Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260 039
гр. Добрич, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 135 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 135/2020
г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова молба, рег.
вх. № 260755/23.09.2020 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич,
подадена от И.И.П. ЕГН **********
***, с която срещу З. К.„Л. И.“ АД гр. С.,
бул. „С. Щ.“ № *, ЕИК ****, при условията на обективно съединяване, са
предявени следните искове:
Иск за плащане на сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2015 г., виновно причинено от С.
И. Г. ЕГН **********, водач на л. а.
марка „М.”, рег. № **, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.09.2020 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.
226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД;
Иск за
плащане на сумата от 2 170.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди ( разходи за лечение ),
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2015 г., виновно причинено от С.
И. Г. ЕГН **********, водач на л. а.
марка „М.”, рег. № **, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.09.2020 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.
226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 ЗЗД;
Иск
за плащане на сумата от 2 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди ( претърпени имуществени вреди
по лекия автомобил ), претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2015 г.,
виновно причинено от С. И. Г. ЕГН **********, водач на л. а. марка „М.”,
рег. № **, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.09.2020 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.
226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът оспорва иска
по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и
присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на застрахователно събитие и
относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани
са твърдения за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия с принос в размер на 80 % .
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
В
исковата молба се твърди, че на 23.09.2015 г., управлявания от И.И.П. лек
автомобил „Ф.“ рег. № **, при извършване на маневра ляв завой с пресичане
на насрещната пътна лента в района на с. Езерец, общ. Шабла, област Добрич, в
нарушение на чл. 20 и чл. 42 ЗДвП е бил застигнат и ударен в ширината на
насрещната пътна лента, спрямо задна лява врата от лек автомобил „М.”,
рег. № **, управляван от С. И. Г..
От
доказателствата по делото – писмени, комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, както и писмените доказателства от приобщените към
делото ДП № 148/2015 г. по описа на РПУ – Шабла и пр. пр. № 696/2-15 г. по
описа на РП – Каварна, не се установи по несъмнен и категоричен начин
механизмът на извършване на ПТП, както и вината на водача на л. а. „М.”, рег. №
**, управляван от С. И. Г.. Според експертното мнение на вещото лице –
експерт по ПТП, не е възможно надлежното определяне на мястото на ПТП,
скоростта на движение на леките автомобили преди, към момента и след ПТП.
Вещото лице смята, че водачът на л. а. „М.” е следвало да запази разположението
си в дясната пътна лента и да не установи удар в насрещната лява пътна лента, а
от своя страна, водачът на л. а. „Ф.“ не е следвало да предприема маневра, ако
с това технически би определил ситуация, водеща по ПТП.
По
делото се установи, че Началникът на РУ –П – Шабла с Наказателно постановление № 15 – 5811 -
000079/30.11.2015 г. е наложил на водача на л. а. „М.”, рег. №
** - С. И. Г. административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл. 6,
т. 1 ЗДвП, административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лв. за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
С
Решение № 33/03.05.2016 г. по НАХД № 313/2015 г. по описа на РС – Каварна Наказателно
постановление № 15 – 5811 - 000079/30.11.2015 г. е отменено. Първостепенният
съд е приел, че основната причина за настъпване на ПТП са действията на водача
на л.а. . „Ф.“ - ищецът по т. № 135.2020
г. по описа на ОС - Добрич, който предприел маневра за навлизане в пътното
платно без включен пътеуказател.
Безспорно
установено е по делото, че с Постановление
от 26.03.2020 г. на РП – Каварна по пр. пр. № 696/2015 г. , на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1и чл. 199 НПК, досъдебното производство № 148/2015 г. по
описа на РПУ – Шабла, водено срещу неизвестен извършител е прекратено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е получил
множество телесни повреди, което наложило хоспитализирането му в болнични
заведения в страната и в чужбина и в резултат на пътно-транспортното
произшествие е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
уплаха и стрес.
Според
експертното мнение на вещите лица от КСАТМЕ, ищецът е получил следните
увреждания при инцидента: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия
на гръбначния стълб, които по своя характер са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Последиците от травмите са отшумяли за период
от около три седмици. Ищецът е бил на лечение в неврологично отделение на
болница в периода 24.08 - 28.08.2015 г. Вещото лице – съдебен медик е
констатирало, че ищецът е имал сериозни дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб на ниво шийни, гръдни и поясни прешлени значително време преди инцидента.
Посочените заболявания не се намират в причинна връзка с ПТП. Вещото лице е
установило, че причината за поставената на 03.01.2019 г. диагноза „травма на
нервните коренчета на лумбосакрания отдел на гръбначния стълб“ не е свързана с ПТП.
От
заключението на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза се
установява, че инцидентът е довел до влошаването на психичното състояние на
ищеца, което е приело клиничната характеристика на посттравматично стресово
разстройство, продължило в рамките на шест месеца. Самата клинична
характеристика на посттравматичното стресово разстройство е израз на
отрицателни емоционални и психологически преживявания, които не биха се
обособили без въздействието на масивната психотравма.
В
исковата молба се твърди, че при ПТП са нанесени и имуществени вреди на
управлявания от ищеца лек автомобил. Според експертното мнение на вещото лице –
експерт по ПТП, общата стойност на ремонтните дейности за възстановяване на
щетите по лекия автомобил възлизат на сумата от 992.48 лв. По делото не се
представиха доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца върху лек
автомобил „Ф.“ рег. № **.
Не е
спорно по делото, че водачът лек автомобил
„М.”, рег. № ** е имал сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ със З. К.„Л. И.“
АД гр. С., валидна към датата на
произшествието.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ,
т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество
на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да се
разгледат по същество.
Член
257 КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни
превозни средства.
По
силата на задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите от причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно
българското законодателство или законодателството на страната, в която е
настъпила вредата – чл. 257, ал. 1 КЗ (
отм. ).
С
договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди – чл. 226 КЗ ( отм. ).
Член
226 КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на
третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”.
Прякото
право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за
неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”,
така и гражданската отговорност на застрахования. Прякото право се намира в
определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се
породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската
отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на
кумулативност или субсидиарност – ТР – 1
– 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата
на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.С договора за застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
В
разглеждания случай са налице
предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
и имуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно –
транспортно произшествие на 23.09.2015 г., не са налице.
По
делото не се установи вината на водача
на водача на л. а. „М.”, рег. № **, както и причинно-следствената връзка на
претендираните вреди ( имуществени и неимуществени ) с ПТП.
С оглед
функционалната обусловеност на деликтната отговорност на виновния за ПТП водач
на МПС с отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“, исковете се явяват недоказани и
следва да се отхвърлят.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
се присъдят 1 200.00 лв. разноски и 1 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.П. ЕГН ********** ***, срещу З. К.„Л. И.“ АД гр. С., бул. „С. Щ.“ № *, ЕИК ****, при условията на
обективно съединяване, искове за плащане на сумата от 100 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
23.09.2015 г., виновно причинено от С. И. Г. ЕГН **********, водач на л.
а. марка „М.”, рег. №
**, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението; за сумата от 2 170.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди ( разходи за лечение ), претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 23.09.2015 г., виновно причинено от С. И. Г. ЕГН **********, водач
на л. а. марка „М.”, рег. №
**, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението; за сумата от 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди ( претърпени имуществени вреди по лекия автомобил ),
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2015 г., виновно причинено от С.
И. Г. ЕГН **********, водач на л. а.
марка „М.”, рег. № **, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при З. К.„Л. И.“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.И.П.
ЕГН ********** ***, да заплати на З. К.„Л. И.“ АД гр. С., бул. „С. Щ.“ № *, ЕИК ****, 1
200.00 лв. разноски и 1 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: