Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кюстендил, 16.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември през *** и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН БАТАЛСКИ
при
участието на секретаря М.
С. и прокурора Владимир
Мицов, като разгледа докладваното от съдия Баталски ВНОХД № 354 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда №26
от 28.03.2017 г., постановена по НОХД № 747/2016 г. по описа на Кюстендлския
районен съд подсъдимият В.М.Г., роден на *** ***, ***, ***, със *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН:********** е бил признат за виновен в това,
че на 22.12.2013г., в с.*** обл.*** в съучастие
като съизвършител с А.Х.Ц. е направил опит да принуди Н.С.Б. *** да извърши
нещо противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване и
резултатът от деянието не е настъпил поради независещи от него причини –
престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК,
поради което и при условията на чл.54 НК е наложил на подсъдимия Г. наказание
”лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, чието
изпълнение е отложил за срок от три години. С присъдата е осъден подсъдимият В.М.Г.
да заплати на Н.С.Б. сумата ***(***) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
извършения опит за принуда на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от посочената дата до окончателното й изплащане, като
предявеният иск, за разликата над *** (***) лева
до пълния претендиран размер от ** (*** *) лева, е отхвърлил като неоснователен.
Със същата присъда е признат подсъдимият А.Х.Ц., роден на *** ***,
живеещ в същия град, ***, *** гражданин, със *** образование, ***, **, осъждан, с ЕГН:********** за виновен в това, че
на 22.12.2013г., в с.***, обл.***, в съучастие като съизвършител с В.М.Г. е направил опит да принуди Н.С.Б.
*** да извърши нещо противно на волята му, като е употребил за това сила и
заплашване и резултатът от деянието не е настъпил поради независещи от него
причини – престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18,
ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК е наложил на подсъдимия Ц. наказание
”лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, чието изпълнение е отложил за
срок от три години. С присъдата е осъден подсъдимият А.Х.Ц. да заплати на Н.С.Б.
сумата *** (***)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на извършения опит за принуда на 22.12.2013г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от посочената дата до окончателното й изплащане,
като предявеният иск, за разликата над *** (***) лева до пълния претендиран размер от *** (*** ***) лева, е
отхвърлил като неоснователен. С присъдата са осъдени и двамата подсъдими да
заплатят сторените по делото разноски в размер на *** (***) лева по
сметка на РУ – гр.Кюстендил, а по сметка
на Районен съд – гр.Кюстендил, всеки един от тях по *** (***) лева,
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия В.Г.
- адвокат Д.Д., както и допълнение към жалбата, както и уточнение към нея, в
които се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, тъй
като противоречи на материалния закон. Твърди се, че КРС е постановил присъдата
си въз основа на косвени доказателства и предположения. Сочи се, че за да
мотивира присъдата си, съдът се е позовал на показанията на пострадалия и
състоянието му след срещата с подсъдимите и трети лица. Твърди, че показанията
на пострадалия са изолирани и не могат да бъдат единствено доказателство за
обосноваване на осъдителна присъда, тъй като свидетелят Б. е заинтересуван от
изхода на делото, тъй като е граждански ищец, целящ с показанията си да докаже
гражданския иск, както и, че неговите показания не се подкрепят от нито едно
доказателство по делото. Твърди се, че показанията на свидетеля Н.Б. следва да
бъдат изключени от доказателствения материал, а от останалите доказателства,
които са само косвени, не следва единствено възможният извод, че двамата
подсъдими са осъществили деянието, предмет на обвинението. Уточнено е, че се
обжалва присъдата както в наказателната, така и в гражданската й част. Искането
е да се отмени обжалваната присъда, като вместо нея да се постанови нова, с
която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло гражданският иск.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е депозирана въззивна жалба и от защитника на подсъдимия
А.Ц. - адвокат Ем.Й., както и допълнително писмено изложение към жалбата, в
които се излагат доводи, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Сочи
се, че липсват елементи от фактическия състав на престъплението, както и че
действията, описани в обвинителния акт са лишени от правен и житейски смисъл.
Твърди се, че присъдата почива на предположения, като изводите на съда се
изградени върху показанията на пострадалия, които са в противоречие с всички
останали доказателства по делото, като са пренебрегнати доказателствата, оневиняващи
подсъдимите. Сочи се, че съдът безкритично е приел всички твърдения на
пострадалия, като е пренебрегнал опровергаването им от останалите събрани по
делото доказателства и не е обсъдил тези противоречия, което е равностойно на
липса на мотиви.
В законовия срок не
са постъпили възражения от Районна прокуратура гр. Кюстендил, нито от частния
обвинител и граждански ищец.
В разпоредително
заседание на 26.06.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите,
нито събиране на нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Г. поддържа
въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена, като се постанови нов
съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия Г. за невиновен и да бъде
изцяло оправдан по предявеното му обвинение, както и да бъде отхвърлен
предявеният граждански иск.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Ц. поддържа
въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена, като се постанови нов
съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия Ц. за невиновен и да бъде
изцяло оправдан по предявеното му обвинение, както и пледира да бъде отхвърлен
изцяло предявеният граждански иск.
Представителят на
КОП оспорва въззивните жалби, както и допълненията и уточненията към тях, като
изразява становище обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Частният
обвинител и граждански ищец не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище
по подадените въззивни жалби и допълненията към тях.
Подсъдимият Г. поддържа
изявлението на своя защитник, като в последната си дума е заявил, че поддържа
тезата за невинен.
Подсъдимият Ц.
поддържа изявлението на своя защитник, като в последната си дума е заявил, че
желае да бъде признат за невинен.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба
е подадена в срока по чл.339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата следва да се
потвърди поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при правилно описана фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият
В.М.Г. е роден на *** ***, ***, *** гражданин,
със *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН:**********.
Подсъдимият
А.Х.Ц. е роден на *** ***, живеещ в същия град, ***, *** гражданин,
със *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН:**********
На ***. около ** часа
пострадалият Н.Б. бил пред кафе „***“, находящо
се в центъра на гр.***. По-рано
вечерта бил употребил алкохол. Поръчал си сандвич, който консумирал, когато на
кафето дошли непознати за него момче и момиче. Н.Б. плеснал момичето по задните
части, при което момчето го ударило силно по главата. Н.Б. се занесъл и паднал
настрани пред намиращ се в близост офис. Докато бил на земята, непознатият
продължил да му нанася удари с крака и юмруци по тялото. В този момент към
мястото се приближили служители от общинската охрана - свидетелите Я. А. Д.С.,
с помощта на които побоят бил прекратен. Момчето и момичето се качили бързо в
такси и напуснали мястото. Н.Б. потърсил спешна медицинска помощ, при което му
бил приложен шев на получената рана на главата.
С помощта
на свои приятели и познати от социална мрежа и преглеждайки записите от
камерите на намиращото се наблизо заведение, Н.Б. установил, че момчето което
му нанесло побой е свидетелят Д. М.
На *** г., след консултация с адвокат, Н.Б. депозирал
сигнал до Районна прокуратура гр. Кюстендил, в който описал случая, като посочил
и как е разпознал нападателя си. На *** г. около обяд подсъдимият А.Ц. се
свързал по телефона с Н.Б. и му казал, че има информация за свидетеля Д.Ми.,
като му предложил да отиде в дома на подсъдимия. Двамата се познавали отскоро.
Свидетелят Н.Б. се съгласил. Той бил ходил веднъж там - това било, когато се
запознали и играли шах. Когато Н.Б. отишъл в дома на подсъдимия Ц., там бил свидетелят
Е.О., а по-късно дошъл и подсъдимият Г.. Последният и Н.Б. се познавали добре
от ученическите години, когато били в приятелски отношения, но впоследствие ги
прекратили. Първоначално събралите се започнали да си говорят общи приказки,
като същевременно употребявали алкохол. По някое време в хода на разговора
започнали да говорят за случилото се пред кафе „***“ и подадената от Н.Б. жалба
срещу Д. М.. На Н.Б. му направило впечатление, че подсъдимият Г. започнал да се
държи лошо с него. Н.Б. разбрал, че Д.М. е роднина с К.по прякор „****, както
и, че ако не оттегли жалбата си ще има проблеми с него. От получената
информация и начина по който подсъдимите започнали да разговарят с него, Н.Б.
се уплашил. Подсъдимите продължили да настояват, че той трябва да „махне“
въпросната жалба и да се разбере по някакъв начин с Д.М., като в противен
случай ще си има проблеми. Н.Б. им заявил, че ако М. му се извини, ще оттегли
жалбата. Подсъдимите разговаряли по телефоните си. Н.Б. оставал с впечатление,
че са говорили с въпросното момче. От разменени реплики между подсъдимите, Н.Б.
разбрал, че те имат пълен картбланш, т.е. могат да правят каквото решат с него.
Тогава компанията решили да отидат в заведение в с.***. Подсъдимият Г. казал на
Б., че е най-добре да отидат в с.*** където щял да дойде Д.М., за да се
разберат, да си стиснат ръцете. Н.Б. бил силно притеснен от случващото се, но
се съгласил да отиде с тях в с. ***. Н.Б. и подсъдимият Ц. тръгнали с такси, а
останалите щели да отидат по-късно. По време на пътя Н.Б. изпратил съобщение по
телефона на баща си – свидетеля С.Б., с което го уведомявал, че отива в *** и
може да не се върне.
В с. *** двамата
слезли пред магазин и заведение, стопанисвано от свидетеля Б., с когото подсъдимият
Ц. бил в приятелски отношения. В близост имало пристроено помещение, което се
ползвало от гости на заведението, т.нар. къща за гости. Стаята била отворена от
свидетелката И. Р., която била на работа по това време. Тя познавала подсъдимия
Ц., тъй като последният ходил и друг път там. Ц. поръчал храна и двамата
седнали да играят шах, като продължили да консумират алкохол. По-късно вечерта
към подсъдимия Ц. и пострадалия Н.Б. се присъединили и подсъдимият В.Г., Е. Н.,
както и приятелката на подсъдимия Г. -
свидетелката Бр. М.. Около 22.00 часа свидетелката Р. отишла в
пристроеното помещение и попитала дали ще искат още нещо, тъй като щяла да
затваря магазина и да си ходи. От компанията поискали само кутия цигари, тя ги
занесла и си тръгнала. Свидетелят Н.Б. бил притеснен, непрекъснато питал кога
ще дойде М., на което му отговаряли, че го чакат.
В един
момент подсъдимият Ц. взел една шахматна фигура и я хвърлил към лицето на Н.Б..
В следващия момент подсъдимият Г. станал от масата и се отправил към Н.Б. с
думите „****?“. Двамата подсъдими се нахвърли върху пострадалия и започнали да
му нанасят удари с ръце и крака. Н.Б. паднал на земята, а подсъдимите
продължили да му нанасят удари, като не му позволявали да се изправи. Отправяли
упреци към него относно депозираната жалба срещу Д.М. и му заявили, че заради
това ще го закопаят в някоя ливада. Гаврили се с него, натискали го по шевовете
от предходната рана, правили опит да забият вилица в дясната му ръка с думите „****?“.
Това продължило доста време. В определен момент, когато подсъдимите не били до
него, Н.Б. решил да стане и да избяга. Станал и направил няколко крачки извън
помещението, но бил застигнат и ударен. Когато се осъзнал, разбрал, че е отново
в помещението. Лежал по гръб и бил вързан с въже за нещо като пилон в средата
на помещението. И в това състояние получавал удари от двамата подсъдими, които
продължавали да го упрекват за подадената жалба, да настояват за оттеглянето й,
като го заплашвали, че ще го закопаят. Отправяли подобни заплахи и в случай, че
подаде жалба срещу тях. Междувременно свидетелката М. си тръгнала.
По-късно
вечерта подсъдимият Г. се обадил на свидетеля Д. В. да дойде да го вземе от с. ***.
След като посоченият свидетел пристигнал на място, подсъдимият Г. казал на Н.Б.
да тръгне с него и, че ще го закара до гр. ***, което и сторил.
Н.Б. се
прибрал вкъщи, като бил в тежко състояние. Заедно с баща си свидетелят С.И. и с
неговото съдействие, Н.Б. отишъл в полицията, където съобщил за случилото се.
По-късно Н.Б. бил закаран в Спешен медицински център гр. ***, а на следващия
ден постъпил на лечение в МБАЛ “Д-р Н.Василиев“ АД, гр.Кюстендил.
На
досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на които се установява, че при инцидента на **** г. пострадалият Н.Б.
е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясната
челна област, за чието лечение са налагани шевове; кръвонасядане и охлузвания
по челото и носа; охлузвания по гръбна повърхност на лява ръка и предна
повърхност на ляво коляно.
При
инцидента на **** г. пострадалият Н.Б. е получил контузия на главата –
кръвонасядания по клепачите на дясно око и по долна устна с охлузване или
повърхностно разкъсване на лигавицата, охлузвания в лява теменнослепоочна и
дясна челна области; възможно и повторно разраняване на раната или някое от
охлузванията в челната област от предходния инцидент; мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието; кръвонасядане и охлузване в поясната
област на гърба; охлузвания по дясна предмишница; контузия (оток и охлузвания)
на дясна ръка; Контузии (кръвонасядания и охлузвания) на двете бедра и
подбедрици.
Така
установените увреждания са причинени от действие на твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от
пострадалия – удари и натиск с ръце и крака, удари в пода и околни предмети при
побоя и др., за четирите охлузвания в гръбната част на дясна ръка – натиск със
сравнително по-малка сила с вилица (предните заострени части на „зъбите” й) и
др.
Изводите на първоинстанционния съд, че
така изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената
съвкупност по делото – отчасти от обясненията на подсъдимите, от показанията на
свидетеля Н.С.Б., както и на свидетелите С.Б.И., Я. А., Р. Н., Г. К., Б. С., Г.
А., И. М., Л. К., И. Р., С. Б., Д. Сп. /за последните четирима – дадени на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1,
т.5 от НПК/, както и от писмените доказателства /протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, жалби и сигнал, справки от мобилните
оператори, заключенията на експертизите, медицинските документи и справките за
съдимост на подсъдимите/, са правилни и законосъобразни.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че основен доказателствен източник по делото са гласните доказателствени
средства – обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните свидетели,
както и че случаят е специфичен и, че посочените източници съдържат в различна степен преки
факти за деянието и участието на подсъдимите в него. Районният съд обосновано е
приел, че по делото са безспорно установени следните факти, подкрепящи се от
всички доказателствени източници, а именно, че:
На ***.
около ** часа в гр.*** пред кафе „***“ пострадалият Н.Б. е участвал в сбиване,
при което получил посочените телесни увреждания, като на 16.12.2013 г.
депозирал сигнал до Районна прокуратура гр. Кюстендил, в който описал случая.
На ***.
след обяд пострадалият Н.Б. бил в дома на подсъдимия Ц., където присъствал и
подсъдимият Г.. Там употребили алкохол, като привечер отишли в заведението на
свидетеля Б., където също употребявали алкохол. По-късно в гр. *** у
пострадалия Н.Б. били налице описаните телесни увреждания.
Правилно е
посочил районният съд, че спорното се заключава най-общо в следното:
подсъдимите Ц. и Г. принуждавали ли са Н.Б. да оттегли посочената жалба,
употребявайки сила и заплашване.
На тази
база е приел, че са оформени по делото две взаимно противоречащи си твърдения.
От една страна, това са твърденията на пострадалия Н.Б., а от друга - тези на
подсъдимите. Правилен е и изводът на първия съд, че останалите свидетели и
другите доказателствени източници в различна степен на годност допълват
приетата за установена фактическа обстановка.
Районният
съд е кредитирал показанията на пострадалия Н.Б., като е приел, че същите с
най-голяма степен на достоверност кореспондират с безспорно установените факти
по делото и въпреки наличието на известни вътрешни противоречия и такива с
останалите кредитирани доказателства, няма никакво основание за некредитиране на
тези показания. Правилно е прието от първия съд и, че този извод не се опровергава
от възможната заинтересуваност на Н.Б. от изхода на делото, предвид другите му
процесуални качества (частен обвинител и граждански ищец). Обоснован е изводът
на районния съд, че няма основание да не се приеме за установено по делото
обстоятелството, че посочените телесни увреждания у пострадалия Н.Б., получени
на *** г. са в резултат именно на упражненото насилие от страна на подсъдимите Ц.
и Г.. Правилни са и изводите на районния съд, че от характера и броя на тези
увреждания, както и от тяхната специфика, от изявленията на двамата подсъдими,
възпроизведени от пострадалия Н.Б. се установява и причината за извършените
деяния – пострадалият да оттегли подадената жалба срещу свидетеля Д. М..
Районният
съд правилно е отбелязал, че последното е в драстично противоречие с
твърденията на подсъдимите и защитната им теза като цяло, поради което и
техните обяснения в тази им част не може да бъдат кредитирани. Настоящата
съдебна инстанция намира за правилни и изводите на районния съд, че в настоящия
случай обясненията на подсъдимите са изолирани от останалия доказателствен
материал и са дадени единствено в подкрепа на възприетата от тях защитна
позиция, която се свежда до отричане извършването на твърдените от обвинението
действия и опит за дискредитиране на показанията на пострадалия, като по
изложените съображения не са кредитирани показаниятана свидетелите Д. В., Б. М.,
Д. М.. Настоящият състав на въззивния съд по сходни съображения не кредитира в
по-голямата им част показанията на свидителя Е.О. /неговите показания са
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.4,
пр.1 от НПК/ на етапа на съдебното следствие пред въззивния съд.
Наистина, има известно основание изложеният във въззивните жалби
аргумент, че районният съд не е обсъдил подробно всички доказателства поотделно,
но настоящата инстанция намира, че неговите крайни изводи и заключения са
правилни и законосъобразни, поради което пропуските при обсъждането на
доказателствата не биха могли да обосноват отмяна на присъдата само на това
основание, тъй като същата не е немотивирана и не би могло да се приеме, че е
налице липса на мотиви в настоящия случай.
Не би могло да се възприеме тезата на защитата, развита във въззивната
жалба-допълнение, че показанията на пострадалия по делото са изолирани и не
биха могли да обосноват осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими. Следва да се
посочи, че показанията на Н.Б. се подкрепят от множество други доказателства по
делото. Такива са показанията на свидетелката И. Р., която е заявила в разпита
си от 04.01.2014 г., че на 22.12.2013 г. в дървената къщичка за гости, находяща
се в близост до търговския обект и кафене, собственост на фирма ЕТ“**** – ***“
с. *** са седяли четири момчета и едно момиче. Тези показания напълно се
припокриват с показанията на свидетеля Н.Б., който твърди в разпита си, че
освен него самия, двамата подсъдими и свидетеля Е.О., в помещението се е
намирала и приятелката на подсъдимия В.Г. /свидетелката Б. М./, която, според
показанията на Н.Б., е станала свидетел на по-голямата част от инцидента, при
който подсъдимите са нанасяли удари на Н.Б. и са го измъчвали физически.
Същевременно това обстоятелство дава основание да не бъдат кредитирани
показанията на свидетеля Е.О., който заявява в разпита си от 10.02.2014 г.
/лист 45 от дсъдебнотото производство/, който е приобщен към доказателствения
материал чрез прочитане от въззивната инстанция/, че приятелката на В. му се е
обаждала по телефона, но не е идвала в с. ***, както и че в битовата стая в с. ***
са били освен самия него, също и двамата подсъдими и пострадалия Н.Б. и не е
идвал никой друг, с изключение на свидетелката И. Р.. На същото основание не би
могло да се даде вяра и на обясненията на двамата подсъдими, които твърдят
същото. А самата свидетелка Б. М. е заявила в разпита си пред
първоинстанционния съд, че след като е закарала интимния си приятел Г. до с. ***,
е влязла вътре в къщата за гости и е постояла известно време, като не може да
определи точно колко. Именно тези нейни показания подкрепят твърденията на
пострадалия Н.Б. и показанията на свидетелката И. Р. /последната е напълно
незаинтересуван от делото свидетел, на чиито показания няма основание да не се
даде вяра/ и опровергават защитната позиция на двамата подсъдими и показанията
на свидетеля Е.О.. Вярно е, че в показанията на свидетелката Б. М. не се
съдържат обстоятелства от извършеното престъпление от страна на двамата
подсъдими, но с оглед обстоятелството, че същата живее на семейни начала с
подсъдимия Г., това е обяснимо.
Не би могло да се възприеме твърдението на защитата, че ако двамата
подсъдими са искали да принудят чрез сила и заплашване свидетеля Н.Б. да
оттегли жалбата си, то са могли да сторят това в апратамента на подсъдимия А.Ц.,
а не да водят свидетеля Н.Б. на публично място в с. ***, тъй като, на първо
място, къщата за гости, находяща се в с. *** в никакъв случай не би могло да се
приеме, че представлява публично място. Това е стая за гости, която се намира на
известно разстояние от търговския обект - магазина и кафенето, и там не може да
отиде всеки, а само хора, на които собственикът на търговскя обект или неговият
син са разрешили. На второ място, престъплението е извършено от двамата
подсъдими след като търговският обект е приключил работа и свидетелката И.Р. е
заявила, че си тръгва. При пристъпване към изпълнение на деянието си, и двамата
подсъдими са били до голяма степен освободени от задръжките си както вследствие
на употребения алкохол, така и заради обстоятелството, че се намират в
отдалечено от града място, а свидетелят Н.Б. е сам и безпомощен. Полицейският
пост се е намирал на около 200 метра растояние от посочената къща за гости и от
поста към къщата не е имало пряка видимост /в този смисъл са показанията на
свидетелите И.М.и Г. А./. Именно според показанията на И. М., не е могло те
двамата да чуят викове за помощ, идващи от къщата за гости, ако са се намирали
в служебния автомобил, а понеже случката е била през зимата, те през повечето
време са седели вътре в автомобила.
Не може да се възприеме и доводът на защитата, че поради силното си
алкохолно опиянение, свидетелят Н.Б. не е имал възможност за реална преценка,
не би могъл да има спомени и адекватни реакции. Напротив, показанията на
свидетеля Н.Б. се подкрепят от показанията на свидетеля Б. С., служител в ****,
който е провел беседа с пострадалия Н.Б. и неговия баща – С.И., когато в
ранните часове на 23.12.2013 г. двамата са дошли в полицията за да се оплачат
от поведението на двамата подсъдими. Свидетелят С. твърди, че, освен по
главата, е забелязал също, че и по дехите на Н.Б. има кръв, а също така
потвърждава и фактите, които е изложил Н.Б. относно инцидента в с. ***, както и
свидетелства за тежкото състояние на пострадалия Б. много скоро след нанесения
му побой от подсъдимите. От показанията на свидетеля Б. С. се установява, че
свидетелят Н.Б. е посочил кои са извършителите на деянието срещу него, като
това е описано и в докладната записка на ст. полицай Р. М. от 23.12.2013 г.
/приобщена към доказателствения материал при съдебното следствие в
първоинстнационния съд/, като в посочената докладна записка е описано подробно какво
е заявил свидетелят Н.Б. пред полицаите непосредствено след извършване на
деянието спрямо него, а именно – че извършители на деянието са В. „***“ и А. „***“,
а причината за побоя е, че Н.Б. трябва да оттегли жалбата си до районна прокуратура
подадена срещу племенник на К. „**** по повод на предишен побой при паркинга на
магазин „***“ и след като същият се съгласил да оттегли жалбата, В. „***“ го е
прибрал от с. *** до жилището му в гр. ***, ул.“***“ №** с автомобил. Тези
обстоятелства сочат за наличието
на напълно адекватни спомени у пострадалия от вечерта на *** г. още по времето непосредствено след извършване на деянието от двамата
подсъдими. По този начин се опровергава и тезата на защитата, че ситуацията
била „сглобена“ впоследствие в жалбата на пострадалия вероятно с цел да се
навреди на подсъдимите. Не би могло да се възприеме и аргументът на защитата,
че никой от персонала на заведението не бил разбрал за извършеното деяние, тъй
като, както се посочи, по времето, когато е извършено деянието срещу
пострадалия, заведението вече е било затворено, а полицейският пост е бил на
растояние 150-200 метра от къщата за гости и не е имало пряка видимост от поста
към къщата, което прави вероятността постовите да забележат или да чуят нещо
вътре в къщата за гости нулева, а пред или около къщата за гости - нищожна.
Показанията на свидетеля Н.Б. се подкрепят в пълна степен и от
изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещото лице
В.Н.. В двете екпертизи много подробно са описани уврежданията, получени от
пострадалия Н.Б. при всеки от двата инцидента – инцидентът на *** г. и този на ***
г., като двата вида увреждания са ясно разграничени и, според заключението на
експерта, е възможно да са получени по начина, за който съобщава пострадалият.
Знанието у подсъдимите относно наличието на жалба от страна на
пострадалия Н.Б. срещу свидетеля Д.М.също е било налице, тъй като самият
пострадал Н.Б. е потърсил за съдействие подсъдимия А.Ц. с молба да му помогне
да разбере кое е лицето, което му е нанесло побой на *** г. пред „***“ гр. ***,
а впоследствие подсъдимият А.Ц. е потърсил пострадалия Н.Б. за да разговарят за
случая с подадената жалба на Н.Б. срещу Д. М.. Освен това, от показанията на
свидетеля Е.О. се установява, че една от темите по време на разговора в къщата
за гости в с. *** е била именно инцидентът при кафе „**“ в гр. ***по която тема
са си говорели пострадалият Н.Б. и подсъдимият А.Ц.. А самият факт на знанието
се установява от показанията на свидетеля Н.Б., които правилно са кредитирани
от първостепенния съд. Не би могло да бъдат игнорирани показанията на свидетеля
Н.Б., както предлага защитата, тъй като, както се посочи по-горе, същите се
подкрепят от множество от останалите доказателства по делото и правилно първият
съд ги е кредитирал изцяло. Освен това, и в самата съдебно-медицинска експертиза
са разграничени ясно телесните увреждания, получени от пострадалия Н.Б. при
първия инцидент на *** г. и при втория такъв – на *** г., като според
експертизата показанията на пострадалия Н.Б. е възможно да са получени по начин
и време, описани от самия пострадал. Следва да се посочи, че на мястото на
инцидента, в къщата за гости в с. *** са се намерили част от личните вещи на
пострадалия Н.Б. – неговият тъмносин каскет и черната му жилетка с бели ленти
на предниците, а в протокола за оглед е описано и намотаното на пилона въже, с
което свидетелят заявява, че е бил връзван на *** г. От допълнителната
съдебно-медицинска експертиза /лист №122 и 123 от досъдебното производство/ се
установява, че е възможно Н.Б. да е бил връзван при инцидента в къщата за гости
в с. Гърляно, като самият пострадал заявява в показанията си, че след
първоначалните опити да се освободи от въжето, с което са го вързали
подсъдимите, е престанал да се дърпа, тъй като е разбрал, че няма да може да се
освободи. Това обяснява и липсата на по-сериозни белези върху ръцете му от
връзването с въже. Същевременно, в експертизата си вещото лице д-р В.Н. е
посочил, че уврежданията в областта на дясната китка /дясна предмишница и дясна
ръка/ - „охлузванията по дясна предмишница, контузията /оток и охлузвания/ на
дясна ръка“ представляват увреждания, които сравнително добре отговарят да са
били получени по начини при побой, за какъвто съобщава пострадалият: за
четирите охлузвания в гръбната част на дясна ръка – натиск със сравнително
по-малка сила с предните части на „зъбите“ на вилица, за контузията /отока/ на
дясна ръка – удари с ръка и др., за охлузванията по дясна предмишница –
възможно удари с крака при предпазване на пострадалия, удари в околни предмети
и пода при падания при побой, за някое/някои от тях е възможно и одраскване с
нокти и предмети при държане и дърпане за събличане, опит за връзване или
връзване с въже и други подобни. Т.е. заключенията на съдебно-медицинските
експертизи напълно подкрепят показанията на свидетеля Н.Б., което е още един
аргумент в подкрепа на тезата за кредитирането на неговите показания.
Показанията на свидетеля Н.Б. се подкрепят и от показанията на свидетеля
С.Б.И. – негов баща. Макар и да не е бил очевидец на инцидента в с. *** и да е
принципно заинтересуван от изхода на делото като родител на пострадалия,
свидетелят Ст.И. дава правдиви показания, като например не крие, че както той
самият, така и двамата му синове употребяват алкохол. Показанията му
свидетелстват както за уплахата на пострадалия по времето преди инцидента /когато
той е изпратил есемес на баща си къде отива, тъй като се е притеснявал от поведението
на подсъдимите/, така и за състоянието му непосредствено след инцидента, при
завръщането му в гр. ***. Пострадалият Н.Б. е разказал на баща си същото, което
е разказал и на полицаите /показанията на свидетеля Б.С., докладната записка на
Р. М./, като показанията му са последователни и логични и затова с основание са
кредитирани от райнония съд.
Не би могло да се приеме възражението на защитата, че в случая липсва
елемент от фактическия състав на престъплението принуда по смисъла на чл.143,
ал.1 от НК. Настоящият състав намира, че всички елементи от състава на
престъплението, предмет на обвинение срещу двамата подсъдими, са налице. Не е
необходимо да се доказва наличието на предварителна уговорка у двамата
подсъдими за посредничество между М. и Б.. Всички елементи от състава на престъплението
по чл.143, ал.1 от НК са установени от обективно установените факти по делото
чрез показанията на свидетеля Н.Б. и доказателствата, които го подкрепят,
предмет на анализ в настоящите мотиви.
Не би могло да се възприеме тезата на защитата, че от показанията на
свидетелите Иво Манчев и Георги Алекснадров се опровергава тезата на
пострадалия, че е правил опит да избяга извън помещението в къщата за гости в
с. Гърляно. Напротив, именно от показанията на посочените свидетели се
установява, че техният пост отстои на около 150-200 метра от къщата за гости и,
освен това, няма пряка видимост от поста към нея. Наистина, по делото не се
събраха доказателства относно присъствието на адвокат по време на инцидента, но
пострадалият е заявил това, което е видял, а предлагането на документи за
подпис на пострадалия не е задължителен елемент от фактическия състав на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на двамата подсъдими, а и
пострадалият не твърди в показанията си да са му предлагали документи за
подпис.
Настоящият състав намира, че не следва да се кредитират показанията на
свидетеля Е.О. в частта, в която същият отрича да е станал свидетел на
деянието, извършено от двамата подсъдими в къщата за гости в с. ***. Свидетелят
Е.О. е добър приятел на подсъдимия А.Ц., което самият той е заявил при разпита
си на досъдебното производство. Показанията му в тази част не следва да се
кредитират и поради обстоятелството, че същият е премълчал присъствието на
свидетелката Б. М.в къщата за гости, макар, че самата тя е заявила, че е
присъствала там и е останала определено време в тяхната компания, както твърди
и свидетелят Н.Б.. От показанията на Е.О. се установява, че около полунощ
компанията е започнала да се разотива, като същият не си спомня кога са си
тръгнали подсъдимият В.Г. и пострадалият Н.Б. и кой от тях си е тръгнал пръв,
което пък кореспондира с показанията на пострадалия Н.Б., че си е тръгнал
здаедно с подсъдимия Г., който му е казал да си тръгва с него, след като
пострадалият се съгласил да си оттегли жалбата от Районна прокуратура гр.
Кюстендил.
Правилно
районният съд е приел, че действайки по описания по-горе начин, както от
обективна, така и от субективна страна подсъдимите Г. и Ц. са осъществили състава
на престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК
и в съответствие със събраните по делото доказетелства първият съд ги е признал
за виновни по повдигнатите им обвинения.
Настоящият
състав на въззивния съд намира за правилно заключението на Районен съд гр.
Кюстендил, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.143, ал.1 от НК е
осъществено в съучастие като съизвършители от страна на двамата подсъдими чрез
множество действия – осъществяване на въздействие върху личността на
пострадалия Б. с цел същият да предприеме определено действие – да оттегли
жалбата /сигнала си/ срещу свидетеля Д.Митрев, като това е сторено чрез два от
съставомерните способи – чрез сила и чрез заплашване, като подсъдимите са нанесли
множество удари на пострадалия и същевременно са отправяли заплахи към него. Правилно
е прието в мотивите на първоинстанционната присъда, че в случая подсъдимите са
довършили изпълнителното деяние, осъществили са довършен опит, при който от обективна
страна всеки от тях е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се
причини резултатът, но в конкретния случай деянието им се е оказало неуспешно,
тъй като не е успяло да породи целения престъпен резултат, като този резултат не
е настъпил поради независеща от волята на подсъдимите причина. Правилен е
изводът на първият съд, че причината за ненастъпването на целения престъплен
резултат е самото поведение на пострадалия, чиято съпротива подсъдимите не са
успели да сломят, макар и от обективна страна да са сторили необходимото за
това.
Обосновано
първостепенният съд е приел, че от субективна страна, всеки от подсъдимите е
извършил престъплението виновно, с пряк умисъл като форма на вината, тъй като
всеки от тях е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на тези последици.
И двамата подсъдими са съзнавали, че удряйки и заплашвайки пострадалия, те
влияят на волята му и противно на нея го заставят да оттегли посочения сигнал. Верни
са изводите на районния съд, че от обективно манифестираното поведение на
двамата подсъдими се извлича и общността на умисъла им - всеки от тях е
съзнавал, че заедно с него самия и другия подсъдим действа за причиняване на
целените общественоопасни последици.
Настоящата инстанция намира, че
правилно и справедливо районният съд е определил вида и размера на наказанието,
което следва да понесе всеки от двамата подсъдими, като при определянето на
всяко наказание са обсъдени и отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и са взети предвид степента на
обществена опасност на деянието, както и на всеки от дейците, подбудите за
извършването на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Първоинстанционният
съд е определил на подсъдимия А.Ц. наказание "лишаване от свобода" за
срок от две години, като е приел, че степента на обществената опасност на Ц. е
завишена, с оглед наличието на предходно осъждане спрямо него. По отношение на
подсъдимия Ц., районният съд е приел, че степента на обществена опасност не е
висока, поради което е определил наказание от една година и половина лишаване
от свобода. Първият съд е приел, че така наложените на всеки от двамата
подсъдими наказания не е необходимо да бъдат изтърпявани ефективно, като условното
осъждане е достатъчно за да се постигнат целите както на индивидуалната, така и
генералната превенция, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК. Правилно районният съд е осъдил подсъдимите, на
основание чл.189, ал.3 НПК, да заплатят по сметка на РУ – Кюстендил сторените
на досъдебното производство разноски в в посочените в присъдата размери.
Не се установиха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното производство
и по време на съдебната фаза. Не са били ограничени процесуалните права на страните в настоящото
наказателно производство и не е било
накърнено правото на защита на обвиняемите, респ. на подсъдимите. Подсъдимите са участвали лично в провеждане на
съдебните заседания в районния съд и при събирането и проверката на
доказателствата в хода на съдебното следствие,
като същевременно са били представлявани от защитници, които са
охранявали техните интереси. По време на досъдебното производство и в съдебната фаза са били събирани както
доказателства по искане на прокурора
в подкрепа на обвинението, така и такива по искане на подсъдимите и техните защитници в полза на
поддържаната защитна теза, а също и
доказателства по инициатива на съда. Липсват законови основания за отмяна на съдебния акт и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Окръжният съд провери
законосъобразността на присъдата и в гражданско - осъдителната й част, при което
констатира, че липсва нарушение на
процесуалните правила при приемането за съвместно разглеждане на предявените от пострадалия Н.Б.
срещу всеки от подсъдимите граждански
искове за сумата от по **** лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата. Безспорно се доказа,
че вследствие на причинените от всеки от подсъдимите телесни увреждания, както
и на причинените му мъчения и изтезания, пострадалият е претърпял болки,
страдания и неудобства, които следва да бъдат обезщетени и справедливият размер
на обезщетението е сумата от по ****лева, която всеки от подсъдимите следва да
заплати на пострадалия. Правилно и законосъобразно тя е присъдена ведно със законната лихва от момента на
увреждането до окончателното й изплащане. Правилно районният съд е
отхвърлил приетите за разглеждане граждански искове за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от престъплението в останалите им части над ***
лева до *** лева, поради което присъдата в гражданската й част следва да бъде
потвърдена.
Въз основа на изложените съображения,
съдът намира, че на основание чл. 338 от НПК следва да потвърди обжалваната
присъда.
Мотивиран от изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 28.03.2017 г., потановена по
НОХД № 747/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Кюстендил.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.