РЕШЕНИЕ
№ 5497
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110171617 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Р. К. за
осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 16 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът Г. Р. К. твърди, че на 12.03.2020 г. бил задържан за 24 часа по ЗМВР в
07 РУ-СДВР. На същата дата бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ
характер по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК спрямо неговата майка и същото
обвинение спрямо леля му, както и по чл. 296, ал. 1 НК за това, че: „1. „На 11.03.2020
г. в гр. София, ж.к. се заканил с убийство на Ю Г.ева П, а именно отправил към
последната думите „Ще те пречукам, ти си следващата“, „Ще те убия с ток“,
държейки в ръцете си самоделно направен уред с жици и щепсел и добавил „Е с това
ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у Ю. 2. На 11.03.2020 г. в гр. София, ж.к. се заканил с убийство
на Аа, а именно отправил към последната думите „Ще те те убия! Сутринта, като
се хванеш за дръжката на вратата, няма да те има вече!“, „Ще те убия с ток!“,
държейки в ръцете си самоделно направен уред с жици и щепсел, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у А. 3. На 11.03.2020 г. в
гр. София, ж.к. „, ул. „Л не изпълнил заповед за защита от домашно насилие,
издадена на 21.11.2019 г. по Закона за защита от домашно насилие по гр. д. №
46398/19 г. по описа на СРС, 91 състав, Ill г.о., връчена му на 24.01.2020 г. и
подлежаща на незабавно изпълнение, с която е задължен „Да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ю и А като е осъществил домашно насилие
спрямо последните – заплашил ги е с думите: „Ще те пречукам, ти си следващата”,
„Ще те убия с ток” – спрямо Ю и думите „Ще те убия! Сутринта, като се хванеш
1
за дръжката на вратата, няма да те има вече!”, „Ще те убия с ток!” – спрямо А,
държейки с ръце демонстративно над главата си самоделно направен дървен уред с
жици и щепсел.“.
Сочи, че по искане на СРП по отношение на него била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по н.ч.д. № по описа за 2020 г. на СРС, 105
състав, като заседанието на съда било проведено на 14.03.2020 г. Мярката била
потвърдена и от въззивния съд. На 18.06.2020 г. с постановление за привличане на
обвиняем било прецизирано обвинението на ищеца и отново бил привлечен като
обвиняем за тежки умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода
повече от пет години, а именно: по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, чл. 144 ал. 3 във вр.
с ал. 1 НК, както и по чл. 296, ал. 1 НК. Ищецът продължавал да търпи най-тежката
мярка за неотклонение. На 31.07.2020 г. бил изготвен и обвинителен акт срещу него,
като в Софийски районен съд било образувано н.о.х.д. № 1., НО, 133 състав. Към този
момент спрямо ищеца продължавала да бъде наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Ищецът твърди, че в арестните помещения загубил съня си, а, ако успявал да
спи, се будел от кошмари, загубил апетит. Чувствал се много зле психически от
търпените вреди вследствие на незаконно наложената мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“, бил неспокоен, потиснат и изпитвал силен стрес. В
продължение на близо осем месеца бил на разположение на органите на досъдебното
производство и впоследствие на СРС, като през цялото това време спрямо него
действала мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 12.11.2020 г. била
произнесена присъда от СРС, с която бил признат за невиновен по повдигнатите му от
СРП обвинения и бил оправдан. Едва след този момент съдът постановил
определение, с което отменил взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Присъдата не била протестирана от ответника.
Ищецът изпитал силен стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, множество затруднения в личния живот – бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и не могъл да работи, имал финансови затруднения. Чувствал
неспокойство, потиснатост, несправедливост, както и негативни физически
изживявания като безсъние, задължение да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и от
необходимостта винаги да е на разположение на органите на досъдебното и
впоследствие на съдебното производство. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираното обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от предявяването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер. Сочи, че ищецът
не е представил доказателства за влизането на присъдата в законна сила. Освен това,
поради липса на приложени мотиви, сочи, че не може да се извърши преценка за
наличието или липсата на предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Сочи, че липсват
доказателства, от които да се установи, че ищецът е претърпял сочените
неимуществени вреди. С оглед на твърдените от ищеца неимуществени вреди поради
липса на финанси в резултат невъзможността му да работи, твърди, че ищецът не е
имал трудова ангажираност както преди, така и след наказателното производство, като
прилага доказателство. Оспорва иска и по размер, като счита, че претенцията е
завишена и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че наказателното
производство е протекло в неговата досъдебна фаза в изключително разумен срок,
като за 8 месеца са приключили както досъдебната, така и съдебната фаза на
производството. Сочи, че релевираните вреди не представляват такива, имащи траен
характер върху физическото и психическо здраве. Ищецът бил осъждан, от което
2
следвало, че търпените от него вреди в сравнение с лице, което не е било привличано
към наказателна отговорност, са със значително по-нисък интензитет. Поради тези и
останалите подробно изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен,
алтернативно – да бъде уважен в по-нисък от претендирания размер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема следното
от фактическа страна:
С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, изменен и допълнен в
проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени
обстоятелствата, че: на 12.03.2020 г. срещу ищеца е било повдигнато обвинение от
ответника за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, както и по
чл. 296, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство,
приключило с влязла в сила присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 10269/2020 г., СГС,
133 с-в, с която подсъдимият бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. По-
конкретно, видно от приложеното по делото ДП се установява, че същото е образувано
по реда на чл. 212, ал. 2 НПК като бързо производство с № . по описа на 07 РУ-СДВР
на 12.03.2020 г. за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 НК.
Ищецът е задържан за 24 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, видно от
приложената заповед за задържане на лице. Делото е постъпило в СРП по реда на чл.
203, ал. 4 НПК, като е образувана пр.пр. №
С постановление за привличане на обвиняем от 12.03.2020 г. ищецът е
привлечен в това качество за извършени от него престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр.
с ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК срещу неговата майка Ю и леля му А
Постановлението е предявено на обвиняемия на същата дата.
Видно от данните по преписката, СРП е внесла искане на основание чл. 64, ал. 1
НПК до СРС, НО, за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ срещу
обвиняемия Г. Р. К.. Т е наложена на 14.03.2020 г. с протоколно определение на СРС,
НО, 105 състав.
По-нататък, в хода на досъдебното производство, на 18.06.2020 г. е съгласувано
прецизно постановление за привличане на обвиняем, предявено на ищеца на
23.06.2020 г.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е потвърдена от СГС, НО, IV
въззивен състав, на 19.03.2020 г.
По делото се установява, че обвиняемият е подал молба за изменение на
наложената му мярка за неотклонение в по-лека, като същата е оставена без уважение
с протоколно определение от 07.07.2020 г., постановено по н.ч.д. № г. по описа на СРС,
НО, 16 състав. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца, като същото е
потвърдено на 14.07.2020 г. от СГС, НО, XII въззивен състав, по в.ч.н.д. №
Обвинителният акт срещу ищеца е изготвен от прокурор при СРП на 31.07.2020
г., като е внесен в съда за престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като
обвиняем.
С протоколно определение от 27.08.2020 г. по образуваното н.о.х.д. № г. СРС,
НО, 133 състав в проведено открито разпоредително заседание е потвърдил на
основание чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо Г. Р. К., оставяйки без уважение направеното искане от защитника му
за изменение на същата в по-лека. Срещу така постановеното определение ищецът е
3
депозирал частна жалба. Обжалваният акт е потвърден с определение № от 18.09.2020
г. по в.ч.н.д. № г. на СГС, НО, VII въззивен състав.
В хода на съдебната фаза на наказателния процес подсъдимият – ищец в
настоящото производство, е направил искане по чл. 270 НПК за изменение в по-лека
на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е потвърдена с
определение от 09.10.2020 г. на СРС, НО, 133 състав. По подадена от защитника частна
жалба е образувано в.ч.н.д. № г. по описа на СГС, V въззивен състав, като с
определение от 29.10.2020 г. обжалваното протоколно определение е потвърдено.
С присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № г. по описа на СРС, 133 състав,
подсъдимият Г. Р. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Срещу постановената присъда не са постъпили жалба или протест, като
същата е влязла в законна сила. С протоколно определение от същата дата съдът се е
произнесъл служебно на основание чл. 309 НПК по взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като същата била отменена.
От приложената по делото електронна справка за съдимост е видно, че към
момента на образуване на процесното наказателно производство Г. Р. К. е с
обременено съдебно минало, като с определение по н.о.х.д. № г. по описа на СРС от
04.12.2019 г., влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение с прокурора, с
което ищецът се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3
във вр. с ал. 1 НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца при първоначален общ режим.
От справка на НСС от 20.12.2024 г. е видно, че срещу ищеца има 5 образувани
досъдебни производства за периода 2019 г. – 2024 г.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свид. И и свид. К. От показанията на свид. П чиято дъщеря е в близки
отношения с ищеца и в чийто дом същият ходи, за да играе карти, се установява, че
след излизането си от ареста до преди Нова година през 2020 г. ищецът бил „зле,
много умислен, унил, много отслабнал“. Сочи, че същият споделил, че бил в ареста и
се чувствал много потиснат. Свидетелят изразява впечатления, че Г. Р. К. не изглеждал
добре и бил мълчалив, не искал да вечеря. Когато идвал, му отнемало време да стане
комуникативен и да започне да споделя.
От показанията на свид. Г – съсед на ищеца, който го познава от дете, се
изяснява, че Г. Р. К. се борил да има финансова независимост, бил трудолюбив и искал
да изкарва пари. Помагал на съседите си и бил отзивчив. Установява се още, че в края
на 2020 г., началото на 2021 г. ищецът отишъл при свид. Г да му помага в неговото
дърводелско ателие, като бил много доволен от заплащането.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за логични,
последователни и непротиворечащи помежду си и с останалия събран в
производството доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е налице
влязла в сила оправдателна присъда; 2/ конкретно настъпилите за него неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника по
делото.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите
4
по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на
Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.
София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършването на престъпления от общ
характер по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК, като след внасянето
на обвинителен акт срещу К., производството по делото е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда за ищеца. Оправдаването на подсъдимия е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на
отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган –
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и
се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията
на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС.
От показанията на свид. Тодорова се установява, че след като му било
повдигнато обвинение, у ищеца настъпила промяна в негативен аспект. Същият се
чувствал потиснат, изглеждал зле, бил отслабнал. Свидетелката точно очертава
периода на негативната промяна у ищеца, като сочи, че нейният начален момент
съвпадал с излизането на Г. Р. К. от ареста до преди Нова година през 2020 г. Поради
изложеното може да се приеме, че наличието на причинна връзка между действията на
ответника и причинените на К. неимуществени вреди е доказана по делото.
Вторият разпитан по делото свидетел – К, не излага пряко обстоятелства
относно промяна в състоянието на ищеца в отрицателна посока, но посочва, че в
същия период – в края на 2020 г., началото на 2021 г. /доколкото в производството бе
установено, че ищецът бил оправдан в присъда от 12.11.2020 г., на която дата била
отменена и наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“/ Г. Р. К. се
стремял да постигне финансова независимост. Соченото обстоятелство обаче не
навежда непременно на извода за наличие на финансови затруднения у ищеца, още по-
малко като последица от незаконно повдигнатото му от ответника обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т . 3 ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Не за
всички последици обаче, които са в резултат на незаконното обвинение в извършване
на престъпление, може да се търси отговорност от ответника, а само за преките и
непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ и разясненията по т. 11 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК. Не може да се търси
отговорност и да се иска обезвреда от ответника на претърпени вреди, които не са
преки и непосредствени от действията на органите на прокуратурата, а са опосредени
от други лица, действия или поведение на увреденото лице. В тази връзка по делото не
се установи ищецът да е изпитвал неудобства във връзка с финансови затруднения като
пряка и непосредствена вреда от повдигнатото и поддържаното от Прокуратурата на
Република България обвинение.
5
Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води
до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения, тревожност,
напрегнатост и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с
повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява
основателна, като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена,
на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви са
неимуществените вреди, причинени на ищеца. Безспорно такива отрицателни емоции,
които да са резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е преживял и ищецът,
поради което се доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди. Не се
доказа обаче тези негативни емоции и отрицателни преживявания да са с по-висок
интензитет и сила от обичайните психически страдания при повдигане на едно
обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Паричното обезщетение следва да е в съответствие с
необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е
достатъчно по размер за репарирането им /при съобразяване на особеностите на
конкретния случай/, но и не трябва да надвишава достатъчния и справедлив размер,
необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.
Понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Поначало такива обстоятелства са видът,
характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се вземат предвид още следните
критерии: тежест на повдигнато обвинение; дали то е за едно или за повече
престъпления; какъв е техният вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел,
особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени
изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен
интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по
други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност,
както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките
на наказателното производство; продължителност на наказателното преследване
срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му; начин на развитие на наказателното производство срещу ищеца,
приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и брой на съдебните
инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца
мерки за неотклонение и други ограничения и, ако те също са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин
незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо –
цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота
му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното
му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на
професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания
към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Не на последно място,
6
при определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им възмездяване /в този смисъл – Решение № 148 от 12.03.2025 г. по гр.д.
№ 3329/2023 г. на IV г.о. на ВКС/. Следва да се отбележи също така, че
справедливостта изисква също сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същ вид.
В случая като начален момент за продължителността на наказателното
производство следва да се вземе предвид датата, на която е започнало наказателно
преследване срещу К., а именно от 12.03.2020 г., когато е осъществено първоначалното
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем с постановление на прокурор при
ответника, тъй като от този момент за него е било възможно да има каквито и да било
негативни последици с характер на неимуществени вреди. В този смисъл е и
практиката на ЕСПЧ. Наказателното производство е приключило с влязъл в сила
съдебен акт на 12.11.2020 г. Следователно, по отношение на К., от момента на
привличането му като обвиняем за извършено престъпление до окончателната присъда
наказателното производство е имало продължителност от осем месеца.
Като част от логическите разсъждения за справедливия размер на
обезщетението следва да се вземе предвид и фактът, че след като ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем, досъдебното производство е имало
сравнително ритмичен характер. Съдът намира, че срокът на воденото наказателно
производство срещу Г. Р. К. е бил разумен с оглед извършените процесуални действия
и същият не е прекомерен.
Следва да се отбележи още, че ищецът е бил обвинен в извършването на три
деяния, две от които по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, а третото – по чл. 296, ал. 1
НК, като по всички тях бил оправдан. От значение е, че повдигнатото на ищеца
обвинение е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Макар квалификацията по чл. 296, ал. 1 НК да предвижда в санкционната си част
възможността да бъде наложено наказание лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева, респективно съставът не попада в приложното поле на чл.
93, т. 7 НК, то тази по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК към датата на деянието, за което
е било повдигнато обвинение, се е санкционирала с наказание лишаване от свобода до
шест години. Ето защо, и с оглед на квалификацията по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1
НК на две от деянията, в извършването на които е бил обвинен ищецът, може да се
обоснове извод за неблагоприятни преживявания, надхвърлящи тези, при които лицата
са привлечени за престъпления, които нямат характера на тежки умишлени.
По време на наказателното производство се установи, че по отношение на
ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража”,
която се свързва с ограничение правата и свободите на личността в най-висока степен
спрямо всички мерки за процесуална принуда, които биха могли да бъдат наложени на
лице, обвинено в извършването на престъпление. Мярката ищецът търпял в
продължение на осем месеца и през цялата продължителност на наказателното
производство – в неговата досъдебна и съдебна фаза, считано от 14.03.2020 г., като
същата е отменена едва при постановяването на оправдателната присъда на 12.11.2020
г. Следва да се посочи, че независимо от факта, че производството е приключило в
рамките на разумен срок от осем месеца, то ищецът през цялото време е търпял
негативите от най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът отчита също така обстоятелството, че делото е приключило на една
7
съдебна инстанция, като постановената от първоинстанционния съд оправдателна
присъда не била протестирана от държавното обвинение.
По делото не бе установено ищецът да е претърпял промени в емоционалното и
психическото си състояние с по-висок интензитет и сила от обичайните такива при
повдигане на едно обвинение и наказателно преследване. Не се твърди, нито доказва и
влошаване на здравословното му състояние във връзка с незаконно повдигнатото му
обвинение. Не бе доказано също така отрицателно отражение на воденото срещу
наказателно производство върху семейните и личните отношения на ищеца, както и
върху професионалната му реализация, доколкото не бе установено същият да е бил
трудово ангажиран към момента на повдигане на обвинението.
Същевременно следва да се обърне внимание и на личността на ищеца. Както
бе посочено по-горе и видно от приетата по делото електронна справка за съдимост, Г.
Р. К. е бил осъждан за извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
НК, като с определение по н.о.х.д. № по описа на СРС от 04.12.2019 г., влязло в сила
на същата дата, било одобрено споразумение с прокурора. Фактът, че се установи по
отношение на ищеца да е водено друго наказателно производство, да е бил привличан
като обвиняем за извършени престъпления и то със същата правна квалификация, като
на прoцесните деяния, да е търпял наложено наказание, да се е явявал пред съда и
органите на досъдебно производство, сочи на претърпени неимуществени вреди с по-
малък интензитет от тези, които би преживяло лице, което не е било привличано като
обвиняем за извършени престъпления. Ищецът не за първи път е търпял негативните
емоции, породени от това да бъде посочен като автор на престъпление.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 16 000 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди е
завишено, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или
изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни
случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от
изхода на делото и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва
да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия
критерий за справедливост и на база анализа на събраните доказателства. Въз основа
на тях и, отчитайки икономическия стандарт в страната и жизнения стандарт на
населението към периода на увреждането, съдът намира, че обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 10 000 лева,
като искът до пълния предявен размер от 16 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху сумата, тя
също следва да бъде присъдена, считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, от който момент се претендира от ищеца.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за
производството и възстановяване на заплатената държавна такса в размер на 10,00 лв.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1840 лева, срещу който
представителят на прокуратурата е възразил като прекомерен. С оглед на факта, че
производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, а така също и
като се отчете, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, съдът намира,
че възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено. Съдът
намира, че съответстващо на фактическата и правната сложност на делото и предвид
процесуалната ангажираност на упълномощения представител на ищеца, е адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Следователно, пропорционално на уважената
част от иска за неимуществени вреди следва да се възложи в тежест на ответника
8
заплащането на сумата от 625 лв. за адвокатско възнаграждение или общо сумата от
635 лв. разноски, сторени от ищеца в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на Г. Р. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „
- сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпления от общ характер по чл.
144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК, което е приключило с влязла в
законна сила оправдателна присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № г. по описа на СРС,
133 състав, ведно със законна лихва върху нея, считано от 03.12.2024 г. до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 16
000 лева като неоснователен.
- сумата от 635 лева /шестстотин тридесет и пет лева/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9