Р
Е Ш Е
Н И Е
№
119/02.10.2019 ГОДИНА ГРАД
ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА
СЕДЕМНАДЕСЕТИ
СЕПТЕМВРИ ДВЕХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ
СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР
ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНЧХД № 436 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда № 12 от 20.02.2019
година, постановена по НЧХД № 499/2018 година на Велинградския районен съд, е
признат подсъдимия Ф.Н.Н. за невиновен в това,че на 23.04.2018 година в град В., на ул.“**** “, е казал на О.П.П. *** нещо унизително за
честта и достойнството му : “****, ********“
, в негово присъствие , като е оправдаван по обвинението за престъпление по чл.146,ал.1
от НК .
Със
същата присъда е признат подс.Ф.Н.Н. за
виновен в това, че на 23.04.2018 година в град В., на ул.“********“ , е
причинил на О.П.П. *** лека телесна
повреда – разстройство на здравето , извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК ,
а именно : разкъсно –контузна рана на устната и болки в главата- престъпление
по чл.130, ал.1 от НК , като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК и му наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН
ЛЕВА.
Осъден е подс.Н. да заплати на О.П.П.
*** сумата 1000 лева / хиляда лева/ , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130,ал.1 от НК ,ведно със
законната лихва ,считано от датата на увреждането 23.04.2018 година до
окончателното изплащане на сумата и разноски по делото 512,00 лева / петстотин
и дванадесет лева / , като предявеният иск за разликата до две хиляди лева е
отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлен е иска ,предявен от О.П.П.
*** против подс.Н. за заплащане на
сумата 1000 лева / хиляда лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление чл.146,ал.1 от НК,ведно със законната лихва ,считано от датата на
увреждането 23.04.2018 година до окончателното изплащане на сумата и разноски
по делото в размер на 300.00 лева , като неоснователен.
Осъден е подс.Н. да заплати Държавата
такса -
50.00 лева / петдесет лева/ плюс
пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Ф.Н.Н.-адв.К.А.
от САК.Твърди се,че присъдата в
осъдителната й част е незаконосъобразна,неправилна, необоснована,
постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Иска се
присъдата да бъде отменена в обжалваната й част,като бъде оправдан подсъдимия.Ако
съдът счете,че са допуснати множество и неотстраними процесуални нарушения,се
иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно
се иска намаляване размера на наложеното административно наказание до неговия
минимум.Не се сочат доказателства.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба от адв.А..Твърди
се,че : съдът е пренебрегнал задължението си да рамкира предмета на делото и да
определи по кой ред да се разглежда; съдът не е извършил задължителния доклад
на тъжбата и гражданските искове,като за подсъдимия останало неясно по какво
точно се защитава; съдът бил допуснал свидетели еднолично,без да даде
възможност на защитата да изложи съображенията си,както и да се подготви за
разпита им; съдът бил ограничил правото на защитата да вземе пълноценно участие
при проведените очни ставки,а определенията,с които ги бил допуснал,били
безмотивни,като не било искано и становището на страните за допускането им;
мотивите на съда към присъдата били незадълбочени,неясни и повърхностни,което
се приравнява на липса на мотиви,като е допуснато смесване на излагане на факти
и анализиране на доказателствени източници,като не ставало ясно дали определено
обстоятелство било част от фактическата обстановка или е извод на съда за
стойността на доказателствения източник;съдът не е посочил в мотивите те,които
доказателства кредитира и кои-не;не е обсъдил дали кредитира заключението по
приетата СМЕ;вещото лице не е могло да отговори на част от въпросите,като
неизяснени били въпросите относно мозъчното сътресение,прието от вещото
лице,както и относно рана в областта на долната устна;не бил извършен
доказателствен анализ в мотивите към присъдата.Алтернативните искания по
отношение на присъдата се поддържат,като се иска и отхвърляне на гражданския иск.Не
се сочат нови доказателства.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Частният тъжител и повереникът
й поддържат становище,че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди
първоинстанционниата присъда.Претендират се сторените по делото разноски.Не се
сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и провери
изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че подсъдимият Н. *** , е причинил
на О.П.П. *** лека телесна повреда – разстройство на здравето , извън
случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
За да направи този
извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал част от обясненията на
подс.Н. - относно причината за възникналата разправия между него и частния
тъжител,част от показанията на свидетелите К. и В. – относно възникнала
разправия между страните по делото,както и показанията на свидетелите П.,У.,И.
и Ф.,писмените доказателства,приети по делото,както и заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
Настоящата инстанция приема за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят О.П. работи като
технически сътрудник застраховане към „Е.”
в офис,който се намира на ул.”**********” №** в гр.В. На 23.04.2018 година ,в
около 8:55 часа, той пътувал към
посочения офис с лекия си автомобил „********”
с рег.№***********,като завил по посочената улица от бул.”*********”. Малко
преди това подсъдимият Ф.Н. бил спрял
лекия си автомобил „******”на ул.”*****” пред магазина за алкохол ,находящ се на ъгъла на тази улица и ул.”********
”,за да си вземе кафе. След това подс.Н. предприел маневра движение на заден
ход към ул.”………..” и по този начин засякъл
пътя на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. До този момент страните
по делото не се познавали.
Във връзка с горното поведение
на подс.Н. като водач на МПС между него и тъжителя възникнала разправия,двамата
си разменили реплики,като липсват свидетели-очевидци,които да са категорични,
какви точно са би тези реплики.Двамата водачи излезли от автомобилите си и се
приближили един към друг,като подсъдимият нанесъл удар с ръка в областта на лицето на тъжителя. В този момент се намесили
свид. К.,който имал магазин в близост до
посоченото кръстовище и чул викове.Този свидетел установява,че видял,че тъжителят
и подсъдимият били застанали един срещу друг
на кръстовището и си викали,като в един момент се сбутали и той ги
разбранил. След това подсъдимият веднага се качил в колата си и напуснал
мястото.
Св. П.-д. на частния тъжител
установява,че е била в офиса,когато е чула спирачки и започналата
разправия,след което видяла колата на баща си на кръстовището и тичешком се
приближила до мястото на инцидента.Тази свидетелка не е видяла удара,който
подсъдимият нанесъл на тъжителя.Установява също,че св.К. се опитал да разбрани
страните по делото.
От показанията на св.В. също се
установява,че между страните е имало разправия,както и че св.К. се бил намесил
да разтърве страните при последвалото сбутване.,което св.В. описва като
такова,при което подс.Н. бил хванал лицето на тъжителя с двете си ръце
странично.
Междувременно св.П.на частния
тъжител се обадила на тел. 112 - /в 9:13:34 часа-видно от писмо от РЦ 112-К.,намиращо
се на л.** от първоинстанционното дело/,като на място пристигнали полицаи и
по-късно и автомобил на ФСМП В. По време на подаване на сигнала св. П съобщила
в първия разговор,че при сбиване на пътя и след побой баща й О.П. е пострадал –
тече му кръв на устата и че другият участник е избягал,а при втория разговор
подробно описва състоянието на тъжителя – че му тече кръв от устата,има оток и
е на крак – не е легнал и не е изпадал в безсъзнание,като освен това
съобщава,че тя не е била точно на случилото се
и не знае какво точно се е развило,както и че полицаите вече са на
място.
По делото е приет и к. от РЦ
112 – със записите на проведените във връзка с инцидента обаждания.
На място бил изпратен полицейски
автопатрул в състав св. У. и св. И. ,като заварили там само тъжителя,
който имал кръв по устата и им съобщил, че е обиждан и ударен от другото лице – посочил им номера на
управляваното от него МПС. Полицейските служители разпитали гражданите,които
били в близост до мястото на инцидента,но те казали,че не са видели нищо. Св. У.
освен това установява,че при пристигането им тъжителят е бил видимо притеснен и
доста хаотично е нахвърлял някакви данни,като след това се успокоил и им описал
инцидента. Св. И. освен това установява,че пред него тъжителят не е
конкретизирал обидните думи,с които го нарекъл подсъдимия.Пред полицаите св.К.,който
бил на място твърдял,че нищо не бил видял.
Непосредствено след това
полицейския автопатрул потърсил подсъдимия в дома му,но не го открил.
По делото е разпитан като
свидетел и И.Ф.,който живее на съпружески начала с дъщерята на тъжителя и е бил
извикан от нея на
мястото на инцидента.Същият пристигнал много бързо ,като видял, че
частният тъжител бил подпрян на един фризер до магазина за кафе и
цигари.Тъжителят му обяснил какво е станало,като бил зачервен и разкървавен.Св.Ф.го
закарал в Бърза помощ – там му направили скенер и му шили устата,като стоял в
болницата 3 дни и след случилото се бил притеснен,доста обиден от ситуацията –
казвал,че другия го нарекъл ***************.
Св. П. също установява,че
непосредствено след инцидента дясната страна на баща й била червена,а устата му
разкървавена,като след това разбрала ,че раната на устата му била шита в
болницата,престоял е там 2-3 дни и след това 10 дни не е излизал навън,тъй като
бил обиден.
По делото е приет Фиш за спешна
медицинска помощ № ****** от 23.04.2018 година
на О.П.,от който е видно,че екипът на СМЕ е пристигнал в 10:00 ч. на
процесната дата и е отпътувал в 10:20 часа.
По
делото е прието и Медицинско свидетелство за пред съда № ***** от 18.05.2018
година,издадено от д-р.Ш.– лекар към ХО на МБАЛ В., на тъжителя П. ,в което е отразена анамнеза,снета
от тъжителя – същият съобщава на д-р Ш.,че му е бил нанесен побой, изразяващ се
с удари с юмруци в главата и лицето; за липса на отделни спомени около
инцидента,за загуба на съзнание,главоболие,падане и повръщане,получени рани в
долната устна,силно кървящи.В обективен статус на освидетелствания Ш.е записал
- задоволително общо състояние,адекватен и контактен,без данни за отпадна
неврологична симптоматика,разкъсна рана
на долната устна с неправилна форма и размери 1,5 х 2 см. В заключение в това свидетелство е записано:
сътресение на мозъка,разкъсно-контузна
рана на долната устна на устата,кървяща.
По
делото е приета и Епикриза от хирургично отделение на тъжителя П.,от която е видно ,че същият е
постъпил на лечение на 23.04.2018 година и е изписан на 25.04.2018 година с
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение–без открита вътречерепна рана
,повърхностна травма в окосмената част на главата .Констатирана е и разкъсно
–контузна рана с неправилна форма на долната устна ,която е обработена.На
тъжителя е бил издаден и Болничен лист -
от 23.04.2018 г. до 24.05.2018 година,в който е посочена диагноза – мозъчно
сътресение и режими – болничен и домашен-амбулаторен.
По
делото е била назначена СМЕ,чието заключение съдът кредитира като компетентно и
добросъвестно изготвено.Същото е прието по делото и не е било оспорено от страните.От заключението на съдебно-медицинската
експертиза е видно,че при настъпилия инцидент на 23.04.2018 година към 8:55
часа на тъжителя П. са причинени следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение,протекло със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване,обърканост,сънливост,без
пълна загуба на съзнанието до степен на
комоционна кома; разкъсно- контузна рана
на долната устна на устата с размери 1,5 х 2 см. ,като същите са причинили
на лицето временно разстройство на здравето,неопасно за живота; тези увреждания
са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет,чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени
при нанасяне на удари с юмрук по лицето и главата към момента на инцидента,като
по време на нанасяне на ударите двете лица са били прави и обърнати лице в
лице,като в медицинската документация е описана само травмата в областта на
лицето,като периода на лечение на тази травма е около 10 дни от момента на нанасянето,а
на мозъчното сътресение от 7 до 10 дни,като за тъжителя не се очакват
неблагоприятни последици за здравословното му състояние за в бъдеще.
В съдебно заседание пред
първоинстанционният съд вещото лице д-р П. е обяснил също,че сбутване означава
с ръце подсъдимият и тъжителят да се бутат в областта на тялото,като така може
да се получи кръвонасядане в областта на тялото и ръцете,но не и
разкъсно-контузна рана в областта на главата и лицето/каквато е констатирана
при тъжителя/.Освен това, за да се
получи такава рана,е необходимо да има удар с достатъчна сила,а при бутане в
областта на лицето с хващане с ръце/така,както заявява св.В./ вещото лице
обяснява,че не може да се получи такава рана в областта на лицето.Вещото лице е
изяснило също,че разкъсно-контузната рана
на долната устна е в област,която е богато кръвоснабдена, и е кървяла
обилно веднага след нанасянето й/така,както установяват свидетелите П.,Ф.и
дошлите полицаи-свидетелите У. и И./,като тя може да бъде причинена и от един
единствен удар,като е възможно с този удар да се получат и други увреждания в
областта на главата . За мозъчното сътресение се прави извода от оплакванията
на пострадалия – главоболие, обърканост, сънливост,повръщане.
Аналогична фактическа
обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Настоящата фактическа
обстановка въззивната инстанция възприе,кредитирайки отчасти обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите,посочени по-горе и кредитирани и от първоинстанционния съд,както и приетата
по делото медицинска документация,касаеща причинените телесни увреждания на
тъжителя-цитираните по-горе Фиш за СМП,Медицинско свидетелство,Епикриза и
Болничен лист,както и изготвеното и прието по делото заключение по назначената
СМЕ и приетия по делото компактдиск и писмо от РЦ 112-Кърджали.
Обосновано и законосъобразно при
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че на
23.04.2018 година,в град В. около 8:55
часа е станала разправия между подсъдимия
и тъжителя - по повод нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия,по време на която
двамата са си викали и са се карали.Не е
установено обаче по делото точно какви думи са си отправили един към
друг,поради което напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел,че подс.Н. е невиновен и го е оправдал за това,на 23.04.2018 година в
град В. , на ул.“******“ ,да е
казал на тъжителя О.П.П. *** нещо унизително за честта и достойнството му
: “*********************“ , в негово
присъствие - по обвинението за
престъпление по чл.146,ал.1 от НК .
Предвид признаването на подс.Н.
за невиновен и оправдаването му по това обвинение основателно е отхвърлен и
предявеният граждански иск за сумата от 1000 лева,ведно със законната лихва и
съответните разноски в размер на 300 лева.
Обосновано и законосъобразно
съдът е приел,че в хода на разправията в един момент подсъдимият Н. е нанесъл
удар в областта на лицето на тъжителя П.
и му е причинил травматични увреждания,описани подробно от съдебно-медицинската
експертиза, вкл. и разкъсно - контузна
рана на устата и болки в главата,предмет на обвинението.За да направи този
извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал част от обясненията на
самия подсъдим - относно причината за възникване на разправия между него и
тъжителя ,както и част от показанията на свид. К. и В. – относно
обстоятелството,че е възникнала разправия между страните по делото,както и показанията на свидетелите П.,У.,И. и Ф.,писмените
доказателства,приети по делото,както и заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза и съдържанието на приетия по делото компактдиск
от РЦ 112.
Дъщерята на тъжителя св.Пи
мъжът,с когото тя съжителства фактически-св.Ф.установяват,че когато са
отишли-първата на края на развилата се ситуация,а вторият-след приключването
й,са видели кръв по лицето на тъжителя.Двамата полицейски служители,които са
отишли на мястото на инцидента след обаждането на св.П телефон 112,които са
напълно незаинтересовани от изхода на делото,са категорични в показанията си,че
тъжителят е бил със зачервено лице,имал е кръв по устата и е бил объркан. Освен
това разкъсно - контузната рана е
описана и в медицинската документация,цитирана –по-горе,и приета като писмени
доказателства по делото.Тези гласни и писмени доказателства изцяло
кореспондират със заключението на вещото лице д-р П. по назначената СМЕ,като се
подкрепят изцяло и от разпита му в съдебно заседание,в който той обяснява,че
разкъсно-контузната рана на тъжителя не може да бъде причинена само от бутане,необходима
е известна сила и затова добре отговаря да е причинена от удар с юмрук,като
освен това мястото на причиняване на увреждането е кръвоснабдено и затова се
появява кървене непосредствено след удара.
С оглед горното напълно
обосновано първоинстанционният съд,давайки вяра на горните доказателства,е
приел,че подсъдимият е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на тъжителя и
му е причинил посочените по-горе телесни увреждания.
Обосновано предвид горните
непротиворечиви кредитирани доказателства съдът не е дал вяра нито на
подсъдимия,нито на свидетелите К. и В.-че подсъдимият не бил удрял тъжителя или
между тях имало само сбутване,както и че това сбутване било протекло по
механизма,описан по-горе от св.В..Показанията на свидетелите К. и В.,че по
лицето на тъжителя не били забелязали кръв се опровергава по категоричен начин
от показанията на двамата полицейски служители,от показанията на св.Пи св.Ф.,както
и от обясненото в съдебно заседание от вещото лице д-р П. относно естеството на
разкъсно-контузната рана в тази област на лицето.
Предвид гореизложеното
настоящата инстанция счита,че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил
материалния закон,като е приел,че подс.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава по чл.130,ал.1 от НК,като на 23.04.2018
година в град В., на ул.“******“ , е причинил
на О.П.П. *** лека телесна повреда – разстройство на здравето , извън
случаите по чл.128 и чл.129 от НК , а именно : разкъсно –контузна рана на
устната и болки в главата.Деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л , тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.Този извод
следва от начина на осъществяване на деянието – нанасяне на удар с ръка в областта
на лицето на тъжителя.
Съдът законосъобразно е
приложил спрямо подс.Н. и разпоредбата на чл.78А от НК,освобождавайки го от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление,като му е наложил административно наказание глоба в размер,близък
до минималния предвиден в закона - 1500 лева.За да определи този размер на
глобата,съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,както и материалното състояние на подсъдимия.Съдът счита,че този
размер на глобата е справедлив и не следва да бъде намаляван до законовия
минимум - предвид и обстоятелството,че подсъдимият е нанесъл телесните
увреждания на тъжителя на улицата в град В.,по време,когато много хора сутрин
отиват на работа,след като е извършил нарушение на ЗДвП.
Присъдата е законосъобразна и в частта,с която подсъдимият е
осъден да заплати 1000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
тъжителя от престъплението по чл.130,ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от датата на увреждането-23.04.2018 година до окончателното й
изплащане,както и разноски в размер на 512 лева.Този размер на обезщетението е
съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД,като той би възмездил тъжителя справедливо
и в достатъчна степен за претърпените от него болки и страдания вследствие
причинените му телесни увреждания от подсъдимия.При присъждане на този размер
на обезщетението обосновано първоинстанционният съд е отчел вида и естеството
на увреждането,периода на лечение/включително
и в болница/,продължителността на създадения дисконфорт у пострадалия,както
и продължителността на оздравителния процес.Обосновано съдът е приел,че искът
следва да бъде отхвърлен над размера от 1000 лева до размера от 2000 лева-като
прекомерно завишен и неоснователен.
Законосъобразно са определени и дължимите от подсъдимия разноски и
държавна такса.
С оглед гореизложеното първоинстанционната присъда като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива следва да бъде
потвърдена,като въззивната жалба следва да се остави без уважение-като
неоснователна.
При разглеждането и решаването на делото от първоинстанционния съд
не са допуснати нито твърдените от защитата във въззивната жалба процесуални
нарушения,нито съществени нарушения на процесуалните правила,които на това
основание да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.Първоинстанционният съд е изложил ясна фактическа
обстановка,посочил е въз основа на кои доказателства я възприема,както и кои от
тях кредитира и защо,както и кои не кредитира и защо,като изводите му почиват
на обсъдените поотделно и в съвкупност всички приети по делото доказателства и
на формалната логика.Твърденията на защитата,че съдът не бил рамкирал предмета
на делото;че било нарушеното правото на защита на подсъдимия;че били допускани
свидетели,без да може защитата да се подготви за разпита им;че било ограничено
правото на защитата да вземе участие в проведените очни ставки;че мотивите на
съда били неясни,незадълбочени и че съдът не бил посочил кои доказателства кредитира
и кои не и защо,не намират опора нито в съдържанието на протоколите от
проведените съдебни заседания,нито на изготвените към присъдата мотиви от
първоинстанционния съд,обсъдени и от настоящата инстанция по-горе.
Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва подсъдимият
да бъде осъден да заплати на тъжителя сторените от него разноски пред въззивната
инстанция - в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 12
от 20.02.2019 година, постановена по НЧХД № 499/2018 година на Велинградския
районен съд.
ОСЪЖДА
Ф.Н. ***,с ЕГН
********** да заплати на О.П.П. ***,с
ЕГН ********** , сторените от него разноски пред въззивната инстанция - в размер
на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.