Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 14.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
СТЕФАНОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдия Стефанова
търговско дело № 565 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по
молба с правна квалификация по чл.625 ТЗ на
"Ж.Б." ЕООД, с ЕИК ********,
представлявано от управителя Н.Е.А., със седалище и адрес на управление:***, р-н
Средец, ул. „***********чрез адв. Й.П. от САК, със съдебен адрес ***, за
постановяване на решение по чл. 632,
ал.1 ТЗ, чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608, ал.1,т.2 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на "Ж.Б."
ЕООД, с ЕИК ********, поради неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че дружеството
извършва търговска дейност от 2011 година в сферата на леката
промишленост-реализация на българския и европейския пазар на стоки, собствено
производство, представляващи детски облекла-блузи, якета, обувки, дамски и
мъжки дрехи. Сочи, че първите забавени плащания на публични задължения
датират от 2012 година, като през 2017 година дружеството е принудено да закрие
свой цех в гр.С., за да оптимизира разходите и да заплати публичните си
задължения. Твърди, че през 2018 година основният чуждестранен съконтрагент на
дружеството го е уведомил, че няма да прави повече поръчки занапред.
Излага, че високата наемна цена на цеха
и машините в него, разходите за заплати, данъци и осигуровки, съчетани с
липсата на достатъчно приходи на предприятието е направило невъзможна дейността
му. Сочи, че на 17.12.2018 година НАП е наложила запор на дружествените сметки.
Поддържа, че натрупаните задължения към НАП са в размер на над 70 000,00 лева. Твърди
още, че липсва хипотетична възможност да бъдат погасени старите задължения на
дружеството. Излага, че дружеството не разполага с дълготрайни и краткотрайни
активи, няма налични парични средства, ликвидни активи и налично имущество,
което да се осребри за покриване на началните разноски и разходи по
несъстоятелността.
Моли да бъде постановено решение, с
което съдът да обяви неплатежоспособността на дружеството, да определи
началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да постанови
прекратяване на дейността на предприятието и да обяви дружеството в
несъстоятелност. Представя доказателства.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приета е ССЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя, събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице по ССЕ, прецени
ги отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Съобразно нормата на чл.607а, ал.1
от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Нормата на чл.608 от ТЗ дава определение на понятието
"неплатежоспособен търговец" - който не е в състояние да изпълни свое
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Видно от събраните доказателства -
писмо от НАП/л.81/ към 19.04.2019 година, дружеството-молител има незаплатени
публични задължения в размер на 73 820, 00 лева. Относно размера на посочените
задължения в о.с.з. на 27.06.2019 г. в.л. изяснява, че дружеството-молител има
осигурителни и данъчни задължения за периода от 2015 година до 28.03.2019
година/датата на подаване на молбата/, които не са платени.
Тези задълженията са с натрупване в
годините, като започват от 29 000,00 лв. и достигат до посочения от НАП размер
/л.121 гръб -122/.
От приобщените по делото справки от
СДВР отдел „Пътна полиция“/л.71-72/ и Агенция по вписванията /л.74/ се
установява, че дружеството-молител не притежава МПС и недвижими имоти.
От представената по делото
информация от НАП /л.82-83/ се установява, че срещу дружеството-молител е
образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания и са наложени
обезпечителни мерки по ДОПК – запор върху налични и постъпващи суми по банкови
смети на дружеството, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържание на
касетите, както и суми предоставени за доверително управление в банки.
За изясняване на въпроса относно
финансовото и икономическото състояние на молителя е допусната СФИЕ, от
заключението на която се установява, че към 28.03.2019 година дружеството е
реализирало финансов резултат загуба в размер на 10 хил. лв./л123/, към същата
дата дружеството не притежава парични средства /л.125/. Единствените вземания,
които дружеството-молител има са от собственика и са със срок над 1
година/л.124/. Не се установява публичните задълженията да са погасени.
Вещото лице дава
заключение, че коефициентите
на ликвидност към 31.12.2018 година и към 28.08.2019 година са извън
референтните стойности, а коефицентите на незабавна и абсолютна ликвидност за
този период, включително към 31.12.2017 година имат нулева стойност, поради
липса на парични средства /л.126/. При показателите за финансова автономност в.л.
е установило, че към 31.12.2015 година, към 31.12.2016 година и към 28.03.2019
година, същите са под препоръчителната минимална стойност. Гореизложеното
означава, че дружеството - молител е
напълно декапитализирано.
Показателят за обща ликвидност е
количествена характеристика с най-висока информационна стойност за
платежоспособността на предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма,
когато варира между 0.9-1 и нагоре /решение № 376/19.05.2005 г., ВКС по т. д. №
730/2004 г., решение № 1727/07.01.2004 г., по т. д. № 844/2003 г. на ВКС/.
Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения
с всички налични парични средства, с каквито то не разполага още към 31.12.2017
година/л.126/. Нарушаването на соченото съотношение индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Съобразно приетите по делото
доказателства и заключението на вещото лице, се доказва твърдението на
молителят, че е налице хипотезата на чл.626, ал.1от ТЗ, като дружеството "Ж.Б."
ЕООД, ЕИК ******** е неплатежоспособно.
От становището на в.л. о.с.з. на
27.06.2019 година се установява, че финансовото положение на дружеството се
влошава рязко през 2018 година, като към края на същата година молителя няма
никакви парични средства, материални запаси и дълготрайни материали активи
/л.127 гръб –л.128/. Липса на парични средства се установява още в края на 2017
година. Този извод се подкрепя от СФИЕ където е посочено, че коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност са с нулева стойност още към 31.12.2017
година, т.к. към 31.12.2017 година дружеството-молител не разполага с парични
средства. В потвърждение на гореизложеното са и данните от баланса за 2018
година дружеството-молител. Видно от баланса, към края на 2018 година
единствения актив на дружеството са вземания от собственика си със срок над 1
година, т.е. и през 2017 година същите вземания счетоводно са стояли като актив
в дружеството, достатъчен да покрие загубите, но в същото време този актив
/вземане от собственика/ реално не е бил наличен.
Установява се, че последните плащания
от дружеството са незначителни по размер, а именно по търговска сделка - в
размер на 561,60 лв., извършено на 05.12.2018 година по сметка на доставчика
ТПК „М.Д.“ гр. Самоков. Последното плащане на "Ж.Б." ЕООД към НАП е
за „здравно осигуряване за м.11.2018г.“, в размер на 293,00 лв., извършено на
11.12.2018 година /л.126/, като видно от уточнение на ВЛ в о.с.з., се
установява, че осигурителните задължения не са заплащани като с натрупване от
2015 година към март 2019 година са в размер на 69 000 лева, а данъчните
са 4000 лева.
Предвид горното, съдът приема за
установено, че молителят е изпаднал в неплатежоспособност, тъй като не
изпълнява публичните си задължения за периода от 2015 година до датата на
подаване на молбата /28.03.2019 г/., в общ размер на 73 820, 00 лева към 19.04.
2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички материалноправни предпоставки от
установения в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от ТЗ, а именно
търговецът-молител да е изпаднал в неплатежоспособност, т.е. да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването ѝ или публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на
длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да
представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.
Според презумпцията предвидена в
чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови
отчети за последните три години, спрял е плащанията си изцяло или от части по
някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2, 3, 4 от ТЗ.
В случая не е налице първата от
посочените предпоставки, тъй като ответното дружество е заявило за обявяване в
търговския регистър годишните си финансови отчети за 2015, 2016, 2017 г., 2018
г.
С оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
дружеството има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Наличието на неплатежоспособност може
да се изведе от цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на молителя
през периода 2015г.- 2108г., извършен от вещото лице по допуснатата и приета ССЕ.
Подробното изследване на коефициентите на задлъжнялост, ликвидност, финансова
автономност показва тенденция на увеличаващи се дългове за сметка на
намаляващия собствен капитал. ВЛ дава заключение, че към 31.12.2017 г. коефициентът
на незабавната и абсолютна ликвидност е нулев/л.122 и л.126/. Предвид
изложеното, съдът приема, че краткотрайните активи са станали недостатъчни за
изплащане на краткосрочните задължения. Анализът на тези факти и общата
задлъжнялост сочи, че длъжникът не е в състояние да покрива никакви пасиви,
съответно предприятието не разполага с никакви активи, за да подобри
финансовото си положение. С оглед липсата на каквито и да е положителни доказателства
за финансовото състояние на дружеството от края на 2017 г. може да се счита, че
молителят трайно е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, дружеството е
декапитализирано, не се
обслужват публичните задължения към НАП, липсват активи, с които да се покрият
задълженията към кредиторитора. Това състояние се наблюдава и до датата на
подаване на молбата в настоящото производство/28.03.2019 г./ и след това.
Ясно е очертана динамика на свиване
на дейността на дружеството, намаляване и изчерпване на дълготрайните и
краткотрайни активи. Последната
дата, на която дружеството е извършило незначителни по размер плащания за
погасяване на задължение по търговска сделка е от 05.12.2018 година, а
последното плащане към НАП е от 11.12.2018 година.
Установен е спад на размера на имуществото, под
размера на поетите задължение към 31.12.2017 г. От последната дата дружеството не
е в състояние да покрива краткосрочните си публични задължения, поради липсата
на достатъчен актив/л.123-124/. Изследвани от вещото лице коефициенти за
ликвидност и финансова задлъжнялост, сочат постоянно намаляване на
коефициентите до спадане под референтните стойности, вкл. до нулева стойност.
По изложените съображение съдът приема, че след 31.12.2017 г. критичното
състоянието на дружеството е придобило траен характер.
Към 31.12.2017г. дружеството не отчита
наличност на парични средства в банкови сметки, дълготрайни или краткотрайни
активи. Макар й показателите за обща и бърза ликвидност да са в рамките на
референтните стойности, то показателите на незабавна и абсолютна ликвидност не
само са извън референтните стойности, а дори са нулеви. Налице е тенденция
длъжникът да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки поради липса на оборотни средства.
Следва да се заключи, че към 31.12.2017
г. общата
балансова стойност на всички активи-дълготрайни и краткотрайни притежавани от
дружество –молител не са достатъчни за покриване на задълженията му.
С оглед гореизложеното и при
съвкупна преценка на всички доказателства по делото, съдът приема, че са налице
и процесуалноправните и материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството "Ж.Б."
ЕООД.
Предвид горното преценката относно
изпадането на длъжника в неплатежоспособност и нейната начална дата следва да
бъде направена при съпоставката на установеното от експертизата финансово
състояние и погасяването на установените задължения към кредиторите на
дружеството, съответно тяхното спиране.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност
на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС
- в решение № ЗЗ от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение №
115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособност
следва да се определи според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ.
Кумулативно към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните
си задължения по търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с
търговската му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като
трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.
Вещото лице е отговорило на въпроса относно установяване
на датата на последното извършено плащане за погасяване на краткосрочно
задължение по търговска сделка - 05.12.2018 г. и на публични задължения, -11.12.2018 г.
Предвид незначителния размер на заплатените суми съотнесени към размера на
натрупаните публични задължения, срока от който тези задължения са дължими,
цялото финасово-икономическо състояние дружеството, нулевите стойности на
показателите за незабавна и абсолютна ликвидност /които не само се запазват
през 2018 година, а едновременно с тях и
общата и бърза ликвидност достигат нулевите стойности/, съда счита, че още към 31.12.2017
г. дружеството не е в състояние да покрива текущите си задължения с наличните
краткотрайни и дълготрайно активи, поради липсата на парични средства /л.126/.
По изложените по-горе съображения съображение съдът
приема, че след 31.12.2017 г. критичното състоянието на дружеството е придобило
траен характер, т.е. от последната дата дружеството е изпаднало в състояние на
трайна и необратима неплатежоспособност.
От събраните по делото доказателства и заключението на
ССЕ не се установя да е налице достатъчно имущество или средства за покриване
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността.
Поради изложеното, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 27.06.2019 г.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на "Ж.Б." ЕООД, следва да бъде
открито при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици -
обявяване на неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез
налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност,
прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по
делото.
На длъжника и
кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако
бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 4 000,00 лева ( чл.
632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).
Тъй като молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е подадена от длъжника и съгласно чл.620, ал.1 ТЗ
държавна такса не се събира предварително, то на основание чл.620, ал.3 ТЗ държавната такса в размер на 250 лева следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
"Ж.Б." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „***********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на "Ж.Б."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец,
ул. „*** ********, а именно - датата 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "Ж.Б."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец,
ул. „*** ********.
НАЛАГА общи възбрана и запор
върху имуществото на "Ж.Б."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец,
ул. „*** ********.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Ж.Б."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец,
ул. „*** ********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "Ж.Б." ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „*** ********.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т.д.№565/2019 г. по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на "Ж.Б."
ЕООД и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може
да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване
на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото
се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 4 000,00 лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА "Ж.Б."
ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде поискано
възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и
ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА "Ж.Б." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „*** ********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на "Ж.Б." ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Средец, ул. „*** ********.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в
книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: