,
никъде не се споменава, че става въпрос за повторност на нарушението. Не е посочено и на
база на кои предходно издадени електронни фишове или НП е ангажирана отговорност за
повторно нарушение, което също рефлектира върху правото на защита на санкционираното
лице.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че електронният фиш се явява издаден в
противоречие с процесуалния закон, като допуснатите процесуални нарушения са
съществени, тъй като възпрепятстват надлежното упражняване правото на защита на
санкционираното лице.
С оглед на това електронният фиш следва да бъде отменен изцяло.
По делото не се претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 100
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № ... на СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6