Определение по дело №524/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                          № 260028

                                       гр.ДОБРИЧ  17.08.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ АВГУСТ 2020г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                              ЧЛЕНОВЕ: Е.И.                                                                                            Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ       

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Е.И.вз.ч.гр.д.№ 524/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе  предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от юрисконсулт Р.И.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.***- заявител по ч.гр.д.№ ***/2020г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 453/11.06.2020г.за изпълнение на  парично задължение по чл.410 от ГПК,с което е отхвърлено заявлението по отношение на сумата от 1967.42 лв.,претендирана като неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

  Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за отхвърленото  вземане.

  Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото,намира,че като подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,с внесена дължимата държавна такса за обжалване,жалбата се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелства,които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.При  тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.

  В случая,по отношение искането за заплащане от потребителя на „възнаграждение  за пакет допълнителни услуги“,не е изпълнено изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът,размерът и действието,за което се събира възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

  Видът на услугите,които може да  ползва потребителят,не е посочен в процесния договор за потребителски кредит,а в сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което липсват данни да е неразделна част от договора.

  За различните видове допълнителни услуги в договора е определено общо възнаграждение за  плащане в размер на сумата от 3 001.20 лв.

  От това възнаграждение се претендира част,в размер на 1967.42 лв.,без да е ясно как е определена тази сума и за какви конкретно предоставени на потребителя услуги тя се дължи.Освен това,за да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.

  Претендираното като неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги не се дължи,поради изричната забрана на чл.10а,ал.2 от ЗПК и защото с уговорката му се цели заобикаляне на закона.

  В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за  предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на  кредита.От вида на услугите,посочени в подписаното от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,става ясно,че не става дума за  допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК.

  Предвид гореизложеното,заявлението по отношение на сумата от 1967.42 лв.,претендирана като неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,правилно е отхвърлено от районния съд.Изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ ***/2020г.по описа на Добрички районен съд Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 453/11.06.2020г.за изпълнение на  парично задължение по чл.410 от ГПК,с което е отхвърлено заявлението на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на сумата от 1967.42 лв.,претендирана като неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.