Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9561/2018г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от “М.Ф.М.” АД, *** срещу Т.К. искове с
правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2 251, 23 лв., претендирана като остатък от
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Т.К., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1 798, 67 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 19.04.2013г. до
20.03.2015г., сумата от 516, 38 лв., претендирана като обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост
- 20.06.2013г. до деня на сключване на договора за цесия – 14.10.2015г. и
сумата от 1 128, 22 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер
на законната лихва за времето от 20.06.2013г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 17.06.2018г. /вкл./, от която
516, 38 лв. за периода от 20.06.2013г. до 14.10.2015г. /вкл./ и 611, 84
лв. за времето от 15.10.2015г. до 17.06.2018г. /вкл./, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия, сключен на 14.10.2015г. между “М.Ф.М.” АД и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД.
Претендират
се и сторените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Т.К. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави сумата от 2 075 лв. срещу задължение на
потребителя да върне 4 225, 98 лв., включваща предоставената главница, възнаградителна лихва и застраховка „Защита на плащанията“
на равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
176, 08 лв. в срок до 20.03.2015г.
Твърди
се, че кредиторът е заверил със сумата от 2 299, 10 лв. сметката на Т.К.,
а потребителят е погасил само една вноска в размер на 176, 08 лв. на
05.04.2013г., след което преустановил редовното обслужване на заемното
отношение.
Неизправността
на ответника е дала основание на кредитора, на осн.
чл. 5, изр. 2 от сключения договор да обяви вземанията си за предсрочно
изискуеми, считано от падежа на втората непогасена вноска или от 20.06.2013г.,
без да уведомява за това длъжника.
На 14.10.2015г. е сключен договор за цесия,
с който цедентът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, е прехвърлил на цесионера
“М.Ф.М.” АД
вземанията си за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., за което ответникът е уведомен,
респ. с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея.
С
настъпване окончателния падеж – 20.03.2015г. длъжникът е следвало да върне
всички суми, което свое задължение не е изпълнил и към настоящия момент, което
е дало основание на цесионера да предяви осъдителни
претенции.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Т.К., чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове по основание.
Релевирано е възражение за нищожност на сключения
договор, поради нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, явно неизгодните условия и
поради липса на индивидуално договаряне.
В условие на евентуалност се поддържа, че потребителят не
е усвоил сумата, предмет на договора, съответно не дължи връщане на
възнаградителна лихва за периода, следващ обявяване на предсрочната изискуемост
на вземанията, както и че не е уведомен за извършеното прехвърляне.
Отделно е релевирано и възражение за погасяване по
давност на вземанията за възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, поради изтичане на кратката тригодишна давност преди
подаване на исковата молба.
Предвид
изложеното, се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не са спорни следните
релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими
доказателствени средства:
На 07.03.2013. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД Т. К. е сключен договор за потребителски паричен
кредит PLUS – 01759051 /л. 16/, по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави по банкова сметка, *** „Общинска банка“ АД сумата
от 2 075 лв. срещу задължение на потребителя да върне заетата сума от
2 299, 10 лв., включваща и стойност на покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ от 224, 10 лв. на 24 равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 176, 08 лв. в срок до 20.03.2015г.
В първото съдебно заседание, особеният
представител на ответната страна е оттеглил изявленията си за нищожност на
сключения договор, поради което по тях съдът не дължи произнасяне, нито намира
основания за служебно произнасяне по действителността на отделни клаузи от него.
Сумата по договора за паричен кредит е
предоставена на потребителя, факт, удостоверен с полагане на подпис върху документа
под декларирано от Т.К. изявление, с който същият признава неизгоден за себе си
факт. Отделно този факт, съдът приема за установен и от неоспореното заключение
на допуснатата ССчЕ установяващо, че сметката на
потребителя Т.К. в „Общинска Банка” АД, е заверена на 08.03.2013г. със сумата
от 1 948 лв.
В деня на сключване на договора кредиторът е
удържал от преведената сума такса от 75 лв. за усвояване на сумата по кредита.
Уговорено е в договора, че размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде заплатен
директно на застрахователния агент. Няма спор, че сумата от 224, 10 лв. е
заплатена от кредитора в полза на застрахователния агент.
В посочения в табличен вид погасителен план,
инкорпориран в заключението на ССчЕ, е видно, че
всяка анюитетна вноска в размер на 176, 08 лв. включва
главница, възнаградителна лихва, стойност на
застраховка „Защита на плащанията“ и възнаградителна
лихва върху нея.
От заключението на ССчЕ
се установява още, че потребителят е погасил чрез плащане първата анюитетна вноска с падеж 19.04.2013г. в размер на 176, 08
лв. Други плащания ответникът не е извършвал.
В чл. 5 от сключения договор страните са
уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането.
При просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение.
В исковата молба, ищецът, явяващ се цесионер на вземане, произтичащо от сключения договор
твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила автоматично,
поради наличие на обективен факт – спиране на плащанията.
Фактът на спиране на плащанията не е
достатъчен да обоснове извод за настъпила предсрочна изискуемост. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Допустимо е уведомяването на длъжника по
кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост да
се осъществи с получаване на обективираното в
исковата молба изявление.
В конкретния случай, към датата на
депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. вече е настъпил окончателния падеж
на вземанията по договора за потребителски кредит – 20.03.2015г. към която дата
Т.К. дължи на кредитора „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, съгласно заключението
на ССчЕ главница в размер на 2 251, 23 лв., възнаградителна лихва
за периода от 20.05.2013г. до
20.03.2015г. възлизаща на 1 798,
67 лв., съгласно Приложение № 4, неразделна част от него, след приспадане
на платените лихви от първата погасителна вноска, макар в обстоятелствената му част
експертът да е посочил начална дата – 19.04.2013г., която съдът приема за
техническа грешка.
Като не е изпълнил на падежа изискуемо
вземане длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ падежа на първата неплатена в пълен размер
вноска – 20.05.2013г., съобразно уговореното в чл. 5, изр. първо от сключения
договор или за периода от 21.05.2013г. до 20.03.2015г.
С договор за цесия от 14.10.2015г. /л. 6/, „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера
“М.Ф.М.” АД потфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от цедента /продавач/ с длъжници,
които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, вкл. всички акцесорни парични претенции
/разноски, лихви и др./, свързани с вземанията, които са вече възникнали и се
дължат, посочени в списък Приложение 1, измежду които и тези, произтичащи
договор за потребителски паричен кредит PLUS
– 01759051/07.03.2013г.
В приложение № 1 към договора за цесия,
вземанията, произтичащи от договора за кредит от 07.03.2013г., са
индивидуализирани по следния начин: главница в размер на 2 251, 23 лв.,
лихва от 1 798, 67 лв. и обезщетение за забава от 516, 38 лв., но начислена
само върху главницата за периода от 20.06.2013г. до датата на сключване на
договора за цесия – 14.10.2015г.
Размерът на дължимото обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху дължимата главница от 2 251, 23 лв. за
периода от 20.06.2013г. до 14.10.2015г., според заключението на ССчЕ, възлиза на 530, 73 лв.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че цесионерът “М.Ф.М.” АД е придобил с договора за цесия от
14.10.2015г. вземания, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01759051/07.03.2013г., доколкото последните са
съществували в патримониума на цедента в посочените в
исковата молба размери.
Размерът на обезщетението за забава,
съизмеримо със законната лихва, което се претендира, начислено върху
непогасената главница за периода от 15.10.2015г. до деня, предхождащ подаване
на исковата молба – 18.06.2018г. /вкл./, възлиза на 611, 79 лв.
По делото не са ангажирани писмени доказателства,
установяващи, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне нито от
цедента, нито от цесионера. Съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Доколкото в случая не се твърди длъжникът да е погасил
задълженията си, а и събраните доказателства не
установяват това, то следва да се приеме, че прехвърлянето има действие спрямо
ответника.
Или, ответникът Т.К. дължи на цесионера сумата от 2 251, 23 лв., възнаградителна
лихва в размер на 1 798, 67 лв. за
периода от 20.05.2013г. до 20.03.2015г., обезщетение за забава, съизмерима
със законната лихва върху сумата от 2 251, 23 за периода от 20.06.2013г.
до 14.10.2015г., възлизащо на 516, 38
лв. при спазване на диспозитивното начало и за времето от 15.10.2015г. до 18.06.2018г.
/вкл./ в размер на 611, 79 лв. върху същата сума.
Възнаградителна лихва за времето от
19.04.2013г. до 19.05.2013г. /вкл./ не се дължи, тъй като е погасена чрез
плащане.
Доколкото
вземанията съществуват и са надлежно прехвърлени в полза на цесионера,
то съдът дължи произнасяне по правопогасяващото
възражение за давност.
Съгласно
чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответника, е да внася анюитетните
вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от
датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция.
С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е
прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е
относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице
периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен
характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания
представляват самостоятелно обособени, еднородни престации,
независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това
всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни
задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В този смисъл Решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановени по реда
на чл.290 ГПК/.
Доколкото падежът на първата непогасена
месечна вноска, е бил на 20.05.2013г., то до датата на подаване на исковата
молба – 19.06.2018г., петгодишния давностен срок е изтекъл за сумата от 50, 54
лв. /45, 62 лв. + 4, 92 лв./, частта явяваща се главница, 125, 54 лв. /113, 30
лв. + 12, 24 лв./, представляваща възнаградителна
лихва.
Доколкото падежът на втората непогасена
вноска е бил на 20.06.2013г., то до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2018г.,
имаща за последица прекъсване на давността, не е изтекъл предвидения в закона
петгодишен давностен срок, правопогасяващото
възражение за давност по отношение на главницата и възнаградителната
лихва, е неоснователно.
Вземането за лихвата за забава следва да се
счита погасено с изтичане на тригодишния давностен срок, съобразно чл. 111,
б.“в“ ЗЗД.
В случая вземането за обезщетение за забава,
съимеримо със законната лихва върху неизплатената
главница от 2 200, 69 /2 251, 23
лв. - 45, 62 лв. – 4, 92 лв./ за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2018г. /вкл./ е дължима от ответника и
възлиза на сумата от 598, 07 лв., служебно изчислено с лихвен калкулатор.
Възражението за погасяване по давност на вземанията за мораторна
лихва в размер на за периода от 20.06.2013г.
до 17.06.2015г. /вкл./ е основателно.
С оглед изложеното предявените осъдителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени до размера на сумата от 2 200, 69 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS
– 01759051/07.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 19.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 673, 13 лв. /1 798, 67 лв. –
113, 30 лв. – 12, 24 лв./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.03.2015г., като за периода от
19.04.2013г. до 19.05.2013г. /вкл./ претенцията следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за заплащане на сумата от 50, 54 лв., представляваща частта от
главницата от анюитетната вноска с падеж 20.05.2013г.
и за сумата от 125, 54 лв.,
представляваща възнаградителна лихва от същата
месечна вноска за периода от 20.05.2013г.
до 19.06.2013г. /вкл./, следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 670, 95 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2 200, 69 лв. за периода от 17.06.2015г.
до 17.06.2018г. /вкл./, като за разликата до претендираната
сума от 1 128, 22 лв. за времето от 20.06.2013г. до 16.06.2015г. /вкл./,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в полза
на “М.Ф.М.” АД, следва да бъдат
присъдени сторени по делото съдебно – деловодни разноски за уважената част от
предявените искове, възлизащи на сумата от 1 273, 52 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на Т.К. разноски не се дължат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.“ АД, *** сумата от 2 200, 69 лв. /две хиляди и двеста лева и шестдесет
и девет ст./, представляваща
остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Т.К., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1 673, 13
лв. /хиляда шестстотин седемдесет и три лева и тринадесет ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.03.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 19.04.2013г.
до 19.05.2013г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия,
сключен на 14.10.2015г. между “М.Ф.М.” АД и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Ф.М.“ АД, *** срещу Т.Г.К., ЕГН **********,***
искове за заплащане на сумата от 50, 54
лв. /петдесет лева и петдесет и четири ст./, представляваща частта от главницата
от анюитетната вноска с падеж 20.05.2013г. и сумата
от 125, 54 лв. /сто двадесет и пет лева
и петдесет и четири ст./, представляваща възнаградителна
лихва от същата месечна вноска за периода от 20.05.2013г. до 19.06.2013г.
/вкл./, които вземания са прехвърлени с
договор за цесия, сключен на 14.10.2015г. между “М.Ф.М.” АД и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, поради погасяването им по давност, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.“ АД, *** сумата от 670, 95 лв. /шестстотин и седемдесет лева и деветдесет и пет ст./, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 200, 69 лв., представляваща остатък от неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № PLUS –
01759051/07.03.2013г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и
Т.К. за периода от 17.06.2015г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 17.06.2018г. /вкл./, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й
претендиран размер от 1 128, 22 лв. за времето от 20.06.2013г. до 16.06.2018г. /вкл./, поради погасяването й по давност на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.“ АД, *** сумата от 1 273, 52 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева
и петдесет и две ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: