O П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
Днес, 15.07.2021г.
Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№512/2020г. по описа на ГОРС,
след като се запознах от една страна
с исковата молба на М.К.С. с
ЕГН**********, с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от ВТАК
– съдебен адрес:***) против Обслужваща производствено-потребителна
кооперация „Бъдеще-Д. О.” с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О.,
представлявана от Председател М.П.Б. са предявени искове: -по чл.360
ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.1 ввр. чл.187 т.1 т.7, т.9., т.10 от КТ за
отмяна на Заповед№12/21.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“; -по чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2 ввр. чл.187 т.1 от КТ, за отмяна на Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”, с която е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“, с депозирания отговор на ответната кооперация и с Определение№657/02.07.2021г.
по в.гр.дело№194/2021г. на ВТОС, констатирах(съобразно задължителните
предписания на ВТОС), че исковата отговаря на изискванията по редовност и
допустимост. Считам, че приложените по делото писмени доказателства са
допустими.
С направените искания(от
заседанието на 25.01.2021г.), следва да бъдат допуснати и свидетелски показания
и за двете страни(по двама свидетели при режим на довеждане).
Заедно с това са налице
предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното и на
основание чл.274 ал.1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Производството ще се разглежда по
общия исков ред на ГПК.
ВНАСЯ гр.дело№512/2020г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 27.09.2021г.
11h30min.,
за която дата и час да се призоват страните: М.К.С., с адрес: *** Oбщ.Г.О.(чрез адв.М.С. от
ВТАК – съдебен адрес:***); ОППК„Бъдеще-Д.
О.” с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр.Д.О. ул....Общ.Г.О., представлявана от Председател М.П.Б.(чрез
адв.Пл.Ч. от ВТАК – съдебен адрес:*** кантора№309).
ДОПУСКА като доказателства по делото: Предизвестие от 21.04.2020г.;
Разпечатка от партидата на ОППК Бъдеще Д. О. в ТР; Заповед№14/21.04.2020г.
за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка”; Становище от
работодателя№13/21.04.2020г.;
Придружително писмо№19-29.04.2020г. на ОППК Бъдеще Д.О.; Известие от
„Български пощи”ЕАД за доставяне на писмото от работодателя; лично трудово
досие; преписка по дисциплинарното производство; писмо от
ИА-ИТ от 14.12.2020г.; в.гр.дело№194/2021г.
на ВТОС.
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО: М.К.С. работела по трудово
правоотношение ОППК„Бъдеще-Д. О.” до
21.04.2020г. На 21.04.2020г. ищцата подала предизвестие, с което е уведомила
работодателя, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, считано от
21.04.2020г. и че няма да отработва едномесечния срок на предизвестието. Това
бил първият и работен ден след продължително отсъствие от работа поради
временна неработоспособност. Длъжността, която заемала, била „касиер-счетоводител”,
като касовата наличност, ключовете и цялата документация, свързана с
извършваната от С. отчетническа работа, били предадени на работодателя на 10.03.2020г.
На 21.04.2020г. М.К.С.
не била приемала от работодателя издадените вече ключове, документи, парични
наличности - нищо, което да се налага отново да издава. На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№12/21.04.2020г.
на Председател на ОППК„Бъдеще-Д.
О.”. В тази заповед било
отбелязано, че ищцата не била осчетоводила възникнали разходи,
както и че не ги била отразила текущо и вярно в счетоводния софтуер, но не се
конкретизира кои са тези разходи, кога са възникнали и кога е трябвало да ги
осчетоводи, а не ги е осчетоводила, пише също, че е напуснала работното си
място, без да е конкретизирано кога и при какви обстоятелства е станало това. На 05.05.2020г. ищцата получила по пощата Заповед№14/28.04.2020г.
на Председател на ОППК„Бъдеще-Д.
О.”. В тази заповед било отбелязано, че
ищцата не била се явила на работа през периода: 22.04.2020г.-28.04.2020г. вкл. Ищцата
не разбира защо тези заповеди и се връчват след като е прекратила едностранно
трудовото си правоотношение с работодателя, като изрично заявила, че няма да
спази срока на предизвестието и че прекратява договора от 21.04.2020г.
Дисциплинарната отговорност се реализира по действащо, а не по прекратено вече
трудово правоотношение. Счита, че въпросните заповеди са незаконосъобразни и
моли да бъдат отменени. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени Заповед№12/21.04.2020г.
на Председател на ОППК„Бъдеще-Д.
О.” и Заповед№14/28.04.2020г. на Председател на ОППК„Бъдеще-Д. О.”като незаконосъобразни. Претендират се
направените по делото разноски. Ответникът счита предявения иск за недопустим,
поради липса на правен интерес. Ищцата потърсила първо правата си по
административен ред, чрез сигнал/жалба до ИТ„Дирекция” гр.В.Търново. Проверката
завършила със задължителни предписания за прекратяване на трудовия договор по
реда на чл.326 ал.1 от КТ считано от 21.04.2020 г. С дадените предписания са
предотвратени и отстранени вредните последици за С. Същите били изпълнени в
дадения срок. Оспорваме твърдението, че С.
не знаела за започнато дисциплинарно производство. За извършените от служителката
нарушения била уведомявана лично и същите били документирани с констативни
протоколи. Търсенето на имуществена и дисциплинарна отговорност по КТ е
възпрепятствано с едностранно прекратяване на трудов договор от 19.03.2020г.(заявление
с вх.№148/13.03.2020г.), а преди това с представяне на болнични листове за
периода: 03.03.2020г.-17.04.2020г.; повторно
предоставено предизвестие на 21.04.2020г.(с вх.№161/21.04.2020г.). Между С. и
земеделската кооперация е възникнало трудово правоотношение съгласно Трудов договор№83/07.10.2016г., като
ищцата е работела на
длъжност „касиер-счетоводител” и като такава стопанисвала, съхранявала и
разходвала парични средства. През 2017г. била трудоустроена(издадено
Решение на ТЕЛК с 71%-трайно намалена работоспособност) и с прилиожение на чл.333 от КТ. Твърди се, че за периода: м.юли.2019г.-м.февруари.2020г.
служителката извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина(за
констатираните нарушения била уведомявана лично, давала и писмени обяснения).
При една от проверките било констатирано несъответствие между фактически
намерена касова наличност и тази по счетоводни данни, като бил уведомен и УС на
кооперацията. Възникналият трудово-правен спор дали да се прекрати
правоотношението по реда на чл.326 ал.3
от КТ или по чл.326 ал.1 от КД бил
отнесен за произнасяне от ИТ „Дирекция” В.Търново с жалба на 05.05.2020г. от М.К.С.. От същата дата е образувано
административно производство. В този период до произнасяне по образуваното административно
производство били издадени и заповедите за дисциплинарно наказание. Административното
производство е приключило на 04.06.2020г. със предписания на основание
чл.404 ал.1 т.1 от КТ.
В.т.5 от предписанията в качество на работодател, му
било наложено в срок до 10.06.2020г. да издаде акт, с който да се прекрати
трудовото правоотношение(издадена била Заповед№15/04.06.2020г. за прекратяване на
трудовия договор). Във връзка с развилото се административно производство били Заповед№17/04.06.2020г. и
Заповед№16/04.06.2020г., с които са наложените дисциплинарни наказания били отменени.
Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението. Следва да се напомни на страните, че всяка от
тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на
изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК. Законосъобразността
на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от събраните по делото
доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като основание за
налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищцата виновно.
Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения
е възложена на ответника. За работодателя съществуват задължителни
процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи изслушване на
работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на
посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно време,
като е определен двумесечен срок според
чл.194 от KT, в който тези процедури по
налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи
дисциплинарно наказание на определен работник/служител/, работодателят е длъжен
да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи
факта на нарушение на трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг акт, който обаче
следва да бъде връчен на работника/служителя/ и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. Тежестта
на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже
фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно
наказание „Забележка”,
„Предупреждение за уволнение” в т.ч. и
конкретно кой административен акт и респ. нормативен акт не
е спазен и съответно е бил нарушен.
ДОПУСКА по реда на чл.164 и сл. от ГПК свидетелски показания от свидетели(при режим
на довеждане – по двама свидетели) и за
двете страни.
УКАЗВА
на страните по делото, че следва най-късно в първото по делото заседание да
вземат становище във връзка с дадените в определението указания и доклада по
делото.
Да
се изпрати екземпляр от
определението на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: