№ 144292
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20241110152283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Б.. ООД с ЕИК: ... и адрес: **********
спрямо Т. Н. С. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от
621,90 лева, представляваща такса за експресно обслужване по Договор за
кредит с № MAX_300841099/05.04.2023; 406,97 лева, представляваща такса
за бързо разглеждане ведно със законовата лихва за забава от датата на
сезиране на съда, които се излага, че са дължими като ползвани по Договор за
кредит с № MAX_300841099/05.04.2023г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит и Общи условия към него се установява, че
между длъжника и кредитора е сключен договор за паричен заем с Договор за
кредит Номер: MAX_300841099/05.04.2023 с общи условия към него, подписани от
кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-
1
148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение,
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
2
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити
разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал.
5 и чл. 21 ЗПК.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно
събиране при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на Б.. ООД с ЕИК: ... и адрес: ********** спрямо Т. Н.
С. с ЕГН: ********** и адрес: ********** за сумата от 621,90 лева,
представляваща такса за експресно обслужване по Договор за кредит с №
MAX_300841099/05.04.2023 и 406,97 лева, представляваща такса за бързо
разглеждане, ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на
съда до окончателното плащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3