Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 480/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба на Н.Г.М.
с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0356-000148 от 31.08.2019г.,
издадена от Началника на РУ на МВР Тетевен. С оспорената заповед на лицето е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
В жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ
е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Доводите са, че с нея се
нарушава основен принцип в административнонаказателното право – нарушението да
е извършено лично и умишлено от наказаното лице. В тази връзка сочи, че с
водача, който е неин брат, са в лоши отношения, живеят на различни места и тя
не е искала или допускала управлението на автомобила, и при липсата на вина
неправилно е ограничено ползването на личната й вещ. Моли съдът да отмени атакуваната
заповед.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като
поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по същество
и моли ЗППАМ да бъде отменена.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и
оставяне в сила на ЗППАМ като правилна и законосъобразна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2019г. на М.Г.М. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 27211 от същата
дата (л.10) за това, че на 31.08.2019г. в 23:35 ч. в с. Рибарица, ул. „Захари Стоянов”
и кръстовището на ул. „Георги Бенковски” №33 в посока към центъра на селото управлява
лек автомобил Форд Фиеста с рег.№ ******, собственост на Н.Г.М. ***, след като
е неправоспособен – не притежава СУМПС, при направената справка с РСОД и ОДЧ, и
не представя СРМПС – нарушения на чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. С
акта са иззети два броя регистрационни табели на автомобила с рег. №******.
АУАН е подписан без възражение и връчен на М.М. на датата
на съставянето му.
За горното нарушение и въз основа на съставения АУАН серия
GA №27211/31.08.2019г.,
Началникът на РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч издава оспорената в настоящото
производство заповед за прилагане спрямо Н.Г.М. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца (л.15).
Мотивите на органа са, че Н.М. като собственик на процесния лек автомобил
допуска същият да бъде управляван от М.Г.М., след като е неправоспособен, за което има
съставен АУАН серия GA бл.№ 27211.
По делото са представени съответните доказателства за
компетентност на издателите на АУАН и ЗППАМ (от л.24 до л.28 вкл.), за
собственост на автомобила (л.12), НП № 19-0356-000383/18.09.2019г. (л.11),
справки за нарушител/водач (л.13-л.14) и справка за издадени документи на М.М. от
АИС „Български документи за самоличност“ (л.16).
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. ЗППАМ № 19-0356-000148 от 31.08.2019г. на Началник РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч е връчена лично на Н.Г.М. на 02.10.2019г., видно от отбелязването на същата, а жалбата е изпратена
по пощата с дата на пощенското клеймо 03.10.2019г. и е постъпила в
Административен съд Ловеч на 10.10.2019г., вх.№ 3426. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя
на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като
адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областна дирекция
на МВР Ловеч е служба за контрол по ЗДвП – Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.24). Съобразно предоставената в закона
възможност, Директорът на ОД на МВР Ловеч със своя Заповед № 295з-805/25.04.2017г.
(л.25) е оправомощил по т.1.5 Началниците на РУ при ОДМВР да прилагат с
мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР Ловеч. Именно последната
заповед на Директора на ОДМВР Ловеч е цитирана в оспорената ЗППАМ като
оправомощаваща нейния издател. Представени са доказателства за длъжността на
издателя на заповедта (л.27) и доказателства за служебното положение на
актосъставителя (л.28). Нарушението е извършено в с. Рибарица, общ. Тетевен, на
територията, обслужвана от РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч. Поради изложеното съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен
материално и териториално компетентен орган, а именно – от Началника на РУ
Тетевен към ОДМВР Ловеч.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение,
посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителят, посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от неправоспособния М.Г.М., собственикът
и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение.
АУАН също е съставен от компетентен орган, в установените от закона форма и
ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189,
ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните
факти не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и
непротиворечиво както цифрово, така и текстово – управление от неправоспособен
водач на МПС, собственост на друго лице. С оглед на изложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа
обстановка, а оплакването в жалбата в този смисъл съдът намира за неоснователно.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. АУАН
е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН,
като нарушението е безспорно установено, заповедта е издадена въз основа на
този акт и е връчена на оспорващия. Описаните факти не създават съмнение или
неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по
пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са
посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните
нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 19-0356-000148
от 31.08.2019г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно
която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Приложената на Н.Г.М. с обжалвания административен акт
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че
на 31.08.2019г. в 23:35 ч. М.Г.М. е управлявал лек автомобил с рег. № ******,
собственост на Н.Г.М., без да притежава СУМПС, поради което органът е приел, че
същият е неправоспособен водач – нарушение на чл.150 от ЗДвП. АУАН серия GA бл.№ 27211/31.08.2019г. е
подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото
съдебно производство. Видно и от справката за нарушител/водач, М. е притежавал
СУМПС със срок на валидност до 31.03.2008г., като същото му е било отнето на
19.07.2012г. и няма данни той да е получил ново СУМПС след 2012г. Всъщност
жалбоподателят не сочи и не доказва нещо различно по отношение на главния
релевантен факт, а именно неправоспособността на М.М. на посочената дата да
управлява МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя
правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП.
Настоящият състав намира, че след като по делото са
безспорно доказани управлението на процесното МПС от неправоспособен водач и кой
е собственик на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил
ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен
акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Посочената от административния орган правна норма на чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което
е управлявано от неправоспособно лице. В случая посоченото обстоятелство е
безспорно и е доказано. Жалбоподателката-собственик не е адресат на съставения
и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на
ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от
неправоспособен водач) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска
засягане на правата й с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения.
Наведените от оспорващата оплаквания за нарушения на
основни принципи на административнонаказателното производство са неотносими към
настоящия спор. Предмет на делото е административно производство по прилагане
на ПАМ, което е съвсем отделно от административно-наказателното производство за
реализиране отговорността на нарушителя, и в настоящото производство не се изследва
вината нито на неправоспособния водач, нито на собственика на автомобила.
В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от неправоспособно лице, което няма
валидно издадено СУМПС. Субективното отношение на собственика на превозното
средство не е елемент от фактическия състав. Отделно от горното, за прилагането
на мярката не е необходимо оспорващата да е дала лично ключовете на автомобила
на неправоспособното лице или да е разрешила управлението му. Н.М. не е взела
необходимите мерки до ключовете на автомобила да нямат достъп трети лица (в
случая брат й), поради което под формата на небрежност е допуснала извършването
на нарушението на ЗДвП. В тази връзка недоказани са твърденията й, че с брат си
живеят на различни места. Видно от справката от АИС „БДС“, постоянният и
настоящ адрес на М. е същият като на оспорващата – с. ***, ул. ***, поради
което неправоспособния водач явно е имал достъп до жилището и съответно до
ключовете на процесното МПС.
Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Административната
мярка е приложена за нарушение, което има висока степен на обществена опасност
– управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е извършено от
неправоспособно лице; поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето
както на водача, така и тези на останалите участници в движението.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в предвидената
от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на
закона, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е
извършено изменение на чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от
тази разпоредба в актуалната й редакция решението на административния съд,
постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ, не подлежи на
обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на Н.Г.М. с ЕГН **********
и адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-0356-000148 от 31.08.2019г., издадена от Началника на РУ Тетевен при ОДМВР
Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: