Р А З
П О Р
Е Ж Д
А Н Е
№ 2694/7.5.2021г.
гр. Пловдив, 07 май 2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХIV състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
частно адм. дело № 1100 по описа за 2021
г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искане с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на Г.Д.И., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор гр.Пловдив, чрез пълномощника
си адв. Г.М., съдебен адрес:***, като смята, че е подлаган на нечовешко и
унизително отношение органите на затворническата администрация, поради това, че
не му се извършват необходимите флурографски и лабораторни изследвания във
връзка със заболяванията му „Хепатит С“ и „Жълтеница“.
Твърди, че е диагностициран с посочените
заболявания при предишен престой в Затвор гр. Пловдив, като към момента отново
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор гр.Пловдив, където е настанен
от 12.03.2020 г. Посочва, че отговорните лица от медицинския екип не му
осигуряват никаква медицинска помощ във връзка със заболяванията поради това,
че при тях не се намирала никаква медицинска документация относно заболязавията.
Счита, че няма как затворническата администрация да не е наясно със
заболяванията на искателя, тъй като през 2015 г., когато е пребивавал в Затров
гр. Пловдив е бил диагностициран с „Хепатит С“, за което е бил воден в
Инфекциозна болница – гр. Пловдив. Поради това няколко пъти неговото
пребиваване в затвора било прекъсвано.
Твърди, че към момента спрямо искателя И.
не се прилагало никакво лечение на вирусното му заболяване поради това, че
отговорните органи твърдели, че той не страда от тази болест. Според искателя
обяснението им било, че нямало данни за наличие на тези заболявания, тъй като в
този случай следвало да се направят изследвания на лишения от свобода. Твърди,
че такива изследвания все още не били направени, макар
молителят да е изявил желание за провеждането им. В този
смисъл се иска от съда да отмени незаконосъобразните неоснователни действия на
затворническата администрация и да се задължи началника на Затвор гр. Пловдив
да извърши законоустановените лабораторни и флурографски изследвания на
искателя И.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от Г.И. и чрез адв.
М.. Претендира се също да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ в полза на Г.И..
Ответникът – началник на Затвора Пловдив,
чрез Н.А.- служител с юридическо образование, счита искането за неоснователно. Посочва,
че става дума за
минало заболяване през 2015 г., когато е бил лекуван в болница, правени са му
изследвания и лечение. Счита, че тази болест не е доживот, а са важни първите
1-2 години от заболяването. Правени са му профилактични прегледи, а самият
молител при постъпването си не е заявил да има сериозен здравословен проблем.
От представеното писмо ставало ясно, че в затвора идват регулярно външни и
държавни организации, които извършват профилактични прегледи, които при желание
няма проблем да бъдат направени. Те са доброволни, не са задължителни.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира
искането за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Анализът на приложените
доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод
за процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го
намира за основателно.
За да се предизвика разпоредената с правната норма
на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически
действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.
Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото
многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3
ЕКПЧ.
По делото се приеха Справка от
Окръжна прокуратура – Пловдив за прекъсвано наказанието лишаване от свобода на Г.Д.И.
в периода 01.01.2014 г. – 01.01.2018 г. до 28.04.2021 г., от която е видно, че е
прекъсвато изтърпяването на наказанието с постановление на ОП - Пловдив от
12.03.2015 г. - за срок от един месец, с постановление на ОП - Пловдив от
17.04.2015 г. - за срок от един месец, а с постановление на ОП - Пловдив от
18.05.2015 г. е преустановено постановеното прекъсване на изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, считано от 18.05.2015 г.
Съгласно представено от ответника
медицинско становище на д-р Р. Д., лекар ординатор при Медицински център на
Затвора – Пловдив, лишеният от свобода И. е постъпил на преглед в затвора на
31.03.2020 г. При първоначалния си медицински преглед съобщава, че е прекарал
„Хепатит С“. Не е имал оплаквания и не се е налагало хоспитализация в
инфекциозна клиника. Посочва, че към настоящия момент не е представил медицинска
документация, доказваща твърдяното заболяване. Посочва, че е назначена на
работа към МЦ Затвора- Пловдив на 21.10.2019 г. и няма база данни за
заболяванията на л.св.И..Приложено е копие на амбулаторен картон, в който е
видно отбелязване на заболяването по данни на лишения от свобода.
Съгласно справка от „Инфекциозна
болница“ – гр. Пловдив относно това, че дали лицето Г.Д.И. за периода 01.01.
2014 г. – 01.01.2018 г. е хоспитализирано два пъти в Клиниката по инфекциозни
болести и паразитология към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Първата хоспитализация е
осъществена от 09.03.2015г. до 17.03.2015г. с диагноза Остър хепатит С. Според
амбулаторният лист изготвен в спешният кабинет на Клиниката преди приема от
доц. А.П. болният е доведен от затвора. Втората хоспитализация е осъществена от
20.04.2015г. до 26.04.2015г. с диагноза Остър хепатит С поради повторни
оплаквания. Не се споменава в амбулаторният лист от 20.04.2015г. от къде идва
пациента.
Представено е и писмо с рег. №
4143 от 26.04.2021 г. на главен комисар на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, от което е видно, че в периода 12.05.2021 г. – 14.05.2021 г. е
предвидено скринингово изследване за „Хепатит С“ на желаещи лишени от свобода
от Затвора гр. Пловдив.
Във връзка с твърденията на
искателя, че при постъпването си в Затвора – гр. Пловдив и след това във
времето е поискал осигуряване на медицинска помощ и лабораторни изследвания съдът
намира, че не се събраха доказателства, от които да се установява да е било
заявявано по някакъв начин от л.св. Г.И. искане за извършване на лабораторни
изследвания и предоставяне на лекарства във връзка с негово предходно
заболяване, в това число не са представени доказателства да е имал оплаквания,
които да са налагали намесата на медицинските лица, както във връзка със заболяването
му от 2015 г., така и при самия престой в Затвор гр. Пловдив от последното му
настаняване до момента на предявяване на искането. По делото не са ангажирани доказателства и лишеният
от свобода да е потърсил медицинска намеса по реда в затвора и такава да му е
била обективно отказана.
Не са били представени и
доказателства на медицинските лица в медицинския център за това, че искателят е
преминал „Хепатит С“, съгласно заявеното от него при профилактичния
първоначален преглед на 31.03.2020г. след последното си постъпване в
пенитенциарното заведение, за да се пристъпи към извършване на лабораторни и
флурографски изследвания на лицето. Също така няма данни да са били установени нови здравословни
проблеми по време на профилактичния преглед от 31.03.2020 г. или по искане за извършване
на извънреден преглед поради наличие на оплаквания от здравно естество от
страна на лишения от свобода по-късно, при което съответни длъжностни лица да
са бездействали.
В постъпилото искане не се съдържат, но в
откритото съдебно заседание искателят И. заявява, че пребивава повече от година
в Затвор гр. Пловдив, без да са му правени флурографски и лабораторни
изследвания, а едва в хода по същество от процесуалния представител на искателя
се прави възражение за нарушаване разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗИНЗС, която
задължава затворническата администрация да извършва профилактични прегледи и
изследвания на лишените от свобода. Съгласно цитираната норма на всеки лишен от свобода най-малко веднъж
годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни
изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.
Посочената правна уредба води до извода, че
инициативата за провеждане на профилактичен преглед, флуорографски и
лабораторни изследвания в местата за лишаване от свобода е на лекарите от
медицинския център, а не на лишения от
свобода. Длъжностните лица следва да уведомят лишените от свобода за провеждането
на такива прегледи и изследвания. Изпълнението на това задължение в случая от
влизането на молителя в Затвор Пловдив през м. март 2020 г. до момента не е
доказано от ответника. Напротив, посочените обстоятелства се признават и от
ответника по делото. Следователно налице е неизпълнение за кратък период от
време на задължението /около месец/,
регламентирано в чл. 140, ал.1 ЗИНЗС, изразяващо се в неуведомяване на лишения
от свобода за правото му на профилактични флурографски и лабораторни
изследвания и неизвършването на същите в указания годишен срок.
Освен това в хода на процеса не се твърди, нито се установява непровеждането
на тези изследвания да е довело довело до влошаване на здравословното състояние
на искателя, но доколкото същото е част от медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, неизпълнението му попада в хипотезата на чл. 3, ал.2 ЗИНЗС. Поради това непроведеният задължителен профилактичен преглед на искателя
до момента на подаване на искането не се
установява да е довело до уронване на човешкото достойнство или да е породило у
ищеца чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да се приеме, че е
нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС следва да е установено, че изброените в ал.2
на този текст хипотези са довели до предвидения в същата разпоредба резултат.
След като това не е доказано, то установеното не е в нарушение на
чл. 3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС, още повече, че с представените от ответника
доказателства се установява, че годишни профилактични прегледи за „Хепатит С“
ще бъдат извършени на всички желаещи за времето от 12.05.2021 г. до 14.05.2021
г.
В случая от така установените по
делото данни, съдът счита, че не са налице бездействия на ответника, нарушаващи
забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Изводите, които съдът прави, са
за недоказаност на поведение на началника на Затвора – гр. Пловдив, което да
нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното
искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което последното ще следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода от
делото не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Д.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвор гр.Пловдив, с
правно основание чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, за прекратяване на действия и
бездействия
на затворническата администрация,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3, с които е подлаган на нечовешко
и унизително отношение поради това, че не му се извършват необходимите
флурографски и лабораторни изследвания във връзка със заболяванията му „Хепатит
С“ и „Жълтеница“.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив в тридневен от обявяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: