Решение по дело №313/2017 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2017 г. (в сила от 12 декември 2017 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20173310100313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 369

20.11.2017г., гр.Исперих,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Наталия Тодорова

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 313 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№ 1458/ 20.04.2017г. от С.С.Т., ЕГН – ********** *** против С.И.Т., ЕГН – ********** ***, с която моли бракът му с ответницата да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината, да възстанови предбрачното фамилно име на ответницата Раим, да предостави ползването на семейното жилище находящо се на адрес село Тодорово, община Исперих, област Разградска, ул.“Васил Левски“ № 89 на ответницата. Ищецът заявява готовност за сключване на споразумение и прекратяване на брака по взаимно съгласие. В исковата молба се разказва, че страните са сключили граждански брак на 06.12.1985 година в село Тодорово, община Исперих, област Разградска. Бракът е бил първи и за двамата. Семейството заживяло в село Тодорово в жилище собственост на родителите на ответницата, като там останало до 1995 година. Тогава се преместили да живеят в република Турция. От брака си страните имали родени две деца вече пълнолетни. Фактическата раздяла между ищеца и ответницата датирала от месец март 2016 година. Ищецът твърди, че страните не дирят издръжка помежду си. Разделили са се поради несходство в характерите, взаимно дезинтересиране и отчуждение. Съпрузите живеели самостоятелен живот, интересите им били различни, бракът им съществувал само формално. По изложените съображения С.Т. моли, искът за развод да бъде уважен.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата                     С.Т.. Тя счита искът за допустим, а по същество за основателен. Потвърждава разказаните от ищеца обстоятелства в депозираната искова молба. Моли бракът и с насрещната страна да бъде прекратен.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично, като заявява че поддържа предявеният иск и моли по същество същия да бъде уважен.

Ответницата не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и със снетите показания от разпитаният по делото свидетел намира за установено от фактическа страна следното : Страните са сключили граждански брак на 06.12.1985 година, като за това е бил съставен Акт № 18 от същата дата на община Исперих. От брака си страните имали родени две деца вече пълнолетни. Бракът е бил първи и за двамата. Семейството заживяло в село Тодорово в жилище собственост на родителите на ответницата, като там останало до 1995 година. Тогава се преместили да живеят в република Турция. Понастоящем ищецът живеел в България, а ответницата в Турция. Фактическата раздяла между ищеца и ответницата датирала от месец март 2016 година. Разпитаният в производството свидетел заявява, че няма изгледи страните да се съберат и отново да заживеят като семейство.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :  Искът за развод е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно по делото се установява, че страните не живеят като семейство, а брачната връзка съществува само формално. По тази причина следва брака между С.С.Т. и С.И.Т. да бъде прекратен, без произнасяне относно вината, каквото е желанието на ищеца.

Относно фамилното име, което съпругата следва да носи след разтрогване на брака – съгласно разпоредбата на чл.53 от Семейният кодекс след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. водещо е желанието на съпруга променил своето име при сключване на брака. В случая съпругата желае след разтрогване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Раим.

И двете страни желаят семейното жилище находящо се на административен адрес – село Тодорово, община Исперих, област Разградска, ул.“Васил Левски“ № 87 да бъде предоставено за ползване на ответницата.

Страните следва да бъдат осъдени на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплатят окончателна държавна такса по брачният иск сума в размер на 20лв. за всеки от тях.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.С.Т., ЕГН – ********** *** и С.И.Т., ЕГН – ********** *** КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се на административен адрес село Тодорово, община Исперих, област Разградска, ул.“Васил Левски“ № 87 на съпругата С.И.Т..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С.И.Т. да носи предбрачното си фамилно име РАИМ.

            ОСЪЖДА С.С.Т. и С.И.Т. да заплатят по сметка на РС – Исперих, всеки от тях сума в размер на 20 /двадесет лева/ окончателна държавна такса по брачният иск.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :