О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 16.07.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело
№ 416 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от ГПК, образувано е по частна жалба с вх. №
4875/10.07.2020 г. депозирана от „Д.О.З.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. А.Я. – САК, срещу разпореждане № 864 от 04.11.2019 г., постановено от Районен съд- Самоков, по гр. дело
№ 9982019 г. С обжалваното
разпореждане първоинстационният съд е върнал, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадената искова молба по гр. дело № 998/2019
г. по описа на РС- Самоков и е прекратил
производството.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпределение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено. Посочва, че е изпълнил задълженията си за внасяне на държавна
такса при предявяване на исковата претенция пред РС-София. Счита, че обстоятелството,
че впоследствие делото е изпратено по подсъдност в друг съд не е основание за
повторно внасяне на държавна такса.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
приложеното по делото материали, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно 129, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е депозирал в
РС-София искова молба с вх. № 28497/21.05.2019 г., срещу И. А. М.. Исковата молба е с правно основание 274, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
С молба, вх. № 5091482/28.05.2019 г.,
жалбоподателят е представил документ за внесена държавна такса по сметка на
РС-София в размер на 71,21 лв. (л. 43-44 от гр.д. № 28497/19 г.).
След извършена служебна проверка Софийски
районен съд, е констатирал, че постоянният адрес на ответника-потребител се
намира в района на Районен съд-Самоков, поради което
и на основание чл. 113 ГПК с определение № 209724 от 04.09.2019 г.., постановено
по гр. дело № 28497/2019 г. по описа на съда, е прекратил производството. След
влизане в сила на определението делото е изпратено на Районен съд- Самоков по подсъдност.
С разпореждане от 19.10.2019 г., РС-Самоков, първи състав е оставил без движение исковата
молба, като е дал указание на ищеца да внесе държавна такса в размер на 71,21
лева, в едноседмичен срок, по сметка на РС-Самоков.
Посочил е, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде
върната (л. 4 от гр.д. 998/2019 г.).
Съобщението с дадените указания е връчено на
представител на ищцовото дружество на 22.10.2019 г.,
видно от удостоверително изявление на връчителя, обективирано в разписката на гърба на съобщението.
С молба от 01.11.2019 г., жалбоподателят е
посочел, че е внесъл дължимата държавна такса при образуване на делото пред
РС-София, за удостоверяване на което е приложил заверено копие на преводно
нареждане с дата 27.05.2019 г.
С разпореждане от 05.11.2019 г., молбата е
оставена без уважение.
С разпореждане № 864/04.11.2019 г. след като е
приел, че в дадения му срок ищецът не е изпълнил указанията за внасяне на
държавна такса по сметка на РС- Самоков и по този
начин не е отстранил констатираната нередовност на процесната
искова молба, първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото.
С оглед на
изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната инстанция не споделя изводите, до които е достигнал първоинстанционният
съд, като намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, а подадената жалба
основателна, предвид следните съображения:
В
разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК
законодателят въвежда изискванията за редовност на подадената искова молба, с
която се поставя началото на исковото производство. Когато същата отговаря на
посоченото съдържание се гарантира законосъобразното развитие на процеса и
постановяването на допустимо съдебно решение. Предвид това и съгласно изричната
разпоредба на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът следи
служебно за редовността на исковата молба и то във всеки стадий, като в случай
на констатирана нередовност, т. е. при несъответствието с някое от изискванията
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, същата следва
да бъде оставена без движение, а на ищеца да бъде дадена възможност в
едноседмичен срок да отстрани нередовността, с изясняване на неблагоприятните
правни последици от неотстраняването - връщане на исковата молба, съответно
прекратяване на съдебното производство.
Изискване за
редовност на исковата молба, съгласно чл. 128, т. 2 ГПК е внасянето
на дължимата държавна такса за нейното разглеждане, освен в изрично уредените в
чл. 83, ал. 1 и ал. 2 и в чл. 84 ГПК.
Въпреки, че
действително исковата молба е депозирана в съд, на който делото не е местно
подсъдно, съгласно разпоредбата чл. 118, ал. 2 от ГПК, когато съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, както е в случая, той изпраща делото на надлежния съд.
В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване на
молбата пред ненадлежен съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Предвид изложеното, следва
да се приеме, че изискването на чл. 128, т. 2 ГПК за внасяне
на държавната такса, макар по сметка на първоначално сезирания и некомпетентен
по спора съд, е изпълнено. Респективно дадените от пъровинстанционния
съд указания са неправилни, поради което незаконосъобразно е приложена
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а частната
жалба - уважена. Делото следва да бъде върнато на РС- Самоков.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 864 от 04.11.2019 г., постановено от
Районен съд- Самоков, по гр. дело № 562/2019 г., с
което е върната основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадената искова молба и е
прекратено произовдството по делото.
ВРЪЩА делото на РС-Самоков,
същия съдебен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.