РЕШЕНИЕ
№ 3541
гр. *******, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110112395 по
описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ за установяване съществуването на вземане по отношение
на ответницата за сумата 3 697,57 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода
за периода от 27.11.2013 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022
г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, която
сума касае водоснабден имот – апартамент 4, находящ се в ***************, клиентски
номер **********, и за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
58633/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът ********** твърди, че между него и ответницата Ю. Б. Т. е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на **** услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за
периода от 27.11.2013 г. до 07.06.2022 г. е предоставил на ответницата такива до обект,
находящ се в ***************, ап. 4, чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че
качеството потребител на **** услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗРВКУ произтича от
факта, че ответницата Ю. Т. е собственик на процесния имот, позовавайки се на справка от
Служба по вписванията, установяваща, че ответницата е собственик на имота. Заедно със
заявление за промяна на титуляр на партида от 05.04.2022 г. ответницата заявява партидата,
открита на адрес за имот в ***************, ап. 4, да бъде прехвърлена на нейно име, като
сочи че е собственик на апартамента от 2006 г. Поддържа, че в заявлението ответницата е
посочила, че жилището се ползва от три лица, като е представен документ за собственост №
173, том VI, рег. № 8984, дело № 1100/2006 г. на нотариус М.Н., рег. № 362 в НК. Допълва,
че съгласно общите условия за предоставяне на **** услуги, които са общодостъпни на
интернет – страницата на дружеството, потребителите на **** услуги са длъжни да
заплащат цената на доставените такива в 30-дневен срок от датата на фактурирането им,
което ответницата не е сторила, поради което претендира исковата сума. Моли съда да
1
присъди сторените по делото разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответницата. Със същия оспорва основанието за дължимост на сумите, като счита
предявения иск за допустим, но частично неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е
собственик на процесния имот. Оспорва размера на претендираната сума за периода от
27.11.2013 г. до 07.06.2022 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията на ищеца за периода от 27.11.2013 г. до 28.10.2019 г. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
198о, ал. 1 от Закона за водите, в тежест на ищеца е да установи, че ответницата е
потребител на **** услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение;
че за процесния период ищецът е доставял **** услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. Във връзка с направеното
възражение за давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства,
водещи до спиране, респ. прекъсване на давността.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи погасяване на
дълга.
Съгласно § 1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят **** услуги; респективно юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на **** услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
**** оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на **** услуги на територията на гр. ******* е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите **** се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и
канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещното право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е.
облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на право на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Ответницата не оспорва, че е собственик на процесния имот. Това обстоятелство се
установява и от приетите по делото писмени доказателства. Видно от представеното по
делото заявление за промяна титуляр на партида от 05.04.2022 г. ответницата е отправила
искане до ищцовото дружество партидата за процесния имот, находящ се в гр. *******,
2
************ клиентски номер **********, да бъде прехвърлена на нейно име. В
заявлението ответницата е посочила дата на придобиване на имота – “2006 г.” и основание
за ползване – “собственост”, като към заявлението е представен документ за собственост №
173, том VI, рег. № 8984, дело № 1100/2006 г. на нотариус М.Н., с рег. № 362 в НК, вписан в
Служба по вписванията под акт № 79, том LLLLXVII, дело № 56576/2006 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че през исковия период 27.11.2013 г. –
07.06.2022 г. ответницата Ю. Б. Т. е била собственик на процесния имот, съответно
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, предоставени за водоснабден
имот – апартамент 4, находящ се в ***************, клиентски номер **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на **** услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 от ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 от
ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на **** оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 от ОУ). При невъзможност
за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата
на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и
за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 от ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 от ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че процесният имот е водоснабден, като предоставените от оператора
**** услуги са формирани въз основа на отчетите на 2 бр. водомери с № 661333 и №
10655838. Експертът посочва, че през процесния период са издавани фактури от 27.11.2013
г. до 26.05.2022 г. на клиентски номер ********** с титуляр И.Т.Г., като във фактурите са
начислени задължения за потребени **** услуги за периода от 27.10.2013 г. до 06.05.2022 г.
Установява се също, че задълженията са начислени въз основа на отчетите – реални и
самоотчети на 2 бр. водомери с № 661333 и № 10655838. На 26.05.2022 г. партидата за имота
е прехвърлена на ответницата Ю. Б. Т., с клиентски номер **********, като непогасените
задължения по предходната партида са префактурирани на новия клиентски номер и са
издадени фактури за потребена и незаплатена консумация на **** услуги за периода
27.11.2013 г. – 06.05.2022 г. Вещото лице посочва, че общо начисленото потребление за
процесния период е 1652,668 куб. м., в това число за индивидуално потребление от клиента -
1552,770 куб. м. и за общо потребление - 99,898 куб. м. Вещото лице заключава, че общата
стойност на начислените задължения за **** услуги по партидата на клиентски номер
********** с титуляр ответницата Ю. Б. Т. е в размер на 3 697,57 лева, като начислените
суми са изчислени и фактурирани в съответствие с одобрените от КЕВР цени, действащи
през исковия период. В експертизата е посочено, че фактурите са издадени на 26.05.2022 г.,
поради което върху тях не се дължат мораторни лихви. Съдът намира, че заключението на
вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една
страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчети, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него
3
изводи.
С оглед на изложеното и съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че дължимата от ответницата сума за потребена вода за процесния
имот за периода от 27.11.2013 г. до 07.06.2022 г., възлиза на 3 697,57 лева.
Съдът намира, че направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията
за **** услуги представляват периодични такива и се погасяват с тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, която се прекъсва с „предявяване на иск“ по смисъла на чл. 116, б. „б“, пр. 1
ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – 30-дневен срок от датата на издаване на
фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 от ОУ), като давността се прекъсва с предявяване
на иска, в случая подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2022 г., на основание
чл. 116, б. “б“ от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44
от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2
относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания
не е текла. Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 28.10.2022 г., е изтекла тригодишната погасителна
давност спрямо вземанията, претендирани за периода от 27.11.2013 г. до 04.07.2019 г., тъй
като тяхната изискуемост е настъпила преди 19.08.2019 г. В случая непогасено по давност
остава вземането за периода 05.07.2019 г. - 07.06.2022 г., което изчислено от съда на
основание чл. 162 ГПК и съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
възлиза в размер на 1 401,85 лева, до която сума следва да бъде уважена претенцията на
ищеца, като бъде отхвърлена за разликата над 1 401,85 лева до пълния предявен размер от
3 697,57 лева и за периода 27.11.2013 г. - 04.07.2019 г.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски за исково и заповедно производство, а именно
сумата 179,69 лева – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство и сумата 46,99 - разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
По направеното възражение на ищеца за прекомерност, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което на ответницата следва да се присъди, съобразно
4
отхвърлената част от иска, сумата 415,98 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, ал. 1 ГПК, че Ю. Б. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ******************* ДЪЛЖИ НА ************, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. **********************, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ сумата 1 401,85 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода от 05.07.2019 г. до
07.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до изплащане на
вземането, която сума касае водоснабден имот - апартамент 4, находящ се в
***************, клиентски номер **********, и за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58633/2022 г. по описа на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цената на потребена вода за разликата над 1 401,85 лева до пълния предявен размер
от 3 697,57 лева и за периода от 27.11.2013 г. до 04.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
************* ДА ЗАПЛАТИ на ************, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. *******, ********************* сумата 179,69 лева –разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и сумата 46,99 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ************ ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Б. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ********************сумата 415,98 лева - разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5