М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу Д.С.С. е по чл.191,ал.1 от НК,
за това, че в периода от неустановена дата на месец ноември 2017г. до
05.06.2019г. в с.Хаджидимитрово, общ. Казанлък, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол- Д. Р. А., ЕГН **********,
ненавършило 16-годишна възраст.
В с.з. Д.С.С. се признава за виновен, а представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението и постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени със социален доклад и показанията
на свидетелите Р. С. Ас., А. Т. Дж., С. Ем. С., А. Ф. С. и Д. Р. А., изцяло кореспондиращи
помежду си и с обясненията на Д.С.С., дадени от него по време на досъдебното производство,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено по
безспорен начин следното: Непълнолетната Д. Р. А., родена на ***г. и Д.С.С. се
познавали от малки, понеже и двамата живеели в
с.Хаджидимитрово,общ.Казанлък.През лятото на 2017г. двамата започнали да се
срещат като „гаджета“. По това време А. била навършила 14-годишна възраст, а С.
бил на 21 години. Пострадалата живеела в дома на родителите си Р. С.А. и А. Т.а
Дж., а С.- в дома на своите родители С. Ем. С. и А. Ф. С.. Двамата се срещали и
излизали около два месеца, когато решили да заживеят заедно.Родителите на
пострадалата не били съгласни с това тяхно решение.
На неустановена дата
през месец ноември 2017г. свидетелите С. С. и А. С.а отишли до дома на
пострадалата, където се срещнали с нейните родители. Разговаряли за изразеното й
намерение да живее с Д.С.С. заедно като семейство. Родителите на А. дали
съгласието си дъщеря им да заживее в дома на Сандеви.
На неустановена дата
през месец ноември 2017г. Д. А. останала да живее окончателно при С. в дома на
родителите му в с.Хаджидимитрово, общ.Казанлък, на ул.„Възход“ №6. През месец
януари на 2018г. направили „годеж“. В края на 2018г. пострадалата забременяла. С.
и А. обитавали самостоятелна стая и разполагали с всички необходими удобства за
живеене. Към настоящия момент съжителството им продължава.
На 15.06.2018г. Д. А. навършила 15-годишна възраст и към този
момент са налични всички обективни елементи на състава на престъплението.
Предвид изложеното съдът намира, че Д.С.С., от обективна и
от субективна страна, е осъществил състава на чл.191,ал.1 от НК. От субективна страна същият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае Д.С.С. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на ***г., т.е.
същият е пълнолетен.
2.За
престъпление по член 191,ал.1 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Д.С.С. от наказателна отговорност и
и да му наложи административно наказание-глоба,чийто размер обаче значително трябва
да надвишава предвидения в закона минимален такъв, а именно- следва да бъде в
размер на 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание на
нарушителя в минимален размер би означавало да бъдат толерирани и насърчавани
лица ежедневно да практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се
определя като „ромски обичай“ или
„ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителя са били налице такива
обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това да е бил в
невъзможност да се запознае с действащите закони.
Воден от горните мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: