№ 13
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл.
чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т. 2,
чл.424, ал.1, алт.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК и има за предмет определение №
711 от 03.10.2023г. по НОХД № 4079/2023г. на Районен съд – гр. Варна, с
което било одобрено споразумение. Иска се възобновяване на
производството, отмяна на постановеното определение и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа
искането и моли да бъде уважено.
Назначеният за нуждите на извънредното производство служебен
защитник счита, че са налице основанията за възобновяване на делото.
Осъденият Х., редовно призован, не се явява.
Варненският апелативен съд провери правилността на производството
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази
1
следното:
С определение № 711 от 3.10.2023г. по НОХД № 4079/2023г., Районен
съд - Варна е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно
заседание между прокурор от Районна прокуратура - Варна и защитника на
подсъдимия Х. М. Х., чрез което подс. Х. се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, за което при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, търпимо при строг режим.
Определението на съда е влязло в сила на 03.10.2023г. и не подлежи на
касационна проверка.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от
процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се
споделят напълно от състава.
Определението на Районен съд - Варна от 03.10.2023г. по НОХД №
4079/2023г., с което е одобрено споразумението, е постановено при
съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Досъдебно производство №742/2022г. по описа на Второ РУ – Варна е
било образувано с постановление от 02.08.2022г. С акт от 28.08.2023г.,
спрямо Х. М. Х. е било повдигнато обвинение за извършено на 26.06.2022г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. На същата
дата/28.08.2023г./ е последвало привличане на лицето в качеството на
обвиняем и разпит/л.14-15, ДП/. Заключителното мнение съдържа посочване
на инкриминираната дата на деянието и тя е 26.06.2022г./л.82, ДП/. Всички
относими доказателства, намиращи се в ДП, установяват като време на
извършване на деянието по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, датата
26.06.2022 година.
Във внесеното в РС – Варна писмено споразумение, по което е било
образувано НОХД №4079/2023г., е посочено, че обвиняемият е извършил
2
престъплението на 26.06.2023г., вместо 26.06.2022година. В протокол
№711/03.10.2023година, удостоверяващ извършените съдебни действия,
първоинстанционният съд е вписал постигнатото споразумение, като за дата
на извършване на престъплението е посочена датата 26.06.2023 година,
вместо 26.06.2022 година.
Изяснено е както в теорията, така и в съдебната практика, че
параметрите на обвинението задължително следва да обхващат фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на
извършване на престъплението. Липсата на посочване на всички признаци от
тази категория, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите
страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде
предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение – арг.
от ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК; Решение №
115 от 15.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 32/2015 г., III н. о., НК; Решение № 195
от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 171/2015 г., II н. о., НК; Решение № 50 от
26.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1943/2014 г., III н. о., НК; Решение № 184 от
10.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 626/2018 г., I н. о., НК; Решение № 93 от
15.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 336/2019 г., II н. о., НК; Решение № 162 от
14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 388/2013 г., I н. о., НК; Решение № 98 от
13.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 53/2015 г., II н. о., НК; Решение № 234 от
2.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 209/2009 г., III н. о., НК; Решение № 338 от
20.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 301/2008 г., III н. о., НК.
Преди да одобри споразумението в този му вид, съдът е бил длъжен да
провери неговата законосъобразност и само ако то не противоречи на закона
и морала, съгласно чл. 382, ал.7 НПК да пристъпи към одобряването му. В
конкретния случай съдът е вписал постигнатото споразумение, като за дата на
извършване на деянието е посочил 26.06.2023г., вместо 26.06.2022г. РС –
Варна не е констатирал неправилно посочената дата на извършване на
престъплението, поради което и не е предприел действия по предлагане на
промени по реда на чл. 382, ал.5 НПК. Като е одобрил споразумението в този
вид, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила – чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
3
Определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №
4079/2023г. по описа на Районен съд - Варна, разкрива грешка, довела до
особено съществени нарушения на закона и процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, с оглед на което са налице
основанията по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и
отмяна на съдебния акт. Основателно е становището на служебния защитник,
че установените пороци могат да засегнат съществено правното положение на
осъденото лице и с оглед евентуални производства по групиране по чл. 25 от
НК на осъждания. Не е налице друга процесуална възможност за
отстраняване на допуснатите нарушения, освен делото да бъде върнато на
първата инстанция за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание по
чл. 382, ал. 2 от НПК, като съдът упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5
от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от
НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 4079/2023г. по описа на
Районен съд – Варна, като
ОТМЕНЯ определението от 03.10.2023г. за одобряване на
предложеното споразумение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия
на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4