Определение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 131
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100500026
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ...................... / …………………2020 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                                         НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева

въззивно гражданско дело 26 описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ срещу решение № 5105 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 11828 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и четвърти състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на Г.А.С. сумата от 911,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 129 часа за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.07.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР и сумата от 360 лева, представляваща направените в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.

 

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2020 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.