Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261641                                   04.06.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети март през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8228 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобило чрез договор за цесия вземания срещу ответника, произтичащи от сключен договор за заем между него и „Сити кеш“ ООД. За дължимите суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Искането е да се установи съществуването на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение.

Ответницата А.П.Й., чрез особения си представител прави възражение относно това, че извършената цесия не е била надлежно съобщена. Също така поддържа, че е налице нарушение на изискването на чл.5 ЗПК, тъй като няма идентичност между посочените в европейския формуляр за предоставяне на информация по договор за кредит суми и тези, които са отразени в заповедта за изпълнение и са предмет на исковата молба. Моли да се отхвърли иска.

Съдът намери за установено следното:

            Установява се от представените доказателства, че на 08.03.2018г. ответницата сключила с дружеството „Сити кеш“ ООД договор за заем с № *****, по който ѝ била отпусната сумата 500 лева, при годишен процент на разходите 49,93% и фиксиран годишен лихвен процент от 40,08 % / лист 5/. Сумата следвало да бъде върната на двадесет и седем погасителни вноски, считано от  15.03.2018г. до 13.09.2018г. Уговорено било, че кредитополучателя ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия /чл.6 на договора/. Според чл.7 ал.1 от договора при забава в плащането на погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Според чл.9 уговорена била възможност страните да обезпечат изпълнението на договора, чрез запис на заповед или поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции;  да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; банкова гаранция. Съгласно чл.14 от договора, в случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена  в чл.8 от договора  - 330,95 лв., като е включена в приложения погасителен план / лист 8/.

            На 25.03.2019г. между заемодателя „Сити кеш“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по договора за заем сключен с ответницата, било прехвърлено / лист 12-19/.

Установява се, че на 05.12.2019г. дружеството ищец подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми: 500 лева - главница; 52,25 лв. договорна лихва за периода от 15.03.2018г. до 13.09.2018г.; 272,75 лв. неустойка  за неизпълнение на договорно задължение за времето от 12.04.2018г. до 13.09.2018г.; 219,03 лв. обезщетение за забава за времето от 15.03.2018г. до 04.12.2019г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 05.12.2019г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №19837/2019г. и издадена заповед за изпълнение. В заповедта поради фактическа грешка съдът е посочил главница от 1200 лв., което се установява от съдържанието на договора и заявлението / лист 7 на приложеното дело/. Съдът е издал заповед за сумите 52,25 лв. обезщетение за забава и 219,03 лв. договорна лихва, като е отхвърлил заявлението за неустойката от 272,75 лв.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответницата и дружеството цедент „Сити кеш“АД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като уговорената по него сума е била усвоена. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.

            С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение да заплаща отделните вноски за главница както и възнаградителна лихва. Падежът на последната вноска е настъпил, поради което е дължимо и обезщетение за забава.

            Като неоснователни съдът преценява възраженията на особения представител на ответника свързани със съобщаване на договора за цесия. Действително съгласно чл.99, ал.4 ГПК прехвърлянето има действия спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то било съобщено на последния от първоначалния кредитор. Тази норма обаче не въздига несъобщаването в правопогасяващ факт. Нейното предназначение е да предотврати възможността длъжникът да заплати два пъти едно и също задължение. Затова единствената последица от несъобщаването на цесията е, че длъжникът би се освободил, ако в промеждутъка между прехвърлянето на вземането и съобщаването е платил на предишния си кредитор.  Съобщаването обаче, може да бъде осъществено и чрез предявяването на иска за вземането от страна на цесионера.

            С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на сумите относно които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: 500 лв. главница, 52,25 лв. договора лихва и 219,03 лв. лихви за забава.

            В частта си относно искането за установяване на вземането за неустойка производството е недопустимо и следва да се прекрати. Това е така, защото с разпореждане от 09.12.2019г. съдът издал заповедта за изпълнение  е отхвърлил искането относно неустойката от 272,75 лв. Това разпореждане е влязло в сила, като в едномесечния срок заявителят не е подал осъдителен иск за тази сума, независимо от дадените указания. Предвид това включването на неустойката в предмета на установителния иск е недопустимо.

По разноските:

            Страната ищец е била представлявана от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва: 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно направените други разноски и пропорционално уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 62лв. за заповедното и 428,46 лв. за исковото производство. Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против А.П.Й. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 500 лв. /петстотин лева/ главница по договор за паричен заем №**** от 08.03.2018г., сключен между ответника и „Сити кеш “ООД; 52,25лв. /петдесет и два лева и 25ст./ договорна лихва за периода 15.03.2018г. – 13.09.2018г.; 219,03 лв./двеста и деветнадесет лева и 3ст./ обезщетение за забава за периода от 15.03.2018г. до 02.15.2019г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 10716 от 09.12.2019г. по ч.гр.д.№19837/2019г. на Пловдивския районен съд, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно установяване дължимостта на сумата 272,75лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

 

ОСЪЖДА А.П.Й. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 428,46 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 46ст., представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 62ст./ шестдесет и два лева/- деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 19837/2019г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД