Решение по дело №221/2020 на Районен съд - Силистра

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 185

 

гр. Силистра, 16.07.2020 год.

В 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 221 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от И.М.И. с ЕГН-********** *** № 28 и със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 20-1099-000394, издадено на 27.03.2020 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” – Силистра при ОДМВР Силистра, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДП) административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

В депозираната жалба се твърди, че АНО не е приложил правилно разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, определяйки наказания, несъответстващи на целите на административно наказателната отговорност. Според жалбоподателя не става ясно въз основа на какво АНО е приел, че е управлявал на 10.01.2020 г. Твърди се, че АНО не е извършил разследване на спорните обстоятелства. Отделно се излагат доводи за маловажност на случая.

Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата. В хода по същество защитникът не оспорва обстоятелството, че на посочената в акта дата подзащитният му е управлявал автомобила. Моли за отмяна на процесното НП по други съображения. Приема, че жалбоподателят не е деец на описаната простъпка и че няма как да му се вмени във вина, че автомобила не е регистриран. Аргументира становището си с текста на чл. 14, ал. 1 от НК. Посочва още,  че подзащитният му е действал с убеждението, че по л.а. всичко е редовно, каквото е заключението на прокурора в подписано и приложено към доказателствата постановление. Защитникът посочва, че жалбоподателят съвсем добросъвестно е подал заявление на 09.05.2011 г. за регистрация на МПС.  На 11.05.2011 г. обаче автомобилът му е иззет по образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършени интервенции по МПС. След това л.а. му е върнат с постановление на прокурор със задължение за отговорно пазене. Защитникът посочва, че жалбоподателят не се е разпоредил с МПС, включително то не е бракувано. Изразява становище, че в жалбоподателят е извършил деянието със съзнанието, че МПС не може да бъде регистрирано. С оглед тези съображения счита процесното НП като незаконосъобразно, тъй като именно КАТ е следвало да извърши проверка, да следи развитието на образуваното ДП и евентуално да обработи подаденото от жалбоподателя заявление за регистрация на МПС. Навежда доводи, че жалбоподателят не е съзнавал, че МПС е дерегистрирано и това не му е било съобщено. Поради това излага довод за извършено съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на процесното НП. Алтернативно ако съдът прецени, че е налице нарушение, моли да приеме извършеното като маловажен случай. Акцентира, че наложеното наказание лишаване от права е пречка за осъществяваната от него търговска дейност. Претендира разноски в размер на 250 лева.

Наказващият орган посочва, че регистрацията на МПС е прекратена през м. ноември 2019 г. Същото се извършвало след законодателни промени, обвързващи системата на КАТ с нотариалните кантори. Всички прехвърлени МПС следвало да бъдат регистрирани до един месец от подписването на договор. Автоматично след изтичане на един месец регистрацията се прекратява на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП. Посочва още, че по закон сектор „ПП“ няма ангажимент да уведомява гражданите, защото не знаят това обстоятелство до спирането на водача на такъв автомобил или издаване на ЕФ. Наказващият орган изтъква, че жалбоподателят като дългогодишен водач следва да знае за извършените промени в ЗДП. Освен това наказващият орган сочи, че са наложени минималните наказания по закон.

Редовни призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят придобил автомобила през 2011 г. и направил опит да го регистрира. След установена интервенция по рамата било образувано досъдебно производство, а известно време по-късно л.а. бил върнат на жалбоподателя ведно табелите, с които бил предаден. Жалбоподателят пробвал още веднъж да регистрира автомобила. Дори разговарял с тогавашния началник на КАТ, който го уверил, че може да управлява автомобила на територията на целия ЕС.

На 16.01.2020 при издаване на ЕФ за превишена скорост на собственика на л.а. „БМВ 320Д“ с регистрационен № РК6882АХ, полицейски служител установил, че регистрацията на л.а. е прекратена служебно на 29.11.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП, тъй като приобретателят не е регистрирал придобито превозно средство в срока, посочен в закона. Жалбоподателят И. подал декларация, че на 10.01.2020 г. именно той е управлявал лекия автомобил. Същият посочил в снето му сведение, че е направил опит за регистрация на л.а. на 09.05.2011 г. След установена интервенция по рамата било образувано досъдебно производство, а известно време по-късно л.а. бил върнат на жалбоподателя с табелите, с които бил предаден. Жалбоподателят посочил още, че при разговора с разследващия полицай останал с впечатление, че ако го регистрира в общината и заплаща данъци, може да управлява МПС. След връщането на л.а. жалбоподателят го управлявал така и нямал никакви проблеми. За удостоверяване на посоченото от него жалбоподателят приложил копие от договора за покупко-продажба, приходна квитанция от 2018 г. за платен данък, разписка за връщане на МПС, постановление за връщане на веществено доказателство от 22.06.2011 г. и постановление за спиране на образувано наказателно производство от 15.07.2011 г.

На 10.02.2020 г. прокурор от Районна прокуратура – Силистра отказал да образува досъдебно производство. Приел, че не е осъществен състава на чл. 345 от НК, тъй като жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Преценил, че не може да се заключи знание у И. за служебно прекратяване на регистрацията, още повече че л.а. е закупен много по-рано от служебно взетия начален момент на броене на двумесечния срок за регистрация. Преписката е изпратена на началника на Сектор „ПП“ за преценка дали е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

На 11.02.2020 г. била образувана административно наказателна преписка. С резолюция била възложена проверка да се установи дали има проблеми за пререгистрацията на МПС. На 27.03.2020 г. е издадено процесното НП срещу жалбоподателя, в което са посочени следните факти: като водач на л.а. „БМВ 320Д“ с регистрационен № РК6882АХ  на 10.01.2020 г. управлява МПС по ул. „Н. Й. В.“, което е с прекратена служебна регистрация по чл. 145, ал. 15 от ЗДП, като собственик на МПС не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в законоустановения срок. Посоченото е преценено като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. Наказващият орган наложил на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДП следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Към доказателствата са приети и всички изброени от съда документи, приложени по административно наказателната преписка, включително Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, както и Служебна бележка в уверение на това, че Й. Д. Д. изпълнява длъжността началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Силистра, съгласно Заповед с рег. № 8121К-8617/23.08.2018 г., считано от 11.09.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя и приложените писмени доказателства.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издаденото НП:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган с оглед отразеното в Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и приложената служебна бележка. В него са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на деянието и кой е нарушителя. Следва да се има предвид, че посочените факти в НП не отговарят на отразеното като правна квалификация. Според изложените факти жалбоподателят управлява МПС с прекратено служебно регистрация по чл. 145, ал. 15 от ЗДП. Едновременно е отразено, че като водач управлява МПС „БМВ 320Д“ с регистрационен № РК6882АХ и че жалбоподателят не е регистрирал МПС в законоустановения срок. Наказващият орган е преценил, че с това жалбоподателят е нарушил задълженията си по чл. 140, ал. 1 от ЗДП и му наложил посочените административни наказания в чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДП. Отразеното обаче в текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДП не отговоря на посочените от АНО факти. Според този текст по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Във фактите е посочено, че жалбоподателят управлява МПС БМВ 320Д“ с регистрационен № РК6882АХ. Не са посочени факти, че МПС не е регистрирано по надлежен ред или е без поставени табели на определите за това места. Следва да се има предвид, че с текста на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДП също се наказва водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл съдът приема, че липсва конекситет между отделните части на наказателното постановление. Посоченото е съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на процесното НПК като незаконосъобразно.

Според настоящият съдебен състав законът не му забранява да се произнесе и с оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на оспорваното НП, независимо от установеното съществено нарушение на процесуалните правила. Не е ясно защо контролните органи са извършили служебно дерегистрация на  29.11.2019 г., доколкото МПС е придобито през 2011 г. Според текста на чл. 143, ал. 15 от ЗДП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата е в сила още от 27.12.2017 г. Но л.а. е придобит още през 2011 г. В хода на административно наказателното производство са събрани доказателства, че жалбоподателят е направил опит за регистрация на придобитото от него МПС. Последното е свързано и с извод за липсата на съзнание за нарушение на правилата на ЗДП. За да е налице административно нарушение от субективна страна следва деянието да било извършено виновно. Подведеното под отговорност лице трябва да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши умишлено или непредпазливо. В конкретния случай наказващият орган не ангажира никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС – 10.01.2020 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на закупения от него през 2011 г. лек автомобил е била служебно прекратена на 29.11.2019 г. Автомобилът е имал регистрационни табели, т.е. те не са били иззети. При тези факти реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Той не би могъл да направи този извод и от съдържащото се в чл. 145, ал. 15 от ЗДП, тъй като към момента на придобиване разпоредбата не е била действаща, а и той е подал заявление за регистрация. Последното обуславя извод, че жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са мотивите и в постановлението на прокурора, с които съдът се съгласява изцяло.

С оглед описаното съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно разноските: Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По аргумент от противното в чл. 84 от ГПК държавните учреждения дължат съдебни разноски. Доколкото в хода на производството по делото са направени разноски в размер на 250,00 лв. (договор за правна защита и съдействие на л. 47), то тези разноски с оглед преценената незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна, следва да се възложат в тежест на учреждението, издало незаконосъобразното НП. Посоченото възнаграждение в договора е минималното съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. За заплащането на направените разноски следва да бъде осъдено ОДМВР – Силистра по аргумент от §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1099-000394, издадено на 27.03.2020 г. от Й. Д. Д. на длъжност началник група в Сектор “Пътна полиция” – Силистра при ОДМВР Силистра, с която на И.М.И. с ЕГН-********** *** № 28 и със съдебен адрес:***, са наложени на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра с адрес: гр. Силистра, бул. „М.“ № …,  да заплати на И.М.И. с ЕГН-********** с постоянен адрес:***, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляващи разноски по делото във връзка с изплатено възнаграждение на процесуалния му представител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ................................................

  (Силвина  Йовчева)